РЕШЕНИЕ
№ 206
Разград, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград -
II състав, в съдебно
заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта
година в състав:
|
Съдия: |
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
При
секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20237190700199 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на С. П. С. от гр. Р.
против Заповед № 1983к-1985/ 23.10.2023 г. на директора на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерството на вътрешните
работи (ГДПБЗН-МВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и е прекратено служебното му правоотношение.
В жалбата и по същество се излагат доводи,
че заповедта е издадена при допуснати процесуални нарушения и в противоречие на
материалния закон, тъй като неговото нарушение на правилата за движение по
пътищата не може да се квалифицира като тежко дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Наред с това се твърди, че определеното
му дисциплинарно наказание се явява изключително тежко и несправедливо, несъответно на
тежестта на нарушението, липсата на неблагоприятни последици от него, както и
на цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Претендира
се за нейната отмяна, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по спора заявява, че жалбата е
неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от
това последици.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок
от надлежна страна и против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана
по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства установяват, че С. П. С. работи в системата на МВР като
държавен служител от 10.01.2010 г. Последната заема от него длъжност е водач на
специален автомобил I степен, пожарникар (водач на подемно-транспортни машини)
в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“- Разград към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“- Разград при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“- МВР. По време на службата си не е
наказван. Получил е осем награди, вписани в кадровото му досие, видно от
приложената Кадрова справка (л.55- л. 56).
На 21.05.2023 г. след обяда С. С.
предприел пътуване от гр. Разград за гр. Търговище с лек автомобил „Сузуки“,
модел „Суифт“, с per. № ** **** ** за да прибере
дъщеря си. Около 17:00 часа в гр. Търговище, на ул. „Сива“, в близост до
бензиностанция „Тайфун“ той е спрян за проверка от полицейски служители (св. Н.
и св. И.). При разговора с тях им лъхнал на алкохол, поради което бил поканен
до служебния автомобил за да бъде тестван. При извършената проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ е отчетен резултат *, ** промила алкохол в
издишания въздух. След като се
запознал с показанията на уреда, жалбоподателят уведомил проверяващите, че е
служител на МВР и работи в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ (РСПБЗН) – Разград. С оглед на това те незабавно информирали
оперативния дежурен в ОДЧ при ОДМВР- Търговище за случая, а той уведомил за
това старши инспектор А. Д. - началник на група „ОДПКД“ в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР. Последният отишъл на мястото, където вече били и други
двама полицейски служители (младши автоконтрольори М. Б. и А. А.), които
оказали съдействие на своите колеги при съставяне на документите.
След преценка на отчетения резултат
проверяващите са приели, че с противоправното си поведение С. С. е извършил
нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1, пр. 1 от ЗДвП, който забранява на водачите да
управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и срещу него е съставен АУАН серия GA №939852/21.05.2023г. (л. 59 от
пр.). Издаден е Талон за изследване №129468 (л. 60 от пр.), в който той е
вписал, че отказва да даде кръв за изследване. Въз основа на съставения АУАН е
издадено и НП №23-1993-000390/ 13.06.2023 г., с което за вмененото
административно нарушение на основание чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Към настоящия момент НП е потвърдено с
влязлото в сила Решение № 182/ 09.10.2023 г. по АНД №544/ 2023 г. на Районен
съд- Търговище.
След като проверката на място приключила,
жалбоподателят се придвижил до сградата на РУ МВР- Търговище с проверявания
автомобил, управляван от неговата дъщеря. Там му е връчена и ЗППАМ №23-1993-
000061/21.05.2023 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР- Търговище, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП временно е
отнето свидетелството му за управление до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
За случая е уведомен директорът на РДПБЗН-
Разград с писмо peг. № 363р-14035/25.05.2023 г. на директора ОДМВР – Търговище,
към което са приложени копия от АУАН, талона за изследване и ЗППАМ. Той се
запознал с материалите и преценил, че има данни за извършено дисциплинарно
нарушение, поради което изготвил Докладна записка рег. №1078р-1415/ 30.05.2023
г. (л.12 от пр.) и Предложение за образуване на дисциплинарно производство рег.
№ 1078р-1416/ 30.05.2023 г. (л.13- л.15 от пр.) до директора на ГДПБЗН- МВР.
При тези обстоятелства и с оглед наличието
на данни за извършено дисциплинарно нарушение със Заповед
№1983к-1051/12.06.2023 г. на директора на ГДПБЗН- МВР (л.16- л.19 от пр.) на
основание чл. 207, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 от Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-877, Инструкцията)
срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство, като е определен и
съставът на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) с председател главен
инспектор С. Д. (началник на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в
РДПБЗН-Разград при ГДПБЗН- МВР и членове главен инспектор Р. Х. (началник на
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Разград към
РДПБЗН-Разград при ГДПБЗН-МВР); С. П. (главен юрисконсулт (Варна) в отдел
„Правно нормативно обслужване“ към ГДПБЗН-МВР) и А. А. (старши експерт (човешки
ресурси) в сектор „Административен“ към РДПБЗН-Разград при ГДПБЗН-МВР).
Жалбоподателят е надлежно запознат с тази заповед и правата му по чл. 207, ал.
8 от ЗМВР. Той не е възразил срещу състава на ДРО и не е предявил искане за
отвод по реда и при условията на чл. 10, ал. 2 АПК.
С разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от
Инструкция № 8121з-877 е предвидено, че при възможност в състава на
дисциплинарно разследващия орган се включват служители:
1. с квалификация и опит в служебната
дейност, по която се извършва проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или
дисциплинарното производство;
2. които не са участвали в проверка по
същия случай срещу същия служител;
3. от структурно звено, различно от това,
в което работи служителят, срещу когото се води проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или дисциплинарното производство;
4. от звената "Човешки ресурси";
5. с юридическо образование.
Нормата е диспозитивна, а не императивна и
не вменява абсолютна забрана в състава на ДРО да се включват служители от
структурното звено, в което работи служителят, срещу когото се води
дисциплинарното производство. Липсва и нормативна забрана в състава на ДРО да
участва прекият началник на разследвания служител.
Въз основа на това съдът намира, че при
определяне на състава на ДРО не е допуснато нарушение на законовите изисквания.
Наред с това следва да се отбележи, че по делото не се твърди и няма данни за
заинтересованост на някое от назначените длъжностни лица.
Дисциплинарното разследване е приключило с
изготвянето на Обобщена справка рег. № 1078р-2248/30.08.2023 г. (л.83- л.98 от
пр.) и Становище рег. № 1078р-2301/05.09.2023 г. (л.108- л.130 от пр.). В тях е
прието, че с деянието си служителят е извършил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР), което е съставомерно по чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата). Посочени са и
конкретните норми на поведение от Етичния кодекс, нарушени от Станимир Станчев,
а именно: т. 15, съгласно която държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19,
според която той пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20,
която предвижда, че държавният служител насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си и т. 28, б. "а" и б.
"б", с които на държавния служител, независимо от заеманата
длъжност, му е вменено задължението в качеството на участник в пътното движение
да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на
Република България и на забраната да не управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на
друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения,
както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск.
Жалбоподателят е надлежно запознат с
обобщената справка и становището, ведно с всички събрани доказателства и
писмено поканен да даде допълнителни обяснения и възражения (л. 99 и л. 136 от
пр.). В предоставения му срок той е депозирал своите допълнителни обяснения и
възражения (л.102- л.103 и л.137-л.139 от пр.), в които по същество не оспорва
фактическите констатации, но твърди, че не е извършил тежко дисциплинарно
нарушение, което да води до дисциплинарното му уволнение.
При така установените факти е издадена
Заповед № 1983к-1985/ 23.10.2023 г. на директора на ГДПБЗН-МВР, с която за
вмененото дисциплинарно нарушение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР на
служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ при посочени там
фактически и правни констатации, които са идентични с изложените в обобщената
справка и становището на ДРО. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в
настоящето производство.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му по
закон правомощия при спазване на предвидените в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокове.
Спазена е и установената форма – тя е писмена, посочени са фактическите и
правни основания, съдържа всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Изпълнено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР като на
полицейския служител е предоставена възможност да депозира своите обяснения по
случая. С оглед на това съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е издадена в съответствие с материалния закон и преследваната от него
цел.
В казуса е безспорно установено, че на
посочените дата и място жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от *, ** промила. С това свое деяние той виновно е нарушил
императивната забрана на чл. 5, ал. 3 , т. 1, пр. 1 от ЗДвП и посочените от
дисциплинарно наказващия орган (ДНО) разпоредби на Етичния кодекс, с който е
надлежно запознат (л.71 –л.74 от пр.).
С разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗМВР е
вменено задължението на държавните служители да спазват правилата, определени в
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Нормата е
императивна по своя характер и нарушенията на правилата за етично поведение,
обуславят квалификацията на неговото противоправно поведението като
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Същото е станало известно
на колегите на жалбоподателя, на полицейски служители от друга дирекция (ОДМВР-
Търговище), както и на съдебни служители от Районен съд- Търговище, поради
което е довело до уронване престижа на службата. С оглед на това правилно и
обосновано ДНО е приел, че деянието съставлява тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което се предвижда
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
В мотивите на Тълкувателно постановление
(ТП) № 3 от 07.06.2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ОСС на Върховния
административен съд се посочва, че под „престиж на службата“ следва да се
разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да
защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения
ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона,
зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на
правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на
установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за
цялостната полицейска дейност. Според тях не е задължително престижът вече да е
уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да
застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в
полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да
е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно
върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.
В случая наказаният служител е управлявал
МПС след употреба на алкохол, с което е нарушил императивната забрана на чл. 5,
ал. 3 , т. 1, пр. 1 от ЗДвП и правилата за поведение, регламентирани в Етичния
кодекс. Действията му не са извършени при или по повод изпълнение на служебни
задължения, но с поведението си той дава негативен личен пример на другите
служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета
на институцията.
По правило високите критерии към
служителите на МВР изискват от тях да имат определено поведение, като са длъжни
не само да изпълняват служебните си задължения, но и в личния и обществен
живот, по всяко време и на всяко място да бъдат за пример и еталон за
поведението на другите лица. В казуса противоправното деяние на жалбоподателя
се явява несъвместимо с тези изисквания за висок морал, нравственост и
отговорност. При установено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган действа в
условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание.
Въз основа на така изложените съображения
съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания за вмененото
дисциплинарно нарушение на С. С. да се наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“ и да се прекрати служебното отношение с него. Издадената Заповед №
1983к-1985/ 23.10.2023 г. на директора на ГДПБЗН-МВР се явява валиден и
законосъобразен акт, поради което подадената жалба като неоснователна и
недоказана следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят
претендираните от ответника деловодни разноски. Същите са своевременно заявени
и доказани в размер на 190 лв., от които 90 лв. заплатени разноски за свидетели
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, пр. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така Разградски административен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. С.
от гр. Р. против Заповед № 1983к-1985/ 23.10.2023 г. на директора на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерството на
вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
е прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА С. П. С. от гр. Р.
да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 190 (сто и
деветдесет) лева- дължими деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
|
Съдия: |
/п/ |