Присъда по дело №324/2010 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 324/10 г.,  обединено с НОХД № 458/10 г., и двете по описа на Варненския окръжен съд, наказателно отделение

 

Във Варненски окръжен съд са внесени два отделни обвинителни акта срещу подсъдимите Н.Д.Д. и С.П.П. както следва -

  - по  НОХД № 324/10 г. срещу двамата подсъдими, за това че през месец август 2008г. в землището на с. Гроздево, обл. Варна, в съучастие, като съизвършители, при условията на  опасен рецидив и с користна цел, умишлено умъртвили Манол И. Хаджиев  - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 12 пр. първо, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК

  - по НОХД 458/19 г. срещу двамата подсъдими, за това че през месец август 2008г. в землището на с. Приселци, обл. Варна, в съучастие, като съизвършители, при  условията на опасен рецидив и с користна цел, умишлено умъртвили Златко Кавалджиев - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 12 пр. първо, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срещу С.П. – за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК – за това, че на 09.01.09 г. в с. Казашка река, държал боеприпаси-36 броя патрони за ловно оръжие и взривно вещество- барут за ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение.

  Тъй като по двете дела, водени срещу едни и същи лица има връзка – с оглед обвиненията, инкриминирания период и взаимоотношенията между подсъдимите, за правилното изясняване на обстоятелствата по делото са обединени, на основание чл. 41 от НПК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата измени обвинението относно първото деяние за местоизвършване на убийството на Манол Хаджиев, тъй като в обвинителния акт, както и в повдигнатото обвинение и на двамата подсъдими е посочено, че е извършено в с. Гроздьово, а фактите в обстоятелствената част  на обвинителния акт сочат, че деянието е извършено в с. Казашка река. По същество поддържа двете обвинения, като счита че са доказани частично чрез показанията на подс. Д., както и от множеството останали веществени  и гласни доказателства, които сочат на описаното в двата акта. Предлага наказанието да бъде наложено по третата алтернатива, а именно доживотен затвор без право на замяна за Д. и доживотен затвор за П.. Не поддържа квалификацията опасен рецидив за П..

По отношение на подсъдимия П. производството е задочно, тъй като на ДП е била изменена мярката от прокуратурата от задържане под стража в “домашен арест”. След това подсъдимият се е укрил и е обявен на ОДИ, което не е дало резултат,  включително и  във фазата на  време на съдебното следствие. Служебният  защитник на П. счита, че деянията не са доказани, липсват категорични доказателства за участието на подсъдимия П. в двете убийства. Идентична / и  твърде лаконично мотивирана/ е позицията на защитника на подс. Д.. Подсъдимият Д. в обясненията си пред съда отрича до голяма степен  участието си в убийството на Хаджиев, като твърди, че само е помогнал на П. по укриване на трупа  на Хаджиев и  вещите му, а за убийството на  Златко Кавалджиев поддържа първоначалната си позиция от ДП, че П. е извършил убийството, а неговото участие е само при изкопаване на дупка, в която да се зарови труп, но не е знаел, че трупа ще е този на Златко. В последната си дума заявява, че не следва да носи отговорност за тези престъпления, а за убийството на Златко счита, че делото следва да се върне за доразследване.

 

От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

І. Подсъдимият Н.Д. бил осъждан общо 12 пъти,  като  последните присъди  за кражби при опасен рецидив /групирани по чл. 25 от НК/ започнал да търпи през 2005 г., до  18.07.2008 г.  След като излязъл от Затвора- Пазарджик, се прибрал в гр. Хасково. Три  дни след това решил да отиде в гр. Варна, за да се срещне със свои познати, един от които подс. П.. Двамата се  познавали от 2004г., чрез  В. Грозев- “Попа”, също от Хасковско и приятел на Н.Д.. Двамата били отсядали  в дома на подс. П. *** река / В тази връзка в ІV РУП на МВР Варна се води  ДП № 2257/2004г. по което П.  и Д. са обвиняеми за престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК, както и В. Грозев/.

Подс. П. и Манол Хаджиев имали дългогодишно запознанство, включително и общ престой в затвора, където Хаджиев изтърпявал присъда за убийство. Оттам Манол Хаджиев се познавал със св. Жельо Д., който търпял присъда за притежаване на наркотици, а и двамата били от с. Садово. Пак там Хаджиев запознал Д. с подс. П.

След затвора,  през 2006 г.  Хаджиев  заживял съвместно със св. Неждие Хюсеин /Нели/ в дома й в с. Трънак, обл. Варна. Продължил да поддържа връзки със св. Жельо Д., като нееднократно оставал да спи в дома му в с. Садово.

Хаджиев и подс. П. продължили да подържат контакти, като известно време работили заедно, като бластьори във фирма за корабни ремонти. П. се опитвал да развива частен бизнес, като имал регистриран ЕТ ”С.П.-***, както и заведение, с бунгала към него в  к.к. Камчия, на къмпинг Рай, което също се опитвал да разработва. Тъй като оборотите били минимални, бил принуден и да работи на други места. За частния му бизнес му помагала приятелката му Т.П..

Отношенията между Хаджиев и С.П. не били тайна за Неждие Хюсеин, но тя не ги одобрявала, защото не харесвала П. и непрекъснато натяквала за тази връзка на Манол. Тъй като Манол често ходел в комплекс Камчия, като обяснявал на жена си, че помага в ремонтите на обекта на С.П., жена недоволствала, тъй като според нея там можел да се среща с други жени. Двамата имали обтегнати отношения, като често след скарване се разделяли и по месец и повече не живеели заедно. От всички познати и приятели на Манол, Неждие Хюсеин  познавала лично единствено С.П. и Желю Д., макар че Манол не й споделял много подробности за отношенията си с тях. Св. Хюсеин обаче знаела, че С.П. *** и дори бил обещал на Манол Хаджиев и на нея да го “работят”, а той да може да работи на заведението си  Камчия, но това не се случило, защото С.П. възложил барчето на приятелката си Т., което по-късно, в началото на лятото затворили и останало само заведението на Камчия.

През месец февруари 2008 г. Манол донесъл в дома им в с.Търнак сумата от 2000 евро, като казал, че ги е взел от кака си - Айше. Той редовно ходел при родителите си в с. Садово да им иска пари, като в един от случаите неговата сестра Айше, която работела в чужбина, била изпратила 2000 евро, и те били предназначени за ремонт на бащината му къща. Въпреки че се скарал с баща си Исмет Алиев,  взел парите.  След като се снабдил с пари, с тях  си купил кола “Опел”, регистрирана на Неждие Хюсеин, но я управлявал той. Колата била с бензинов двигател, но Манол имал намерение да го смени с газово устройство. По-късно на приятеля си Жельо Д. се похвалил, че е спечелил  пари и с тях си купил колата.

Пак по това време Манол се похвалил на Неждие Хюсеин  с оръжието, което държал в новозакупеният от него опел. Обяснил й, че е за самозащита и го държал под седалката на колата. Това бил пистолет, със заглушител. Донесъл в къщата и пушка с патрони, които към м. май били иззети от полицията в с. Руен,  след скандал между двамата и сина на Неждие. Такива скандали често ставали между двамата, а в описания период от време - между февруари  - март 2008 г. и до датата на изчезването му 07.08.2008 г. Хаджиев станал раздразнителен, започнал да пие повече от обичайното, станал мълчалив и избухвал без конкретен повод. Понякога отсъствал с дни, като не  се доверявал на жена си къде е бил, като смятал, че не трябва деа е недоволна, защото не е “оставена гладна и жадна”. Същевременно доверявал на Неждие, че желае да избяга   чужбина, вероятно за Турция. Това не можело да стане легално, защото бил съден и поради тази причина не се снабдил със  задграничен паспорт. Не казвал нищо конкретно за плановете си да напусне България, но непрекъснато говорел, че иска  да разполага с пари, къща и кола. Във връзка с тези му намерения, макар и не изразени в детайли пред Неждие, се  уговорил с нея, че ако някога успее да изчезне внезапно, ще остави колата във Варна и тя трябва да я търси на паркинга на Терапията. Искал в  колата да са всичките документи за нея - включително големия талон, който поначало не следва да се съхранява там. Заявил пред Неждие, че веднъж имал проблеми с полицията по пътя и му искали големия талон, затова и той трябвало да е там. Държал също и  личната карта на Хюсеин да бъде в колата непрекъснато, както и шофьорската й книжка.

През пролетта и лятото на 2008 г. Хаджиев понякога отивал в дома на Жельо Д. ***. Остядал в неговата къща, макар че родителите му също живеели в селото. Д. го настанявал на първия етаж, а той самият- на втория. Обикновено Манол носел със себе си работни дрехи и строителни инструменти, поставени в сак. Сутрин отивал на работа, а вечер отново оставал да пренощува при Д.. В този период Манол се похвалил на Д. с пистолета, който извадил от колата си, а после, когато двамата отишли да събират пшеничени класове, го запасал на колана си. На въпроса за какво му е, Манол отговорил, че му трябва ако излезе случайно някое животно да го убие.  

Междувременно, когато на 18.07.2008 г. подс. Н.Д. ***, решил да отиде във Варна и да се срещне с подс. П. . Това станало на к.к. Камчия, където Н. Д. доверил на С.П., че има намерение да замине за Гърция, като за целта му били нужни пистолет и фалшиви евро.  П. обещал да му помогне и за двете, тъй като разполагал с пистолет, за който обяснил, че  се намирал у Манол, споменавайки, че двамата били вършили съвместно убийства с него. За целта трябвало да го вземат от Манол, а малко по-късно му обещал, че ще осигури и фалшивите евро. 

През  м.юли 2008 г. , докато пребивавал в дома на Д., на мобилния телефон на Манол се обадил подс. С.П.. Д. чул част от разговора, при който  Манол обяснил, че в момента се намирал в къщата в с. Садово при своя приятел Жельо, като подробно му обяснил къде се намира тя и как се стига до нея. На Д. Манол обясил, че е разговарял със С. и той ще пристигне там, за да се видят. Св.Д. обаче нямал добро отношение към П., още повече че Манол му сподели за уговорките на С.П. да оберат бензиностанцията в с. Аврен. Манол бил отказал, защото познавал жената, която работела там.  Затова и Д.  заявил на Манол, че не иска пандизчии да влизат в къщата му, а Хаджиев излязъл на улицата, при пристигането на колата на С.П.. Св. Д. наблюдавал срещата от терасата на къщата си, която била на около 7-8 метра от улицата и не могъл нито да чуе разговора, нито да види водача на колата, но добре видял, че колата е тъмно комби, марка „Фолксваген – Пасат” - същата, каквато управлявал подс. Ст. П.. Манол поговорил малко със С.П., без последния да слиза от колата, после се върнал до стаята с багажа си, взел оттам пистолета, поставен в торбичка и го дал на подс. П.. Д. останал с впечатление, че срещата е била спешна, защото Манол и С.П.  се виждали често, а П. пристигнал доста късно вечерта. Заедно със С|тоян Птерво в колата бил и Н.Д., който не слязъл от колата и не се запознал с Манол Хаджиев.

След като се снабдили с пистолета, на следващият ден двамата подсъдими П. и Д. се разделили, като  Д. ***, но след няколко дни се върнал обратно в гр. Варна, за да се срещне с  П. във връзка с поисканото от него фалшиви евро. Отседнал в дома на С.П. *** река, а често ходел и до Камчия, където работел П. в заведението си. П. също често се прибирал в дома си, защото имал кучета, за които трябвало да се грижи /отстоянието на селото до к.к. Камчия е около 35- 40 км./. Подс. П. споделил пред  Д., че човека, от когото са взели пистолета – Манол, говорел пред жена си и други хора за „поръчките”, които  са извършили заедно, имайки предвид съвместната им престъпна дейност. Казал на Д.: ”Ще му еба мамата на този, ако продължава да говори пред жена си”. Д. го попитал дали е сигурен, а П. го уверил в това, защото го бил чул от свои познати полицаи.

На 07.08.2008 г.  Манол Хаджиев бил в дома си в с. Търнак заедно с Неждие Хюсеин. През деня работили в градината, а по-късно, по обяд, Неждие чула, че Манол разговаря по телефона със С.П. и двамата се скарали, като чула псувни от страна на Манол. Разговорът се провеждал от телефона на Неждие, в 13,51 ч.. Манол бил доста ядосан и казал на Неждие, че вечерта ще  отиде на работа нощна смяна, а после ще мине  през Камчия да се види със С..  

Междувременно подс. П., който се намирал в района на Камчия провел разговор с подс. Д. в 12,29 ч., който бил извън Варна- в гр. Хасково,  като се разбрали  последният да вземе влака и да пристигне във Варна, а на гарата ще бъде посрещнат  от С.П. с колата му, след което да го заведе в с. Казашка река.

 Докато Д. пътувал с влака, П. водил  разговори  и с него и с  Хаджиев. Малко преди да пристигне в гр. Варна, в 19.27 часа от района на гара Повеляново,  Д. се обадил на  П.,*** и П. трябва да го вземе от жп гарата. По време на този разговор  П. продължавал да е в районна на КК „Камчия" , но веднага след това потеглил за Варна. Около 19.59-20.09 часа на 07.08.2008г.  П. и  Д. се срещнали на жп гарата в гр. Варна, откъдето  П. закарал  Д. с колата си в къщата си в село Казашка река, където трябвало да отиде и  Манол Хаджиев вечерта.

П. се върнал отново в комплекс „Камчия", да изчака там отиването на Манол в с. Казашка река, тъй като смятал, че в Камчия лесно можел да бъде видян от много хора, които да свидетелстват, че е бил там за времето, когато Манол Хаджиев би трябвало да е в дома му. По това време Хаджиев потеглил от с. Трънак с лек автомобил „Опел-Астра" с per. № А 8317 КК, собственост на св. Неждие Хюсеин. През цялото време, докато Манол пътувал за с. Казашка река,  П. последователно разговарял по мобилните телефони с Д. и Манол Хаджиев, като разговорите са били обслужени от клетка около Камчия.

В 23.13 часа Хаджиев говорил с  П. и при този разговор  П. разбрал, че Манол е близо до с. Казашка река. Разговорът на П. бил обслужен от клетка в Камчия. Това и ориентирало С.П. за местоположението му и че всеки момент Манол ще бъде в дома му в с. Казашка река, а той самият се намирал на около 35-40 км от  селото – в района на Камчия - видно от местоположението на клетката, през която е проведен разговора.  Били са необходими около 35 мин. път с кола, за да стигне от Камчия до селото. В 23.22 часа Хаджиев провел последният си разговор от мобилния си телефон. Този разговор бил проведен със св. Хюсеин в близост до с. Гроздьово по пътя за с. Казашка река. Докато разговаряли, на св. Хюсеин й направило впечатление, че около Хаджиев е много тихо, което е необичайно. Тя знаела, от предходни обаждания  че на ремонтираните кораби, които се бластират с пистолети с високо налягане се вдига много шум.  Хаджиев обаче обяснил, че се намира далеч от обекта, на който работи.

По това време подс. Н.Д. чакал пристигането на Манол Хаджиев в къщата на П. *** река. Той го посрещнал, запознал се с него и му казал, че С. ще дойде всеки момент. Поканил го да седне и да изчака. Малко след това С.П. пристигнал и тримата седнали около маса в остъкленото антре на къщата. Започнали да се черпят с алкохол / а Д.- кафе, тъй като не пиел алкохол/. С.П. обяснил, че  Д. му е близък приятел и може да му се има доверие. Около полунощ П. изчакал удобен момент, взел пистолет с поставен заглушител и се приближил отзад от лявата страна на Манол Хаджиев и произвел два изстрела в главата му - в областта на лявата теменна част и на лявото слепоочие. Смъртта настъпила незабавно. След това подсъдимите поставили под трупа на Манол Хаджиев завивки, а под главата му възглавница, за да попият кръвта, която течала обилно. Съблекли трупа, а дрехите – къси панталони и тениска, заедно с всички завивки,  чаши, пепелника и бутилките, които  смятали че са пипани от Манол,  ведно с покривката на масата, ги поставили в найлонов чувал, за да  прикрият всички възможни следи, оставени от Манол. След убийството, подс. Д. взел намерения в дрехите на Манол мобилен телефон марка " Сони - Ериксон" J 110 I с ИМЕЙ № 358372016388560 и поставена СИМ карта в него с № **********. Двамата пренесли трупа на Манол до автомобила му  „Опел” и го поставили на задната седалка, като го увили в одеяло - зелено, с червени квадратчета, намиращо се в багажника на колата. След като натоварили трупа на задната седалка и багажната част   /седалката била свалена, за да стане възможно поставянето на трупа в задната част на колата/  подс.П. взел от дома си мотика и лопата и ги дал на Н.Д., за да отиде да зарови трупа на Манол, като му казал това да стане на отдалечено и достатъчно скрито място, за да не може да се намери скоро,  а той самият ще остане в дома си, за да изчисти къщата от кръвта и други следи.

Подс. Д. потеглил с автомобила на Манол и тръгнал да търси подходящо място, н тъй като не познавал добре района, решил  да изчака да се съмне. Затова отбил автомобила на Манол в нива между селата  Бързица и  Бозвелийско и изчакал да се съмне. На разсъмване около 07-08 часа,  Д. намерил подходящо за целта дере, обрасло с ниски храсти, трева и редки дървета, което граничело с черен път и имало естествено образували се вдлъбнатини, които му се сторили подходящи, за да зарови трупа, вместо да копае достатъчно дълбока дупка. Д. свалил трупа на Манол, заедно с одеялото от автомобила, намерил естествена вдлъбнатина, в която поставил трупа, покрил го с одеялото и с мотиката и лопатата го засипал с около десет сантиметра пръст. После се качил в автомобила на Манол и се върнал в с. Казашка река в дома на П..*** река, Д. заварил там П., който му казал, че не може да намери втората гилза от пистолета, с който застрелял Манол. Разбрали се Д. да вземе автомобила на убития Манол, като по пътя да вземе чувала с дрехите на Манол и чашите и другите предмети от дома му, както и пистолета и да ги изхвърли. П. искал това да стане далече Камчия, за да не може да бъде свързан с убийството.

Д. обаче смятал, че в скоро време трупът няма да може да  се намери и затова решил да изхвърли чувала с вещите на сметище до  отбивката за Камчия. Пистолета и телефона на Манол решил да  задържи за себе си. Според обясненията му, по-късно продал пистолета на Бейтула от гр. Димитровград, когото през м. декември същата година убил, заедно със съпругата му /за тези убийства има влязла в сила присъда на ОС-Хасково/.

Непосредствено след убийството на Манол, жена му се притеснявала за него и му звънила през нощта, но установила, че мобилният му телефон бил изключен. Тогава тя позвънила на С.  П., за да го попита къде е Манол.  П. й отговорил, че не го бил виждал отдавна. В последствие, многократно св. Хюсеин изпращала съобщения от мобилния си телефон на П. с молба, ако знае къде е, да му предаде, че иска да се прибере в къщи, защото го обича.

За тези обаждания П. съобщил на Д., който по това време бил в Хасково и управлявал колата на Манол Хаджиев, която  преди това се опитал да  изчисти кръвта по седалките. Притеснил се да няма проблеми заради колата на убития Маноли и решил да я продаде. Преди това намерил вътре всички документи за колата, както и тези на Неждие- лична карта и шофьорска книжка. Заедно с документите на Манол изгорил всичко, а колата решил да продаде на някого за части. Неговият приятел – св. Д.К. намерил св. И. Илиев, на когото продал колата за скраб. По-късно колата била предадена доброволно на органите на полицията, а по седалките били установени среди от кръв, според ДНК – експертизата - на Манол Хаджиев.  Телефонът на Манол – Сони Ериксон, Д. дал на своя интимен дългогодишен приятел – св. Д.Х.  /последният предал доброволно телефона на органите на полицията/.

Тъй като Неждие силно се притеснявала за Манол, звъняла непрекъснато на С. да пита къде е. Подс.П. съобщил за това на подс. Д. и дал  номера на телефона й. Подс. Н.Д. се обадил на св. Хюсеин, като се представил като Дельо и й казал да не търси повече мъжа си, защото бил заминал за София, а може и да не се върне, защото бил с друга жена. Неждие запомнила номера на телефона и започнала да се обажда и да се моли на „Дельо” да я свърже с Манол или поне да чуе гласа му, но Д. й обяснявал, че бил с друга жена и да не го търси повече. Това се сторило твърде подозрително на Неждие, защото дори и когато били скарани, Манол никога не изключвал телефона си и винаги  поддържал връзка с нея. Затова, около седем до десет дни след изчезването му, решила да се обади на  родителите му в с. Садово. Разговаряла с майката на Манол- св. Алиева, като обяснила, че той трябвало да отиде на работа и на среща със С.П., но последният отричал да знае нещо. Продължила да се обажда на С., като го питала дали се е виждал с Манол. П. й отговорил, че го виждал последно на 07.08.2008 г. Неждие не повярвала, защото знаела, че Манол трябвало на 07 август да е на работа, а срещата му със С. била едва на другия ден, но С. не могъл да й обясни нищо повече. Престанала да търси С., когато на няколко пъти той не й вдигнал телефона. Затова решила да се обади на приятеля на Манол- Жельо Д..

Св. Д. отишъл  в Камчия при С.П., заедно с бащата на Манол и сестра му- Айше, за да го търсят при  подс. С.П., но той им казал, че отдавна не бил виждал Хаджиев и нямал представа къде се намира.

Междувременно св. Неждие Хюсеин, около средата на ноември 2008г., която дата тя свързва с празника Байрам, получила обаждане по телефон, използван първоначално от бащата на Неждие, после от нея самата и за последно от Манол Хаджиев. Обаждането било от неизвестно за нея лице, различно от Дельо, с когото говорила преди това, който я заплашил, че много говори и да внимава, защото имала баща и син. Свидетелката била озадачена от това обаждане, защото то било до номер, който тя ползвала отскоро и бил познат на много малко хора- - майката на Манол Хаджиев, Жельо Д. и С.П. / като на последния тя непрекъснато звъняла в този период от време/ Дори помислила, че е Манол Хаджиев, защото последно тази карта се намирала в документите на Хаджиев, при личната му карта. Не споделила с никого за това обаждане и престанала да пуска смс – и  и да се опитва да се обажда.

През м. Декември 2008 г. подс. Н. Д. бил задържан по обвинение за двойно убийство в гр. Димитровград . Тогава решил да разкаже и за извършеното убийство на Манол Хаджиев във Варна. На 22.12.2008г., след като при разпит  от РП разказал за смъртта на Манол, той описал мястото, където бил заровен. На същата дата бил извършен следствен експеримент за проверка и уточняване на данните, получени от разпита му. Подс. Н. Д. показал мястото, където е заровил тялото на Манол Хаджиев – дерето, с дълбочина около два метра, между с. Бързица и с. Бозвелийско. На мястото бил извършен оглед на местопроизшествието, като след разравяне на около двадесет сантиметра под земята, бил  намерен покрит с одеяло скелетизирал човешки  труп. При последващите изследвания  било установено, че това е трупа на  Манол Хаджиев – чрез  ДНК експертиза, а чрез СМЕ  - че причина за смъртта са двете огнестрелни наранявания в областта на черепа.

Тъй като подсъдимия Д. първоначално твърдял, че е примамил Манол  в близост до с. Аврен, убил го е там и после е заровил трупа на посоченото от него място, бил извършен и следствен експеримент на второто място, в близост до с. Аврен, но там не били открити никакви следи. По-късно подс. Д. променил показанията си, като посочил, че Манол бил убит от С.П. *** река, като той е откарал трупа  и го е заровил, а П. е почистил уликите от дома си. 

Девет месеца по-късно, подс. Н.Д. решил да покаже на разследващите органи мястото, където е изхвърлил вещите от дома на С.П., като за целта  бил проведен следствен експеримент за проверка и уточняване на тези данни. Иззетите от мястото вещи - долнище на анцуг, чувал с чаршафи, бяла завивка, една възглавница със сини цветя с бяла калъфка, един пепелник, две чаши матови с релефни цветя, били предоставени за разпознаване от св. Л.С. – бивша съпруга на подс. П., от когото има родени две деца и е живяла заедно с него в къщата в с. Казашка река. Св. С.  заявила, че показаните й вещи са от дома й в с. Казашка река, тъй като всички те по своята характеристика съвпадат с вещите, липсващи от дома й и дава точно обяснение къде са се намирали те преди да напусне дома си. Същевременно е намерено и долнище на анцуг, за което св. Неждие Хюсеин обяснява, че се е намирало в колата  на Манол и го описва подробно.

В хода на разследването на делото, след задържането на подс. С.П. и определена постоянна мярка за неотклонение ”задържане под стража” от съда,  тя била изменена от прокурор в  по-лека- “домашен арест”, поради това, че е оказал съдействие по друго дело – водено разследване за убийство на С. Господинов С. в ОП-Бургас . Това е дало повод да се приеме, че била  отпаднала опасността да се укрие. Независимо от това становище на прокурора обаче, при полицейска проверка на 27.11.2009г. за изпълнение на мярката за неотклонение било установено, че подс. С.П. е напуснал адреса си, както и приятелката му- св. Т.П.. При щателните издирвателни мероприятия, местонахождението му не е установено, бил обявен на ОДИ и до произнасяне на присъдата не е намерен.

 

ІІ. Златко Кавалджиев имал дългогодишно познанство с подс. С.П.. През 2005г. Кавалджиев ходел често на гости на П. и съпругата му, св. Л.С.,***. След раздялата на П. с Л., през 2006г. обвиняемия П. живял за кратко в квартирата на Кавалджиев с приятелката си, св. Т.П.. Кавалджиев живеел с приятелката си Юлия Георгиева, в нейното жилище, през 2004-2005 г. После се разделили, защото Кавалджиев започнал да пие, като през 2008 г. отново заживяли заедно, като Георгиева видяла, че той се е променил много и е спрял алкохола. Той разказал на Георгиева, че известно време С.П. е живял при него, в  квартирата му в кв. Аспарухово с новата си приятелка- Т.П., но той ги изгонил, защото “било кочина в квартирата”. Разказал й, че заради С. теглил заем, междувременно се били скарали, като  уверил Юлия, че били изчистили всичко помежду си, но влошените отношения помежду им останали, което заявява както  Т.П., така и подс. Ст.П.. Кавалджиев работел като строител, имал дори собствена бригада, а през 2008 г. работел на строежа на мол – Варна.  

 След убийството на Манол Хаджиев, подс. С.П. продължил да  движи бизнеса си в Камчия и барчето в кв. Аспарухово, а Н.Д. не заминал за Гърция. В Димитровград се срещнал отново с отдавнашния си интимен приятел и познайник от затвора в Пазарджик- св. Д.К., който му помогнал да продаде колата на Манол Хаджиев.  Д.К. нямал работа, бил току що изтърпял присъда. Месеци преди това вече опитал да си търси работа във Варна, където не успял да спечели пари, за да преживява и затова се съгласил на предложението на подс. Д. да отиде с него отново във Варна. Д. го уверил, че там ще има жилище, където да се настани на първо време. Парите за пътуването до Варна си осигурили от продажбата на опела на убития Хаджиев, за който взели 400 лева от св. Илиев. На Илиев подс. Д. обяснил, че е най-добре да го продаде на части, защото е краден.

Междувременно Д. пътувал от Димитровград до Варна и продължавал да се среща с подс. П.. При една от срещите с него, в барче в кв. Аспарухово, той се запознал чрез С.П. със Златко Кавалджиев. С.П. не присъствал на срещата, а само запознал двамата и заминал, тъй като имал работа. Златко обяснил от къде познава С., че известно време са живели заедно в една квартира, но се скарали, като не уточнил за какво. Обяснил, че има собствен  предприемачески бизнес. Същевременно подс. П. знаел, че Златко кара новозакупена скъпа кола - БМВ, както и бил с убеждението, че разполага с пари.

Така у подс. П. и Д. възникнала идеята да измамят  Златко Кавалджиев, като го убедят, че ще строи на място, уж притежавано от подс. Д. и да инвестира в строежа. Двамата знаели от една страна, че ще е правдоподобно да му възложат строеж, защото той имал строителна бригада, с която изпълнявал различни поръчки, но и едновременно с това да инвестира в него. Подс. Ст. П. знаел, че  наскоро  си бил купил  кола - БМВ, произв. 2000 г. а приятелите му знаели, че  разполагал с пари от продажба на земи в района на с. Аврен -  този факт бил известен и на други хора от квартала, в който живеел. 

 На 19.08.2008г., подс. Н.Д. и св. Д.К. се качили на влака за Варна. Подс. Д. имал намерение да отидат в дома на подс. С.П., като за целта слезли на гарата в с. Юнак, после се наложило да вървят известно време пеша, докато стигнат до с. Казашка река. В себе си Д. носел торба с дрехи, както и пистолет, увит в найлонова торба. Този пистолет показал на К. още в Димитровград и го носел непрекъснато със себе си. За подобен пистолет  разказал и св. Д.Х., с който подс. Д. му се похвалил, и макар и да му казал, че е газов, имал поставен заглушител.

 Двамата стигнали до дома на С.П.  и тъй като Н. Д. знаел къде е скрит ключа за къщата, той го взел и отключил, а торбата с пистолета скрил в кучкарника в двора на къщата. Същият ден следобяд К. останал в къщата, а подс. Д. отишъл в Камчия, за да се срещне със С.П..

Във връзка с намислената ”далавера” от П. и Д., последният се свързал с Кавалджиев и двамата си уговорили среща, като му казал, че  има парцел до с. Приселци и иска да построи нещо в него. Уговорили се да се видят пак и да говорят за подробностите. Същата вечер Н. Д. преспал на Камчия при С.П.. На 20.08.2008г. св. К. *** река с влака до гр. Варна и се уговорил по телефона с подс. Н.Д. ***. Подс. Д. пристигнал на срещата с л.а. „Фолксваген - Пасат" с per. № СС 75-07 АК, ползван  от подс.П.. Подс. Д. казал на свидетеля К.,***, тъй като имал уговорена среща с негов познат и на тази среща трябвало да се представи за негов роднина.

Двамата отишли в барчето на С.П., малко след това при тях отишъл Златко Кавалджиев, който им предложи да се преместят в съседно заведение,  собственост на приятел на Кавалджиев- св. К.А..

На тази среща подс. Д. казал на Кавалджиев, че е намерил подходящ парцел в полето до село Приселци. Започнал да уговаря Златко Кавалджиев да му покаже парцела. Св .А. се намесил в разговора, защото  се чудил, че имат намерение да строят на поляна. Кавалджиев обаче уверил Н.Д., че  има познати в кметство Аврен, които ще помогнат с оформянето на документите по строежа и дори се опитал да се свърже с някого по телефона. Кавалджиев казал на Д., че трябва да донесе документи и скици на парцела и тогава да отидат на мястото, да го видят. Уговорили се  да се срещнат на следващия ден, като Д.  трябвало да носи упоменатите документи. При разговора подс. Д. заявил на Кавалджиев, че го препоръчал негов познат с турско име, но Кавалджиев не можал да се сети за кого става дума. След този разговор, подс. Д. и св. К. си тръгнали от заведението.

Междувременно събитията във връзка намислената измама предприели друга насока.

С автомобила на подс. П. – Фолксваген- Пасат,  св.Д. Киреви и подс.Н.Д.  отишли до дома на П. *** река, откъдето, подс. Д. взел от там лопата, кирка и торбата с пистолета, след което двамата тръгнали с автомобила на С.П. ***. На разклона на пътен възел "Харамията", подс. Д. ***. Спрял на няколкостотин метра след кръстовището в дясно по черен път преди село Приселци. Огледал мястото, но то не му харесало и Д. ***. На около един километър след с. Приселци, той завил по черен път в ляво и на поляна с рядка растителност избрал място, което посочил на св. К.  и му казал да изкопае дупка с донесените инструменти. Св. К. заявил, че не му се копае, но  Д. извадил от торбата пистолета и заплашил с него свидетеля. Св. К. се уплашил и започнал да копае, но не  успявал да се справи със задачата. Подс. Д. се ядосал, казал на Д., че за нищо не става  и започнал сам да копае. Д. изкопал дупка с размери около дължина 1,5м, ширина 1м и дълбочина 1м. След това двамата се качили в автомобила и потеглили към гр.Варна. Св. К. бил доста притеснен от случващото се, защото според него такава дупка може да е предназначена  само за едно- да се погребе труп. Затова казал на Д., че иска да си ходи в Димитровград. Подс.Н. Д. ***, но К. не хванал влака, а останал да пренощува у свои познати и на 21.08.2008г. сутринта се качил на автобус за Димитровград.

След като оставил св. Д.К. на гарата, Д. се придвижил с колата до Камчия, за да се срещне с  П.. Казал му, че е изкопал дупка, тъй като не искали да стане като с Манол – да не са подготвени за евентуално заравяне на труп. Решили, че е много близо до пътя и може някой да ги види. После намерили място  на вътре в полето на около 350 метра от първото място, в близост до ниски борчета и там решили да е новата дупка. Там трябвало да бъде заведен Златко Кавалджиев под предлог, че това мястото е терена, на който искат да се строи. След заминаването на П., подс. Д. започнал да копае нова дупка в земята, там, където предварително решили, че ще е подходящо място и като приключил, Д. се обадил по телефона на П., че е готов и да дойде да го прибере, след което двамата си тръгнали.

На 24.08.2008г. Д. се обадил на Златко Кавалджиев и му казал, че иска да му покаже мястото, на което желае да строи. Двамата се разбрали да се видят на другия ден сутринта.

На 25.08.2008г. Д. около 06.30 часа се обадил по телефона на П. и двамата направили допълнителни уговорки по срещата със Златко, която трябвало да се състои на мястото с изкопаната предварително дупка.

На същата дата Кавалджиев излязъл от квартирата си и тогава последно бил видян от приятелката му Юлия Георгиева.  Подс. Н. Д. се срещнал с Кавалджиев около 07.30 часа в кафене в кв. Аспарухово. След като изпили по няколко кафета, двамата тръгнали към мястото с изкопаната втора дупка от Д.. Пътували с автомобила на Кавалджиев -"БМВ 320 - Д" с ДК № В 85-92 РВ. Около 09.30 часа подс. Н. Д.,***  провел разговор с подс. Ст.П., като по това време и двамата се намирали в района на с.Приселци /като клетките, от които водят разговор са около с. Приселци/.

Подс. П. пристигнал с автомобила си „Фолксваген - Пасат" с per. № СС 75-07 АК на мястото на втората изкопана от Д. дупка, където вече се намирали Златко Кавалджиев и Н.Д.. С убеждението, че ще оглеждат мястото, за да се строи, Кавалджиев дори носел различни инструменти- колчета за ограждане на мястото, както и нивел / по-късно неговият хазаин Вл. К. е установил, че нивела, който Златко държал в стаята си, е изчезнал/. На това място подс. Ст. П. умишлено умъртвил Златко Кавалджиев, след което бил заровен в   предварително изкопаната дупка. Подс. Н.Д. се намирал на същото място, по същото време. Убийството на Златко Кавалждиев било извършено след 9,31 мин. / съобразно справка за телефонни разговори между подсъдимите П. и Д. и преди 12,16 ч. на 25.08.2008г. / справка от видеонаблюдение /.

След убийството двамата си разпределили имуществото на Кавалджиев като  Д. взел единия телефон на Кавалджиев - "Сони Ериксон К - 800", а  П. другия - "Сони Ериксон К - 750". Подс. Н. Д. взел и автомобила на Кавалджиев марка "БМВ 320 - Д" с ДК № В 85-92 РВ. В автомобила се намирали документите за самоличност на Кавалджиев и документите за собственост на автомобила/ с изключение на големия талон/. Подс. С.П. добре знаел, че няма проблеми с изчезването на Кавалджиев, тъй като го познавал и знаел, че няма роднини- неговите родители били починали, а други преки роднини, с които да поддържа връзка, нямал.

 Тъй като  Д. трябвало да преспи в к.к."Камчия" в заведението на  П., последния му казал, че трябва да оставят автомобила на Кавалджиев някъде другаде, за да не го види св. Т.П.,  която познавала колата и щяла да се усъмни, понеже знаела, че  П. и Кавалджиев са скарани. Двамата решили да оставят автомобила на паркинга на ЖП -гарата в гр. Варна. Те потеглили от мястото на убийството с двата автомобила -  П. със своя "Фолксваген - Пасат" с ДК № СС 75-07 АК, а Д.- с автомобила на убития Златко Кавалджиев - "БМВ 320 - Д" с ДК № В 85-92 РВ.

Междувременно според показанията на св. П.И. и Юлия Георгиева, в квартирата на Златко Кавалджиев  е  влизано, тъй като оттам изчезнали документи  за колата на Златко- големия талон, както и дрехите му били разбъркани, а в квартирата било ровено.

Двамата подсъдими се движели един след друг и в 12.16.59 - 12.17.00 ч. минали през кръстовището на Катедралния храм посока от кв. Аспарухово по бул."Мария Луиза", а в 12.20.19 - 12.20.23 часа завили надясно от бул."Мария Луиза" по ул."Шипка". Подсъдимите оставили автомобила на Кавалджиев на паркинга пред ЖП — гара и се прибрали в к.к."Камчия" с автомобила на П.. Вечерта двамата били в района на Камчия На 26.08.2008г. С.П. закарал Н.Д. до паркинга, за да вземе автомобила на Кавалджиев и да напусне града.

Д. тръгнал с автомобила на убития Златко Кавалджиев - "БМВ 320 - Д" с per. № В 85-92 РВ за гр.Свиленград. Срещнал се със своя приятел- В. Грозев- Владо Попа и му разказал за случилото се. Тъй като всички документи на Златко Кавалджиев били в подс. Д., включително се снабдил по неустановен  начин и с големия талон на колата / намиращ се в квартирата на Златко/, Попа му помогнал да намери човек, който да прилича на външен вид на Златко. Свързал го със св. Ж.. Показал личната карта на Златко и му обяснил, че колата е на този човек, но той е в Гърция. Затова му показал пълномощно, според което Златко Кавалджиев, като собственик на л.а. БМВ упълномощава Н. Д. да управлява и да се разпорежда с колата , както намери за добре, както и да я продава  на другиго или на себе си. Св.Ж. упражнявал подписа на Златко и след като постигнал известна прилика с подписа на Кавалджиев, двамата с подс. Н.Д. отишли при нотариус в Свиленград. Пред него св. Ж. се представил с документа за самоличност на Златко Пенев Кавалджиев и подписал пълномощно от негово име, с което упълномощавал Н.Д. да ползва и се разпорежда с въпросния автомобил. С пълномощното  Д. прехвърлил автомобила на свое име и го пререгистрирал в КАТ - Хасково на 29.08.2008г. На 23.10.2008г. Д. продал автомобила на св. И.Д. *** за сумата от 5 000 лева и джип "Чероки".

Веднага след като започнал да управлява лекия автомобил на Златко Кавалджиев, в този период от време, подс. Д. се срещнал с със св. Д. Х. ***.. Той бил негов интимен приятел и живеел с майката на Д. ***/ близо до Хасково/. Д. управлявал л.а. БМВ, и когато се срещнал със св. Д.Х., бил обут с дънки, които били изцапани с петна от кръв от крачолите надолу. Смятал да изгори дънките, но Х. го уверил, че ще може да ги изпере. Не го направил, но по-късно майката на Н. Д. ги изпрала, като но все пак останали зеленикави петна по тях.

Подс. С.П. дал на св. П. да ползва телефона "Сони Ериксон К -750", който станал негово притежание след убийството на Кавалджиев. По-късно, на 08.01.2009т.  св.П. доброволно предала телефона на служител на МВР, като заявила, че го е купила през лятото на 2008 г. от заложна къща. Подс. Н. Д. ***, взет също от убития Кавалджиев в заложната къща на св. Х.,*** за сумата от 100 лева, като за по- убедително, че ще върне сумата показал на св. Х., че притежава л.а. БМВ с варненска регистрация. Подс. Н. Д. обаче  не потърсил повече телефона. В средата на месец октомври 2008г. св. К. купил от св. Х. телефона "Сони Ериксон К - 800" за сумата от 140 лева. След няколко дни св. К. продал мобилния телефон на приятеля си - свидетеля М.. Последния ползвал телефона до 09.01.2009г., когато го предал доброволно на служител на МВР.

След изчезването на Златко Кавалджиев, за него се притеснили приятелката му Юлия, както и св. П.И.. Телефоните му не отговаряли, не ходел на работа, колата му също я нямало. Те отишли в квартирата, установили, че някой е ровил във вещите му, както и липсата на големия талон на колата. На 15.09.2008 г. св. И. подал молба в ІV РПУ на МВР- Варна, с което уведомил полицейските органи за изчезването на Кавалжиев. Било предприето издирването му, както и било образувано производство по чл. 142 от НК. В хода на полицейското разследване било установено, че колата на Кавалджиев била прехвърлена в гр. Хасково на подс. Д., което дало и насока на разследването, довело до установяване на горните факти.

След задържането на П., при претърсване в дома му в с. Казашка река на 08.01.2008г./том 1 л.92-106/, били открити 36 броя патрони и кутийка със сиво вещество на люспи, като при изследване, в рамките на СБЕ е установено, че 36-те броя патрони са 12 калибър и представляват боеприпас по смисъла на чл.6 от ЗКВВОБ, а сивото вещество представлява барут  -  взривно вещество по смисъла на чл. 3 от ЗКВВОБ, и двете поставени под разрешителен режим.  Подс. П.   заявил, че боеприпасите и барута са негови и ги притежава отдавна,  не притежава надлежно разрешение, но не знаел, че е необходимо такова.

След като подс. Н. Д. разказал подробно за мястото, където е заровен трупът на Златко Кавалджиев, бил проведен следствен експеримент, при който той показал двете дупки, които е копал: първата със св. К. *** и втората, която копал сам на около 350 метра от първата. При огледа  на втората дупка  -  с диаметър 70 см и дълбочина около 80 см, при на изкоп от около 40 см от повърхностния слой били намерени човешки кости - долни крайници, подбедрици, бедра, тазови кости, кръстни и поясни прешлени, части от ребра, косми смесени в пръстта. По-късно, при допълнителен оглед на същото място,  в радиус от около 6 метра са открити още части от човешки скелет - череп, лява и дясна лопатки, лява ключица, лява раменна и лакътна кости. От назначените впоследствие експертизи била установена самоличността на намерените части от труп, като ДНК експертизата установила  по безспорен начин, че принадлежат на Златко Пенев Кавалджиев.

След образуване на съдебните производства по двете дела срещу Н.Д. и С.П., подс. Д. решил да разкаже, но в рамките на воденото срещу него и св. Ж. досъдебно производство по чл. 318 от НК  в РП-Свиленград,  къде е укрил личните документи на Златко Кавалджиев, които били използвани от него и Ж., за създаване на пълномощно, с което е бил прехвърлен на Д. л.а. БМВ, собственост на Кавалджиев. Подс. Н.Д. посочил мястото, намиращо се до парк Кенана до гр. Хасково. На указаното от него място под камък, опаковани в полиетиленова опаковка били намерени личната карта и шофьорската книжка на Златко Кавалджиев./Съответните документи  - протоколи, фотоалбуми и самите ВД били отделени с постановление на прокурор от РП- Свиленград и приобщени към доказателствата по настоящите дела на ВОС/ .

 

Описаната фактическа обстановка се установява:

І. За убийството на Манол Хаджиев-  чрез събраните по делото гласни доказателства – частично от показанията на  подс. Н.Д., тези от ДП, приобщени на основание чл. 279 ал.1 т.3 от НПК, чрез прочитането им, показанията на подс. Ст. П., прочетени на основание чл. 279 ал.3 ар. ал.1 т. 2 от НПК, показанията на св.  Айше Алиева и Исмет Мустафов- родители на починалия Хаджиев, Неждие Хюсеин, както и прочетените показания от ДП, Д.Х., Жельо Д., както и прочетените от ДП, на Л.С. и Диана Георгиева- също прочетени от ДП, съдебномедицинска експертиза, СПЕ относно вменяемостта на подсъдимите, две биологични на ВД и ДНК експертиза, балистична експертиза на намерен проектил в череп на жертвата, протокол за оглед на местопроизшествие – в землището на с. Бързица, в с. Казашка река, на отбивката на пътя Синдел- Аврен, на ул. Шар във Варна, следствен експеримент, протокол за оглед на ВД- л.а. Опел Астра, както и – приемо-предавателен протокол на мобилен телефон, собственост на  Хаджиев, от св. Д. Х., албум по ДП № 63/08 на ОП-Бургас за следствен експеримент, както и протокол от следствен експеримент относно вещите, изхвърлени от подс. Н.Д., както и постановление за разделяне на тези материали от ДП по описа на Бургас, протокол за доброволно предаване на вещи от Л. С.,  писмени документи по делото - справки, анализи, удостоверение за наследници, справки за съдимост и др. и веществени доказателства, приложени по делото. Съдът изключи от доказателствата приложените от ДП 63/08 г. на ОП-Бургас – протоколи за разпит на свидетелите – Ж.Д./л.225/ на анонимен свидетел №3, на Н.Д., тъй като те са събирани в рамките на различно НП и не могат да се приобщят в наст. производство.

Видно от заключението на назначената СМЕ, намереният в землището на с. Бозвелийско, обл. Варна скелетизирал труп е на човешки индивид, от мъжки пол, с ръст - 163-166 см. и възраст около 40-50 години. В лявата теменна и лявата слепоочна кости на черепа са установени две увреждания с липса на костна тъкан, с кръгла форма, разширяваща се конусовидно към вътрешността на черепа, които носят морфологичната характеристика на входни огнестрелни наранявания. По дясната теменна кост е установено  увреждане с неправилна форма и липса на костна тъкан, с морфология на изходно огнестрелно нараняване. При отваряне на черепната кухина по задния ръб на пирамидата на дясната слепоочна кост е установен кръгловат костен дефект с морфология на огнестрелно нараняване,  като е  намерен проектил със сребрист цвят. Тези огнестрелни наранявания са причинени от два изстрела с посока отляво - надясно, отзад-напред и леко отгоре-надолу. Размера на входните огнестрелни увреждания на черепа показват действие на проектили с диаметър около 7,5-8 мм.

Причина за смъртта, съгласно заключението на СМЕ, са тежките увреждания на черепно-мозъчните структури, настъпила в кратък срок след получаването им, вследствие на огнестрелното нараняване. Състоянието на намерения труп отговаря на смърт с давност около 5-6 месеца, при престояване на открито или при заравяне в почвата на малка дълбочина.

От балистичната експертиза се установява, че проектилът, иззет от черепната кухина, е част от патрон кал. 7,65 мм „Браунинг" обр. 1900 год., същият е предназначен за стрелба с пистолет кал. 7,65 мм, включително и картечни пистолети кал. 7,65 мм. Във върховата част на проектила има деформация, която се получава при челно срещане с първа твърда мишена и разкъсване на ризницата в задната част. Подобни деформации могат да бъдат получени в следствие на среща и преминаване през кост и не могат да се получат от рикошет в твърда преграда – напр.тухла, бетон и пр.  Не е било възможно идентификационно изследване за определяне на конкретна марка и модел оръжие, от който е бил изстрелян поради липсата на следи върху проектила.

Самоличността на трупа се установява чрез ДНК експертиза, от която е видно, че  вероятността Айше Юсеинова Алиева и Исмет Мустафов Алиев да са биологични родители на лицето, чийто скелет е намерен е  -  за Алиева - 0, 999989, а за Алиев -0,999999 /при гранични стойности от 0 до 1/., т.е. трупа е на биологичния син на тези лица.

От намерения и иззет л.а. ”Опел Астра " с ДК № А 83 17 КК    - от седалката,  са иззети следи, за които е установено, че също произхождат от биологичен син на Айше Юсеинова Алиева и Исмет Мустафов Алиев – постр. Манол Хаджиев.

По отношение на вменяемостта на подсъдимите - заключението на назначената СПЕ с участието на психолог е видно, че  Д. страда от диссоциално /социопатно/ личностово разстройство, което не е психично разстройство в тесния смисъл на думата и означава, че  няма болестно изменение на интелектуалните и волеви моменти, а е състояние, характеризиращо личността. Към момента на инкриминираното деяние той е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Няма налични данни към момента на инкриминираното деяние да е бил в състояние на патологичен или физиологичен афект. Психологичното му състояние му позволява правилно да възприема фактите и обстоятелствата, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. За подс. П.  - от  заключението на СПЕ, също с   участието на психолог  е видно, че П. към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи адекватно постъпките си. Психичното му състояние му дава възможност да разбира свойството и значението на извършените с него процесуално следствени действия и дава годни показания - правилно да възприема и възпроизвежда факти и събития. Психологичното изследване за П. сочи на  емоционална резистентност - безчувственост.

Основно доказателствено средство са обясненията на подсъдимия Н.Д. - тези пред съда, както и показанията от ДП, приобщени чрез прочитането им, доколкото  съдът счете че са налице противоречия помежду им. Първоначалните обяснения на Н.Д. са, че сам е извършил убийството на М. Хаджиев, като с помощта на подс. П.  е бил примамен да отиде до Казашка река.  Така, първоначално Н.Д. заявява, че С.П. е искал да се отърве от Манол, защото много приказвал, но уговорката била да се обади на Манол по телефона, за му каже, че има нова поръчка, че ще се срещне с поръчителя на разклона на Казашка река, там ще се запознае с него и ще получи поръчката – т.е.  да му се покаже “обекта”, а после ще се разбере със С.П. за парите, както и за начина, по който ще стане “поръчката”. Д. твърди в този разпит, че не знаел как точно ще извърши убийството, като смятал, ако не стане същата вечер, да покаже някой човек /представен за “обект”/, а после да измисли друг начин да свърши работата. Описва срещата с Манол, както и че го е убедил да потегли към с. Аврен, където го накарал да спре и след това да слезе от колата, където го убил, като го застрелял с пистолета, носен от него, затъкнат в панталона. После го увил с одеялото от колата, сложил го на задната седалка и намерил подходящо място, където за го закопае.

Със С. уговорката му била, че той ще му направи услуга, а С. ще му е длъжник.

Тези първи обяснения на подс. Н. Д., от 22.12.2008 г. , пред съдия, от които самият той се отрича, и съдът не възприема като достоверни относно следните факти – участието на  Ст.П. в убийството, мястото на убийството, както и последващите действия на подсъдимия по укриване на трупа, разбираемо и мотивът- респ. уговорката между двамата подсъдими за “ услуга”, която единият ще направи безвъзмездно, а другият ще му я дължи. Пред съда Д. категорично заявява, че тези работи не ставали така, че струвало доста пари да се поръча и  да се убие човек и че без да се плати нищо не ставало.

В третия разпит от ДП, както и пред съда подс. Н. Д. дава обяснения за тези измислени според него факти и това, че е желаел да прикрие доколкото може участието на подс. Ст. П. в убийството. По това убийство се е водело отделно ДП / логично и обичайно се образува отделно съдебно производство/ .  Към този момент срещу подс. Д. се е водело и друго ДП, в гр. Хасково, за двойно убийство, а подсъдимия, осъждан  общо 12 пъти преди това и запознат добре със съдебните процедури, мислел, че ако направи самопризнание, ще може делата да се приключат по съкратена процедура по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Считал е, че при един подсъдим,  делото няма да зависи от изявлението  и съгласието на втори подсъдим, затова и не е пожелал да разкаже за участието на Ст.П. в това убийство. След промяна на НПК и забрана за съкратена процедура по дела за убийство, и след като е узнал това, на процеса в ОС-Хасково, подс. Н.Д. е решил да разкаже и за участието на подс. Ст. П..

Разказвайки детайлно за извършеното в дома на П. убийство,  в разпита от 08.01.2010 г. той е посочил, че след като Манол Хаджиев е бил застрелян, за да се попие кръвта, която е течала обилно, са били използвани завивки -  чаршаф и възглавница с  калъфка от къщата.  Разказал е и за събирането на всички вещи, които са били докосвани от Манол- чаши, пепелник/ с надпис ”Водка Флирт”/ бутилки и др., в чувал. Всички тези неща е трябвало да се изхвърлят. Междувременно, след като  по друго ДП, водено в Бургас, е пожелал да покаже  вещите от убийството на Манол Хаджиев, / като свидетелските му показания там не следва да се обсъждат и да се включват в доказателствата по наст.дело/,  са били извършени следствени действия, пак в  рамките на различно  ДП, като материалите  впоследствие са надлежно разделени с постановление на прокурор. Вещите са били намерени на посоченото от него място, а по –късно разпознати от съпругата на подс. Ст. П. като нейна собственост, от нейния дом. Освен че тя лично била закупувала тези вещи, описала ги подробно и предоставила  и други вещи от дома си, идентични  с намерените при следствения експеримент – чаршафи, завивка,, възглавница със сини цветя и бяла калъфка с бродерия,  чаши с матови релефни цветя. Заедно с тези вещи от дома на С. е намерено и долнище на анцуг, за което Неждие Хюсеин обяснява, че се е намирало в колата на Манол  и го разпознава. 

Поради тези факти и съдът счита, че достоверни са показанията на подс. Д. както от ДП – в разпит от 08.01.2010 г, така и тези пред съда, тогато подробно разказва за  начина и мястото на извършване на убийството. Нереалистични   са неговите първоначални обяснения относно уговорките  между двамата подсъдими – така например не е възможно късно вечерта да бъде уговорен М. Хаджиев да отиде в близост до с. Казашка река и там да се срещне с непознат нему човек, който ще му възлага “поръчка” за убийство, по препоръка на С.П.. Така също и часовете, в които са отчетени разговори на Манол Хаджиев, като местоположение, не съответстват на  часовете и местата, където първоначално подс. Д. твърди че е бил Манол. Извършен е и следствен експеримент, на мястото, където Д. е твърдял, че е застрелял Манол, а  после го е откарал между селата Бързица и Бозвелийско,  но не са били намерени никакви следи от престъплението. Действително, след като са станали известни неговите твърдения, че убийството е извършено в с. Казашка река, в дома на подс. П., е бил извършен оглед на местопроизшествие - на 09.10.2009 г. но там не са намерени следи, свързани с престъплението. Последното е разбираемо, поради специфичния ход на разследването по това дело- през цялото време подс. Н. Д. е бил с мярка “задържане под стража”, като обвиняем за двойно убийство в Димитровград, а  процесуалното положение на подс. П. във връзка с мярката му за неотклонение се е променяла в зависимост от обстоятелства, извън настоящето дело, но видими в постановлението на прокурора за изменение на мярката му – поради оказано изключително съдействие на органите по ДП № 63/08 г. на ОП-Бургас и  добро процесуално поведение, мярката е била изменена в домашен арест на 09.10.09 г., като малко след пускането му от ареста той се е укрил. Огледът в дома му, във връзка с това разследване е извършен  на същата дата, вечерта, с посочено начало 18,10 ч. , без присъствието на обвиняемия /тогава/ П.. Дали вече постановлението е било изпълнено и имал ли е възможност П. да посети дома си, са въпроси извън наличните данни- при огледа следи, свързани с престъплението, в дома на Ст. П. не са намерени. 

Противоречиви са показанията на подс. Д. относно неговото собствено участие в това убийство, тъй като от една страна е знаел за заканите на С. по отношение на Манол Хаджиев, които той е възприемал като сериозни и мотивирани, тъй като добре познавал П.. С. нееднократно се бил заканвал пред него че ще се разправя с Манол заради приказките пред жена му, станали известни дори и на полицията. Подс. Н.Д.  е знаел за уговорките на двамата и за срещата в дома на С. в Казашка река, като същевременно неговата роля е била  да посрещне Манол в къщата и двамата заедно да изчакат пристигането на С.П.. Подс. П. до последния момент се е намирал в Камчия, по думите на Н.Д. - за да има алиби за същата вечер. Тези обяснения съответстват и на писмените данни - разпечатки от телефонни разговори между тримата, както и тяхното местоположение, според  обслужващите клетки – към последният разговор на Хаджиев, от района на с. Гроздьово, П. все още е бил в Камчия,   отстоянието до Казашка река е  около 35 км., а след това от телефона на П. няма регистрирани както обаждания, така и повиквания, а също така и клетките не са отчели данни за местоположение /каквото по принцип се прави на всеки час/, от което може да се направи извод, че след разговора с Манол Хаджиев в 23,13 ч. телефонът на Ст. П. е бил изключен.  Фактът, че двамата подсъдими както и постр. са водили интензивни разговори, непосредствено преди смъртта на Хаджиев, след което няма регистрирани никакви разговори, също е индиция, че тримата са се намирали заедно – така , както посочва подс. Н.Д..

В останалата част показанията на подс. Н. Д. съответстват на обективните данни по делото- намерените вещи на П., одеялото от колата на Хаджиев, намерените от него в колата документи, както и лични документи, за които подробно разказва св. Хюсеин. Телефонът и колата на постр. Хаджиев са останали в подс. Н. Д., от последната той бързо се освободил, след като се е опитвал да почисти петната от кръв по седалките. Телефонът подарил на приятеля си – св. Д.Х., но с друга сим-карта. Последното обстоятелство св. Х. се е опитал да отрече, като е твърдял, че телефонът му е подарен между излизанията на Н.Д. от затвора, и преди убийството на Манол Хаджиев, но писмените данни сочат, че телефонът на Хаджиев е работел с неговата сим-карта до 07.08.2008 г, а след това е бил активиран със сим-карта, използвана от Х..

Относно взаимоотношенията между подс. П. ***,  в подкрепа на  твърденията на подс. Н.Д., който заявява, че те са вършили заедно престъпления,  сочат и показанията частично на св. Д., както и тези на Неждие Хюсеин. Д. е бил приятел с Хаджиев и затова го е приемал в дома си , но силно се е противопоставил на идването в дома му на С.П., като е заявил, че не иска пандизчии в дома си. В този период Хаджиев е имал пистолет в себе си, за което дори се е похвалил на Д., както и на Неждие. Че Хаджиев е  имал пистолет в себе си твърди и  Д. – като описва начинът по който го е предал на Ст. П.. Тези факти сочат на извода, че за безспорно притежавания от Манол Хаджиев пистолет, подс.Ст.П. е знаел, като последният дори е твърдял пред Н.Д., че пистолетът е негов и временно се намира у Манол.

За отношенията между двамата говори и св. Неждие Хюсеин  - според нея Манол и С. често са се виждали, но за естеството на взаимоотношенията  им тя не е знаела, защото я държали настрана – винаги когато говорели, се дърпали встрани, както и Манол не говорел пред нея, когато разговарял със С.П. по  телефона. Пред съда обаче твърди, че единственото, което Манол е правил за С., е че е помагал за ремонта на заведението му в Камчия, че С. не му плащал пари, но му бил обещал газово устройство и т.н. – все твърдения, които не звучат  в унисон с останалите факти  за Манол – не знаела точно къде и с кого ходи, но че й носел пари, но не и разрешавал да я пита откъде са. Тя обаче също твърди, че често се срещал и със С., но не знаела какво си говорят и какво правят- противоречиво с твърдението за помощта в ремонтите на Камчия. Манол Хаджиев   закупил кола, за която останало неизяснено все пак откъде е взел парите- той дал противоречиви обяснение- че са взети от сестра му , че е спечелил пари и пр. Тази кола  бил готов всеки момент да изостави, заедно с всички документи в нея, като дори имал уговорка с Неждие къде да я търси, в случай че той внезапно изчезне.  Пак пред нея казвал, че иска да разполага с много пари, къща, кола и пр. и че има намерение да излезе извън България – в Турция, но не по легален начин/ той не притежавал задграничен паспорт/. Възможно е Неждие Хюсеин да е знаела за същината на взаимоотношенията  между двамата, но разбираемо не желае да говори за това. Притесненията й обаче за Хаджиев, фактът, че непрекъснато му се е обаждала по телефона да се осведомява за него- къде е и какво прави винаги, включително и в нощта на убийството, когато е звъняла в три часа през нощта да го търси, излиза извън рамките на обичайните притеснения за близък човек. Пред съда упорито / и за първи път/ съобщава за газово устройство за кола, което П. дължал на Хаджиев  и че Хаджиев имал  разправии  за това устройство, както и че срещата му със С. трябвало пак да е по повод на това газово устройство – впрочем то изглежда като допълнително добавено, едва пред съда, като желание да се даде отправна точка на влошените отношения  между двамата. Но като цяло показанията и са сравнително точни -  относно обажданията на С.П., деня преди да отиде в Казашка река, реакцията на Манол, скарването им по телефона, включително и това, че е напсувал С. по телефона / съответстващи напълно коректно на данните то телефонните разпечатки като часове и местоположение на обслужващите клетки/. Разпитана на съдебното следствие, тя съобщава за заплашително обаждане около средата на ноември 2008 г., - че трябвало да  престане да приказва из селото -  идентично с обвинението, което С. отправил по отношение на Манол пред подс. Н.Д..

Всичко това сочи на желание на подс. П. да се отърве от Манол Хаджиев, като за целта е потърсил/ и намерил/ помощта на подс. Н. Д.. Дали целта на подс. П. е била, както сочи  прокурора, но неподкрепено с каквито и да било доказателства, нежеланието да дели пари с него от мокра поръчка, не може да се установи в рамките на това дело,  а няма дори и такива индиции, но че подс.  П. е имал сериозни притеснения по отношение на сигурността си, заради приказливостта на Манол, се потвърждава както от подс.Д., така и от Неждие Хюсеин. Затова и съдът не възприе виждането за налична користна цел, а вземането на колата и телефона на пострадалия съдът възприема не като  изначална цел на убийството, а като намерение първоначално да се укрият улики, които впоследствие са донесли известна материална изгода за Н.Д./ подарен телефон, а колата- продадена за 400 лева/ .  Колата е послужила за превозване на трупа на място, отдалечено от  Казашка река, а после – откарана от подс. Д. в съвсем друг район . Целта на двамата подсъдими е била поне за известно време да не се намери трупа на Хаджиев, а после, както твърди подс. Д.: ” после и да се намери /трупа на Манол/ каква ще е връзката  със С.…..аз не се притеснявям, защото не познавах Манол”.

Относно механизма на извършване на убийството съдът възприема показанията на подс. Д., които сами по себе  си биха могли да се въприемат като оговор по отношение на П., както и желание да се оневини относно самото изпълнително деяние/ “…след като С. го уби, аз все пак съм замесен в това…”. Извън изолирания им анализ, съпоставени с обективните находки по черепа на убития се установява следното. Нараняванията са отляво надясно, отзад напред и отгоре надолу. Същевременно при първоначалния разпит подс. Н.Д. описва, че изстрелите / твърдейки, че са произведени от него/ са били отдясната страна на Манол, около слепоочието, според описанието - в изправено положение и за двамата. Подс. Д. и постр. Хаджиев са приблизително с еднакъв ръст. Логично и житейски достоверно е, че първоначално Н.Д. е описал изстрели отдясно, защото  си е спомнял  видяния пред него  огледален образ – на седящия срещу него Хаджиев, а С.П. – откъм лявата страна на Манол, в изправено положение. Именно това съответства на находките от СМЕ и раневите канали по черепа на Манол Хаджиев. Пострадалият следва да се е намирал в позиция- по ниска от стрелеца / седнал/ , а стрелецът следва да е бил в изправено положение, за да може да се получи входно огнестрелно увреждане леко отгоре надолу. За да се спре кървенето и зацапването в къщата,  двамата са използвали най-близко намиращите се вещи по леглото - завивки- чаршаф, възглавница. Пострадалият е стоял на масата и е бил почерпен с алкохол, защото и това е наложило двамата подсъдими да приберат чашите, бутилки и пепелник, за които са смятали че са пипани от Манол Хаджиев. Подс. С.П., докато Д. е търсел място, където да закопае трупа, се е занимавал с почистването на къщата, за да не останат никакви следи от Манол и посещението му там, като Д. дава доста точно описание  как при завръщането му П. е държал едната гилза, като обяснил, че не може да намери втората. Съвсем педантично подс. П. се отнесъл към всички възможни следи, оставени след убийството, като поради това възложил на Д. да изхвърли чувала с вещите далече -  както от Казашка река, така и далече от Камчия, където работел, като по този начин нямало да може да бъде свързан с престъплението. Дал подробни указания на Д., че трябва да изхвърли всичко, включително пистолета, телефона на Хаджиев, както и сим-картата. За последните две Д. не го послушал,  като пистолета запазил  за себе си, после го продал, а телефона  - подарил на приятеля си. Колата също взел той, за да я “махне”. Д. не се притеснявал, че е взел тези вещи на Хаджиев, защото той не го познавал отпреди и смятал, че не може да бъде свързан  с него по никакъв начин.  Обратното обаче се отнасяло за С., когото всички свързвали с Хаджиев, и най-вече Неждие, която добре знаела, че вечерта преди изчезването си Манол имал среща именно със С.. Затова и е обяснимо негово усърдие да изчисти и да се освободи от всички следи и веществени доказателства, свързващи го с Манол Хаджиев. 

Останалите гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите  Д., Д.Х., Л.С. допълват детайлите в обясненията на подс. Н.Д.. Същевременно подс. П. отрича участието си в това престъпление, като дава своя защитна версия  за сручилото се- така например той твърди, че подс. Д. и Манол Хаджиев се били познавали от Затворите, а няма данни подс. Д. да е търпял присъдите си в Затвора Варна, където пък е бил  Манол Хаджиев като лишен от свобода.    Предаването на пистолета от Манол  подс. п. описва по съвсем различен начин- че не знае кога е станало това, но Манол сам е донесъл пистолета със заглушител на С., за да го предаде на Н.Димитро. Обяснява активните телефонни разговори между него и Манол Хаджиев с уговорки относно пистолета, който бил предаден на Н. – нелогично, ако Манол познава Н.Д. и не знаел, че пистолета е за него, би следвало да се уговаря с него за какво, колко време и пр. му е този пистолет, вместо  да търси посредничеството на С.П..  За деня преди убийството на манол – 07.08.08 г. , разказва , че причината за обаждането била, че му предложил работа при негов познат  за нощна смяна по ремонти на корабите. / този разговор е чула Неждие от дома им в с.Търнак, за който твръди, че Манол е бил много ядосан и е напсувал С./. Пак за същия този ден твърди, че не се е чувал с Н.Д., което не отговаря на данните от разпечатките – П. и Д. са водили интензивни разговори на този ден от обяд, като Д. е тръгвал от Хасково, а П. е бил в Камчия. Посочва обаче обаждане преди полунощ, до телефон,  на който вдигнала жена му- Неждие. Действително има обаждане регистрирано от телефона на Неждие – 0897-972734, но според разпечатката за входящи обаждания на Ст.П.-  л.160, т.2 - той е бил търсеният номер от страна на Неждие, а не обратното, съответно той все пак е успял да се свърже с Манол-почти веднага след този разговор. Ррегистрирано е  обаждане от него до Манол в 23,13 ч на 07.08.08 г./ разпечатка  за изходящи обаждания на Ст.П.- 164, т.2/ . В разпита си посочва също, че след многократни разговори по телефона с жената на Манол след 07.08.08 г.,  се срещнал с  Н.Д., казал му, че Неждие търси мъжа си, на което той отговорил, че се бил оправил с жената на Манол. Но данните по делото са, че именно С.П. е познавал Неждие, говорили са по мобилните си телефони, знаели са номерата им - това се вижда и от разпечатките на моб. оператори. За подс. Н.Д. не е установено да се е познавал с Неждие или  да се е снабдил от другиго с  телефона й , освен ако не го е научил от Ст.П., единственият който е познавал както Н., така и Манол и жена му.  Всички тези съществени противоречия в обясненията на Ст.П., съпоставени с останалите доказателства и с обясненията на втория подсъдим по делото водят до извода, че неговите твърдения във връзка с участието му в убийството на Манол Хаджиев са защитна теза, която не се подкрепа от обективните данни, установени по делото.

 

ІІ. За убийството на Златко Кавалджиев -  изложените по-горе факти се установяват чрез събраните по делото гласни доказателства – частично от показанията на  подс. Н.Д., тези от ДП, приобщени на основание чл. 279 ал.1 т.3 от НПК, чрез прочитането им, показанията на подс. Ст. П., прочетени на основание чл. 279 ал.3 вр. ал.1 т. 2 от НПК, показанията на св. Д.К., както и приобщените показания н същия свидетел от ДП, В.К.,, И.Д., Й.М., П.Ж., К.А., Юлия Георгиева, П.И., както и показанията на свидетелите, прочетени от ДП- Л.С., Т.П., М.Х., К.К., три СМЕ - идентификационни данни на труп, аутопсия и причина за смъртта, СПЕ относно вменяемостта на подсъдимите, две биологични на ВД и ДНК експертиза, балистична експертиза на намерени патрони при оглед в с. Казашка  река, протокол за оглед на местопроизшествие – в землището на с. Приселци, два огледа на местопроизшествие- на две дупки,, сочени от св. К. и подс. Н.Д., протокол за разпознаване на лице, следствен експеримент, протокол за претърсване от Фолксваген пасат, собственост на С.П., протокол за обиск на П., протокол за претърсване от жилището на С.П. *** река, протокол за претърсване  от кафене, стопанисвано от Ст. П., протокол за обиск на Т.П., протоколи за доброволно предаване,  останалите писмени документи по делото - справки, анализи, удостоверение за наследници, решение по гражданско дело, справки за съдимост и др. и веществени доказателства, приложени по делото.

При проведения експеримент на 05.12.2008г. за проверка и уточняване на данните, получени от разпитите на св. К.,  показал дупката, която  копали с подс. Н.Д. ***. На мястото е извършен оглед на местопроизшествие и е установено, че дупката е празна.

При проведеното разпознаване на лица по снимки св.К. категорично е разпознал Златко Кавалджиев като лицето с което са се срещнали с  Д. *** и са говорили за строеж на парцел до с. Приселци. В свидетелските си показания  св.К. заявява, че когато се срещнал по-късно в гр.Хасково с подс.Д., последният му признал, че е убил човека, с който са се видели заедно в гр.Варна, в барчето в Аспарухово, както и че това е било поръчка от човека, в чиято къща живеели – в с.Казашка река.

При  изследване чрез съдебномедицинска експертиза било установено, че първите намерени части от труп са от човешки индивид от мъжки пол с ръст около 177-181 см. Установена е част от татуировка по лявата подбедрица и областта на лявото коляно, по запазените части на меките тъкани, която е с размери 25-26 см на 6-10 см. Състоянието на трупа отговаря на смърт с давност около 5-6 месеца, при престояване в дълбочина 40-60 сантиметра във влажна почва. Не се установяват следи от увреждания. Татуировка на лявата подбедрица на Златко Кавалджиев е видна и на негови снимки, намерени при огледа на квартирата му и приложени по делото.

От заключението на назначената СМЕ  се установява, че вторите намерени части от труп са от човешки индивид от мъжки пол с ръст около 177-181 см. Определената приблизителна възраст по състоянието на зъбите, срастването на шевовете на черепните кости е в порядъка на 30-35 години. Изследваните кости били твърди, сравнително тежки, с наличие на органична материя, мазни, с гладка повърхност, с белезникаво-жълт цвят, което определяло предполагаема давност на смъртта около 5-6 месеца с престояване на открито във влажна среда. Не се определила причина за смъртта, като установените дефекти в областта на черепните кости, са резултат от действието на зъби на хищници, гризачи и други животни.

При последвалото изследване /Съдебно медицинска остеологична експертиза том 2 л.48 - 53/, било установено за намерените части от труп при двата огледа,че: всички намерени трупни части от скелет са с човешки произход; намерените части са на труп от мъжки пол с приблизителен ръст 177 - 181 см; състоянието на намерените части от човешки скелет са с една и съща давност — 5-6 месеца, престояли при различни условия — първите заровени във влажна почва, а вторите престояли на открито. С оглед на посочените идентификационни белези, частите, намерени при двата огледа в землището на с. Приселци д следва да принадлежат на един и същ човешки индивид.

От Решение на ВРС от 06.02.1975г./том 2 л. 78/ е видно, че рождената майка на Кавалджиев е Цв. К. Дойнова.

От заключението на назначената ДНК експертиза за установяване на родителски произход е видно, че вероятността Цв. К. Дойнова да е биологична майка на лицето, чийто частите са намерени при двата огледа в землището на с. Приселци е 0, 999248 при гранични стойности от 0 до 1.

На съдебното следствие, след извършена ексхумация на трупа на Златко Кавалджиев, е назначена и тройна СМЕ, за установяване на причината за смъртта и по-конкретно – след изследване на черепа и във връзка с констатацията за липсващи  костни фрагменти и значителен отвор на по него, да се установи с категоричност наличие на следи от изстрел по черепа или увреждания по твърдата мозъчна обвивка. Вследствие изравянето на трупа, същото се оказа  безрезултатно, тъй като при това съдебно-следствено действие се установи, че са погребани частично останките от трупа на Златко Кавалджиев, ведно с останките на друго лице, като липсват части от намерения труп в землището на с. Приселци, както и черепа на постр., който би следвало основно да е предмет на допълнителната експертиза.

 В рамките  и на това ДП, водено срещу двамата подсъдими , за убийството на Златко Кавалджиев, са направени идентични изводи  за вменяемостта на подсъдимите от същите вещи лица- психиатри и с участието на психолог.

На съдебното следствие съдът назначи и СТЕ, която да определи трасологията, възоснова на изготвените схеми и разпечатки от мобилни оператори, както и покритието на базовите станции, която  по същество преповтаря изготвеното от ДП като схеми на движение, както и връзки между отделните абонати, като часове, местоположение, съобразно обхвата на обслужващите клетки. Данните, анализирани в съответните схеми, както и заключението по тази СТЕ са  обсъдени  при изложението на фактите по-горе.

Отново, и при това престъпление, основния източник на доказателства, очертали горните факти, са обясненията на подс. Н.Д.- както тези от ДП, така и обясненията му пред съда, съдържащи несъществени противоречия, основно обяснението му за желанието на направят “далавера” заедно със Златко Кавалджиев, в която е следвало да участват тримата, П., Д. и Златко, всеки представяйки се – за инвеститор, собственик и последния за архитект. Съдът кредитира тези показания, но в насока, че в готвената “далавера” измаменият е трябвало да бъде Кавалджиев, а не съвсем различно, неустановено лице, което според  Д. трябвало да даде “луди пари” за голата поляна, която са щели да покажат. В тази част обясненията подс. Д.  се опровергават от свидетелските показания на първо място на св. К., присъствал на първия разговор за “сделката” между Златко и Д., в който последния е разказвал че той е собственик и желае Златко да строи на неговия парцел, настоявайки да му го покаже. Присъствалият на разговора свидетел, приятел на Златко потвърждава същото- че именно Д. е увещавал Златко  да строи на мястото му, като дори се е намесил в разговора, тъй като предложението на Д. му се сторило доста нереално- да се строи насред полето. Очевидно именно Златко е бил увещавания и той е следвало да бъде измамен чрез предложението да строи и да инвестира в несъществуващо място, според тези свидетелски показания – той не е бил участник в измамата, от която щяло да пострада четвърто, неустановено / и неустановимо лице/ Впрочем, относно този “инвеститор” Д. не дава никакви данни, не сочи, че са имали нещо конкретно предвид /”даже знаехме кого да измамим, но без коментар”/, за разлика от останалата част от обясненията му , която е пълна с различни детайли и твърде точно възпроизвеждане на факти – по дати, часове и място. Че се е подготвяла “далавера” без участието на Златко сочи и  твърдението на К., че набързо, преди срещата със Златко, Н.Д. му е казал да се представи за роднина и да не разкрива истинските взаимоотношения между тях, като ролята на К. е била да придава достатъчно достоверност на ситуацията /дори не се е наложило да говори каквото и да било или да представя версията на Д. , трябвало е само присъствието му/ .

Участието на Д.   в подготовката на убийството  - изкопаването на дупките – първата с К., после и сам, с размери, достатъчни да поберат човек, се установява както от показанията на св. К., така и от следствените действия, за проверка на показанията на подс. Н.Д.- подсъдимият изключително точно е обяснил местоположението и на двете дупки, посочил ги е, като във втората са намерени и частично останките от човешки труп. Затова и в тази част – че Златко е трябвало да участва със своя роля в намислената от двамата със С. измама – а дупката е била предназначена за друго неустановено лице, което е трябвало да бъде измамено не могат да се възприемат като достоверни- още повече че целта на измамата, така като я описва Н.Д. е била да се спечелят пари и не може да даде обяснение какво е налагало да се копае гроб предварително.

Показанията на св. К.- тези от ДП, както и на съдебното производство за особено съществени не само относно мотивите да се стигне до този резултат, но и относно участието на подс. Ст. П. в това престъпление, като те в голяма степен допълват твърденията на подс. Н. Д. относно съпричастността и ролята на П. в престъплението.  Именно и поради тях обясненията на Д. не могат да се възприемат като оговор по отношение на П., при налични други косвени доказателства, които след съпоставяне с показанията на Д. установяват тяхната достоверност. 

На първо място св. К. подробно разказва за пристигането си във Варна, при което е отседнал в дома на П. *** река.  Тук, във връзка със селото, в което свидетелят твърди, че е отседнал, е необходимо да се направи следното уточнение. Свидетелят на ДП твърди, че къщата се е намирала в с. Юнак, но неговата грешка за името на селото произлиза от следното. Двамата с Д. са слезли от влака на гарата в с. Юнак  и К. е видял именно табелата на това село, но след като са извървяли определено  разстояние пеша, са стигнали до Казашка река, като отстоянията между двете села са много малки. На съдебното следствие на св. К., след предявяване на фотоалбум от оглед на дома на П. *** река, категорично разпозна къщата, двора, разположението на стаите и пр.  Навсякъде в разпитите от ДП той е уточнявал за човека от с. Юнак, като е имал предвид Ст. П., тъй като се установява безспорно, че къщата в която е отседнал е в дома на П. в Казашка река. Именно от неговата къща Н. Д. е взел инструментите – копач  и мотика, и пак с колата на подс. П. ***, за да копаят дупката, според св. К. предназначена да погребе човек. Пред съда К. категорично заяви, че  човекът, в чиято къща са отседнали, е имал отношение към  убийството – той го е поръчал, а после, когато Н.Д. се появил с л.а. БМВ при него в Димитровград, отново потвърдил, че човекът, поръчал убийството му го е дал.

В синхрон с показанията на К. за съпричастността на Ст. П. към деянието, тези на Н.Д. описват конкретните  дейности, които са извършили двамата във връзка с убийството на Златко. П. е запознал Златко и Н.Д., а на срещата в барчето, на която е  присъствал и К., последният останал с впечатление, че вече се познават. С.П. в разпит от ДП заявява, че Златко си е купил л.а. БМВ, но това било нормално, защото Златко обичайно разполагал с пари- тези твърдения съдът възприема като стремеж на  подсъдимият да прикрие важен факт, известен на обкръжението на Златко -  че наскоро той е  продал ниви в с. Аврен и наскоро се е сдобил с пари. Твърдението, че поначало Златко е разполагал с пари е явно невярно, защото С.П.  добре го е познавал, дори е живял заден о с него в една квартира, знаел е и  стандарта му на живот. На всички негови приятели е било известно  колко скромно и непретенциозно живее. Мотивът да се опитат да направят “далавера” свързана със застрояване на несъществуваща земя е свързана именно с тези известни на С.П. данни, макар и впоследствие да няма доказателства именно двамата подсъдими да са успели да се обогатят по някакъв начин, вследствие на  убийството му.

Наред с това, единствената  възможност Н. Д. да се запознае със Златко е именно С.П., защото никой от останалите приятели и познати на Златко не познава Н. Д. и не би могъл да стори това. Н. Д. не би могъл да се запознае с него и случайно на Камчия, където често е пребивавал, защото Златко не ходел там /видно от показанията на Т. П./ . Същите съображения са относими и за информацията за   финансовите възможности на Златко към м. август 2008 г.- единствената възможност Н.Д. да узнае за това е пак Ст. П..

  На 25.08.2008 г., когато Н. Д. и Златко Кавалджиев са тръгнали към мястото с изкопаната предварително дупка е регистрирано обаждане в 9,31 мин. между двамата подсъдими, като тези твърдян от Н. Д. факт отговаря на данните по делото, че именно в този час и с местоположение – с. Приселци -  и за двата телефона, е бил проведен разговор. Поради това и следва да се приеме, че смъртта на Златко е настъпила след този час, тъй като е бил заровен в дупката на мястото, на което е бил заведен от подсъдимите. Твърденията на подс. Н. Д., че след това е заминал за Камчия, с колата на С.П.  не могат да се приемат за достоверни, защото движението на телефона и сим-картата му по посочените в разпечатките/ респ. направените схеми за движение/ сочи, че той не е бил в района на Камчия по това време. Освен това е напълно нелогично твърдението му да остави Ст. П. сам на мястото, за което твърди, че е трябвало да се правят уговорки за  измисления строеж и да се разпределят роли, за да може да се осъществи измамата.         По отношение на средството на убийството. Данни, че в дома на Ст.П. е имало пистолет със заглушител, както и че самия  Н. Д. е носел със себе си такъв, се извеждат от показанията на св. К., а сам Д. пред съда отказва да отговори на този въпрос. Дали това е бил един и същ пистолет или два различни, също не може да се установи, но че смъртта на пострадалия е настъпила по насилствен начин е несъмнена за съда, доколкото доказателствата по делото сочат, че след настъпването й, трупа е бил заровен  в изкопаната предварително дупка. Изкопаването на дупка – с формата на гроб,  и полагането в нея на тялото на човек, който малко преди това е бил жив, логично води до извода, че в този промеждутък от време е бил умъртвен.  

Двата телефона на Златко- м. Сони Ериксон, са  били изключени  - защото - /сим-картите повече не са отговаряли, /последното телефонно обаждане  от тези телефони –  със съответните ИМЕИ и сим-карти, ползвани от Златко е било рано сутринта – в 7,39 ч./. До  19,04 ч на същата дата не е имало обаждания с неговите сим-карти, а след този час те са били активирани, но с други сим- карти. Колата му е била засечена от камери на видеонаблюдение на кръстовищата на Варна, за което е изготвена и съответната  справка, придружаваща направените снимки – от нея се вижда добре, че колата на С.П. ***.Ботев- Катедрален храм, следвана непосредствено  от колата на Златко Кавалджиев- БМВ, като после камерите са отчели същите две коли да се движат плътно на съседното кръстовище  - Мария Луиза и Шипка, /между 12,16 и 12,20 ч. на 25.08.08 г./ по посока жп-гара. Последният факт противоречи на  обясненията на подс. Н.Д. във връзка с пристигането му в барчето на С. в Аспарухово, където бил разбрал, че Златко е убит.  Така, Н. твърди, че около 10 часа е оставил С.П. и Златко на поляната, след което с колата на С. – Пасат, е заминал за Камчия, защото трябвало да се остави бързоразваляща се стока, при Т.П., като дори е разговарял с нея/ тя изобщо не посочва подобен факт/, после се е обадил на С. и се разбрали да се видят в барчето му в кв. Аспарухово, където и отишъл. Според телефонните разпечатки и изготвената възоснова на тях схема – до 13,24 ч. той е бил в района на Приселци и няма никакво движение до Камчия / чийто район,  според заключението на в.л. се обслужва от съвсем друга клетка и ако е бил в този район, би следвало да се отчете от системата/. Същевременно няма и регистрирано обаждане до Ст. П., а последният е бил на Камчия едва в 15,10 ч. Впрочем телефонът, ползван от П. не отчита обаждания или местоположение на клетки за времето от 9,31 сутринта, когато е бил в Приселци, както твърди и  подс.Н. Д., до 15,10 ч. – Близнаци- Камчия / но в случай, че телефонът се изключи, тогава не може да се отчете и местоположението му/. По-насетне Н.Д. твърди, че е отишъл на барчето в Аспарухово, но според Т. П., а и самия Ст. П., барчето в Аспарухово не е работело през този период  - от юни, до 04.09.2008 г., а двамата са работели само на заведението в Камчия.

Всички тези противоречия в обясненията на Д. относно неговото движение през деня, когато е станало убийството на Златко водят до извода, че той е бил заедно със Ст. П., а фактът, че именно той е изкопал дупката, станала гроб на пострадалия в последствие, уговорил е т.нар. сделка със Златко, завел го е на същото това място, уговорил е срещата със С.П. пак там, дава основание на съда да приеме, че той следва да носи отговорност като помагач на Ст. П., а не като извършител, каквато пък роля в изпълнителното деяние следва да носи Ст. П..

Една от вещите на Златко Кавалджиев, която следва да се свърже със С.П., е телефонът, марка Сони Ериксон 750, с имей 352558012429930. Този телефон е бил собственост на Кавалджиев и използван от него със сим-карта **********, като последното обаждане от тази карта и този имей  е на 23.08.2008 г. , в 22,02 ч. След тази дата, за първи път телефонът е активиран, но с друга карта- 0876/061986/ ползвана от Н.Д./, на 25.08.08 г., в 19,04 ч., като има служебни настройки на мобилния оператор, на номер 9009, които се правят винаги, когато се поставя нова сим-карта, до 19,06ч. на същата дата, с регистрирана обслужваща клетка- с. Приселци. След това този телефон не е бил използван до 21.09.08 г., когато е регистрирано първото обаждане от този имей, със сим-карта - № **********, използвана от приятелката на Ст.П.- Т.П., като обажданията от този имей и сим-карта продължават до 08.01.2009/ когато е бил предаден доброволно от нея на РП /пр-л л.125, т. 1 от ДП 518/08 г/. Св.Т. П. дава съвсем различни, а и опровергани от горното показания - че е купила този телефон през лятото, при всички случаи преди 28 август. На тази дата й била извършена кражба на  документи, пари и двата мобилни телефона, единият от които именно телефона Сони Ериксон. След това телефонът й бил върнат на 10 септември.   Преди кражбата бил ползван от дъщерята на Ст. П.- Вики, която била активирала своя сим-карта. Тези твърдения се опровергават от писмените данни  по делото- от разпечатките се вижда, че телефонът е ползван  само със сим-картата на Златко Кавалджиев до 23 август, след това е бил активиран за кратко, а по-късно  е активиран  със сим-картата на Т.П., но това е станало едва на 21.09.2008 г.  Последното обстоятелство е видно от направените разпечатки за телефонни разговори, съдържащи се  на СД-носител- т.4, л.101, табл.5 /първият запис от тази разпечатка за телефона със сим-картата на Т. е под № 457 в табл.5, формат Ексел/  . След заържнаето на П. през януари 2009 г.,  Т.П.  е съобщила за предаването на телефона на подс. Ст.П., като той я помолил да казва, че е купила телефона от някакъв циганин на пазара, но свидетелката в разпита е  продължила да твърди заявеното от нея, отразено в протокола за доброволно предаване. В последният е отразен номер на имей, но с повече символи от тези, съдържащи се  в разпечатките на мобилните оператори като имей – като 14 от тях съвпадат , а един от символите- тире, е заменен с цифрата 0 / от ВД, под № 8 , на ВД №7/10 г. по описа  на ВОС е видно, че този телефон е с изписан на него имей 352255801242993-3, а в разпечатките този телефон е отразен като имей 3522558012429930./  При доброволното предаване от Т.П. са отразени 17 цифри, като отново първите 14 отговарят на номерата, посочени като валиден имей-номер от мобилния оператор, както и в него е била поставена сим-картата на Т.- **********. В обясненията си подс. Н.Д. твърди, че подс. Ст.П. е търсил контакт с него по времето, когато и двамата са били задържани, за да даде обяснение, че този телефон той лично е дал на дъщеря му Вики. Усърдното търсене на начини да убеди един свидетел и един подсъдим,  все в насока да прикрие произхода и факта на държането на този телефон от него и неговата приятелка  сочи и на извода, че е знаел произхода му и причините да попадне у него – респ. в Т..

  

Въз основа на установените факти съдът направи правния извод, че подсъдимите са осъществили следните състави на престъпления, и както следва-

І. По обвинението за убийство на Манол Хаджиев-

-за Н.Д.- по  чл.116, ал.1 т.12 пр.1, вр. чл. 20 ал.4  от НК, а именно че през м. август 2008 г. в с. Казашка река, обл. Варна, в съучастие като помагач с подс. П./ извършител/ умишлено умъртвил Манол Хаджиев, като деянието извършено при условията на опасен рецидив,

- за С.П.- по същото време и място като извършител, в съучастие с Н. Д., като помагач, умишлено умъртвил Манол Хаджиев – престъпление по чл. 115, ар. чл. 20 ал.2 от НК.

ІІ. По обвинението за убийство на Златко Кавалджиев –

- за подс. Н.Д.- по  чл.116, ал.1 т.12 пр.1, вр. чл. 20 ал.4  от НК, а именно че през м. август 2008 г. в землището на село Приселци, обл. Варна, в съучастие като помагач с подс. П./ извършител/ умишлено умъртвил Манол Хаджиев, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,

-  за С.П.- по същото време и място като извършител, в съучастие с Н. Д.- помагач, умишлено умъртвил Манол Хаджиев – престъпление по чл. 115, ар. чл. 20 ал.2 от НК.

Обективно изпълнителното деяние е осъществено чрез действията на двамата подсъдими, които, след като предварително са взели решение кога и къде да извършат убийствата, са си разпределили и ролите. За постр. Хаджиев- чрез предварителна уговорка да бъде извикан в дома на П. в Казашка река, където да бъде посрещнат от Д., а след това да пристигне и П.. За постр. Кавалджиев – чрез предварително изкопаване на  гроб, в който да бъде заровен, предварително обмисляне на най-подходящото място за това / ”за да не стане както с Манол”, като очевидно са имали предвид импровизираното място, където е бил заровен, без да се подготви гроб/. Така несъмнено е налице  и причинна връзка между тези  действия и вредоносния резултат – настъпилата смърт на Хаджиев и на Кавалджиев.

Съдът оправда подсъдимите да са извършили първото убийство с користна цел. Квалификацията по чл. 116, ал.1 т.7 от НК за убийството на Манол Хаджиев прокурорът е обосновал с  действията на подсъдимите след убийството, насочени към установяване на своя фактическа власт над движимите вещи, собственост на убития и разпореждането им с тях, както и неплащането на дял на убития от страна на П. за извършените от него и Манол в съучастие преди това тежки умишлени престъпления, предмет на ДП № 63/2008г. по описа на ОД на МВР - гр. Бургас. Не се установява по делото водещият мотив за него да е било намерението да се сдобият с леката кола и мобилния телефон на Хаджиев /последният без особена стойност/. При користната цел, съществуваща преди деянието, следва да се очаква материална изгода и то непосредствено поради смъртта на пострадалия от убийството – по делото не се установява намерението на двамата подсъдими да е било да получат  колата и телефона на пострадалия, още по-малко – няма данни, че Хаджиев и П.  са очаквали парична сума, за извършено от тях убийство, като парите П. е желаел да получи само той и не е желаел да ги дели с Манол Хаджиев. Данните по настоящето дело са, че двамата са говорели пред други хора за съвместна дейност, а пред подс. Н Д.- за съвместна престъпна дейност. Макар  Д. да не  конкретизира каква именно е тя, пред съда заявява че става въпрос за поръчкови убийства и че “това е информация, която  ще запази за по-нататък”.  Че недискретността на Манол Хаджиев е станала повод за притеснение е безспорно – подс. Ст. П. е доверил на подс. Н. Д., че Манол говорел твърде много пред жена си и това го знае от много сигурен източник. Споменал е полицай, когото познавал, а  за човек с неговата биография казаното от полицейски служител  е с голяма степен на достоверност и именно това го е подтикнало да предприеме действия срещу тази “приказливост” на Хаджиев, която е ставала опасна за сигурността му, а не желанието да се разпореди с колата му или да вземе телефона му.  Последното е станало, както бе описано по- горе /при анализа на доказателства/ поради необходимостта да се отдалечат, изхвърлят или укрият по друг начин всички вещи, свърващи П. с убийството. За това подс. Д. е поел ангажимент, тай като- имал е намерение да си заминава за Димитровград, там е щял да управлява колата ,необезпокояван от никого, по пътя за дома ще изхвърли вещите от дома на С.П. на сметище, където е почти невъзможно да се намерят, а пистолета- продал на лице, за което е бил сигурен, че ще му намери пазар в чужбина.  Сим-картата от телефона на Манол е изхвърлил, като е сметнал, че това е достатъчно, за да не може да се установи чий е  телефона, последния- подарил на приятеля си.

Идентични са били съображенията на прокурора да приеме, че по отношение на второто убийство- това на Златко Кавалджиев, е налице користна цел – за да се разпоредят впоследствие с колата му и мобилните му телефони. Независимо че двамата са сторили това след убийството, то няма доказателства, сочещи, че мотивът за извършване на престъплението е именно желанието за се сдобият с вещите на Златко Кавалджиев, а и както многократно е посочвано в решения на ВС и ВКС, имотна изгода, представляваща користната цел на дееца е всякакъв вид увеличаване на имущество на извършителя, следваща се направо от смъртта на пострадалия.  Има данни по делото, че подс. П. е знаел, че Кавалджиев в последно време разполага с пари, но дали действително са успели да се намерят тези пари, остава недоказано – има данни, че в квартирата на Златко Кавалджиев в Аспарухово е влизано и ровено, но дали оттам е взето нещо, е неизяснено. Категорично оттам е изчезнал големия талон на колата, който по-късно е попаднал у подс. Д., помогнал му да прехвърли колата на себе си, впоследствие - да я продаде. Няма доказателства обаче, че мотивът за убийството е била леката кола, още по-малко телефоните.

Осъжданията на Д. определят квалификацията по т. 12, пр.1 на извършеното от него престъпление по чл. 116, ал. 1 от НК предмет на настоящото дело, което е осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. Б от НК, защото:

Д. е осъждан с 12 отделни присъди като последните му четири осъждания са за умишлени престъпления от общ характер както следва: - По НОХД № 485/2005г. на РС-Кърджали, НОХД  № 50/2006г. на PC- Димитровград, НОХД № 1037/2005г. на PC- Хасково,  НОХД № 63/2006г. на PC- Асеновград, по всичките – лишаване от свобода от три години, ефективно, извършено е  групиране по четирите присъди и е  определено общо наказание на основание чл.25 и чл.24 от НК 3 години и 6 месеца лишаване от свобода ефективно. Тази присъдата е влязла в сила на 27.02.2008г., изтърпяна на 18.08.2008 г.

За подс. П. не е налице тази квалификация, тя не се поддържа и от прокурора по същество, тъй като Ст.П., осъждан с пет отделни присъди, както следва: през 1991 г- лишаване от свобода за срок от 2 години и половина, ефективно за престъпление по чл.196 от НК, през 1995 г. на PC- Варна  - една година  и половина ефективно, по чл. 196 от НК, а последното му осъждане  е по  НОХД № 3200/2001 г. на PC- Варна, наложено  му е наказание 3 месеца лишаване от свобода ефективно за престъпление по чл.131А пр.2 вр. с чл.129,ал.1 от НК като присъдата влязла в сила на 05.02.2001г., а правилото на чл. 29 от НК се прилага само ако не са изтекли сроковете по чл. 30 от НК. Поради това и съдът оправда подсъдимия  С.П., освен за квалификацията користна цел и  по тази квалификация – опасен рецидив по т. 12 пр.1 на чл. 116 от НК, като счете , че при липса на правилни квалификации за повдигнатите обвиняния, следва да бъде признат за виновен по основния състав на престъплението- чл. 115 от НК и за двете деяния.

По отношение на формата на съучастие, съдът счете, че като се вземе предвид същността на съучастническата дейност, а именно - деянията на отделните участници, които са взаимно обусловени и координирани; че всеки един от тях има реален принос за осъществяване на конкретно и индивидуално определено действие; че е налице причинна връзка между тях и  престъпния резултат; че в съзнанието на всеки един от подсъдимите има представа, че не е сам и осъществява престъплението заедно с другия, т.е. е налице взаимна информираност и е налице общност на умисъла, формата на съучастие е извършителство за П. и помагач за Д., като конкретните действия и съображения за това са обсъдени подробно при оценката на доказателствата и базирайки се най-вече на показанията на подс. Д., съпоставени и проверени с останалите преки и косвени доказателства и доказателсвени средства .

ІІІ. По отношение на обвинението  по чл. 339 ал.1 от НК за Ст. П.-  съдът призна подс. П. за виновен в това, че на  09.01.2009г. в с. Казашка река, обл. Варна е държал боеприпаси -36 броя патрони за ловно оръжие и взривно вещество-бездимен барут за ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение. Това обвинение се доказва категорично както от самопризнанията на подсъдимия, така и от изготвената СБЕ. Намерените патрони и барут са поставени под разрешителен режим, а разрешение за тяхното притежаване подсъдимият е нямал. Поради това и го призна за виновен по това обвинение и му наложи наказание от  две години – към средния размер, като взе предвид най-вече отегчаващите отговорността обстоятелства за личността на подсъдимия, същевременно и количеството на притежаваните без разрешение боеприпаси.

Едно от възраженията на защитата на подсъдимите е, че по делото освен самопризнанията на подс. Д., няма други доказателства. Правилото на чл. 91 от НПК означава, че както органите на досъдебното производство, така и съдът са длъжни да събират и други доказателства, извън самопризнанията на подсъдимия, за проверка на тяхната достоверност, като в частта, с която са обсъдени събраните доказателства и доказателствени средства, е даден отговор на коя част от тях съдът е дал вяра, както и на тези, които са съпоставени с останалите налични по делото доказателства и са достатъчни, за да изгради съдът вътрешното си убеждение.

 

За да определи наказанието на подсъдимите, на основание чл.54 от НК съдът констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността им.

Степента на обществена опасност на деянието и изключително висока, а на извършителите –съотв. за Д. изключително висока, предвид данните за  личността му,  за П.- с недобри характеристични данни. Налице за само отегчаващи отговорността обстоятелства за Д. - предходната му съдимост, извън присъдата, която обуславя квалификацията “опасен рецидив”.

Подсъдимият Д., независимо от обясненията  от досъдебното производство,  демонстрира изключително некритично отношение към  извършеното. Констатациите на вещите  лица за психичния му статус - дисоциално личностово разстройство, отговаря добре на данните за личността му, като се има предвид средата, в която е израснал и се е развил, формирала до голяма степен неговата асоциална нагласа към хората. Отношението към човешкия живот, който той демонстрира в съдебната зала, съвпада напълно с констатацията от  психологическото обсъждане  - изцяло  безчувствено, но същевременно с желание да направи впечатление с извършеното престъпление. Същевременно агресията му срещу човешката личност е добре прикрита и се забелязва само в изказа - така например многократно заявеното  и пред съда- “няма никакъв проблем”, “може да стане по много начини /убийството/, какъв е проблема” и пр. Той проявява пълно безразличие към последиците от поведението си, както и липса на каквото и да било зачитане на обществени норми на поведение. Не изразява съжаление за стореното, счита се за виновен само и единствено за това, че е помогнал да се укрие трупа на Хаджиев.

Изложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че справедливо и съответно на извършените престъпления ще е наказание, определено за Д. по втората алтернатива на чл. 116 от НК, защото счете, че и двете деяния са  изключително тежки, по смисъла на чл. 38 А ал.2 от НК.  Наред с изброените отегчаващи отговорността обстоятелства има и квалифициращ признак – опасен рецидив, както и за второто убийство – непредявени от обвинението – по т.12 пр.2   което в достатъчна степен характеризира деянието като изключително тежко. Заедно с това и данните за Д.- извършено деяние е в почти веднага след излизането му от Затвора по изтърпяване на предходни присъди, негативни данни за личността му, категорична демонстрация на незачитане на човешкия живот.

Поради това съдът наложи наказанието по втората алтернатива-доживотен затвор, което следва, съобразно нормата на ЗИНЗС да се изтърпи при  първоначален специален режим.

На 28.02.2011г. е влязла в сила присъдата по НОХД № 409/2009 г на ОС-Хасково- потвърдена с решение на ВКС/ приложено по наст. дело/, с която му е наложено по съвкупност наказание – доживотен затвор без право на замяна. След като съдът определи две наказания доживотен затвор за настоящите деяния, и установи, че деянията, за които му наложено най-тежкото наказание, са извършените преди да има влязла в сила присъда за всички убийства, и са налице основанията на чл.  25 от НК, ги групира  и наложи  най- тежкото от тях – доживотен затвор без право на замяна, при специален режим.

За С.П.. След като го призна за виновен в извършване на две престъпления по чл. 115 ар. чл.20 ал.2 от НК и предвид отчетените само отегчаващи отговорността обстоятелства – предходно осъждане, невлияещо на квалификацията,  както и следва да се отчете / за второто деяние/ наличието на  обстоятелство, неквалифицирано от обвинението, но според съда налично - за убийството на Златко Кавалджиев – то се явява извършено след като има извършено друго убийство, по което не е постановена присъда – по чл. 116 ал.1 т. 12, пр.2 от НК, намери, че следва да наложи максимално предвиденото наказание по чл. 115 от НК – двадесет години лишаване от свобода и за двете престъпления. За престъплението по чл. 339 ал.1 от НК определи наказание над минималния размер – две години лишаване от свобода, а на основание чл. 23 от НК ги групира и определи да се изтърпи най-тежкото от тях – двадесет години лишаване от свобода, при строг режим, в затвор, съгласно разпоредбата на чл. 61 т.2 от ЗИНЗС.  

  Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                      

                                       Председател:                         

 

 

Съдия :