№ 8555
гр. *****, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110100792 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Р. И. К. срещу С. О., район
****** обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Р. И. К. твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника
С. О., район ****** на длъжност заместник – кмет, по силата на трудов договор №
*****/16.11.2023 г. Сочи, че същото било прекратено със Заповед № ******* 15-219 на
кмета на района с посочено в нея като основание извършвана от ищеца търговска
дейност. Поддържа, че за заповедта узнал, след като изпратил запитване до кмета на
района във връзка с ползвания от ищеца отпуск по болест за периода от 22.07.2024 г.
до 12.11.2024 г., за който установил, че медицински документи не били представени в
НОИ. Оспорва заповедта да му е била връчвана по реда на Кодекса на труда, като
навежда, че не му е отправяно предизвестие за прекратяване на правоотношението.
Сочи, че на 03.01.2025 г. му било връчено копие от заповедта, когато му били върнати
личните вещи. Поддържа, че към момента на издаване на заповедта бил в отпуск по
болест, а от 07.11.2022 г. бил трудоустроен с експертно решение № *****/07.11.2022 г.
на ТЕЛК към Втора МБАЛ *****, поради което поддържа нарушение на чл. 333 КТ.
Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да признае
уволнението, извършено със Заповед № ******* 15-219 на кмета на район ******, С.
О. за незаконосъобразна и да я отмени, да възстанови ищеца на заеманата длъжност
заместник-кмет, и да осъди ответника да му заплати сумата от 36 994,32 лева (след
допуснато изменение на иска), представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода от 03.01.2025 г. до 03.07.2025 г., ведно със законната лихва от 07.01.2025 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на специалното основание по чл. 39, ал. 5
1
ЗМСМ, вр. чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, което не изисква заповедта за прекратяване да се
мотивира, като преценката на кмета за прекратяването му е по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. На следващо място поддържа, че заповедта е връчена на
ищеца на 22.07.2024 г., когато той е бил на работното си място, като същата му е
връчена при отказ да я получи, удостоверено с подписите на двама свидетели. При
това сочи, че към момента на връчване на заповедта работодателят не е бил уведомен
за ползван от ищеца отпуск по болест, а последният, едва след връчване на заповедта е
посетил личния си лекар. Твърди още към трудовото досие на ищеца да не е
представено експертно решение на ТЕЛК за трудоустрояването му. Поради изложеното
счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В първото открито съдебно заседание, проведено на 29.04.2025 г., ответникът
навежда и възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните обстоятелствата, че ищецът Р. И. К. е работил по
трудово правоотношение при ответника С. О., район ****** на длъжност заместник –
кмет, по силата на трудов договор № *****/16.11.2023 г., както и че същото е
прекратено със Заповед № ******* 15-219 на кмета на района. Спорно от фактическа
страна е обстоятелството на коя дата е връчена заповедта, респективно считано от коя
дата е прекратено правоотношението, като последното има значение относно
преценката за погасяване по давност на исковете.
Видно от приложената по делото Заповед № ******* 15-219/22.07.2024 г.
ищецът Р. И. К., издадена от кмета на района – З. К., е освободен от длъжността
заместник кмет на район „******“ – СО, като в заповедта се съдържат мотиви –
поради констатирано извършване на търговска дейност по смисъла на ТЗ, а именно
участие като съдружник, притежаващ 4 дяла, на обща стойност 200 лева от капитала на
„Д.“ ООД.
В заповедта е удостоверено с подписа на двама свидетели – Д. П. и А. М., че
адресатът се е запознал със заповедта, но е отказал да я приеме, при което същата е
връчена при отказ на 22.07.2024 г.
Останалите приобщени по делото писмени доказателства са неотносими към
изясняване предмета на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани.
За изясняване на спорното обстоятелство относно връчване на заповедта на
22.07.2024 г. при отказ по делото са допуснати гласни доказателства.
От показанията на двамата свидетели на страната на ответника, а именно
подписалите като свидетели заповедта при отказ Д. П. и А. М., се установява, че
двамата са били извикани от кмета сутрина на 22.07.2024 г. във връзка с прекратяване
на договора на заместник кмета г-н К.. По-конкретно А. М., на длъжност главен
експерт човешки ресурси, на която длъжност е била и към 22.07.2024 г., споделя, че
кметът е възложил на нея изготвяне на заповедта за прекратяване на
правоотношението, след което с Д. П., който към онзи момент бил началник на
правния отдел, отишли да я връчат. За целта влезли в кабинета на заместник – кмета,
на който вратата била отворена, в който в онзи момент се намирал и друг служител –
Д., и представили заповедта, при което г-н К. казал, че нищо няма да подписва и
излязъл. Твърди, че тя самата е имала информация от кмета няколко дни по-рано
2
относно предстоящото прекратяване на правоотношението с неговия заместник, както
и че сутринта на 22.07.2024 г. кметът я е уведомил, че с г-н К. вече е бил проведен
разговор и имали уговорка. Убедено при разпита си в съдебно заседание твърди, че
заместник-кметът е знаел каква заповед му се връчва – казва, че я е видял и че същата
няколко минути е била в него, както и че при връчването й са уточнили, че това е
заповедта за прекратяване и че това, което са се уговорили преди това с г-н К. му се
представя на хартия. След отказа да подпише заповедта, тя и Д. П. я оформили като
връчена при отказ. Заявява още, че на 03.01.2025 г. е предаден личният багаж на
ищеца, като тогава той е поискал да му се представи и заповедта за уволнение, от
която тя тогава му връчила копие.
Показанията на свидетеля Д. П. в основната си част се припокриват с тези на св.
М.. От тях се установява още, че към момента Д. П. не работи при ответника, както и
че след като е била изготвена, заповедта първо е била представена на кмета, а по-късно
той и А. М. били извикани, за да свидетелстват за процедурата по връчване.
В обратна насока са показанията на доведения от ищеца свидетел – Д. Д., който
към 22.07.2024 г. бил на длъжност „главен експерт“ и работното му място било в
кабинета на заместник кмета К., като правоотношението му било прекратено в рамките
на шестмесечния изпитателен срок. Същият сочи, че на 21 или 22.07.2024 г. сутринта
отишъл на работа около 8.00 ч., а г-н К. дошъл малко след него, като видимо имал
проблем с единия крак и понакуцвал. Заместник кметът му споделил, че през
почивните дни е претърпял инцидент и вероятно щяло да се наложи да се направи
операция. След този разговор г-н К. отишъл в кабинета на кмета, който бил в
съседство. След като се върнал, седнал на бюрото си. Малко по-късно, по негов
спомен около или след 9.00 ч., дошли г-н П. и г-жа М. и заявили на г-н К., че има да
подписва документи, а той им отговорил, че в момента не може да подписва нищо и те
си тръгнали. Твърди, че обичайно много хора връчвали на г-н К. документи за подпис
в качеството му на заместник кмет и в случая не разбрали за какво са тези документи.
Обяснява, че категорично на заместник кмета не му били връчени документи, г-н П.и
г-жа М. стояли на вратата, а г-н К. бил на бюрото си, тъй като не можел да стане,
куцал и се движел бавно. Сочи отново, че малко след като двамата са си тръгнали, г-н
К. му споделил, че е претърпял инцидент в почивните дни, но дошъл, тъй като бил на
работа. Малко по-късно си тръгнал, а следобед, като се чули, му обяснил, че му
предстои операция. Свидетелят споделя още, че на следващия ден не бил допуснат до
работното си място. Чакал два часа долу без да знае каква е причината да не може да
влезе в кабинета си, след което г-н К. го повикал да му връчи заповедта за
прекратяване на правоотношението. Твърди, че бил изгонен с комисия и не му
позволили да си вземе личните вещи, както и че бил заплашен с охрана. Почувствал се
обиден от отношението, но твърди, че и сам щял да напусне поради токсичната
работна среда.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и М. като непротиворечиви и
последователни, при това, като отчита и че един от тях към момента не е в трудово
правоотношение с ответника и липсва отношение на зависимост или заинтересованост
от изхода на спора. Не кредитира обаче показанията на св. Д. в частта, в която твърди,
че г-н П. и г-жа М. не са уведомили г-н К. какви документи му връчват. Освен че в
тази част показанията са лаконични и нелогични, същите са в явно противоречие с
изнесеното от другите двама свидетели. Липсва единна хронологична връзка в частта,
в която свидетелства за това кога г-н К. му е споделил за здравословния си проблем, не
става ясно също защо, след като е говорил с кмета, заместникът се е върнал на бюрото
3
си, а едва след като са дошли другите служители да му връчат документи, си е
тръгнал. Не без значение при преценка на достоверността на свидетелските показания
е и негативното чувство, което е останало у него по повод прекратяване на
правоотношението му, което е в състояние да разколебае убедеността за неговата
безпристрастност.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са консититутивни искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
от КТ - за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна; за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност.
Въведените с исковата молба възражения за незаконосъобразност на процесното
уволнение са неоснователни поради следните причини.
Съгласно константна съдебна практика, правоотношението между
заместник-кмета и общината възниква на основание чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА, като по
силата на цитираната разпоредба кметът на общината, съответно кметът на района,
назначава заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на
общинската администрация и определя техните функции. Следователно при
осъществяване на своята дейност кметовете могат свободно и по своя преценка да
определят своите заместници, които да подпомагат органа при осъществяване на
управлението. Съответно на това право е и предвидената в разпоредбата на чл. 39, ал.
5 ЗМСМА възможност кметът да освободи от длъжност заместник кмета на общината,
която съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на
назначен от кмета на общината заместник кмет. Именно поради наличието на
специална уредба за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник-кмета,
приложима е тя, а не основанията в КТ. По същността си това правоотношение е
трудово и при него намира приложение нормата на чл. 19а, ал. 1 от Закона за
администрацията, която предвижда заместник кметовете да имат всички права по
трудово правоотношение с изключение на тези, които противоречат или са
несъвместими с тяхното правно положение. Затова и правното положение на
заместник-кметовете като част от екипа на изборен орган прави приложима при
прекратяването чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, предвиждащ, че освобождаването на заместник
кметовете се извършва без предизвестие със заповед на кмета на общината. Видно от
редакцията на разпоредбата, същата не съдържа допълнителни изисквания за
необходимо съдържание при съставянето на заповедта за освобождаване на
заместник-кмета. Нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА представлява специално основание
за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община
заместник кмет. Поради наличието на специална уредба на прекратяване на трудовото
правоотношение на заместник кмета, приложима е тя, а не основанията по Кодекса на
труда. Ето защо освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета,
към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както
назначаването на заместник кмета се извършва по политически съображения, така и
освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на
издателя й не подлежат на съдебен контрол. Заместник кметът не би могъл да основе
защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е
необходимо /така определение № 713 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 46/2013 г., III г.
о., ГК/.
При оспорване освобождаването на това основание съдът следва да провери
единствено дали освободения е назначен на длъжността заместник кмет, за която е
4
приложимо основанието по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, и дали е освободен от
оправомощения за това орган - кмета на общината. Задължителната съдебна практика е
константна в разбирането си, че съдебния контрол за законност на уволнението на
заместник кмета е допустим, но се разпростира само в две насоки - относно спазване
на процедурата и компетентността на издателя на акта /респ. дали заповедта е издадена
от оправомощения орган - кмета на общината/; както и дали освободеното лице заема
длъжността "Заместник кмет", за която е приложимо специалното основание по чл. 39,
ал. 5 ЗМСМА. Преценката на работодателя за освобождаване на заместник-кмета е
такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В случая двете
предпоставки са налице - атакуваната заповед е издадена от компетентния орган – кмет
и има за адресат ищеца, заемащ длъжността "Заместник кмет", с което предпоставките
на специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА за законосъобразно прекратяване на
правоотношението между страните, са изпълнени.
Наведеното в исковата молба възражение на ищеца за нарушение на
разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ е също неоснователно.
Закрилата по чл. 333 КТ е неприложима в процесния случай, тъй като в тази
разпоредба се урежда т. нар. предварителна закрила при уволнение, но е приложима
само по отношение на някои от основанията за прекратяване на трудовия договор,
които са изчерпателно изброени, както и по отношение на посочените категории
работници и служители, за които тя се прилага.
Въз основа на горните съображения се обосновава извод за неоснователност на
твърденията на ищеца за незаконност на уволнението.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид това, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ имат
акцесорен характер и основателността им е обусловена и от основателността на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то с оглед отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ също следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Не следва да бъде обсъждано наведеното в първото открито съдебно заседание
възражение за погасяване на исковете по давност, предвид преклудирането му.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало ответникът
има право в негова полза да бъдат присъдени разноски, но не е поискал това, поради
което и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. К., ЕГН ********** срещу С. О., район
******, БУЛСТАТ ***************, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ за признаване за незаконно и за отмяна уволнението му, извършено със Заповед
№ ******* 15-219 на кмета на район ******, С. О., за възстановяване на ищеца на
5
заеманата длъжност заместник-кмет, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр.
чл. 225 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 36 994,32 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 03.01.2025 г. до
03.07.2025 г., като неоснователни.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2 – седмичен срок, считано от датата на обявяването му – 13.05.2025 г. /на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6