№ 92
гр. Благоевград, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200501056 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Г. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк.
„Л. 6“, бл. 625, вх. А, ет. 6, ап. 41, чрез адв. А.Л., срещу Определение №901642/27.09.2021 г.,
постановено по гр. д. №960/2020 г., по описа на РС – Сандански, с което
първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
за изменение на Решение №901421/10.06.2021 г., в частта за разноските, като се увеличи до
претендирания размер от 2 600.00 лв.
С частната жалба са въвеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение на
първоинстанционния съд, поради погрешното приложение на материалния закон. Твърди се,
че изводът на съда, че заплатеното адвокатско възнаграждение от Г.П. /ищец/ на
пълномощника му - адв. А.Л., е прекомерно, тъй като липсва правна и фактическа сложност
по делото, е неверен. Излагат се съображения, че при разглеждането на делото са разпитани
множество свидетели, приети са множество писмени доказтелства, което налагало извод за
фактическа и правна сложност. Счита, че тези обстоятелства не са взети предвид от
първоинстанционния съд. Иска от въззивния съд да отмени процесното определение и да
постанови ново, с което да бъде уважена молбата за изменение на съдебното решение в
частта за разноските, тоест да бъде увеличено до размера на претендираната сума от 2 600.00
лв. В условията на евентуалност, моли съдът да увеличи намаленият размер на адвокатското
възнаграждение до справедлив такъв.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от СТ. ЦВ. АНГ., чрез
процесуалния си представител - адв. В.Г., с който се оспорва изцяло частната жалба и се
прави искане съдът да я остави без уважение.
1
За да се произнесе по жалбата, настоящият състав на съда, счита за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №901421/10.06.2021 г., по гр. д. №960/2020 г. по описа на Районен съд -
Сандански, съдът е прекратил производството по отношение на предявените искове от Г.П.,
срещу С.А. за установяване, че последната не е собственик на описания в решението
поземлен имот / представляващ ½ идеална част от УПИ II – 148.149, кв. 16 по действащия
регулационен план на с. Горна Брезница, общ. Кресна, ведно с построената в южната част на
имота двуетажна масивна жилищна сграда, и за отмяна на нотариален акт за собственост на
недвижим имот №16, т. III, рег. №2386, д. №398 от 13.11.2019 г., по описа на нотариус
Светлозар Петков, в частта над размера от 1/6, поради недопустимост. Съдът е признал за
установено между страните по делото, че ответникът С.А. не е собственик на 1/6 ид. част от
същия имот, отменил е нотариалният акт за собственост на същия недвижим имот за 1/6 ид.
част. Първоинстанционният съд е осъдил ответника – С.А. да заплати на ищеца Г.П. сумата
от 112.17 лв., представляваща сторени по делото разноски, като в мотивите на решението,
съдът е приел за основателно възражението за прекомерност, направено от ответника, по
отношение на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца – адв.
Л. до размера на 600.00 лв, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност
и претендирания размер от 2 600.00 лв. бил прекомерно завишен.
Пред първоинстанционния съд, е постъпила на 02.08.2021 г. молба от Г.М., чрез
пълномощника му - адв. Л., по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу частта от
първоинстанционното съдебно решение, в която съдът е приел за основателно възражението
на другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
С.А., като се иска от съда да измени решението в тази си част и да присъди цялата
претендирана сума със списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, а именно 2600.00 лв. за
адвокатско възнаграждение. Наведени са доводи, че съдът не е съобразил фактическата и
правна сложност на конкретното дело, тъй като били разпитани множество свидетели,
приети са множество писмени доказтелства, което налагало извод за фактическа и правна
сложност. Районният съд с Определение №901642/27.09.2021 г. е оставил без уважение
депозираната молба от адв. Л. за изменение на решението в частта му за разноските. В
мотивите си сочи, че е предявен един иск - по чл. 124, ал. 1, предл. трето от ГПК, тъй като
искането за отмяна на охранителен акт /констативен нотариален акт за собственост/ по реда
на чл. 537, ал. 2 от ГПК, не е отделен иск, а е законна последици от разрешаване на спора за
собственост върху процесния имот. Съответно съдът с приемане на възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, е определил
възнаграждението в минимален размер за един иск, съгласно чл. 7 от Наредба Н-
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установеното от фактическа страна с оглед на заявените становища на
пълномощниците на страните по делото, въззивният съд излага следните правни доводи:
Искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, заявено пред първоинстанционния съд,
по гр.д. №960/2020 г. по описа на РС - Сандански е процесуално допустимо, доколкото
2
същото е депозирано в срока за обжалване на решението, пред компетентния за неговото
разглеждане съд, който го е постановил, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
изменение или допълване по реда на чл. 248 от ГПК, съдебен акт.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, е предвидена възможността да бъде намалено
заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав намира,
че в конкретния случай реализираната от процесуалния представител на ищеца защита пред
районния съд е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна
сложност. Фактическата сложност се обуславя от кръга обстоятелства, които се изследват и
установяват в съдебното производство, като релевантни за правния спор, а правната
сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от съда по тях,
като в конкретния случай по основните правни въпроси има постановена съдебна практика
на ВКС. Делото пред първоинстанционния съд е разгледано в две открити съдебни
заседания, първото от които е продължило 30 мин. и е било с характер единствено на
преценка на подлежащите на разрешаване предварителни въпроси по реда на чл. 143 от
ГПК, включително приемане на представени писмени доказателства и допускане на гласни
доказателствени средства за второ и последно съдебно заседание, без да бъдат извършвани
други процесуални действия, в това число експертизи, допълване на искова молба, или
представяне на нови доказателства и т.н. Второто по ред съдебно заседание е протекло с цел
събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, посочени от ищеца и ответника
и провеждане на съдебните прения.
Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде
изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 ЗА, във връзка с
чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 5 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като дължимото по наредбата адвокатско възнаграждение в
случая е в размер на 600.00 лв. Казусът по гр. д. №960/2020 г. по описа за РС- Сандански не
е специфичен, и самото дело не се характеризира с висока фактическа или правна сложност,
предвид което, и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, правилно е направена преценка, че са
били налице основания за определяне на адвокатския хонорар в минимален размер. Ето
защо, предвид характера на делото пред първа инстанция, участието на две страни,
минималният размер на цената на иска, договореният и изплатен размер на адвокатското
възнаграждение в пъти по – голям от минимално предвидения по закон, извършваните
процесуални действия в хода на съдебното дирене, потвърждават извода на районния съд за
обоснованост и правилност на постановения процесен акт. В случая не се установяват и
основания за уважаване на евентуалната претенция на частния жалбоподател, насочена към
увеличаване на присъдения минимален размер на адвокатското възнаграждение от 600.00
лв., поради изложените по-горе мотиви.
При наличната сравнително ниска фактическа и правна стойност на делото в гражданския
оборот би било оправдано и обичайно договарянето на адвокатски хонорар, съизмерим с
минимума. В случая обаче е изплатен такъв, около 4 пъти и половина по-висок от минимума
3
– в размер на 2 600.00 лв., в значителна степен доближаващ се до цената на иска от 4 014.50
лв. Следователно този размер не представлява разумни разноски, стоящи в причинна връзка
с неизпълнението на ответника, предизвикало завеждането на делото, а удовлетворява и
други цели, които обаче не следва да бъдат поставяни в тежест на ответника по
първоинстанционното дело.
По изложените аргументи, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното определение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, ръководен от изложените съображения и на посочените основания,
Окръжен съд – Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №901642/27.09.2021 г., постановено по гр. д. №960/2020
г., по описа на РС - Сандански.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4