Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр. Русе, 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7204 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Ш.Е.Н. против С.Ш.А., в която се твърди, че през периода 22-23.07.2018г.
в село *****, област Русенска, ответникът е причинил на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
резултат от субарахноидален кръвоизлив в дясно теменно слепоочно, кръвонасядане
в дясна теменно-слепоочно-челна област, кръвонасядания на дясна ушна мида,
кръвонасядане на лява ушна мида, охлузвания на челото и носа, одрасквания на
лява буза, кръвонасядания в лопатъчна област двустранно, одрасквания на ляво
рамо, охлузвания на двата лакета, двете предмишници и двете длани, колекция от
кръв под епидермиса на дясна длан, охлузвания на дясно бедро, дясна подбедрица,
десен глезен и дясно ходило, охлузвания на ляво бедро и ляво ходило. За
причинените телесни повреди на ответника било наложено наказание за извършено престъпление по чл.
129, ал. 1 НК по образувано НОХД № ***/2019г. по описа на РС – Русе, а именно
лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което на основание
чл.66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Следствие на
нанесените телесни повреди, на ищеца били причинени множество болки и
страдания, обезщетението за които оценява на 10 000лв. С оглед на това се моли
да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта до пълното им
заплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за частична основателност на предявеният
иск. Счита, че претендираното обезщетение е силно завишено и не съответства на
действително претърпените от ищеца болки и страдание. Прави се и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като се твърди, че това
съпричиняване е в размер на 90% и се изразява в следното: на първо място ищецът
с поведението си е провокирал ответника да му причини телесната повреда, като
изрекъл сексуална закана към приятелката му, обидил, псувал и го блъскал, а на
следващо място след деянието ответникът помогнал на ищеца да се прибере в дома
му и му се извинил за стореното.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2019г., по
НОХД №***/2019г. по описа на РС-Русе, съдът е одобрил постигнатото между ответника
С.Ш.А. в качеството му на подсъдим и РП - Русе споразумение, с което той е признат
за виновни в това, че през периода 22-23.07.2018г. в с. ***** област Русенска,
е причинил на Ш.Е.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, резултат от субарахноидален кръвоизлив в дясно
теменно слепоочно, кръвонасядане в дясна теменно-слепоочно-челна област,
кръвонасядания на дясна ушна мида, кръвонасядане на лява ушна мида, охлузвания
на челото и носа, одрасквания на лява буза, кръвонасядания в лопатъчна област
двустранно, одрасквания на ляво рамо, охлузвания на двата лакета, двете
предмишници и двете длани, колекция от кръв под епидермиса на дясна длан,
охлузвания на дясно бедро, дясна подбедрица, десен глезен и дясно ходило,
охлузвания на ляво бедро и ляво ходило, поради което и на основание чл. 129, ал.1 НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което на
основание чл.66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Свидетелката М.Ш.И.,
майка на ищеца, установява, че в деня на инцидента-22.07.2018г. си била в къщи
и шум откъм улицата я накарал да излезе. Видяла в близост до дома им до едно
дърво да стои облегнат синът й, а до него ответника С. и още едно момче Д.,
които го клатели и му викали да се събуди. С тяхна помощ свидетелката вкарала
синът си в двора им, който по лицето си имал кръв, „навсякъде разкъсан“, бил „полумъртъв“. Свидетелката
установила, че го няма телефона/таблета му, поради което „грабнала“ колата и
отишла до дома на С., който бил близо и той и Д. й дали телефона. След
инцидента, след около 20 минути, закарали ищеца в болница, където той дошъл в
съзнание. Престоял седем дни на лечение в болницата. След случая ищецът
придобил „страхова невроза“, смрачили ли се не
излизал, започнал да се „изпуска“, да „пикае в
гащите“ и то не само на сън. До ден днешен продължавал да се оплаква, че
системно го боли главата.
Свидетелят Д.Д.Р., установява, че в деня на инцидента, края на месец юли
2018г., бил заедно с ищеца, ответника и други познати в центъра на с. *****.
Ищецът Ш. говорел и казал на един от присъстващите, М., „какво става с
братовчедка ти С., дай да я оправим“. Ответникът С. чул това и понеже от 4
години били приятели с това момиче, хванал Ш. за яката, казал му „какво
говориш“ и го ударил 2-3 пъти с шамар по лицето. Ш. тръгнал да бяга, а С. го
подгонил, но не го стигнал. След известно време видели отново Ш., тъй като
тръгнали да носят у тях чехлите му, които паднали докато бяга. С. му подал ръка
да се извини, а Ш. я отблъснал, започнал да го псува и посегнал да го удари. С.
отново ударил два-три пъти Ш., който паднал на земята. Седмица след инцидента
свидетелят видял ищеца и баща му да пият бира пред магазина в селото, когато и
двамата се провикнали и го нарекли крадец. Преди около месец и половина
свидетелят видял ищеца да кара автомобил в селото.
Свидетелят М.Д.М.,
установява, че познава страните по делото и в деня на процесния инцидент е бил
с тях в центъра на с. *****. Ищецът се обърнал към свидетеля и му казал „Какво
прави С., дай да я оправя“. Тъй като С. и С. били приятели от 4 години, а от
тогава поне от 2 години, ответникът се засегнал и попитал ищеца защо говори
така и му ударил шамар. След това Ш. тръгнал да бяга и си изтървал чехлите.
Свидетелят решил да му ги занесат у тях и по пътя го срещнал. Помолил го да
изчака С. да дойде и да се извинят взаимно. В този момент дошъл С., който му
подал ръка и му казал „извинявай, че съм те ударил“, но Ш. му блъснал ръката и
започнал да го псува и С. отново го ударил, след което двамата със свидетеля
прибрали ищеца у тях носейки го. Ш. бил в нетрезво състояние, а не в
безсъзнание. След инцидента свидетелят, който живеел в с. Семерджиево виждал
ищеца два пъти да кара кола.
Според заключението
на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, се установява, че по
отношение на установената черепно-мозъчна травма на ищеца е проведено пет
дневно консервативно болнично лечение, след което лечението е продължено
медикаментозно в домашни условия. При установените увреждания (описани в
споразумението по НОХД №***/2019г. по описа на РС – Русе), обикновено, ако не
са налице усложнения, възстановителния период
е около една-две до три седмици, след което като резултат от
черепно-мозъчната травма е възможно да има главоболие за по-продължителен
период от време, който е индивидуален. Според заключението на вещото лице, при
установените увреждания обикновено болките са най-силни непосредствено след
получаването им, след което постепенно намаляват и отшумяват в рамките на
няколко денонощия, като е възможно да има главоболие за по-продължителен период
от време, в рамките на седмици до месеци. Вещото лице е посочило, че по делото
няма данни, които да сочат, че не е настъпило пълно възстановяване на ищеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е предявил
иск за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди в
резултат от извършеното от ответника престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, за
което е признат за виновен по НОХД №***/2019г. на РС – Русе. На обезщетяване
подлежат всички вреди на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, за което ответникът е понесъл наказателна отговорност.
Съгласно чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Одобреното от съда споразумение по НОХД
№***/2019г. се ползва с последиците на присъда, поради което в настоящото производство
следва да се приемат за безспорно установени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на размерът на настъпилите вреди за ищеца от
престъпното деяние, които подлежат на доказване в настоящото производство.
Обезщетението за
претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните
обстоятелства по случая. Последните се установяват от заключението на вещото
лице, което съдът следва единствено да съобрази при определяне размера на
обезщетението на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Изложеното
от свидетелката М.Ш.И. относно изпадането в продължително безсъзнание на ищеца,
системното му главоболие, „страховата невроза“ и
„изпускането“ съдът не би могъл да кредитира, поради следното: на първо място в
исковата молба няма наведени твърдения за претърпени от ищеца такъв вид
неимуществени вреди, а същите са заявени общо, поради което съдът следва да
прецени обичайните болки и страдания, които се търпят при установените
увреждания, които са посочени от вещото лице, а не тези „доуточнени от
свидетелката“. Последната с показанията си би могла да доказва твърдения на
ищеца, а не тепърва да навежда такива от негово име. На следващо място самите
показания в частта за състоянието на
ищеца след инцидента са нелогични. Лишено от логика би било поведението на
свидетелката, която като майка виждайки тежкото състояние на сина си,
включително и това, че той е неконтактен, евентуално в безсъзнание, да тръгне
да търси таблета му, вместо да потърси спешна медицинска помощ. По отношение на твърдяното „изпускане“,
постоянното главоболие и „страховата невроза“, по
делото липсват доказателства, за наличието на причинно – следствена връзка
между това твърдяно състояние на ищеца и причинените му от ответника телесни
увреждания. Също така за тези състояния на ищеца следва да са налице
свидетелстващи медицински документи, каквито не са налице и съответно не биха
могли да бъдат съобразени от вещото лице в заключението му и да се изследва
причинна връзка с деянието на ответника. И на последно място, показанията на
тази свидетелка са такива на заинтересован свидетел (майка на ищеца) и
доколкото не се потвърждават от други данни и доказателства по делото (с
изключение на твърдяното главоболие, допуснато и от вещото лице, но за
по-кратък период), съдът не следва само на основание на тях да приеме, че
дължимото на ищеца обезщетение следва да се определи и за негативни изживявания
и болки, за които вещото лице не е посочило, че са обичайна последица от
установените увреждания и които са посочени само от свидетелката.
