РЕШЕНИЕ
№ 15186
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:.............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20221110148021
по описа за 2022 година
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ............ със седалище и адрес на управление
.........представляван от ......, чрез процесуалния си представител адв. М. Г.
от САК, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да
поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми вследствие
случило се ПТП, на 26.04.2020 г. в района на ........“, с участието на МПС,
застраховани при ищеца и ответника, както следва – сумата в размер на 6 585,
80 лева за ремонт на увредения автомобил и сумата в размер на 560 лева за
заместващ автомобил. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска по
реда на чл. 214 от ГПК, като същият следва да се счита предявен само
досежно сумата в размер на 560 лева за заместващ автомобил, искът в пновия
му размер се поддържа, претендират се направените по делото разноски.
Ответника ........ със седалище и адрес на управление .........,
представляван заедно от ........ и В. И. – изпълнителени директори, чрез
процесуалния си представител .......... – юрисконсулт, в срока по чл. 131 от
1
ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове,
твърди, че е заплатена сумата в размер на 6 585, 80 лева за ремонт на
увредения автомобил и моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли, претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Доколкото от страна на ищеца не се оспорва факта, че ответника е
заплатил сумата в размер на 6 585, 80 лева за ремонт на увредения автомобил
и същия е поискал изменение на размера на иска по реда на чл. 214 от ГПк,
което е допуснато с протоколно определение от 17.03.2023 г., съдът няма да
обсъжда обстоятелства по делото, които са част от фактическия състав на
регресния иск по чл. 411 от КЗ. Важният въпрос, който е от значение за
уважаване или отхвърляне на иска, е дали ищеца има право на репариране на
сумата в размер на 560 лева, заплатена за заместващ амвтомобил. От приетите
по делото като доказателства Фактура № ......за заместващ автомобил, се
установява, че за период от 14 дни на застрахования при ищеца водач е бил
предоставен заместващ автомобил от същия клас от автосервиза, на който е
възложен ремонта на увредения автомобил, срещу заплащане на наем в
размер на 33, 33 лева на ден или общо 560 лева с вкл. ДДС /по фактурата от
01.07.2020 г./, като видно от представеното по делото платежно нареждане
ищецът е заплатил наемната цена за заместващия автомобил на наемодателя в
размер на 560 лева с включен ДДС. Съгласно чл.493, ал.1 КЗ застрахователят
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това
число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи
застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо
имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция по т.1 - 3, включително съдебните разноски,
присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Установява се от представените и описани по-горе писмени доказателства, че
заместващ автомобил действително е бил предоставен за ползване на
2
застрахования от страна на ищеца. Предоставянето на заместващ автомобил е
обусловено от факта на претърпяното по вина на застрахования при ответника
ПТП и необходимия ремонт на МПС. Съдът в случая съобрази и това, че
непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се
ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за
онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение
(непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение), за които
вреди причинната връзка не се прекъсва. Причинната връзка се разглежда
като необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата
закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има
причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не
случайно/, свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на
вредоносните последици. Следователно от значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на делинквента, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В
конкретния случай съдът счита, че възражението на ответника, че вредите,
представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща кола, не са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, е
неоснователно, тъй като невъзможността застрахования да ползва ползва
личния си автомобил е произтекла именно от процесното ПТП, причинено от
водача по застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответното
дружество. Това е така, защото е засегнато имуществото на увреденото лице
/като съвкупност от права, задължения, фактически състояния и пр./ - ако
автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и
собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква
престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да се ползва,
което представлява загуба за собственика - в този смисъл е и константната
приктака на съдилищатна, например Решение № 264371 от 01.07.2021 г.по в.
гр. д. № 4884/2021 г. на Софийски градски съд, Решение № 265232 от
03.08.2021 г.по в. гр. д. N9 3631/2021 г. на Софийски градски съд, Решение №
261640 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. № 9612/2020 г. на Софийски градски съд,
Решение № 260572 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. №13371/2020 г. на Софийски
градски съд, Решение от 12.05.2022 г. по в. гр. д. № 5690/2021 г. на Софийски
градски съд и други. С оглед всичко казано дотук иска следва да бъде уважен
3
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото ищеца има право на разноски на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на 2 025, 83 лева, от които 285, 83 лева държавна такса,
400 лева депозит за САТЕ, 20 лева депозит за свидетел, и 1320 лева
адвокатско възнаграждение за един адвокат с ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .........., със седалище и адрес на управление ........,
представляван заедно от .......... и В. И. – изпълнителни директори, да
заплати на ........, със седалище и адрес на управление ........, представляван
от ., сумата в размер на 560 /петстотин ........и шестдесет/ лева, заплатена за
заместващ автомобил, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 2 025, 83 лева /две хиляди двадесет и пет лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща направените по делото разноски, както следва –
285, 83 лева държавна такса, 400 лева депозит за САТЕ, 20 лева депозит за
свидетел, и 1320 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат с ДДС.
Банкова сметка на ищеца:
IBAN: ........
...........
............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4