Присъда по дело №380/2021 на Окръжен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 28 юни 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.) |
| Съдия: | Коста Стоянов Стоянов |
| Дело: | 20215200600380 |
| Тип на делото: | Въззивно административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 18 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Предмет на разглеждане в настоящето производство е първостепенния
съдебен акт е решение№209 от 05.04.2021г по НАХД№414/2021г на РС П ,с
която е признал обв. АЛ. Г. СЛ. от гр. П за НЕВИНОВЕН в това, че на
21.03.2018 г. в гр. П, пред Н.Б.- системен оператор в сектор „****- П е
потвърдил неистина в писмена декларация за придобиване собствеността на
МПС, която по силата на закон- чл. 12а, ал. 1, т. 6, чл. 126, ал. 1, т. 6 от
„Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства“, се подава пред орган на властта- началник сектор
„****- П за удостоверяване истинността на изложените в декларацията
обстоятелства, като е посочил, че лек автомобил „***“ с рама № ****** е
закупил лично в гр. **** на 01.01.2018г. от лицето **** като на основание
чл.378 ал.4 т.2 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК го ОПРАВДАЛ по
повдигнатото обвинение по чл. 313 ал. 1 от НК.
Недоволен от присъдата е останал прокурор при РП П, който я
протестира в срок. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно,че не са налице условията посочени в разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК.Иска се да бъде отменено,като се постанови на основание
чл.78 а ал.1 от НК освобождаването на обвиняемия от наказателна
отговорност по чл.313 ал.1 от НК и налагане на административно наказание.
Прокурор във възивната инстанция поддържа протестта със заявеното в него
искане.
Ответникът по протестта-обвиняемия лично застъпва ,че протестта е
неоснователен.
Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така
атакуваната присъда съгласно чл.314 от НПК направи следните изводи:
Протестта е основателен.
Налице са основанията за намесата на въззивната инстанция при условията на
чл.336 ал.1 т.2 от НПК за цялостната отмяна на атакуваното решение.
Производството пред съда се е развило по реда на глава 28 от НПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства РС е приел за
установена следваната фактическа обстановка:
Свидетелите Б.Р. и И.А., живеели в гр. ***. Двамата се познавали по повод
1
работата на А., а именно преправяне на камиони, които да извършват пътна
помощ.
На 06.03.2018 г. св. Р. ангажирал св. А. да преправи два камиона, като за
целта сключили договор за изработка, съгласно който работата следвало да
бъде извършена за срок от 6 месеца, за което Р. ще заплати на А. сумата от 6
000 лева. Св. Р. обаче не разполагал с посочената парична сума, поради което
предложил на св. А. в замяна да му даде лек автомобил марка „***“.
Автомобилът бил нов внос от **** и имал номер на рама ******. А. се
съгласил с предложението и Р. му предоставил автомобила заедно с
ключовете и документите за него.
След като получил л.а. „***“, св. А. го заложил в заложна къща в гр.
***, но по-късно го откупил. За да осигури средства за ремонта, той решил да
продаде автомобила, като за целта публикувал обява в интернет сайта
„Мобиле БГ“. След време с него се свързал обв. А.С., който проявил интерес
към продавания лек автомобил. След като се уговорили предварително, обв.
С. посетил автокъщата, в която бил л.а. „***“, намираща се в гр. ***, на бул.
„***“. Той огледал автомобила и заявил готовност да го закупи. Св. А. и обв.
С. се договорили за сумата от 4 000 лева, която обвиняемият заплатил на
свидетеля, а той от своя страна му предоставил л.а. „***“, ключовете от
автомобила и свидетелството за регистрация на същия- част I с бл.№ ***** на
немски език, като обяснил С., че МПС е нов внос от **.
След като закупил автомобила обв. С. решил да го регистрира в сектор „ПП“
при ***- П, за да получи регистрационни табели и да може да го управлява.
За целта на 21.03.2018 г. той отишъл в *** при ОДМВР- П и пред
служителката- св. Н.Б. заявил, че желаел да регистрира лек автомобил марка
„***“. Обв. С. представил на св. Б. комплект документи, в т.ч. и
свидетелството за регистрация на автомобила на немски език, договор за
покупко-продажба на немски език (Kaufertrag) и попълнил и подписал
Декларация от посочената дата за придобиване собствеността на автомобила,
която съгласно чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба 1-45/2000г. на
МВР се подавала пред началник сектор „ПП“ при ***-П, като орган на власт,
с цел удостоверяване истинността на изложените в декларацията
обстоятелства. В тази декларация обв. С. записал собственоръчно, че е
закупил лично лек автомобил марка „***“ с номер на рама №****** от
лицето **** в гр. **** на 01.01.2018г. Декларираното обстоятелство било
неистина, тъй като на 01.01.2018г. обв. С., на посочената в декларацията дата
не е бил в гр. ****, нито закупил автомобила от лицето ****. Тази декларация
той попълнил набързо, след акто му била предоставена от св. Б. и в нея
записал исканите данни, като взел същите от предоставения му Kaufertrag на
немски език и от Свидетелството за регистрация на автомобила, които св. А.
му бил предоставил.
2
Въз основа на така подадените документи св. Б. изготвила от
компютърната система заявление №181006007400 от 21.03.2018г. за
първоначална регистрацията на автомобил „***“ с номер на рама № ******,
което било подписано от обвиняемия. Впоследствие лекият автомобил „***“
бил регистриран в Сектор „ПП“ при ОДМВР- П с рег. номер РА 4528 КК,
като му били поставени табели с посочения рег. номер. Издадено било и
българско СРМПС. Така обв. С. започнал да ползва и управлява
регистрирания на негово име автомобил.
След време св. Р. се поинтересувал дали св. А. бил свършил
договорената работа, а именно преработката на предоставените МПС в такива
за пътна помощ и установил, че не е изпълнил договора за изработка, поради
което поискал да му върне предоставения л.а. „***“. Тогава разбрал, че св. А.
бил продал автомобила. Тъй като св. Р. не го бил упълномощил да се
разпорежда с автомобила му, в т.ч. и да го продава и предвид това че не е
изпълнил сключения помежду им договор, той решил, че е измамен и подал
сигнал в полицията. По този повод била образувана преписка в РП- ***, по
която била извършена проверка, приключила с отказ да се образува
наказателно производство, поради липса на извършено престъпление, като
били отделени материали по преписката изпратени по компетентност на РП-
П, с оглед евентуални данни за извършено престъпление по чл.309 от НК. От
РП била назначена проверка, данните от която станали повод за образуване на
настоящето наказателно производство.
При така установеното обв. С. бил предаден на съд за извършено от
него престъпление по чл.313 ал.1 от НК, с предложение на прокурора да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на глоба по реда на чл.78а
от НК.
В хода на разследването по ДП била изискана справка от АИС
„Граничен контрол“ относно задграничните пътувания за периода от
01.12.2017 г. до 28.02.2018 г. на обв. С., от която се установило, че той е
напускал пределите на РБългария, но към датата, посочена в
инкриминираната декларация- 01.01.2018 г. нямало регистрирано пътуване из
пределите на страната.
От заключението на изготвената почерковата експертиза, се установява,
че ръкописният текст и подписът в Декларация по чл.12а ал.1, т.6, чл.126,
ал.1, т.6 от Наредба 1-45/2000 г. от 21.03.2018 г. са изпълнени и положени от
обв. А.С..
В хода на разследването била назначена и техническа експертиза, от
чието заключение, става ясно, че бланките на немското свидетелство за
регистрация на МПС, състоящо се от две части „Teil I“ с бланков №
********* и „Teil II“ с бланков № WR598881 за лек автомобил „***“ с рама
3
№****** са истински.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото е подкрепена
от събраните по делото доказателства и се споделя и от настоящата
инстанция.
При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил
погрешни правни изводи.
Материалният закон е приложен неправилно, тъй като съдът е оправдал
лице,спрямо което е следвало да постанови виновност за извършено от него
съставомерно деяние по чл.313ал.1 от НК, а съображенията за това са
следните:
Първата инстанция заключила, че степента на обществена опасност на
конкретно извършеното деяние е явно незначителна, което води до
приложението на чл.9 ал.2 предл.2 от НК и съответно предпоставя
оправдаването на обв. С..
За разлика от РС въззивния съд намира, че действително са налице
правните изводи на прокурора за наличие на деяние по чл. 313, ал. 1 от НК,
като не споделя констатациите на първоинстанционния съд, че се касае за
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Настоящия съдебен състав счита, че чрез извършване на това
престъпление не са налице признаците за явна малозначителност на деянието,
тъй като същото е изцяло съставомерно от обективна и субективна страна.
Чрез него биха могли да настъпят вредни последици ако не са били
навременните действия на органите на властта, а самото деяние не се
отличава с нищо по-малозначително от обичайните за този вид и род
престъпления. От обективна и субективна страна то осъществява състава на
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. Налице е умисъл за невярно деклариране,с
оглед установените по делото характеристични данни, обвиняемия е
разполагал с необходимия социален опит и интелектуален капацитет, и е
съзнавал че без тази декларация,няма да бъде извършена регистрация на
автомобила.
Невярното деклариране и настъпилите от това вредни последици са
оказали отрицателно въздействие върху защитените от чл. 313, ал. 1 НК
обществени отношения, свързани с документирането. Обществената опасност
на деянието не е явно незначителна предвид характера на засегнатия обект и
степента на увреждането му.
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички
видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на
подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на
4
престъплението са възведени определени качества на дееца.
От своя страна, характерът на обществената опасност на деянието се
определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието
и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това определя
и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е
обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на
отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху
което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото
засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните
категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на
отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на
действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение,
особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за
конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на
конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения .
Установените по делото факти, отнесени към гореизложените
разбирания, възприети в доктрината и практиката, сочат, че в случая не сме
изправени пред хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
При определяне видът и размерът на наказанието на обвиняемия
въззивният съд намери, че следва да му се наложи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като същия е с, добри
характеристични данни, семеен, трудово ангажиран.Настоящата инстанция
намери, че в случая са налице условията за прилагане института на чл. 78а от
НК. За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, а също
имуществени щети от престъплението не се претендират. поради което го
освободи от наказателна отговорност по чл.313 ал.1 от НК и му наложи
административното наказание "Глоба" в минималния размер от 1000 лева,
като счита, че с това наказание ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Предвид този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът го осъди да заплати направените по водене на делото разноски в размер
на 502,80лв в полза на *** П.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви
мотивите си към нея.
председател:
членове:
5
6