РЕШЕНИЕ
Номер 869 02.05.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На шести март
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер 691 по описа за 2019 г.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-1030-000015 от 11.01.2019г. на Началник група
при Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, в частите, с което на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, на В.В.М.
***, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размери на
1000 лв. и 30 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца, за извършени административни нарушения съответно по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1030-000015 от 11.01.2019г. на Началник
група при Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, в частта, с което на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП, на В.В.М. ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв. за извършено
административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-000015
от 11.01.2019г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР -
Пловдив, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП; чл.183, ал.3, т.5,
пр.1 от ЗДвП и чл.181, т.1 от ЗДвП, на В.В.М. ***, ЕГН **********, са наложени
административни наказания “Глоба” в размери на 1000 лв.; 30 лв. и 50 лв., както
и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за извършени
административни нарушения съответно по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
В.В.М. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закони, по подробно изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, а чрез процесуален представител пледира за
отмяна на наказателното постановление с аргумент за допуснато процесуално нарушение
при съставяне на АУАН – ненадлежно извършена поправка в същия.
Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР - Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против В.В.М.,
за това, че на 03.01.2019г в 16:47 часа в гр.Пловдив на ул.”Драган Цанков” – № **,
като водач на лек автомобил – Фолксваген Голф с рег.№ *****, държава България,
при обстоятелства: Управлява л.а.Фолксваген Голф с рег.№ *****, лична
собственост, като: 1. Управлява МПС след употреба на алкохол. Пробата извършена
с техн.средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ АRDM-0246,
който тчете 1,16 на хиляда в кръвта от издишания от водача въздух. Издаден
талон за мед.изследване № 0039306; 2. Навлиза след пътен знак „В.1”; 3.
Автомобилът не е представен на ГТП - № 3727702. Водачът е дал кръвна проба в
законовия срок, като показанията на ПХЕ № 15/08.01.2019г. са 1,07 промила
алкохол в кръвта; с което е извършил:
1. Управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда включително.
2. Навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното ППС.
3. Не е
представил ППС на технически преглед.
С това
виновно е нарушил съответно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; чл.6, т.1 от ЗДвП и
чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН от 03.01.2019г., съставен от П.И.П.
– **.** към сектор Пътна полиция при ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по аналогичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при
които са осъществени
съставите на изследваните нарушения, съдът
намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван
самостоятелно и в съвкупност, като цени както
свидетелските показания на актосъставителя и св.С., така и приложените по делото писмени
доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. Съдът намира, че несъмнено са
били осъществени от страна на водача административните нарушения по цитираните
правни квалификации. Същевременно единствено по отношение на нарушението по т.3
от наказателното постановление може да се приеме, че е било правилно и
законосъобразно възведено и съответно санкционирано в размер предвидени в
санкционната норма, като размерът на глобата по чл.181, т.1 от ЗДвП – 50 лв., е
законодателно фиксиран, поради което и не би могъл да се преценява от
наказващия орган или съда. Не така, обаче, стои въпросът с нарушенията по т.1 и
т.2 от наказателното постановление, за които при служебна проверка Съдът
констатира, че са били допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН
и издаването на НП. Досежно нарушението по т.1 – по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
същото не е описано коректно, тъй като съгласно цитираната разпоредба: „На
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.”. В случая актосъставителят
и наказващият орган са описали нарушението, посочвайки текста на санкционната
норма по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
На следващо място, липсва прецизност в
квалифициране на деянието по т.2 от НП – по чл.6, т.1 от ЗДвП и несъответствие
с неговото описание. Така същото е възведено по чл.6, т.1 от ЗДвП, съгласно
който: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.”, а
същевременно е описано единствено като „Навлиза след знак, забраняващ влизането
на съответното ППС.”. Нещо повече, така възведено
деяние означава, че нарушителят го е осъществил в хипотезата на всяка от
формите на изпълнителни деяния, предвидени в цитираната разпоредба, за което
липсват изложени фактически обстоятелства.
Констатираните процесуални пропуски представляват нарушения на правилата на чл.42, т.4, пр.1 и т.5 от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и т.6 от ЗАНН, досежно НП, изискващи сред задължителните им реквизити ясно, точно и пълно посочване на описание на нарушението и законните разпоредби, които са били нарушени, като липсата им категорично води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като препятстват възможността му да разбере какво нарушение му се вменява и кой е нарушения закон, поради което и същите се явяват съществени такива и представляват основание за отмяна на наказателното постановление в коментираната му част.
Съдът не установи наличието на други процесуални нарушения, нито такива от вида, сочен от процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като не се констатира да са извършвани поправки по АУАН, като текстът на същия е напълно разбираем. Съдът не би могъл да установи какъв е текстът на копието на АУАН, представен по делото с жалбата, поради неговото ниско качество, а вторият /химизиран/ екземпляр от акта, не е представен по делото. Всъщност това е ирелевантно, тъй като нарушителят се е запознал с акта още при съставянето му и го е подписал, като единствено е посочил, че ще обжалва. Тоест той е бил наясно с текста на обвинението още при образуване на административнонаказателното производство.
Ето защо настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 19-1030-000015 от
11.01.2019г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР -
Пловдив, в частите, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.183,
ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, на В.В.М. ***, ЕГН **********, са наложени
административни наказания “Глоба” в размери на 1000 лв. и 30 лв., както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за извършени
административни нарушения съответно по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно, а в останалата част, с
което на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл.147, ал.1
от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.