Р Е
Ш Е Н
И Е № 421
30.11.2023 г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в
открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №514 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от КСО /Кодекс за социално осигуряване/.
Образувано е по жалба на С.Д.С., ЕГН **********
***, против Решение №2153-23-26 от 31.07.2023 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора /ТП на НОИ -
гр. Стара Загора/, с което е оставена без уважение подадената от него жалба
срещу разпореждане №********** от 28.06.2023 г. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ - гр. Стара Загора.
В жалбата се съдържат съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното по съдебен ред решение, като се изтъкват доводи за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, и при несъобразяване с целта на закона. Посочва се, че същото не съдържало в достатъчна степен на юридическа обоснованост, изложени мотиви, довели до формирането на крайния извод на решаващия орган. Жалбоподателят твърди, че при потвърждаване на отказа за отпускане на социална пенсия за инвалидност по смисъла на чл. 90а от КСО не било съобразено обстоятелството за очевидно по-благоприятния, вероятен размер на тази пенсия в сравнение с този, на получаваната към момента от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тази връзка пенсионният орган не бил взел предвид направеното от жалбоподателя искане, с което същият се отказвал от получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като бил постановил отказа си за отпускане на социална пенсия за инвалидност в нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 3 от КСО. Иска отмяна на оспореното решение №2153-23-26 от 31.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане №********** от 28.06.2023 г.
Оспорващият, редовно и своевременно призован в открито с. з. не се явява, представляван от пълномощник, адвокат С.Х. от АК-Пловдив, който поддържа изцяло направените с жалбата искания. Твърди, че на жалбоподателя не било връчено разпореждането за възобновяване изплащането на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в този смисъл то нямал възможност да оспори същото по административен ред. Претендира се присъждането на възнаграждение за един адвокат.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, редовно призован, не се явява, представляван от главен юрисконсулт И, която оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното пред съда решение. Посочва, че не била налице правна възможност за прекратяване на отпуснатата за жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по искане на жалбоподателя, поради което и в тази връзка била налице отрицателната предпоставка за отпускане на пенсия по смисъла на чл. 90а от КСО, доколкото на същия била отпусната друг вид пенсия.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Процесното административно производство за отпускане на социална пенсия за инвалидност било образувано по заявление, подадено от жалбоподателя до Директора на ТП на НОИ-Стара Загора с вх. № 2177-23-54 от 26.04.2023 г. /л. 10-12/, с приложени към него документи. В заявлението си С. посочил, че получавал друг вид пенсия – за инвалидност поради общо заболяване.
Видно от ЕР №90791 от 08.03.2023 г., издадено от I състав на ТЕЛК към „УМБАЛ проф. д-р С. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, след извършено преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза, на жалбоподателя била определена 85% трайна неработоспособност със срок до 01.03.2024 г. и дата на възникване на инвалидността – 06.08.2019 г. С разпореждане №********** от 31.05.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора /л. 19-20/, на основание чл. 97 от КСО, считано от 01.10.2021 г. било възобновено изплащането на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като предвид нормите от регламенти на Съвета /ЕО/ №883/2004 и №987/2009, месечният й размер за сметка на Р. България, считано от 01.07.2022 г. бил определен на 120.36 лв. С разпореждане №********** от 08.08.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора /л. 21-22/ било поправено разпореждане №********** от 31.05.2023 г., като на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, считано от 01.07.2023 г. бил определен нов месечен размер за получаване от 134.80 лв. По делото липсват данни въпросното разпореждане да е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ-Стара Загора.
С разпореждане №********** от 28.06.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора /л. 15/ на основание чл. 98, ал. 1 от КСО бил постановен отказ за отпускане на социална пенсия за инвалидност на С.С. по подаденото от него заявление с вх. № 2177-23-54 от 26.04.2023 г. Същият бил мотивиран с довода, че за жалбоподателя, считано от 01.10.2021 г., било възобновено изплащането по отношение на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, което от своя страна представлява пречка за отпускане на социална пенсия за инвалидност.
Разпореждането било обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Стара Загора /л. 17/, като с жабата било направено изрично искане да бъде прекратена отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съответно да бъде преразгледано подаденото заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност. С обжалваното решение №2153-23-26 от 31.07.2023 г. /л. 6-7/ Директорът на ТП на НОИ-Стара Загора оставил жалбата без уважение по изложени в акта мотиви. Решението било връчено на член от домакинството на жалбоподателя, на 04.08.2023 г., чрез пощенска пратка с обратна разписка /л. 9/, като жалбата срещу него до съда била депозирана чрез решаващия орган на 10.08.2023 г. /л. 2/.
Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение №2153-23-26 от 31.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №********** от 28.06.2023 г. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител ПО при ТП на НОИ - гр. Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
Оспорването е процесуално допустимо, като направено от лице, за което решението е неблагоприятно, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решение №2153-23-26 от 31.07.2023 г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” ,във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, в предвидената от закона писмена форма, като покрива изискванията за съдържание, доколкото са изложени конкретни мотиви за упражненото административно правомощие от гл. т. посочване на правните и фактически съображения, обусловили формирания краен правен извод. Решаващият орган е подложил на преценка доказателствата по делото, като е подвел фактите, установени чрез тях под хипотезата на визираните правни норми, за което съответно е изложил конкретни мотиви. В този смисъл изложените от жалбоподателя доводи се явяват неоснователни и съотв. не са налице предпоставки за обявяване на решението за невалиден, съотв. незаконосъобразен акт по см. на чл.146, т.1-2 от АПК.
Съдът не
установи да има допуснати в хода на административното производство по издаване
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения
на административно-производствените правила, доколкото, както административният
орган в лицето на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, така и решаващият орган в развилото се пред него
контролно-отменително производство по реда на чл.
117, ал. 3 от КСО са изпълнили задължението си да съберат и обсъдят
всички относими за спора обстоятелства, както и да
изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно
прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия
и съотв. не е налице и основанието по чл.146, т.3 от АПК за отмяната му като незаконосъобразно.
Пред съда е безспорно установен фактът, че на жалбоподателя е била отпусната лична инвалидна пенсия поради общо заболяване /това преди подаване на заявлението с искане за отпускане на социална пенсия за инвалидност/, чието изплащане е било спряно, поради изтичане срока на определената трайна неработоспособност, като в последствие, след представяне на ЕР на ТЕЛК №90791 от 08.03.2023 г., с разпореждане №********** от 31.05.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора, поправено с разпореждане №********** от 08.08.2023 г. на същия административен орган, изплащането на пенсията е възобновено на основание чл. 97 от КСО. Безспорно е също, че С. е подал заявление, чрез което е сезирал пенсионния орган за отпускане на социална пенсия за инвалидност по реда на чл. 90а от КСО. По делото не се спори също, че към датата на подаване на заявлението си, жалбоподателят е бил на възраст над 16 години и за него е била удостоверена по надлежен ред трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Жалбоподателят С. изрично признава факта на отпусната му лична пенсия за инвалидност, както и факта, че тя, съгласно законодателното разрешение, се явява пречка за отпускането на социална пенсия за инвалидност.
Спорно по делото се явява единствено прилагането на материалния закон от гл. т. подвеждането на релевантните юридически факти под хипотезата на относимата в случая материално-правна норма – тази на чл. 90а от КСО, както и следвало ли е пенсионният орган, респективно директорът на ТП на НОИ-Стара Загора да откаже отпускането на социална пенсия за инвалидност, на жалбоподателя, доколкото нейният предполагаем размер ще е по-благоприятен, спрямо този на получавания такъв по отпуснатата лична инвалидна пенсия поради общо заболяване, и в тази връзка следвало ли е /можел ли е органът/ да прекрати получаването на този вид пенсия, като съобрази изрично направеното от С. искане в този смисъл, за да се преодолее установената отрицателна предпоставка, визирана в правилото на чл. 90а от КСО.
На първо място следва да се посочи,
че съгласно чл. 71 от КСО, лицата
имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично
работоспособността си завинаги или за продължително време, като съобразно
разпоредбата на чл. 72 от кодекса, пенсия за инвалидност се определя на лица с
50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Съгласно специалната норма на чл. 90а, ал.1 от КСО, право на социална
пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително
от друга държава. Размерът на социалната пенсия за инвалидност зависи от
степента на трайно намалената неработоспособност/видът и степента на увреждане,
като същият е съответен процент от размера на социалната пенсия за старост,
последният определен, считано от 01.07.2023 г. на 276.64 лв. От друга страна, с изменението на чл.
101, ал. 1, т. 4а от КСО, в сила от 01.01.2015 г., е установена
забрана за едновременното получаване на социална пенсия за инвалидност с друг
вид пенсия. Единственото предвидено изключение, изцяло обаче неотносимо към настоящия случай, е по отношение на
отпуснатите и изплащани до тази дата социални пенсии за инвалидност, предвид
нормата на § 22т от ПРЗ на КСО, съгласно който социалните пенсии за
инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание
заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а от КСО, продължават да се получават в определения им към тази дата
размер до изтичане на срока,
за който са отпуснати.
На следващо място, според чл. 96, ал. 1 от КСО,
пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл.
98, ал. 1 от КСО, когато: 1. пенсионерът почине; 2. детето навърши възрастта, до която
може да получава наследствена или персонална пенсия, или е осиновено; 3.
преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак; 4. отпадне основанието за получаването. 5. когато
пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на
работоспособността, след като е служебно повикан. Съгласно чл.
96, ал. 2 от КСО, в случаите по т. 1 на ал. 1, пенсията се
прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, а по т. 2-5 - от датата, на
която е възникнало основанието за прекратяването. В чл.
95 от КСО се съдържат основанията за спиране изплащането на отпусната вече
пенсия, а респективно в чл. 97 от кодекса са основанията, наличието на които
води до възстановяване на спряната пенсия. По своята
правна същност спирането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като по същество се цели
да се избегнат неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. Ето защо спирането на
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по
правни последици не е равнозначно на прекратяване на пенсията на
основанията по чл. 96, ал. 1 от КСО. За постановяване на
разпореждане за спиране изплащането на пенсия е достатъчно да са налице данни
към момента на неговото постановяване, които могат до доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на пенсията – прим. изтичане на срока на определената трайна
неработоспособност. Т. е., независимо от постановеното спиране, правото на
пенсия съществува, доколкото е обусловено от възникнали вече предпоставки, като
единствено се спира изплащането на същата до отстраняване на пречките за
получаването й, но правото да се получава този вид пенсия не е отпаднало.
Според съдебният състав, в
разпоредбата на чл. 96 от КСО и като цяло в
общите правила за пенсиите, не е налице предвиден конкретен правен ред,
по който лицата да могат да правят релевантен отказ от вече придобити и упражнени права по свое желание,
т. е. не съществува правно
установена възможност да се заяви от правоимащото
лице искане за прекратяване на отпусната му пенсия, за да се претендира
получаване на друг вид, който би бил с по-висок финансов размер на отпусната
сума. Прекратяване
може да се постанови единствено в изчерпателно изброените в чл.
96, ал. 1 от КСО хипотези, като в конкретният случай, спрямо
жалбоподателя, очевидно такива не се установява да са налице, доколкото след
извършеното преосвидетелстване от ТЕЛК, срокът на определената му трайна
неработоспособност е продължен до 01.03.2024 г. Едва при липса на определена
след тази дата трайна неработоспособност /т. е. липса на валидно ЕР/ би могло
да се стигне до прекратяване на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Следва да се посочи, че предмет на този спор
е единствено постановеният отказ, потвърден с оспореното решение на по-горестоящия административен орган в лицето на директора на
ТП на НОИ-Стара Загора да се отпусне на заявителя социална пенсия за
инвалидност. В тази връзка и предвид безспорното наличие на отрицателната
предпоставка, визирана от разпоредбата на чл. 90а от КСО, - отпуснатата на
жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, Съдът приема,
че пенсионният орган, като е постановил отказ по процесното заявление, е
приложил правилно материалния закон. В случая се касае за акт на обвързана
компетентност, при постановяването на който административният орган не разполага
с право на избор, и при наличие на
предвидените в закона отрицателни предпоставки
е длъжен да откаже исканата пенсия,
без да има
възможност за преценка относно справедливостта на действащите правни норми. Дали размерът
на отказаната пенсия би бил по-благоприятен или не спрямо този на получаваната
е ирелевантно обстоятелство, доколкото в закона липсва правно основание за
извършването на подобна преценка, респективно за произнасяне с оглед на такава
преценка. Без съмнение принципът на съразмерност е общ принцип, чиито прилагане
се явява в пряка връзка с формулираната от закона цел, като пряко негово
проявление е и прилагането на по-благоприятни мерки, от страна на
административните органи спрямо гражданите и организациите в случаите, когато с
издаването на административния акт се засягат техни права и законни интереси
или се създават задължения за тях. Принципът на съразмерност обаче пряко се
свързва с наличието на оперативна самостоятелност на административния орган, а
в конкретния случай очевидно такава не е налице.
С оглед
гореизложените съображения и извода за
законосъобразност на решение №2153-23-26
от 31.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, Съдът приема извод за
неоснователност на жалбата на г-н С. и същата следва да се отхвърли. При този
изход на спора, претенцията за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя се явява неоснователна, а от страна на процесуалния
представител на ответника не е отправено искане за присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт.
Съдът обаче установи, че при образуване на делото жалбоподателят е внесъл по сметка на съда държавна такса в размер от 10.00 лв., която обаче предвид разпоредбата на чл. 120 от КСО и с оглед социалния статус на оспорващото лице /същият е пенсионер/ се явява недължимо платена и в този смисъл подлежи на възстановяване при направено изрично искане за това от страна на жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.С. *** против Решение №2153-23-26 от 31.07.2023 г.на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на г-н С. против разпореждане №********** от 28.06.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: