М О Т И В И по НОХД №23/2011г. по
описа на РС гр. Левски
РП гр. Левски е повдигнала обвинение против подсъдимия М.Б., за извършено престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, пр.2, във вр. с ал.1 от НК,
затова че на 08.10.2010г. в с. Чавдарци, обл. Ловеч, противозаконно отнел чуждо
МПС – л.а. марка „ВАЗ *” с ДК № *, на стойност 867.36 лв., от владението на Н.С.
***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като моторното превозно
средство било изоставено без надзор в гр. Левски, обл. Плевен.
Данните са, че подсъдимият М.Б. е напуснал
страната, което се установява от докладна записка от Областно звено „Охрана”
гр. Ловеч, с която уведомяват съда, че подсъдимият М.Б. *** не е открит на
посочения от него адрес. От проведен разговор с кварталния на * е установено,
че подсъдимият живее в Кралство Белгия от около четири месеца.
Докладваните от съда обстоятелства се подкрепят от
справката за задграничните пътувания, от която се установява, че М.Б. –
подсъдим по н.д.о.х.№23/2011г. по описа на РС гр. Левски е напуснал РБългария
на 25.01.2011г.
По отношение на подсъдимия е взета мярка за
неотклонение „подписка”, същият е променил адреса, без да уведоми за това
надлежните органи, като адресът му е
неизвестен. Действително, повдигнатото обвинение спрямо него е за тежко
умишлено престъпление и присъствието на подсъдимия е задължително, но съдът
счита, че фактите и обстоятелствата по делото ще бъдат изяснени и в отсъствие
на подсъдимия и разглеждане на делото в негово отсъствие няма да попречи на
разкриване на обективната истина, поради което счита, че са налице
предпоставките за даване ход на делото на основание чл. 269, ал.4, б.”а” от НПК. Б. е привлечен в качеството на обвиняем, уведомен е за образуване на
досъдебното производство, дал е обяснения пред съдия.
На основание гореизложеното съдът е изпратил
искане до АК – Плевен за определяне на
адвокат, който на основание чл. 94, ал.1, т.8 от НПК да бъде назначен за
служебен защитник на подсъдимия.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.Б. ***, с ЕГН**********.
Свидетелят Н.С. закупил на 12.05.2010г. от
свидетеля К.К. и Ц.К. лек автомобил марка „ВАЗ *” с рег. № *. Прехвърлянето не
било оформено с изискуемата от закона писмена форма. Собствениците единствено
упълномощили свидетеля С. с всички права, свързани с автомобила. От тази дата
лекият автомобил се намирал във владението на свидетеля С..
Подсъдимият М.Б. работел
като резач на дърва при свидетеля Н.С. ***. На 08.102010г., който ден бил
дъждовен, работниците на свидетеля Н.С. работили до обяд. Останали, за да се
изсушат и почерпят в заведението на работодателя си, намиращо се в *, като в
заведението работела съпругата на св. С. – свидетелката Е.С.. Около 16.00 часа
подсъдимият Б. получил полагащото му се за деня заплащане, излязъл от
заведението и се качил на автомобила на С.,***. За това си намерение не
уведомил никого – нито колегите си, нито работодателя си, нито съпругата му.
Свидетел – очевидец на действията на подсъдимия – потеглянето с автомобила,
станала свидетелката Е.С.. Тя съобщила на съпруга си, че подсъдимият заминал в
неизвестна посока с автомобила им. Решили да изчакат със сигнализирането в
полицията, тъй като смятали, че подсъдимият Б. ще им върне автомобила.
След като потеглил от с. Чавдарци, подсъдимият
навлязъл в гр. Левски от с. Асеновци. На т.н. „надлез” подсъдимият видял
полицейски автопатрул. Служителите на РУП – Левски извършили проверка на
движещия се пред него автомобил. Подсъдимият имал постановена и влязла в сила
присъда, с която бил лишен от право да управлява МПС, поради което и не спрял
на подадения сигнал със стоп палка от страна на полицаите и се оттеглил с
голяма бързина. Служителите на полицията направили обход на ж.п. гарата. Автомобилът
е бил намерен изоставен на кръстопът ул. „Цар Симеон” и ул. „Ал. Стамболийски”
в гр. Левски, пред администрацията на мелницата. Служителите на РУП – Левски
направили справка с оперативния дежурен, но не били постъпили данни, че същият
се издирва.
Подсъдимият след като изоставил автомобила, се
отправил към свой роднина в града – свидетелят Н.А.. След известно време
двамата се върнали на мястото, където подсъдимият изоставил автомобила, но същият
не бил открит на мястото, където Б. го изоставил. След като не го открили, се
прибрали в дома на свидетеля А., като не уведомили органите на полицията.
Тъй като до вечерта на 08.10.2010г. подсъдимият не
върнал автомобила, свидетелят С. сигнализирал органите на полицията и
автомобилът бил обявен за издирване.
