РЕШЕНИЕ
№ 96
19.02.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
Прокурор: Николай Трендафилов при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №138 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.А.И. - гражданка на И., с адрес: ***, срещу Решение №УПХ-24/14.01.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците(С.Н.)..
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалната разпоредба на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Оспорващата сочи, че била лице с предоставен статут по мандата на ВКБООН. Същият ѝ бил предоставен в Т., където избягала от военния конфликт в страната си на произход И. и преследването на йезидите от групировката „ДАЕШ“. Мандатният статут ѝ бил предоставен от Представителството на Върховния комисариат за бежанците на ООН в Т., за което ѝ бил присвоен регистрационен №414-15С06651. В производството пред ДАБ-МС не ѝ било пояснено, че има права при предоставен статут по мандата на ВКБООН в друга държава и че следва да посочи доказателства за този мандатен статут. Към датата на изготвяне на жалбата Представителството на ВКБООН в Република България започнало процедура да ѝ бъде издаден съответен удостоверителен документ, от който да е видно, че действително има предоставен статут по мандата, за да може да се ползва от правата си по него. Така преценката за нейната необходимост от закрила като бежанец с оглед на личните ѝ обстоятелства била вече извършена от Службата на ВКБООН чрез представителстото ѝ в друга държава, извън Б. – в нейния конкретен случай – в Т., първа за нея приемаща държава. ВКБООН предоставял статут по мандата си в съответствие с Член 6, буква А, точка (i) вр. чл. 7 буква (b) от Статута на Върховния комисариат за бежанците, приет с Резолюция 428 (V) от 14 декември 1950г. на Общото събрание на Организацията на Обединените Нации. Така, статут по мандата се предоставял в държави, които не са страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. или които, макар и страна по конвенцията, нямат уредена национална система и компетентни органи за разглеждането на молбите и предоставянето на статут, закрила и пребиваване на територията на съответната национална държавна юрисдикция. Именно поради това чл.10 от ЗУБ уреждал предоставянето на статут на бежанец от страна на българската държава автоматично, ipso faсto и единствено на основанието на решение за признаване като бежанец по мандата от ВКБООН. В този случай провеждането на уредените в закона национални административни производства по предоставяне на статут и закрила било неприложимо, тъй като целта на производствата, уредени в Глава VI на ЗУБ била да се установи дали е налице необходимост от предоставяне на закрила като бежанец или чрез хуманитарен статут. Този въпрос вече бил решен положително от специализирания орган на ООН за закрила на бежанците – ВКБООН. Поради това, провеждането на националните производства по ЗУБ се обезсмисляло, именно и поради което законодателят уредил хипотезата на чл.10 от ЗУБ, в която предоставянето на статут на бежанец се извършвало чрез констативен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК. Като не съобразил това и не изпълнил задълженията си по време на проведеното с оспорващата интервю, решаващият орган не преценил, че издава решение, което е извън неговата компетентност, а било от компетентността на председателя на ДАБ, тъй като нарушил материалната разпоредба на чл.10 и чл.75, ал.1 т.1 от Закона за убежището и бежанците и решил, че оспорващата се позовава на основания извън предмета на ЗУБ и че не посочила никакви причини за основателни опасения от преследване. Моли се за отмяна на оспореното решение, като се върне административната преписка с указания за разглеждане на молбата на оспорващата за международна закрила по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (С. Н.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Счита, за правилна преценката на административният орган, за липса на основание за предоставяне на бежанска или спомагателна закрила. Излага доводи, Счита, че изложените в жалбата нови обстоятелства са основание за провеждане на друг вид процедура - по общия ред, а не в ускорено производство, съответно въпросите свързан и с вече предоставния статут и обстоятелствата при които е предоставен, са въпроси, които на основание чл. 75, ал.2 от ЗУБ административният орган следва да преценя в производство по чл. 75, ал.2 от ЗУБ, и то след консултации по чл. 3, ал.2 от ЗУБ, при евентуално подаване на последваща молба за закрила.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №105450-3870/21.12.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателката, под името А.А.И. от И., поискала от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1834 от 29.12.2020г., с рег. №УП 16541/29.12.2020г. на ДАБ, подадена с името А.А.И. от И.. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 16541/29.12.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.А.И., гражданка на И., родена на ***г. в И., гр. Ш., неомъжена. На същата дата лицето е регистрирано с имената А.А.И., родена на ***г. в И., гр. Ш., с постоянен адрес *** С., гражданка на И., етническа принадлежност – …, религия – йезид, професия – .., образование основно, …, без документи за самоличност.
