СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Г. Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 23.04.15г. /с участието
на секретаря С. В./ гражданско дело № 4245/09г.
и констатира следното:
Предявен е иск от К.
С. и К. С. против Б. Б. – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка
с чл. 152 от ЗЗД /за прогласяване нищожността на договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт № 184 от 16.03.05г. на Нотариус Б. Я./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Ищците /заематели/ са получили от В. Ж. /заемодател/ паричен заем в размер на сумите: 9 400 евро и 11 600 евро /в тази
връзка са представени писмени
доказателства – договор за заем от
11.03.04г, който не е спорен по
делото и договор за заем от 16.03.05г./. Автентичността
на втория договор е удостоверена с приетата по делото –
графологична експертиза. Конкретно в
тази връзка:
Председателят на състава намира, че приетата експертиза следва да бъде кредитирана като обективно изготвена, обоснована и достоверна, предвид следното:
Вещото лице е заявило изрично /както в писмената експертиза, така и в съдебното заседание/,
че при изготвянето на заключението е изследвало образци от подписа на В. Ж.,
съдържащи се в редица официални
документи /изброени от експерта/. В тази връзка следва да се отбележи, че
предмет на изследване на практика е подпис, положен в документ от 05г. и всички изследвани от вещото лице документи са с близка дата – 03г., 04г., 05г.,
съответно и 00г./, т.е. – експерта е преценил особеностите, характеристиките на
подписа на лицето към един и същи
времеви период /а в такъв случай
би следвало да се приеме по правило,
че констатациите на експерта се явяват обосновани/.
Принципното правило във всяка
подобна хипотеза е това, че – с изтичането на съответен период от време
/особено значителен такъв/ биха могли да настъпят съществени изменения в почерка на съответното лице /именно заради
това – констатациите на графологичните експертизи се явяват
най-меродавни когато се изследват подписи върху документи, изготвени в близък времеви период/. Тези обстоятелства са отчетени от председателя на състава при
кредитиране на експертизата /същите
обстоятелства бяха отчетени от съда и в определението от 23.04.15г., с което бе
обоснован отказ за назначаване на разширена експертиза; последният отказ бе
обоснован и с други съображения, изложени в горното определение/. От друга
страна – по делото бе представен
/във връзка с определението на съда от 29.01.15г./ и нотариално заверен препис на процесния
договор /от 16.03.05г./ и именно този
документ е бил обект на изследване от вещото лице. Все в същата връзка - председателят
на състава съобразява и факта, че на практика експертното заключение не
бе оспорено от страните като – некомпетентно,
необосновано, като пристрастно и
т.н.
На 16.03.05г. ищците са прехвърлили собствения си недвижим имот на ответницата. Сделката е обективирана в процесния нотариален акт /председателят
на състава намира, че досежно датата на нотариалния акт е допусната техническа, печатна грешка в исковата
молба/.
Искът е основателен:
Съдържанието на договора за
заем от 11.03.04г., преценено в
контекста на съдържанието на договора за заем от 16.03.05г., в контекста на съдържанието на процесния
нотариален акт /който е оформен на същата
дата/ и в контекста на показанията
на разпитаните по делото свидетели –
дава основание да се направи извод, че: всички
изброени сделки /договори за заем и
договор за продажба, обективиран в процесния нотариален акт/ са взаимно свързани. Всички тези доказателства /преценени в съвкупност/ позволяват да
се направи извод, че на практика с
договора за продажба от 16.03.05г. /обективиран в процесния нотариален акт/ ищците
са обезпечили задължението си спрямо
заемодателя В. Ж. за връщане на
сумата, общо получена по посочените два броя договори за заем. Действително
– процесната продажба е сключена с ответницата
/която не е страна по процесното
заемно правоотношение/. Това обаче е
било сторено именно във връзка с изричното съгласие на страните по заемното правоотношение – изразено в договора за заем от
16.03.05г. Такъв тип /вид/ уговорка
/директно прехвърляне на недвижим
имот като обезпечение на заемно
правоотношение/ противоречи на императивното правило на чл. 152 от ЗЗД и съставлява основание – съответната сделка /обективираща, съдържаща такава уговорка/ да бъде прогласена за недействителна /нищожна/ в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД. Вярно е, че – такава пряка уговорка
не се съдържа в процесния нотариален акт. Въпреки
това обаче – в случая следва да се приеме, че тази уговорка „засяга” /съставлява порок/ и на договора за продажба, предвид изложеното по-горе, а именно – че всички сделки следва да се тълкуват във взаимната им връзка.
Възражението на ответницата по чл.
165, ал. 2 от ГПК в случая е неоснователно
/предвид факта, че процесната нищожност
се претендира при условията на чл. 26,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
във връзка с чл. 152 от ЗЗД - поради
”противоречие със закона”, а не при
условията на 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. -
последно от ЗЗД – поради „симулация”/.
В тази връзка: действително – в
исковата молба е налице известно противоречие
в твърденията на ищците. Председателят на състава обаче квалифицира настоящият
иск в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, доколкото
ищците изрично се позовават на чл. 152 от ЗЗД /на практика и в самата искова молба е посочен изрично
първият законов текст при
квалифициране на спора, което принципно не обвързва съда, но се цитира от
председателя на състава единствено като косвен
аргумент в подкрепа на горната теза/.
Досежно възраженията
на процесуалния представител на ответницата, че доказателствата по делото бяха
събрани в противоречие с процесуалния закон.
Действително – в случая председателят на състава
предостави многократно възможност на
всяка от страните да защити своята
теза /това наложи отлагане на
процеса във времето; последното
обстоятелство също мотивира председателя
на състава в крайна сметка да финализира процеса пред настоящата инстанция/. Многократно
предоставяната на страните възможност за събиране на доказателства обаче бе наложена от естеството на процесния правен спор /претенция
по чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД - каквито искове по
правило, принципно са „трудно
доказуеми”, поради спецификата на
съответните извън-съдебни отношения
между спорещите страни/. От друга страна – на
практика всяко следващо доказателствено искане на страните бе провокирано от съответно предходно заявено /”събрано”/ такова.
На последно място следва да се отбележи и това – на практика правата на
ответницата в случая следва да се приемат за „обезпечени” във всички случаи /предвид императивното правило на чл. 34 от ЗЗД/, ако разбира се бъде установено /в рамките на
евентуален друг процес/, че по процесния договор за продажба действително е
била платена продажна цена.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД
на К.Л.С. ЕГН ********** и К.С.С. ЕГН ********** против Б.В.Б. ЕГН **********, че договорът за покупко-продажба, сключен
между изброените страни, обективиран в Нотариален
акт № 184 от 16.03.05г. на Нотариус Б. Я. е недействителен /нищожен/.
ОСЪЖДА
Б.В.Б. да плати на К.Л.С. и К.С.С. – 2 330 лева съдебни
разноски.
Решението е постановено при участие на „П.и.б.” АД – 3-то лице, помагач.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: