МОТИВИ към Присъда № 74, постановена по НОХД № 1500/2018 г. по описа на
БРС
Б.ка районна прокуратура е внесла в
Районен съд-Б. обвинителен акт против Й.А.А. с ЕГН ********** *** с обвинение
за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК за това, че на 30.07.2017г, в
град С., обл.Б., на ул.“Х. К.“, в посока ул.“Р.“ управлявал моторно превозно
средство–мотопед марка „Вангие“ модел „ВИ 50 КТ-16“ с рег.№ ...след употреба на
наркотични вещества –метамфетамин и
кокаин, установени по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Чек
3000“ с фабричен номер „ARJL- 0133“.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че е доказано по
безспорен начин
и предлага подсъдимият А. да бъде признат
за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година и шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“
режим и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Защитникът
на подсъдимия А. твърди, че от събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен начин дали приложеното по делото техническо средство-полеви
тест е същото, с което е бил изпробван подсъдимия. Счита, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин.
Подсъдимият
в хода на съдебното следствие не дава обяснения. Не се признава за виновен.
Тактиката на защита по време на целия процес даде възможност на подсъдимия да
се укрие и да напусне държавата с цел да избегне наказателна репресия.
Съдът,
след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Й.А.А. е роден на ***
***. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен
и осъждан.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият А. е бил към
30.07.2017 г. осъждан на лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години за извършено
престъпление по чл.144 ал.3 от НК по НОХД №4396/2014 г. по описа на БРС и
присъдата е влязла в сила на 06.02.2015 г.
С определение, с което
е било одобрено споразумение по НОХД №1669/2015г по описа на БРС, А. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3
предложение второ т.1 предложение първо от НК на глоба в размер на 800 лева. Определението е влязло в сила на
28.04.2015г.
Подсъдимият Й.А.А. с ЕГН **********, видно от
представената справка за водач от КАТ към 30.07.2017 г е бил правоспособен
водач на МПС категории В, АМ и В1 и е притежавал СУМПС № ********* валидно до
09.04.2023 г. с 33 налични контролни точки.
За времето от 20,00 на 29.07.2017
г. до 08,00 часа на 30.07.2017 г. свидетелите К.К.Б. и А.М.Г. и двамата
полицейски служители в РУ–С. изпълнявали служебните си задължения като авто-патрул
на територията на град С.. Около 05,20 часа на 30.07.2017 г К.Б. спрял за проверка движещия се по ул.“Х. К.“ в
посока ул.„Р.“ в град С. мотопед марка „Венгие“ модел „ВИ 50 КТ-16“ с рег. №...
управляван от подсъдимия А. В този час движението не било интензивно. Мястото,
където бил свидетелят Б., се намирало на около 60 метра разстояние от изхода на
дискотека. Тъй като водачът бил без предпазна каска на главата, свидетелят го
спрял за проверка. А. се легитимирал с документ за самоличност и представил СУ
МПС. На свидетеля Б. му направило впечатление миризмата на алкохол носеща се от
А.. На около десет метра от мястото където бил спрян подсъдимия се намирал и
свидетелят Г. на длъжност мл.автоконтрольор. Последният бил повикан за
съдействие от свидетеля Б. Свидетелят Г. с техническо средство Алкотест Дрегер
извършил проверка на подсъдимия А. и техническото средство показало наличие на
алкохол в издишвания въздух от водача в размер на 0,65 промили. След като била
извършена проверката за алкохол, чрез дежурния в ОДЧ, свидетелят Б. извършил
справка за водача А. и оттам установил, че същият е криминално проявен и е
осъждан за държане на наркотични вещества. Тогава свидетелят Г. решил да му
извърши и проверка за наличие на наркотични вещества с техническото средство
Дрегер Дръг Тест 3000. Полевият тест бил извършен на място от свидетеля Г.. Техническото
средство показало наличие на амфетамин и кокаин. За проверката с техническото
средство Дрегер Дръг Чек 3000 свидетелят Г. попълнил протокол (лист 22 от ДП),
в който вписал като фабричен номер на техническото средство- ARJL 0033. Вписал, че тестът е валиден и положителен на амфетамин и кокаин. Протоколът
били подписан от свидетеля Г. и от водача
А. Свидетелят Г. издал два талона за изследване на кръвта на водача А. -
единият за наличието на алкохол, а другият находящ се на лист 23 от ДП за наличието
на наркотични вещества. Водачът А. бил афектиран от случващото се и казал на
свидетелите, че му съсипват живота, че ще го вкарат в затвора, че имал малко
дете, което нямало кой да гледа. А. бил отведен в районното управление на
полицията в град С., където бил задържан със Заповед за задържане за 24 часа
(лист 63 от ДП) и разписка за връчването и, както и протокол за личен обиск
(лист 64 от ДП). В Районното управление - С. А. подписал декларация, че не
желае да се ползва от адвокатска защита при задържането си (лист 66 от ДП). Бил
отведен във филиал за спешна медицинска помощ в град С. в 06,00 часа, където
пред медицинския фелдшер подсъдимият отказал да дава кръв за химически анализ
за наличие на наркотични вещества (лист 24 от ДП). Отказът бил подписан от А. и
от медицинския фелдшер.
На същата дата 30.07.2017 г. бил
извършен оглед на вещественото доказателствено средство Дрегер Дръг Чек 3000
обективиран в протокол за оглед на веществени доказателства на лист 11 от ДП и
към него били изготвен фотоалбум (лист 12,13 и14 от ДП).
С разписка на лист 15 от ДП
свидетелят Г. предал на разследващия полицай 1 брой полеви тест Дрегер Дръг Чек
3000, с който бил тестван водачът А. На същия бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (лист 31 от ДП).
Макар и да не е било предвидено в
Наредба № 30/2001 г., действала към момента на деянието, била назначена и
извършена съдебно-токсикологична експертиза лист 18 19 и 20 от ДП. Според заключението на
същата се доказало наличие на наркотично вещество амфетамин. От отговорите на
вещите лица изготвили токсикологичната експертиза е видно, че при извършения
доказателствен инструментален анализ на остатъчното количество слюнка на
подсъдимия са били елиминирани всякакви съмнения досежно наличието на амфетамин
в пробата му. От отговорите на вещите лица също е видно, че наркотичното
вещество кокаин, установено чрез техническото средство, предвид липсата на
изискване към условията за съхранение и изминалия период от време, е било
обективно възможно да е претърпяло разложителен процес и да не е било
установено.
С оглед представената от
подсъдимия епикриза на лист 15а от делото съдът назначи и му бе извършена
съдебно-психиатрично-психологична експертиза. Според заключението й,
подсъдимият А. не се води на отчет в ЦПЗ „Проф.д-р И. Т.“–гр.Б., не е бил лекуван
стационарно или амбулаторно до момента на приемането му на 22.03.2018 г. в
отделението за спешни психиатрични състояния с диагноза: Остра полиморфно-психотично
разстройство у лица, употребяващи канабиоиди. Възбудно-параноиден синдром.
Доведен бил с полиция и екип на Бърза медицинска помощ тъй като запалил
апартамента на приятеля си. Към 30.07.2017 година е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, защото е имал
нормално-психологично мотивирано поведение, изключващо психопатологична
продукция като нарушение на отделните психични сфери–съзнание, мислене,
възприятия, емоции, памет и интелект. Към този период не е бил в състояние на
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Имал е спомен за
случилото се като място и същност. Поведението му преди, по време и непосредствено
след извършване на деянието не е било хаотично, дезорганизирано, а е било
подредено и целенасочено.
Към момента на изготвяне на
експертизата подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, защото психичното му състояние е овладяно
напълно. Психотичната му продукция е била овладяна напълно като продължавало
наблюдението на състоянието му, като тук влизали две диагнози- едната полиморфно
психотично разстройство у лица, употребяващи канабиоиди. Възбудно-параноиден
синдром, а другата - Психично разстройство вследствие смесена употреба на
психоактивни вещества – шизофреноподобно, но и в двата случая психичното състояние
на подсъдимия покривало критериите по МКБ -10 (Международната класификация на
болестите) за психично заболяване в тесен смисъл на думата.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно: показанията на свидетелите К.Б., А.Г., заключенията на вещите лица по изготвената
токсикологична експертиза и съдебно–психиатрично-
психологична експертиза, както и от приложените по делото писмени
доказателства – протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него; разписка с която свидетелят Г. е предал на разследващия
полицай 1 брой полеви тест Дрегер Дръг Чек 3000, с който е тестван водача А.;
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества;
талон за медицинско изследване с бланков №0017175; протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество; справка за нарушител/водач;
акт за установяване на административно нарушение с бланков №178549; заповед на
министъра на вътрешните работи относно определяне на техническите средства за
извършване на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС от 12.04.2010 г.; заповед за задържане на лице; протокол за
обиск на лице; декларация по чл.30 ал.3 от Закона за правната помощ; договор за
правна защита и съдействие- всички находящи се в ДП №212/2017 г. по описа на
РУ-С., като и справка съдимост на подсъдимия на лист 14 и 15 от делото.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля К.Б., който е очевидец на деянието. Свидетелят
подробно и хронологично описа извършеното проверка, реакцията на подсъдимия по време на
извършването й и резултата от същата. Съдът кредитира показанията му като
безпристрастни, логични и непротиворечащи на писмените доказателства.
Съдът кредитира и
показанията на свидетеля Г. в частта им, в която описва извършената от него
проверка на подсъдимия за наличие на алкохол и наркотични вещества. Свидетелят
разказва, че на място е съставил протокола находящ се на лист 22 от ДП
№212/2017 г по описа на РУ-С., като в него е вписал данните на техническото
средство, отбелязано на опаковката, включително и партидния номер като „ARGL-0033“. Извършената проверка е била
отбелязана в дневника за извършени проверки на водачите на МПС за месец юли на
2017 г. (заверено копие от същия на лист 126 от делото) под номер 1749.
Тестовата касета била предадена в деня на проверка -30.07.2017 г на
разследващия полицай с разписка (лист 15 от ДП) от свидетеля Г. С протокол за
оглед на веществени доказателства от 30.07.2017 г разследващият полицай пред
две поемни лица извършил оглед на еднократния орален тест, с който била извършена
проверката (лист 11 от ДП). В протокола
е било отбелязано означенията на опаковката на еднократния орален тест, а
именно като партиден номер „LOT ARJL-0133“. От събраните по делото писмени доказателства
–кореспонденция с началника на РУ-С. става ясно, че коректният партиден номера
на техническото средство е бил отразен правилно в протокола за оглед на
веществени доказателства и сгрешен с две технически грешки в протокола на лист
22 от ДП. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. в частта им, в която
твърди, че е записал правилно партидния номер на техническото средство.
Аргументи в полза на този извод са представените от РУ-С. протоколи за извършени
проверки за употреба на наркотични и упойващи вещества (лист 129,135,136 и 137
всички използвани в периода от 29.04.2017 г. до 12.06.2017 г.) където изрично е
описано партиден номер „LOT ARJL-0133“. И никъде няма
такива с партиден номер „LOT ARJL -0033“, независимо, че за използваните през месец юли на 2017 г няма налични протоколи. Прави впечатление, че в
протокола на лист 136 от делото попълнен отново от свидетеля Г. е записано, че
партидният номер е с инициалите „ARGL“, вместо с инициалите „ARJL“, както правилно е следвало да бъде изписано. След като
свидетелят Г. системно записва инициалите на фабричния номер по този начин, без
да му приви впечатление, че буквеният инициал „G“ е различен от „J“, то съдът счита, че и с
изписването на цифрите вместо „0133“ с „0033“ се е получило по същия начин, но
за това обстоятелство, както се посочи по-горе, няма категорични писмени
доказателства, освен протокола за оглед на веществени доказателства на лист 11
от ДП. Освен това свидетелят Г., в хода на съдебното следствие, при предявяване на протокола на лист 22 от Дп и
опаковката на тестовата касета, в показанията си в осз на 18.12.2018 г, твърди,
че вижда разликата и по принцип е било възможно да е допуснал техническа
грешка. Съдът не кредитира показаният на същия свидетел и в частта им, в която
твърди в същото осз на 18.12.2018 г., че
освен разписка, с която връчва на разследващия полицай тестовата касета съставял
и протокол, тъй като от представените от началника на РУ-С. протоколи и
съпровождащите ги разписки на лист 130, 132 и 138 от делото не е наличен такъв
протокол. Самият свидетел твърди, че всеки път било различно и може и да не е
съставил протокол. Освен всички изложени до тук обстоятелства, изложени и
представени от свидетеля Г. и внасящи съмнения у съда относно идентичността на
тестовата касета представена по делото като веществено доказателствено средство
и нейната опаковка като веществено доказателство, свидетелят твърди още, че при
предаването на полевия тест той освен, че го защипвал с телбод, но и върху
самата опаковка вписвал името на проверяваното лице. На опаковката находяща се
по делото такъв надпис няма и той твърди, че не може да каже с категоричност
дали представената опаковка е същата.
Тези съмнения,
изразени в показанията на свидетеля Г., станаха причина прокурорът в хода на
съдебното следствие да направи изменение на обвинението като бе променен фабричният
номер на полевия тест от „LOT АRJL-0033“ на „LOT ARJL-0133“. Съдът прие това изменение
както и изменението, че деянието се доказва с техническото средство, а не с
химическата-токсикологична експертиза.
Анализираната съвкупност от доказателства води
съда до единствено възможния извод за доказаност на описаните по-горе
фактически констатации. Направената проверка с техническото средство е факт отразен
и в дневника за извършените проверки, и в протокола за оглед на веществени
доказателства и в протокола за проверка на водачите за наличие на наркотични
вещества, както и от свидетелските показания. Всякакви съмнения в начина на
изписването на фабричния номера на тестовата касета или относно надписа върху
нейната опаковка не могат да разколебаят извода на съда за извършена проверка с
полеви тест, който отчел наличие на амфетамин и кокаин у водача на МПС А.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По несъмнен начин се доказа, че Й.А.А. с ЕГН
********** *** е извършил от обективна и от субективна престъпление по чл.343б
ал.3 от НК за това, че на 30.07.2017 г в град С., обл.Б. на ул.“Х. К.“, в
посока ул.“Р.“ управлявал моторно превозно средство–мотопед марка „Вангие“
модел „ВИ 50 КТ-16“ с рег. № ... след употреба на наркотични вещества – метамфетамин и кокаин, установени по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер Дръг Чек 3000“ с фабричен номер „ARJL- 0133“.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината умисъл във вид на евентуален
по
смисъла на чл.11, ал.2 предложение
второ от НК. А. е правоспособен водач и е съзнавал, че е
общественоопасно да управлява МПС след като е употребил наркотични вещества,
съзнавал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването
им. Надявал се е да не бъде спрян за проверка рано сутринта в 05,22 часа.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да наложи на подсъдимия Й.А.А., съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието. За извършеното от
подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една
година до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Деянието не се отличава с
по-голяма обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. Деецът А.
е със завишена степен на обществена опасност, предвид осъжданията му,
включително и наложеното с изпитателен срок наказание от шест месеца лишаване
от свобода. Съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство
сравнително младата възраст на подсъдимия-към момента на извършване на деянието
той е бил на 22 години. За отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете обремененото му съдебно минало и нарушенията
му на ЗДвП. Съдът взе предвид и процесуално му поведение. При започването на
съдебното производството подсъдимият представи епикриза и заяви на съда, че се
лекува доброволно в ЦПЗ. За да отпаднат всякакви съмнения относно вменяемостта
на подсъдимия съдът назначи и бе извършена съдебно-психиатрично-писихологична
експертиза, която по несъмнен начин доказа, че състоянието, за което е
представена епикризата е за остро полиморфно и психотично състояние с шизофренен
облик, дължащо се на употреба на психоактивни вещества, които състояния са
краткотрайни и отшумяват, ако не се провокират с нова употреба на тези
вещества. Мнението на вещото лице психиатър, че ако подсъдимият прекъсне употребата
на психоактивни вещества психотичните признаци ще отзвучат и ще бъде възможно
да прекъсне лечението си. Следователно, не само към момента на деянието, но и
след това подсъдимият продължава да употреба психоактивни вещества, под
действието на които изпада в състояние за върши престъпления. Освен това
изискването на нови доказателства, писмени и гласни, както и повторен разпит на
един и същ свидетел от защитата доведоха до продължилото почти година съдебно
производство, през което време подсъдимият успя да напусне територията на Р България
в посока друга държава и да избегне евентуална наказателна репресия. От
представена в ДП справка за нарушител/водач на лист 27-30 е видно, че четири
години като водач на МПС подсъдимият А. има издадени 5 наказателни постановления,
от които четири влезли в сила и едно невръчено, както и 9 броя фишове. Наложени
са му били 6 броя ЗППАМ.
За престъплението, за което му е
повдигнато обвинение съдът счита, че наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода е справедливо, тъй като е към минималния предвиден в закона размер и
е съобразен с обществената опасност на деянието и на дееца. Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 600 лева отново към минималния предвиден
в закона размер и съобразен с възрастта и финансовото състояние на дееца. Освен
тези наказания на основание чл.343г вр. чл.343б НК съдът наложи и кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Определянето на
този размер бе наложен от факта, че подсъдимият бидейки правоспособен водач е
многократно наказван за нарушения на привилата за движение по пътищата, като за
четири години практика три пъти му е било отнемано СУМПС. Наказанието лишаване от
свобода с оглед на това, че деянието предмет на настоящото производство е извършено
в изпитателния срок на друга присъда, следва да бъде изтърпяно ефективно и при
първоначален общ режим съгласно чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Съдът намира така наложените наказания за
справедливи и за отговарящи в максимална степен на обществената опасност на
деянието и на дееца. С тях ще бъдат
постигнати в пълна степен целите, визирани в чл.36 от НК.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО СРЕДСТВО
Вещественото доказателствено
средство, представляващо 1 (един) брой тест касета „Дрегер Дръг Чек 3000, находящо
се в досъдебното производство следва да се остави в кориците на делото и след
влизането в сила на присъда да се унищожи.
ПО НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ:
Съдът се произнесе и по въпроса
за направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски.
Тъй като подсъдимия беше признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК, Й.А.А.
с ЕГН ********** следва да заплати по сметка на ОД на МВР Б. сумата от 154,64
(сто петдесет и четири лева и 64 стотинки) лева, представляваща разноски от
досъдебното производство.
Подсъдимият Й.А.А. с ЕГН **********
на основание чл.189 ал.3 НПК следва да
заплати в полза на държавата по сметка на РС-Б. сумата от 943,40 (девет стотин
и четиридесет и три лева и 40 стотинки) лева,
представляваща разноски в съдебното производство, както и 10,00 (десет)
лева държавна такса за служебно издадени 2 броя
изпълнителни листи.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.