С писмо с
рег.№ УП 16541/29.12.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си чужденката се
представила като А. А.И., родена на ***г., от И.. Видно от материалите по
делото, отговор на писмото не е получен.
На 06.01.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 16541/06.01.2021г. В хода на производството жалбоподателката е заявила, че потвърждава казаното от нея по време на регистрация. Не използвала други имена. Имала само иракско гражданство. Имала роднини в държава-членка на ЕС – баща – А.И., 51г., в Г., със закрила, майка – А. Х., 45 г., в Г., със закрила, брат – А. Х., 15г., в Г., със закрила, брат – А. Х., 26г., в Г., със закрила, сестра – М. Х., 28 г., в Г., със закрила, сестра – Р. Х., 11 г., в Г., със закрила, сестра – Р. Х., 17г., в Г., със закрила, сестра – А.Х., 30 г., в Г., със закрила. Нямала документи за самоличност в себе си. Личната карта и националният ѝ паспорт останали в Т.. В И. имала издадени лична карта и национален паспорт, издаден от И.. Напуснала И. нелегално през 2014г. и отишла в Т.. Живяла там в гр. М. и гр. Д. Б. близо шест години. След това тръгнала за Б.. Влязла в Б. в началото на месец декември 2020г. нелегално, укрита в камион, заедно с брат си и още 5 човека. При проверка на границата били хванати от властите. Заявила, че няма разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Не подавала молба за закрила преди в България или друга държава. Преди да напусне И. живяла петнадесет дни в гр. З., преди това в село Х., общ. Ш.. Заявила, че не е омъжена. Не била арестувана, нито осъждана в И. или друга държава. Посочила, че е кюрд. Нямала проблеми заради това, че е кюрд. Заявила, че е йезид. Нямала проблеми заради изповядваната от нея религия лично, но ислямистите от „ДАЕШ“ ги считали за неверници. На въпроса дали може да разкаже за религията си отговорила, че се прекланят пред Т. М., за тях той бил върховния бог. Свещеният им храм се наричал „Лалеш“ и се намирал в гр. Ш. в И..Имали два основни празника – през април месец празнували червената сряда. През месец декември празнували пости, тогава постели три дни и това също било празник за тях. Заявила, че не е имала проблеми с официалната власт в страната си. Не членувала в политическа партия или организация. Не участвала в религиозна организация или секта. Нямала близки роднини в И.. Имала основно образование. Работила в земеделието. Разказала, че напуснала И. заедно с цялото си семейство заради липсата на сигурност. Когато през 2014г. групировката „ДАЕШ“ нахлула в село Х., обл. Ш., те били принудени да напуснат, защото се страхували да останат там. Те считали йезидите за неверници. Изнасилвали жените, отвличали мъжете и убивали децата. За да се спасят с близките ѝ избягали в гр. З., където останали около петнадесет дни, но там нямали нормални условия за живот и решили окончателно да напуснат И.. Целта ѝ била да стигне до Г., където се намирало семейството ѝ. Заявила, че лично не била заплашвана. Като цяло йезидите били заплашвани от „ДАЕШ“. Никой от семейството ѝ не бил заплашван. Не ѝ било оказвано насилие. Заявила, че не иска да се връща в И., защото там нямало сигурност за йезидите, а и всички нейни роднини били в Г.. Подала молба за закрила тук, защото тук искала да получи закрила, за да отиде при семейството си в Г..
С Решение № УПХ-24/14.01.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на А.А.И. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
Представено е също писмо вх. №1109/12.02.2021г., подписано от Ш. Р. - в.и.д. Представител на ВКБООН в България, относно: информация относно статута на търсещо закрила лице. В писмото е посочено, че на г-жа А.А.И. (A. A. I. I.), родена на ***г. в Н., И., ЛНЧ ********** е предоставен бежански статут от Представителството на ВКБООН в Т. (файл №414-15С06672). Посочено е също, че ВКБООН потвърждава, че към настоящия момент закрилата предоставена на г-жа И., не е нито прекратена според член 1С, нито отнета съгласно чл.1F на Конвенцията за статута на бежанците от 1951г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 20.01.2021г., а жалбата е подадена на 26.01.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – С. П. Н., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-760/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за писмена форма.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденката е регистрирана на 29.12.2020 г., а оспореният акт е издаден на 14.01.2021г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, в приложимата към датата на образуване на производството за закрила регистрация, за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ-Харманли към ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Съгласно чл. 142, ал.1 от ЗУБ съответствието на административният акт с материалният закон се преценява към момента на издаването му, а според ал.2 на същата разпоредба установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания. Целта на нормата е на всеки етап от административният процес, както на фаза административно производство, така и на фаза съдебно производство да се постанови административен, респ. съдебен акт , съответен на обективната действителност.
Причините, които българският законодател е
уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен
статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на
бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън
държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Субектите, извършващи преследване, са визирани в чл.8, ал.3
от ЗУБ и това освен държавата, могат да бъдат и
партии или организации, които контролират държавата или значителна част
от нейната територия, както и недържавни субекти, когато може да бъде доказано,
че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не
могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата е заявила като причини за напускане на И. липсата на сигурност, като посочила, че през 2014г. групировката „ДАЕШ“ нахлула в селото, където живеела. Иезидите били считани за неверници, поради което от страна на същата групировка били изнасилвани жени, отвличани мъже и убивани деца, поради което и за да се спасят, тя със семейството си избягали от там и отишли в гр.З., където останали около петнадесет дни, но там нямали нормални условия за живот и решили окончателно да напуснат И. – след напускането напускане на страна си по произход и до влизане в Република България е останала в Т. шест години.
По делото в хода на съдебното производство бе установен нов факт по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, който не е бил известен на административният орган към момента на постановяване на обжалваното решение. В писмо вх.№1109/12.02.2021г. в.и.д. на представител на ВКБООН в България(техен код BULSO/L020/008) е удостоверил, че по отношение на жалбоподателката е предоставен бежански статут от представителството на ВКБООН в Т.. В бежанската си история молителката не е заявявала, че има предоставен статут на бежанец по мандата на ВКБООН в друга държава. Това обстоятелство е нов за делото факт, същият безспорно не е бил изследван в хода на административното производство, предвид липсата на данни в бежанската история на оспорващата, но наличието му би могло да повлияе върху преценката на интервюиращият орган относно това дали в случая е налице хипотезата на чл.10 от ЗУБ, според която норма статут на бежанец се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Действително, както се посочи, доказателства за тези твърдения не са били представени в хода на административното производство от кандидата за закрила, както го задължава разпоредбата на чл.63а ал.2 от ЗУБ. Според тази норма, непредставянето им има за последица произнасяне без тях, но последното не препятства съда да ги подложи на собствена преценка при изследване на материалната законосъобразност на оспореното решение и по-конкретно налице ли са предпоставките по чл.13, ал.1 от ЗУБ за явна неоснователност молбата за закрила както е приел интервюиращият орган. Съществуването на правото на кандидата за закрила да получи статут на бежанец по реда на чл.10 от ЗУБ не може да бъде отречено само поради това, че същият не е изложил такива твърдения и/или не представил доказателства за същите в производството пред интервюиращият орган. Несъмнено, ако това обстоятелство е било известно на административният орган то е следвало да бъде изследвано, с приобщаване на относими доказателства в тази насока, тъй като е съществувало към момента на произнасянето му – преценка от страна на органа за наличието на хипотезата на чл.10 от ЗУБ е дължима, тъй като тази норма е действала към датата на постановяване на оспореното решение. В случая, понеже това обстоятелство не е било съобразено в хода на административното производство, то оспореното решение се явява обективно неправилно. При липсата на относими мотиви в оспореното решение, настоящия съдебен състав не би могъл да извърши адекватна проверка на обстоятелството налице ли са основания, поради които съгласно цитираната норма на жалбоподателката следва да бъде предоставен статут на бежанец в Република България, тъй като законосъобразността на акта се преценя само на база изложените в същия фактически съображения. Наличието на така установения нов факт за производството променя извода на интервюиращият орган, че молбата за закрила е била явно неоснователна на основание чл.13, ал.1,т.1 и т.2 от ЗУБ. Данните от бежанската история(сочещи на страх от преследване от групировката ДАЕШ поради изповядваната от жалбоподателката религия), съобразени със събраните в хода на съдебното производство нови писмени доказателства, безспорно попадат в предметния обхват на ЗУБ. Последното обосновава неправилност на възприетия в оспореното решение извод, че молбата е явно неоснователна по смисъла на зцитираните в решението норми от ЗУБ, при което и неправилно на основание чл. 70, ал.1 от ЗУБ в случая е било приложено ускорено производство по молбата за закрила.
В този смисъл и актуалната практика на ВАС по идентичен случай изразена в Решение №1943 от 22.06.2016г. по адм. дело № 1887/2015г.III отд. Действително с Решение № 3024 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1547/2013 г., III о., Решение № 3894 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2012 г., III о., Решение № 4614 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2012 г., III о. Решение № 4685 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2013 г., III о., и др. касационната инстанция е приемала, че в случай, че молителите за закрила поддържат, че имат бежански статут, признат от офис на ВКБООН, те следва да инициират въз основа на това обстоятелство ново производство пред ДАБ, в което то се прецени от компетентния административен орган. Тази практика обаче е неотносима към настоящия случай, доколкото видно от цитираните съдебни решения, уведомителните писма на ВКБООН не са били представяни на компетентният административен съд, респ. не са били установен факт в първоинстанционните производствата, а са били представяни едва пред касационната инстанция, за която по силата на чл. 220 от АПК е налице забрана за установяване на нови фактически положения.
Предвид гореизложеното оспорения акт следва да се отмени. Преписката следва да се върне на интервюиращия орган за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за закрила със становище по чл.74 от ЗУБ, след което същата, ведно със становището следва да се представи на председателя на ДАБ за вземане на решение. При новото произнасяне по общия ред, следва да се обсъдят представените от ВКБООН в настоящото съдебно производство документи, по реда на чл.3 от ЗУБ и чл. 53, т.8 от ЗУБ, да се изяснят всички факти и обстоятелства по случая, като се изиска цялата информация и документация, с която този орган разполага относно жалбоподателката А.А.И., относно това кога, по какъв начин и с какъв акт е предоставен статут на бежанец на жалбоподателката, към кой момент е била относима преценката на ВКБООН за предоставяне закрила на оспорващата и валиден ли е все още този статут, и с оглед установяващото се от тях, и в съвкупната му оценка с останалите събрани по делото доказателства да се извърши нова преценка относно основателността на подадената молба за закрила .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №УПХ-24/14.01.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците(С. Н.).
ВРЪЩА преписката на Интервюиращия орган при ДАБ при МС за
произнасяне със становище по чл.74 от ЗУБ, след което същата, ведно със
становището следва да се представят на Председателя на ДАБ за вземане на
решение, при съблюдаване на дадените в мотивите на настоящото решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: