Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят ЗК „Л. И.” гр.С., действащ чрез пълномощника си адв.Златка Томова, с жалбата си до съда оспорва Решение №..../06.08.2010 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№.../2010 г. по описа на съда, с което е отхвърлен предявеният от него против Н. К. Н. от гр.Г. О. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането му за сумата от 64,50 лв, представляваща изплатено на застрахования „Т. Ф. С.” ЕАД застрахователно обезщетение по щета №*/2006 г. по Застраховка „Кредити-„Обща неплатежоспособност”, сумата 27,35 лв-законна лихва за периода от 12.07.2006 г. до 26.06.2009 г. ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 26.06.2009 г. до изплащане на вземането. В жалбата си излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон.Счита, че са налице всички условия за уважаването на иска.Като застраховател по сключения между него и „Т.Ф.С.” ЕАД застрахователен договор, изплатил застрахователното обезщетение е бил в правото си да встъпи в правата на застрахования и да търси вземането си от неизправния длъжник в размер на претендираната главница и лихви.Счита,че правоотношенията са ясно очертани и доказани от представените по делото договори и другите писмени доказателства, от които може да се направи извод за основателност и доказаност на претенцията.Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от ответната страна Н. К. Н..В него се излага становище за необоснованост и недоказаност на въззивната жалба.Ответната страна намира за правилно и законосъобразно постановеното от първата инстанция решение.Счита,че изложените в него мотиви кореспондират на диспозитива.Счита,че във въззивната жалба са изложени нови факти и обстоятелства,за което има забрана по чл.266 от ГПК, а освен това те са и недоказани.Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С исковата молба първоинстанционния съд е сезиран на основание чл.422, ал.1 от ГПК да се произнесе по съществуването на едно вземане, за което в заповедно производство е издадена заповед за изпълнение и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е постъпило възражение от длъжника.В настоящия случай ищецът основава иска си на наличието на валидно застрахователно правоотношение- Рамков договор за застраховка № 000-0-000/0010067-А,съществуващо между него в качеството му на застраховател и „Т. Ф. С.” ЕАД ,в качеството му на застрахован.По силата на този договор, застрахователят се е задължил да сключи застраховки на вземанията на застрахования по кредити Транскат при Общите условия по застраховка „Кредити” и специалните условия на застраховка „Обща неплатежоспособност”, като предмет на застраховката са непогасени задължения по Договор за издаване и предоставяне на кредит-Транкарт на физически лице, а покритите рискове са неплащане от страна на картодържателя на която и да е дължима погасителна вноска.От друга страна, между „Т. Ф. С.” ЕАД, в качеството на издател и ответницата Н. К. Н., в качеството на кредитополучател , е сключен Договор за предоставяне на кредит- Транскарт на физическо лице, по силата на който издателят й е предоставил кредит с лимит 500 лв за плащане на стоки и услуги в оторизирани търговски обекти на издателя чрез кредитна карта Транскарт.Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза, налице е неиздължена сума на кредитополучателя Н. към датата 15.05.2006 г. от 40,50 лв, представляваща лихви,такси,напомнителни такси по кредита.Издателят ТФС ЕАД е прекратил едностранно договора за кредит с Н. на 15.05.2006 г.Във връзка с неплащане на ответницата по договора за кредит в ЗК „Л. И.” е заведена щета №*/2006 г. по застраховка „Кредити-„Обща наплатежоспособност”, полица №0010531 и ЗК „Л. И.” е заплатила на ТФС ЕАД съгласно застрахователния договор застрахователно обезщетение в размер на 272793,65 лв в т.ч. и сумата 64,50 лв по вземането срещу Н.. Ищецът се позовава на суброгиране в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение на основание чл.213, ал.1 от КЗ.Тъй като договорът за кредит между ТФС ЕАД и Н. Н. е сключен на 12.09.2005 г. при действието на отменения Закон за банките, където съгласно чл.1, ал.1 и ал.2, т.10 предоставянето на кредити и издаването и управлението на банкови карти съставлява банкова дейност, която може да се извършва само от лицензирано лице, то процесният договор за кредит е сключен в нарушение на императивна законова норма- тази на чл.1, ал.4, във вр. с ал.2, т.10 от Закона за банките /отм./, но в сила към този момент, то доколкото издателят на кредитната карта –лице по занятие извършващо дейност по предоставянето на кредити, включително и издаване на кредитни карти към момента на сключването на договора за кредит с ответницата не е имал разрешение за извършването на банкова дейност , то договорът за кредит Транскарт е нищожен и не може да породи правни последици.Поради това неизпълнението му от страна на ответницата не влече вредни последици.Вследствие на това сключеният между ищеца и ТФС ЕАД Рамков договор за застраховка и издадената въз основа на него застрахователна полица са нищожни поради липса на застрахователен интерес.Поради това извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение се явява дадено при първоначална липса на основание и ищецът не може да се суброгира в правата на застрахования.С тези мотиви районният съд е отхвърлил предявената претенция както за главница, така и за акцесорното вземане за лихви.Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Настоящата инстанция споделя мотивите на решението, които са подробни, изчерпателни, логични и почиват на доказателствата и закона.На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към тях. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №.../06.08.2009 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№154 по описа на съда за 2010 г. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |