№ 4164
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110205060 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-2200564/02.02.2023 г., издадено от Ивелина Христова Йотова - Директор
на Дирекция „Инспекция на труда” – София (ДИТ-София),
на „И.Л.П.“ ЕООД, ЕИК *********,
за това, че при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство
било констатирано, че „И.Л.П.“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснал И. В. Д.,
ЕГН **********, до работа преди да му е предоставил екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено в ТД
на НАП. С горното била нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда КТ),
като нарушението било извършено на 20.07.2022 г. в предприятието на работодателя.
Предвид горното и на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на „И.Л.П.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „И.Л.П.“ ЕООД, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че при
сключването на трудовия договор на 18.07.2022 г. със служителя Д. договорът бил подписан
от негова страна, както и му била връчена длъжностна характеристика срещу подпис –
безспорни обстоятелства. Трудовият договор бил заверен в информационната система на
НАП, като с действието по връщане на отговор НАП фактически бил предоставил
уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Липсвала процесуалноправна или материалноправна
норма, която да задължавала работодателя след приемане на уведомлението от НАП да
1
отиде физически до ТД на НАП, за да положи мастилен печат върху вече полученото и
прието уведомление, както и да го задължава да изиска от работника да подпише това
уведомление. Уточнява се, че на 18.07.2022 г. на И. Д. бил предоставен екземпляр от
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ с молба да го подпише, но същият отказал с мотив, че в
чл. 63, ал. 1 от КТ се изисквало преди постъпване на работа да му бъде предоставено копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, което да е заверено в ТД на НАП, а не подписано.
Изискването за полагане на подпис се отнасяло само до трудовия договор, но не и за
уведомлението. В този смисъл твърдението за невръчване на уведомлението било
недоказано. В нарушение на процесуалните правила и правото на защита АНО бил
променил правната квалификация от АУАН от чл. 63, ал. 2, на чл. 63, ал. 1 от КТ. Изразява
се недоволство също, че наказаното дружество не било индивидуализирано по достатъчно
ясен начин, както и неправилно била определена датата на твърдяното нарушение. Не била
извършена проверка за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. В заключение се
отбелязва, че трудовият договор с Д. бил прекратен на 08.09.2022 г. поради немарливо и
неудовлетворително изпълнение на трудовите задължение, което станала и повод Д. да
подаде жалба до ДИТ. Не се претендират разноски.
АНО изпраща процесуален представител, който моли атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Отбелязва се, че връчването на завереното
удостоверение от ТД на НАП се удостоверявало чрез подпис в справката, какъвто в
настоящия случай липсвал. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и видно от наличните по преписката заверени
копия от Заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”, ведно със
Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. за назначаване на длъжността „Директор ДИТ-София“ и
длъжностна характеристика - относно компетентността на Ивелина Христова Йотова -
Директор на Дирекция ДИТ-София да издава НП за нарушения на КТ, както и Заповед №
ЧР-1307/22.05.2019 г. на изп. директор на ИА „ГИТ” и длъжностна характеристика за
длъжността „главен инспектор” в ДИТ-София - относно компетентността на
актосъставителя Д. Т.); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на
НП; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл. 34 от ЗАНН, тоест не се констатират
нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
За пълнота и във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че
наказаното дружество е индивидуализирано по достатъчно ясен начин, а промяната на
правната квалификация от чл. 63, ал. 2 от КТ в АУАН на чл. 63, ал. 1 от КТ в НП е в
правомощията на АНО по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, за което АНО се е мотивирал в издаденото
от него НП. Промяната на правната квалификация не е съществена (доколкото ал. 1 и ал. 2
2
от чл. 63 от КТ са систематически свързани) и не се базира на различно изложена в НП
фактическа обстановка, касаеща самоличността на нарушителя и обстоятелствата около
твърдяното нарушение, за да бъде приета на процесуално нарушение, което да е в състояние
необратимо да опорочи правото на защита.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
В ДИТ-София постъпил сигнал с вх. № 22105389/05.10.2022 г. от И. В. Д., в който
същият се оплаквал от некоректно поведение на работодателя му - „И.Л.П.“ ЕООД. Наред с
другото Д. твърди, че не му бил предоставен екземпляр от трудовия договор, който при това
не бил подписан от работодателя. За доказателство се представя копие от трудов договор №
6/18.07.2022 г., в който е налице подпис от Д., но не и от работодателя.
По сигнала била извършена проверка на „И.Л.П.“ ЕООД от служители на ДИТ –
София, в лицето на свидетелите Д. Т., Г. Б. и Х. П.. При проверката било установено, че
между „И.Л.П.“ ЕООД, в качеството на работодател, от една страна, и И. В. Д., в качеството
на служител, от друга страна, бил сключен трудов договор № 6/18.07.2022 г., по силата на
който Д. следвало да полага труд за дружеството като „шофьор“. Трудовият договор бил
подписан от Д., като в него било уточнено, че същият следва да започне работа на
20.07.2022 г. При проверката била представена и длъжностна характеристика, подписана и
връчена срещу подпис на Д. на 18.07.2022 г. Представят се служебна бележка №
4/20.07.2022 г. за начален инструктаж, в която липсва подписа на И. Д.. Представя се и
протокол от 20.07.2022 г. за изпит за проверка на знанията на И. Д. за длъжността, който
също не е подписан от последния. В писмени обяснения от 02.11.2022 г. пълномощник на
дружеството твърди, че Д. отказал да подпише книгата за инструктаж при постъпване на
работа, както и дневника за трудовите книжки. Трудовият договор бил регистриран в
информационната система на НАП, видно от справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223332309/18.07.2022 г. В справката липсва подпис от
страна на Д., че същата му е била връчена. Трудовият договор бил прекратен на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед № 2/08.09.2022 г. като прекратяването било регистрирано в
НАП съгласно справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
22388223423231/09.09.2022 г. Резултатите от проверката били обективирани в протокол за
извършена проверка № ПР2234526/21.11.2022 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите по непосредствено
установяване на нарушението Д. Т., Г. Б. и Х. П., както и от приложените по преписката и
приобщени на съдебното следствие писмени доказателства във вид на заверени копия:
сигнал с вх. № 22105389/05.10.2022 г. от И. В. Д.; протокол за извършена проверка №
ПР2234526/21.11.2022 г.; трудов договор № 6/18.07.2022 г.; длъжностна характеристика,
подписана и връчена срещу подпис на Д. на 18.07.2022 г.; служебна бележка № 4/20.07.2022
г. за начален инструктаж; протокол от 20.07.2022 г. за изпит за проверка на знанията на И.
Д.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
22388223332309/18.07.2022 г.; заповед № 2/08.09.2022 г.; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223423231/09.09.2022 г.; писмени обяснения
от 02.11.2022 г. пълномощник на дружеството и фишове за начислени трудови
възнаграждения.
Гласните доказателства са в достатъчна степен изчерпателни, логични и абсолютно
кореспондиращи помежду си, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Същите
кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях по един категоричен
3
начин допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се
опровергава от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че „И.Л.П.“
ЕООД е бил в трудови правоотношения с работника И. В. Д. по силата на трудов договор №
6/18.07.2022 г., съгласно който Д. е следвало да започне работа за дружеството на 20.07.2022
г. Безспорно доказано е също, че трудовият договор е бил регистриран в НАП на 18.07.2022
г., съгласно справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
22388223332309/18.07.2022 г. Няма спор по делото, че в посочената справка липсва подпис
от страна на Д. за това, че същата му е била връчена. В тази връзка се налага извода е, че
„И.Л.П.“ ЕООД, в качеството му на «работодател» по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на
20.07.2022 г. (датата на която Д. е следвало да започне полагането на труд за дружеството), с
бездействието си по невръчване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, е осъществил
формално нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ („Работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.»).
Граматическото тълкуване на посочената разпоредба, предложено от жалбоподателя, в
случая се явява неправилно, доколкото въпросът с удостоверяването на връчването на
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ е изяснен по достатъчно ясен и непротиворечив начин
в поднормативен акт, издаден на основание чл. 62, ал. 5 от КТ - Наредба № 5 от 29.12.2002 г.
за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (в сила от
25.02.2011 г.). В чл. 4, ал. 3 от посочената Наредба изрично е посочено, че работодателят е
длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на
хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на
работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.
Това, че именно чрез подписа на работника се удостоверява връчването на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от КТ е отбелязано и в бланката за справката, изготвена по образец за
улеснение на работодателя.
Несъстоятелни са и твърденията за отказ на работника да подпише връченото му
уведомление. Същите са изолирани от доказателствения материал и голословни. Подобни
твърдения не присъстват в писмените обяснения от 02.11.2022 г. на пълномощника на
дружеството.
В този смисъл атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а наложената в минимален размер имуществена санкция от 1500 лева по
относимата санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ се явява правилна и съответна на
тежестта на нарушението. Случаят не може да бъде третиран като маловажен, съобразно
специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ (имаща приоритет пред общата разпоредба
на чл. 28 от ЗАНН), която изключва чл. 63, ал. 1 от КТ от кръга на маловажните нарушения
на трудовото законодателство.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на процесуалния представител
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и
съобразено с действащата към момента на изготвяне на настоящото решение разпоредба на
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование“), във връзка и с
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба страните имат право на присъждане на
разноски. Съобразно разпоредбата на чл. 27е („Възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“)
от Наредбата за заплащане на правната помощ, наказаното дружество следва да заплати на
ИА „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-2200564/02.02.2023 г., издадено от Ивелина Христова
Йотова - Директор на Дирекция „Инспекция на труда” – София (ДИТ-София), на „И.Л.П.“
ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, „И.Л.П.“ ЕООД да заплати
на ИА „Главна инспекция по труда“ за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80
(осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5