Решение по дело №4245/2009 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3802
Дата: 2 юни 2015 г. (в сила от 7 ноември 2017 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20091100104245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2009 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

………………………….

 

 

Софийски градски съд 1-12 състав с:

 

 

Председател: Г. Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 23.04.15г. /с участието на секретаря С. В./ гражданско дело № 4245/09г. и констатира следното:

Предявен е иск от К. С. и К. С. против Б. Б. – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД /за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 184 от 16.03.05г. на Нотариус Б. Я./.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Ищците /заематели/ са получили от В. Ж. /заемодател/ паричен заем в размер на сумите: 9 400 евро и 11 600 евротази връзка са представени писмени доказателства – договор за заем от 11.03.04г, който не е спорен по делото и договор за заем от 16.03.05г./. Автентичността на втория договор е удостоверена с приетата по делото – графологична експертиза. Конкретно в тази връзка:

Председателят на състава намира, че приетата експертиза следва да бъде кредитирана като обективно изготвена, обоснована и достоверна, предвид следното:

Вещото лице е заявило изрично /както в писмената експертиза, така и в съдебното заседание/, че при изготвянето на заключението е изследвало образци от подписа на В. Ж., съдържащи се в редица официални документи /изброени от експерта/. В тази връзка следва да се отбележи, че предмет на изследване на практика е подпис, положен в документ от 05г. и всички изследвани от вещото лице документи са с близка дата – 03г., 04г., 05г., съответно и 00г./, т.е. – експерта е преценил особеностите, характеристиките на подписа на лицето към един и същи времеви период /а в такъв случай би следвало да се приеме по правило, че констатациите на експерта се явяват обосновани/. Принципното правило във всяка подобна хипотеза е това, че – с изтичането на съответен период от време /особено значителен такъв/ биха могли да настъпят съществени изменения в почерка на съответното лице /именно заради това – констатациите на графологичните експертизи се явяват най-меродавни когато се изследват подписи върху документи, изготвени в близък времеви период/. Тези обстоятелства са отчетени от председателя на състава при кредитиране на експертизата /същите обстоятелства бяха отчетени от съда и в определението от 23.04.15г., с което бе обоснован отказ за назначаване на разширена експертиза; последният отказ бе обоснован и с други съображения, изложени в горното определение/. От друга страна – по делото бе представен /във връзка с определението на съда от 29.01.15г./ и нотариално заверен препис на процесния договор /от 16.03.05г./ и именно този документ е бил обект на изследване от вещото лице. Все в същата връзка - председателят на състава съобразява и факта, че на практика експертното заключение не бе оспорено от страните като – некомпетентно, необосновано, като пристрастно и т.н.

На 16.03.05г. ищците са прехвърлили собствения си недвижим имот на ответницата. Сделката е обективирана в процесния нотариален акт /председателят на състава намира, че досежно датата на нотариалния акт е допусната техническа, печатна грешка в исковата молба/.

Искът е основателен:

Съдържанието на  договора за заем от 11.03.04г., преценено в контекста на съдържанието на договора за заем от 16.03.05г., в контекста на съдържанието на процесния нотариален акт /който е оформен на същата дата/ и в контекста на показанията на разпитаните по делото свидетели – дава основание да се направи извод, че: всички изброени сделки /договори за заем и договор за продажба, обективиран в процесния нотариален акт/ са взаимно свързани. Всички тези доказателства /преценени в съвкупност/ позволяват да се направи извод, че на практика с договора за продажба от 16.03.05г. /обективиран в процесния нотариален акт/ ищците са обезпечили задължението си спрямо заемодателя В. Ж. за връщане на сумата, общо получена по посочените два броя договори за заем. Действително – процесната продажба е сключена с ответницата /която не е страна по процесното заемно правоотношение/. Това обаче е било сторено именно във връзка с изричното съгласие на страните по заемното правоотношение – изразено в договора за заем от 16.03.05г. Такъв тип /вид/ уговорка /директно прехвърляне на недвижим имот като обезпечение на заемно правоотношение/ противоречи на императивното правило на чл. 152 от ЗЗД и съставлява основание – съответната сделка /обективираща, съдържаща такава уговорка/ да бъде прогласена за недействителна /нищожна/ в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Вярно е, че – такава пряка уговорка не се съдържа в процесния нотариален акт. Въпреки това обаче – в случая следва да се приеме, че тази уговорка „засяга” /съставлява порок/ и на договора за продажба, предвид изложеното по-горе, а именно – че всички сделки следва да се тълкуват във взаимната им връзка.

Възражението на ответницата по чл. 165, ал. 2 от ГПК в случая е неоснователно /предвид факта, че процесната нищожност се претендира при условията на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД - поради ”противоречие със закона”, а не при условията на 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. - последно от ЗЗД – поради „симулация”/. В тази връзка: действително – в исковата молба е налице известно противоречие в твърденията на ищците. Председателят на състава обаче квалифицира настоящият иск в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, доколкото ищците изрично се позовават на чл. 152 от ЗЗД /на практика и в самата искова молба е посочен изрично първият законов текст при квалифициране на спора, което принципно не обвързва съда, но се цитира от председателя на състава единствено като косвен аргумент в подкрепа на горната теза/.

Досежно възраженията на процесуалния представител на ответницата, че доказателствата по делото бяха събрани в противоречие с процесуалния закон.

Действително – в случая председателят на състава предостави многократно възможност на всяка от страните да защити своята теза /това наложи отлагане на процеса във времето; последното обстоятелство също мотивира председателя на състава в крайна сметка да финализира процеса пред настоящата инстанция/. Многократно предоставяната на страните възможност за събиране на доказателства обаче бе наложена от естеството на процесния правен спор /претенция по чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД - каквито искове по правило, принципно са „трудно доказуеми”, поради спецификата на съответните извън-съдебни отношения между спорещите страни/. От друга страна – на практика всяко следващо доказателствено искане на страните бе провокирано от съответно предходно заявено /”събрано”/ такова.

На последно място следва да се отбележи и това – на практика правата на ответницата в случая следва да се приемат за „обезпечени” във всички случаи /предвид императивното правило на чл. 34 от ЗЗД/, ако разбира се бъде установено /в рамките на евентуален друг процес/, че по процесния договор за продажба действително е била платена продажна цена.

С оглед изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД на К.Л.С. ЕГН ********** и К.С.С. ЕГН ********** против Б.В.Б. ЕГН **********, че договорът за покупко-продажба, сключен между изброените страни, обективиран в Нотариален акт № 184 от 16.03.05г. на Нотариус Б. Я. е недействителен /нищожен/.

ОСЪЖДА Б.В.Б. да плати на К.Л.С. и К.С.С.2 330 лева съдебни разноски.

Решението е постановено при участие на „П.и.б.” АД – 3-то лице, помагач.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Председател: