М
о т и в и към присъда № 260001,
постановена на 22 януари 2021 година по н.о.х.дело № 296
по описа за 2020 година на Районен съд Велинград:
Обвинение против И.Д.И. - роден на *** ***, български гражданин, неженен ,с основно образование, ученик , неосъждан,с
ЕГН **********, в това, че на 27.05.2020
година в село Драгиново , като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си , се е съвкупил с лице ненавършило
14-годишна възраст – със С.З.А. *** , родена на *** година , като извършеното
не съставлява престъпление по чл.152 -
престъпление по чл.151,ал.1 от НК,
във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен и не оспорва
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,поради което
производството е проведено по реда на Глава
27 от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”.
От самопризнанието
на подсъдимия и събраните доказателства
по време на досъдебното производство , съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. и свид. С.З.А.,родена на *** година излизали известно време заедно. Приз месец
април 2020 г. подсъдимият,заедно с родителите си,отишъл в дома на свид. С.А.,за
да я искат за жена,но майка й З.А. отказала,тъй като С. е много малка.
На 26.05.2020 година подсъдимия И. и свид. С.А.
се разбрали на другия ден да избягат и да се оженят съгласно ромските обичаи.
на 27.05.2020 г. в около 9.00 часа ,след като майка й отишла на работа,свид.
Свегла А. излязла и отишла пред училище „Васил Левски,за да се срещне с
подсъдимия,той я чакал там,викнали такси и с него отишли в с.Драгиново,в къщата на сестрата на И.
– свид. Мария Кирова. Там подс. И. и свид. С.А.
отишли в стая със спалня,където си приказвали,целували се,след което се
съблекли и осъществили полов контакт – подс. И. проникнал вагинално в
свидетелката,като този акт бил осъществен доброволно ,тъй като свидетелката
искала това да стане така. След около час двамата излезли от стаята и казали на свид. Кирова,че
вече са се оженили. Към този момент подсъдимия бил на 17 години,а свид. А. – на
12 години.
След обяд свид. З.А. била уведомена от
свекърва си,че С. от сутринта я няма. Свид. А. я потърсила при родителите на
подсъдимия,но те й казали,че не знаят нищо и за това тя отишла в полицията и
съобщила,че дъщеря й я няма от сутринта. В около 17 часа полицаите установили
къде са подсъдимия и свидетелката – в с.Драгиново и ги откарали в сградата на РУ на МВР Велинград,откъдето свид.
З.А. взела дъщеря си.
Според съдебно-медицинското освидетелстване на живо лице,при прегледа на С.З. Аригрова на 12 години , е установена прясна дефлорация; оток и леко
зачервяване на химена и лигавицата на
предверието на влагалището,липса на видими травматични увреждания по лигавицата на ануса,по главата,тялото и
крайниците; прясната дефлорация на
химена е в резултат на действие на твърд тъп предмет,какъвто може да бъде мъжки
полов член при ерекция; осъществен е вагинален полов акт,без насилие.
От назначената психиатрично-психологична
експертиза е видно,че физическото и психическото здраве на С.А. позволява правилно да възприеме фактите от
значение за делото; да дава достоверни
показания; да разбира свойството и
значението на извършеното,като същото е осъществено с нейно ясно съзнание .
Подсъдимият И.Д.И. *** не е осъждан.От представената полицейска
справка е видно,че живее в гр.Велинград,има родители,осем сестри и трима братя ,има един заявителски
материал – за процесния случай.Декларирал е,че семейството му се състои от него
,брат му и двете му сестри,няма доходи и не притежава недвижим имот и МПС.
С оглед на горното
е видно,че И.Д.И. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на
чл. 151,ал.1 от НК във вр. с чл. 63,ал.1,т.3 от НК :
- на 27.05.2020 година в село Драгиново , като е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си ,
се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст – със С.З.А. *** , родена
на *** година , като извършеното не съставлява престъпление по чл.152. Тези обстоятелства се установиха от самопризнанието на подсъдимия и
доказателствата,събрани по време на досъдебното производство.
- деянието е извършено при пряк умисъл,тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния му
характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
това.Този извод следва от самопризнанието на подсъдимия и обстоятелствата,при
които е осъществено деянието – месец преди това той е поискал от майката на
малолетната съгласие да заживее с нея съпружески и е получил отказ,като освен
това е налице и предварителна подготовка
за осъществяване на деянието от страна на подсъдимия.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с
ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца; причините за
извършване на деянието – установените традиции сред ромското население;
подбудите за извършване на деянието - стремеж за удовлетворяване на полово
желание дори и по неправомерен начин;липсата на отегчаващи вината обстоятелства
и смекчаващите такива – чисто съдебно минало, самопризнание и добри
характеристични данни. Поради това ,след приложение на чл. 63,ал.1,т.3 от НК съдът определи наказанието при превес на
смекчаващи вината обстоятелства в близост до минималния размер на санкцията - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за с р о к от ДЕВЕТ МЕСЕЦА , като на основание чл.
58а,ал.1 от НК във вр. с чл. 373,ал.2 от НПК,съдът намали същото с 1/3 - с ТРИ МЕСЕЦА ,т.е осъди подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА . Така определеното наказание е в състояние да осъществи
целите,предвидени в чл.36 от НК.
На основание чл.66,ал.1 от НК,във вр. с чл. 69,ал.1 от НК , съдът
ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ
,считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи института на условното
осъждане съдът взе предвид размера на наказанието,обстоятелството,че до сега
подсъдимият не е осъждан и че целите на
наказанието и преди всичко специалната му превенция,могат да се постигнат и без
неговото ефективно изтърпяване.Последният извод следва от добрите
характеристични данни,събрани за подсъдимия и от обстоятелството,че същия е извършил деянието като непълнолетен , т.е
спрямо него успешно могат да бъдат проведени възпитателни грижи. По време на изпитателния срок
възпитателните грижи спрямо осъдения следва да се възложат на обществен
възпитател при Община Велинград .
Подсъдимия И.Д.И. , с посочена по-горе самоличност, следва да бъде осъден да заплати разноски по делото, както следва :
-
по сметка на ОДМВР – Пазарджик – 878.60 лева
плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;
По горните
съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: