№ 172
гр. Габрово, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Минка Л. Г.
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210101377 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „КОТА-2001" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Овча купел, ул. „Лечебен Извор” № 1,
предявена срещу „Лилия Трейд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Трявна, ул. „Златьо Ошански” № 35 (с предишно фирмено
наименование „ММ РЕНТА КАР 77" ЕООД), за заплащане на сумата 7407 лева,
представляваща цена на доставени, но незаплатени от ответника инертни материали -
фракция, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата
молба – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване, както и сумата 1894 лева -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.07.2022 г. до 12.08.2024 г..
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните съществували
трайни търговски отношения, като ищецът доставил на ответното дружество инертни
материали - фракция, за цената на които били издадени съответните фактури. Излага,
че стоките били доставени на ответника, но плащане по фактура №
**********/15.05.2022 г., фактура № **********/31.05.2022 г., фактура №
**********/15.06.2022 г. и фактура № **********/15.07.2022 г. не постъпило. Това
пораждало правен интерес за ищеца от провеждане на съдебно производство за
установяване и принудително осъществяване на вземането си за заплащане цената на
доставените на ответника стоки.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер,
без да са наведени конкретни възражения.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
В производството са представени процесните фактури, издадени от ищеца на
ответното дружество - № **********/15.05.2022 г. за доставена фракция с цена
4102.56 лева, № **********/31.05.2022 г. за доставена фракция с цена 2532.52 лева, №
**********/15.06.2022 г. за доставена фракция с цена 527.94 лева и №
**********/15.07.2022 г. за доставена фракция с цена 243.94 лева. Фактурите не са
подписани от представител на купувача. Представени са и кантарни бележки за
натоварване на фракцията от склада на продавача.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице
К., което съдът не намира основание да не кредитира, се установява, че част от
процесните 4 фактури са осчетоводени, както в счетоводството на ищеца, така и в
счетоводните книги на ответника, като фактура № ********** от 15.06.2022 г. и №
********** от 15.07.2022 г. не са отразени в счетоводството на ответника. Общият
размер на непогасените задължения по всички процесни фактури възлиза на сумата
7406.96 лева. Изчисленото от вещото лице обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата за периода 22.07.2022 г. - 12.08.2024 г. възлиза на сумата
1894.32 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесните фактури са
включени в подадените от ищцовото дружество месечни справки декларации по
ЗДДС. Счетоводството на дружеството-ищец по отношение на тези доставки е водено
редовно.
Други доказателства от значение за спора не са представени.
Относно предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на определена движима вещ
(стока), в случая инертни материали - фракция, срещу заплащане на парична сума –
нейна цена; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставена стока.
Страните не спорят, че са в търговски отношения, с типичното за уредения в ТЗ
договор за търговска продажба съдържание, с предмет задължението на ищеца, в
качеството му на продавач, да достави и прехвърли в полза на ответника правото на
собственост върху определено количество движими вещи - стоки (фракция) срещу
цена, която „Лилия Трейд” ЕООД, ЕИК ********* (с предишно фирмено
наименование „ММ РЕНТА КАР 77" ЕООД), в качеството на купувач, се е задължило
да заплати.
В производството ищецът е ангажирал доказателства за осъществено точно
изпълнение на възникналото правно задължение да предаде на ответника „Лилия
Трейд” ЕООД, ЕИК ********* (с предишно фирмено наименование „ММ РЕНТА КАР
77" ЕООД) стоките, за цената на което са издадени процесните фактури, тъй като от
една страна две от процесните фактури са включени в дневниците за продажбите по
2
ЗДДС на купувача, за тях ответникът е ползвал данъчен кредит, а от друга страна от
представените кантарни бележки се установява, че стоката предназначена за ответното
дружество е напуснала склада на продавача.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да
документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене
на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е
подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че
фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната
престация, а фактурата само удостоверява този факт.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която
макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от
настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т.
К., ІІ т.о. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010
г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство
за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе
си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването й в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично
решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Ответникът е признал изрично получаването на стоките с подписването на
документите за тяхното предаване и с отразяването на две от издадените фактури в
търговските си книги. Неотразяването на две от фактурите не опровергава този извод.
Установено е, че счетоводните записвания на ищеца са водени редовно и същият е
отразил фактурите, поради което това отразяване се ползва с доказателствена стойност
за извършената доставка, която е и получена от ответника. Последният не би могъл да
се ползва от някакви благоприятни последици от невключването на фактурите в
собствените си счетоводни книги.
Следователно в правната сфера на купувача „Лилия Трейд” ЕООД, ЕИК
********* (с предишно фирмено наименование „ММ РЕНТА КАР 77" ЕООД) е
възникнало задължение за заплащане на цената на доставената му от ищеца фракция,
възлизащ на сума в общ размер от 7406.96 лева, което задължение не е погасено чрез
плащане или чрез друг способ и до този размер предявеният иск е основателен, като за
разликата се налага отхвърлянето му.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
3
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главно вземане цената на доставени стоки,
което е изискуемо и ответникът не е доказал да е погасено чрез изпълнение или друг
способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл.
86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главните задължения са срочни, тъй като изискуемостта
им е настъпила с изтичането на 7 дни от издаване на съответната данъчна фактура,
като покана от страна на кредитора не е била необходима, съответно ответникът е
изпаднал в забава от деня, следващ падежа на задължението, обективирано във всяка
фактура.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху дължимата към предявяването на исковата молба
главница за периода от 22.07.2022 г. до 12.08.2024 г. възлиза на сума в размер от
1894.32 лева, изчислен в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поради
което акцесорният иск следва да бъде уважен за размера от 1894 лева в приложение на
диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството
се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част
от исковете. Ищецът е доказал извършени в производството разноски в размер на 1972
лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (372 лева – внесена държавна такса,
400 лева - възнаграждение за вещо лице по изготвената ССчЕ и 1200 лева – адвокатско
възнаграждение), от която сума, следва да му се присъдят 1971.99 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът не претендира разноски и съответно такива не му се
следват.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Лилия Трейд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Трявна, ул. „Златьо Ошански” № 35 (с предишно фирмено
наименование „ММ РЕНТА КАР 77" ЕООД), да заплати на "КОТА-2001" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Овча купел, ул.
„Лечебен Извор” № 1, на основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 7406.96
лева (седем хиляди четиристотин и шест лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща цена на доставени, но незаплатени от ответника инертни материали -
фракция, за която са издадени фактура № **********/15.05.2022 г., фактура №
**********/31.05.2022 г., фактура № **********/15.06.2022 г. и фактура №
**********/15.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на
исковата молба – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата 1894 лева (хиляда осемстотин деветдесет и четири лева) - обезщетение
за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 22.07.2022 г. до
12.08.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1971.99 лева (хиляда
деветстотин седемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки) – разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 7406.96 лева до предявения размер от
7407 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5