Съобразявайки
начина на получаване на увреждането, възрастта на пострадалия, вида и характера
на телесните увреждания, включително и значителния брой причинени му леки
телесни увреждания по смисъла на чл. 130 НК, интензитета и продължителността на
причинените болки и страдания, както и
липсата на доказателства, че не се е възстановил напълно, настоящият съдебен състав приема, че
справедливия размер за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди
е 5 000лв., с която сума ще се компенсират и негативните му изживявания при
спомена за случилото се.
По отношение на
направеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът намира същото за
частично основателно. Свидетелите Д.Р. и М.М.
установяват, че причината за инцидента е изказани от ищеца сексуални намерения
по отношение на приятелката на ответника, също така обиди и псувни, което
подразнило последния и му дало повод да причини телесните увреждания, за които
е признат за виновен в проведеното наказателно производство. Независимо, че
двамата свидетели са в приятелски отношения с ответника, доколкото по делото не
е установена друга причина за случилото се или липсата на такава (в който
случай ответникът следваше да бъде осъден за друго престъпление), съдът не би
могъл да игнорира показанията им в тази част, още повече, че същите съответства
и на установената в проведеното наказателно производство фактическа обстановка.
С това свое поведение, следва да се приеме, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, който принос би могъл да се оцени на 20%.
Не следва да се сподели становището на ответника за по-голям принос, тъй като
проявената физическа агресия от ответника не би могла да бъде почти изцяло
оправдана с изреченото от ищеца, както би било в хипотезата на силно раздразнение
(афект), в който случай ответникът щеше да носи наказателна отговорност за
друго престъпление – чл. 132 НК. В настоящото производство съдът е обвързан от
установеното в наказателното производство относно деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Действия на ответника извършени след
деянието не биха могли да доведат до допълнително намаляване на отговорността
му за причинените вреди. Последващите действия имат значение за ограничаване
настъпването на по-тежки вреди, за които отговорността на ответника щеше да е
по-голяма от определената в настоящия случай. Поради това, дори и да се приеме,
че е помогнал за прибирането на ищеца и опитът да му се извини, то тези
действия нямат отношение към възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, който вече е бил настъпил.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на
свидетелите Д.Р. и М.М. в частта за броя и естеството
на нанесените от ответника по ищеца удари. В тази част установеното от
свидетелите не кореспондира с множеството установени телесни увреждания по
ищеца, за които ответникът е осъден по горепосоченото НОХД.
По изложените
съображения определеното като справедливо обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да бъде намалено поради направеното възражение за
съпричиняване с 20% и предявеният иск да бъде уважен за сумата от 4000лв.,
ведно със законната лихва от деня на деликта – 23.07.2018г. До пълния предявен
размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за платен адвокатски
хонорар съразмерно на уважената част от исковата претенция или сумата от 800лв.
На ответника следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на
отхвърлената част от иска или сумата от 612лв.
На основание чл.
78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Русе
държавна такса за уважената част от предявения иск в размер на 160лв., както и
разноски за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 80лв.
(пропорционално на уважената част от иска).
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Ш.А. ЕГН**********, с адрес *** да заплати на Ш.Е.Н. ЕГН********** ***, адв. П. М. сумата от 4 000лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки
и страдания, в резултат от причинени в периода 22-23.07.2018г. травматични
увреждания, за които ответникът е осъден по НОХД№***/2019г. по описа на РС –
Русе, ведно със законната лихва от датата на деликта – 23.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 4 000лв. до пълния предявен размер от 10 000лв.
ОСЪЖДА С.Ш.А. ЕГН**********, с адрес *** да заплати на Ш.Е.Н. ЕГН********** ***,
адв. П. М. сумата от 800лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА Ш.Е.Н. ЕГН********** ***, адв. П. М. да заплати на С.Ш.А. ЕГН**********, с адрес *** сумата от 612лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Ш.А. ЕГН**********, с адрес *** да
заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 160лв. за държавна такса и сумата от 80лв. разноски за настоящото дело.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: