№ 25001
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20241110121892 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
Съдът е издал Заповед за изпълнение от 26.04.2024г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя са дадени указания в
едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да представи по делото
доказателства за това, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Указанията са съобщени чрез връчване на препис от разпореждането на заявителя чрез
ССЕВ на 16.10.2024г. Срокът за изпълнението им е изтекъл на 18.11.2024г. (първият
присъствен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден). В срока за изпълнение не са
представени доказателства за предявен иск за установяване на вземанията срещу подалия
възражение длъжник, поради което издадената заповед за изпълнение следва да бъде
обезсилена.
С възражението срещу заповедта за изпълнение, както и с молба от 06.01.2025г., адв.
М., който е осъществил безплатна правна помощ на длъжника, е поискал даму се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което счита, че следва да се
определи по правилото на чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за
определяне на адвокатските възнаграждения, съобразно половината от материалния интерес
по делото в размер на 479,72 лв., евентуално на сумата от 200 лв. или 300 лв.
Заявителят е взел становище по молбата за присъждане на разноски на адв. М. с
молба, входирана на 30.05.2025г. (подадена по пощата на 27.05.2025г.), с която възразява
срещу присъждането на разноски на адвоката, подал единствено възражение по образец,
евентуално оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като излага
подробни съображения за неприложимост на чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
01/09.07.2004 г. за определяне на адвокатските възнаграждения, както и за незадължителния
характер на Наредбата с оглед решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира, че искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на длъжника от
адв. М. (съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.06.2024г.) е
основателно с оглед обезсилване на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск за
установяване на оспорените от длъжника с възражението вземания. По отношение на
неговия размер съдът счита, че попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е
вид адвокатска защита и за нея следва да се дължи заплащане на определено адвокатско
възнаграждение. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата
случаи, то на основание § 1 от ДР на същата възнаграждението следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице
образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от
21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да
се посочи изрично. Ирелевантно е дали длъжникът чрез процесуалния си представител е
подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е
относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, към който не
е относима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за определяне на
адвокатските възнаграждения, тъй като подаването на възражение като форма за защита не е
обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към заявителя, но
не и към защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение, което следва от
граматическото тълкуване на разпоредбата, която говори за „защита в производство за
издаване на заповед за изпълнение“, относима към действията (издаване) на кредитора.
Относима към случая е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г., която
определя, че възнаграждението за съответното извършено действие е 200 лв.
Същевременно следва да се има предвид, че съдът е длъжен да съобрази както
националната правна уредба, така и правото на Европейския съюз и тълкуването му от СЕС.
При тази преценка съдът може да откаже да приложи правна норма на вътрешното право,
която противоречи на общностното право. Съгласно постановеното Решение на СЕС (втори
състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът е длъжен при
определяне на размера на възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат, да
2
съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от страните и процесуалното им
положение в образуваното производство, фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от
принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи
процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип,
съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия – в този смисъл
Определение № 4110 от 21.03.2024г. на СГС, ЧЖ, VI-Д състав.
Ето защо, при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение,
следващо се в полза на адв. М. за осъщественото процесуално представителство на
длъжника С. М. П. по заповедното дело, съдът съобразява конкретно извършеното от
пълномощника процесуално действие, изразяващо се единствено в подаване на възражение
по чл. 414 ГПК по утвърден образец, поради което намира, че възнаграждението следва да
бъде определено в размер на 100 лв., които следва да се присъдят на адвоката на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съдът не дължи в заповедното производство указания, още повече на ответната
страна – длъжник или нейния адвокат, осъществил безплатна правна помощ, за посочване на
банкова сметка или друг начин за плащане на присъдената сума, поради което и не следва да
се задължава адвоката да посочи начин, по който да бъде платена сумата.
По тези съображения и на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 13034 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 26.04.2024г., издадена по ч.гр.д. № 21892/2024г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С*** да заплати на адв. М. В. М., със служебен адрес:
гр. С***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 100 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната по делото безплатна правна помощ на длъжника С. М. П..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис на страните и на адв. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3