№ 42
гр. Варна, 19.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело №
20233000500025 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 25/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. С. П., подадена чрез
адв.Й., против решение № 1329 от 31.10.2022 г., постановено по гр.д.
№1209/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от него против Прокуратурата на Република България
иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, вследствие незаконно
воденото срещу същия наказателно производство, приключило с Решение
№60151 /28.10.2021 г. по КНОХД№629/2021 г. по описа на ВСК, II
наказателно отделение, с което е признат за невиновен и е оправдан по
всички повдигнати обвинения, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 28.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
горницата над присъдените 3 000 лв. до претендираните 40 000 лв.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молил за отмяната му в отхвърлителната му част, за
уважаване на иска до претендирания размер и за присъждане на разноските,
както и на адвокатски хонорар по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Навел е оплаквания за
занижаване размера на обезщетението и определянето му в разрез с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е сочил, че окръжният съд не отчел
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на воденото
наказателно производство, двете осъдителни присъди и продължителността
на престоя му в следствения арест. Изложил е, че в решението си окръжният
съд: значително подценил изнесените от свидетелите показания относно
здравословното и психическо състояние на ищеца по време на целият воден
1
срещу него наказателен процес; недооценил негативните емоции, които е
изпитвал след осъдителните присъди на ВОС и ВАпС; неоснователно дал
превес на свидетелските показания в частта им относно страха на П. от
саморазправа от роднините на пострадалия за сметка на страха му, че ако
влезе в затвора няма да оцелее и излезе жив, предвид възрастта и
здравословното му състояние; едностранчиво разгледал неимуществените
вреди от увреждане на достойнството и репутацията му, визирайки
осъдителните му присъди без да отчете, че по-голямата част от тях били
извършени от него като непълнолетен; никъде в мотивите съдът не
коментирал публикациите в медиите и отзвука на наказателното дело;
подценено било и значението на най-тежката МНО „задържане под стража“ и
нарушаването на конституционното му право на свобода, свободно
придвижване и на правото му сам да определя режима си на живот за един
значителен период от време, както и от несгодите в следствения арест;
Прокуратурата не е подала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е в срок и подадена от лице с правен интерес от
обжалване на отхвърлителната част на решението на първата инстанция, като
неизгодно за него, редовна е и допустима.
Не е заявено искане за нови доказателства, а и не са налице предпоставки
за събиране на такива служебно от съда, нито за извършване на други
процесуални действия по подготовка на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 01.03.2023 г. от 9,15 часа, за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2