От
заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза е видно, че стойността на л.а. „ВАЗ
*” с рег. № *, била в размер на 867.36 лв.
Заключението на експертизата не е оспорена от
страните по делото, изготвена е компетентно, поради което е приета от съда.
Така изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, приложените
към ДП писмени доказателства и заключението на съдебно-оценителната експертиза.
Свидетелят И.И. работи в РУП
– Левски на длъжност полицай – охрана на
обществения ред. Двамата с колегата си се намирали на надлеза, изпълнявайки
служебните си задължения, когато са подали сигнал със стоп палка на водач с лек
автомобил „Лада ВАЗ”, като водачът не е спрял на подадения сигнал. Впоследствие
автомобилът е бил намерен изоставен пред администрацията на мелницата.
В показанията си свидетелят Н.С.
заявява, че подсъдимият е един от неговите работници, като впечатленията им от
него са, че е работлив и коректен, но когато не е употребил алкохол. Свидетелят
е отпътувал за с. Чавдарци, когато съпругата му го е уведомила, че подсъдимият М.
е взел колата им. По предложение на неговите синове била дадена възможност на М.Б.
да върне автомобила. Свидетелката Е.С. се е намирала в семейната кръчма, когато
М. видимо пият излязъл навън. Тя тръгнала след него, според показанията й, за
да не падне и го е видяла как се е качил и потеглил с колата. Свидетелката С.
уведомила синовете си и на съпруга си.
Свидетелят Н. живее в *** и
е зет на подсъдимия М.Б., заявява, че Б. е посетил дома му миналата година
около 18.30 часа. М.Б. разказал, че на надлеза полицаите са му вдигнали палка,
но той не е спрял и избягал. След като
постоял около половин час в дома на свидетеля, двамата отишли да приберат
колата, но същата не е била на място. Не намерили колата и се прибрали. На
следващата сутрин се отправили пак да търсят колата, но не я открили. Съпругата
на М.Б. дошла на следващия ден и подсъдимият си тръгнал с нея.
Свидетелите дават показанията си добросъвестно. Те
са последователни, логични и непротиворечиви. Дадени са от очевидци, които имат
непосредствени впечатления от фактическата обстановка. Показанията на
свидетелите си кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото
писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
В обясненията си, дадени
пред съдия и присъединени към доказателствата по делото чрез прочитането им
подсъдимият признава вината си, като обяснява действията си с необходимостта от
закупуване на лекарства за детето. В този смисъл обясненията му са нелогични,
поради което съдът приема, че са негова защитна теза. Не е логично подсъдимият
да се качи и да тръгне да търси лекарства в гр. Левски, при условие, че аптеки
има на разстояние, по – близо от това до гр. Левски. От друга страна Б. е
престоял в град Левски и през нощта, което пък не кореспондира с обясненията му
относно спешната нужда от закупуване на лекарства за детето. Същият не е
предприел действия да се завърне по най-бързия начин при детето си, за да му
занесе лекарствата.
От така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 346, ал.2,т.1, пр.2, във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият
противозаконно е отнел МПС – чужда собственост от владението на Н.С. ***,
собственост на К.К.. За отнемането му подсъдимият не е получил съгласието нито
на собственика, нито на владелеца на автомобила, като намерението му е било да
го ползва. Същият е изоставил без надзор моторното превозно средство в гр.
Левски.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че лекият автомобил е чужда собственост,
че не е получил съгласието нито на собственика, нито на владелеца да го ползва,
както и че същото е оставено без надзор в гр. Левски. Подсъдимият е съзнавал
всички елементи от състава на престъплението.
Причини за извършване на
престъплението са неспазване на установения в страната правов ред.
При определяне размера на
наказанието по отношение на подсъдимия Б. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и на
подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, добрите му
характеристични данни, предишните осъждания, както и стойността на лекия
автомобил.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва наказанието да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, и налага на подсъдимия наказание от една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Видно от справката за съдимост, приложена към
делото, по отношение на подсъдимият М.Б. има постановено споразумение от РС
Ловеч по н.о.х.д. №120/2009г., влязло в сила на 18.02.1009г., с което М.Б. е
осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на
което е отложено с изпитателен срок от три години.
Умишленото престъпление, предмет на настоящото
дело е извършено от подсъдимия Б. на 08.10.2010г., преди изтичане на
определения от съда изпитателен срок, поради което следва да изтърпи и
отложеното наказание.
На основание изложеното съдът привежда в
изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия със споразумение
№31/08.02.2009г., постановено по н.о.х.д. №120/2009г. по описа на РС гр. Ловеч
– лишаване от свобода за срок от три месеца, което наказание да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
При този изход на делото на основание чл.189, ал.3
от НПК следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни
разноски в размер на 125.00 лв.
На основание изложеното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: