МОТИВИ: Срещу подсъдимия Г.С.М. ***, било
предявено обвинение за престъпление по чл. 286,ал.1,пр.1
от НК, за това, че на 28.06.2013 г. пред надлежен орган на властта -
Прокуратура на Република България, набедил И.И.М. - служител в Сектор
„ООМЛС" при ГД „Национална полиция", в извършено престъпление по
чл.301, aл.1 от НК - „поискал сумата от порядъка на 1
500,00 лв. до 3 000,00 лв., за да бъдат пуснати на условни предсрочно
освобождаване" и престъпление по чл.213а, ал.3, т.5 предл.1 от НК -
„изнудвал мен и лишените от свобода и ги заплашвал с вътрешни присъди",
като знаел, че е невинен.
Представителят
на РП-Троян поддържа обвинението срещу подсъдимия М., като счита, че от събраните в хода на дос.производство и в
съдебното следствие доказателства се установява фактическа обстановка,
идентична с тази описана в обв.акт. Излага,
че безспорно е установено, че
подс. М. през лятото на 2013 г. м.юни – м.юли е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода” в ******, както и че на 28.06.2013 г. във ВКП на Р България е
получена жалба вх. № 14312/2013 г. от М., в която подсъдимият е посочил,
че служителят в сектор „оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода”
при ГД „НП” - свид. И.М. му е поискал подкуп от порядъка на 1500
лв. до 3000 лв. за възможността М. да бъде пуснат – „условно безсрочно
освобождаване”. В жалбата си по същество подс. М. е описал, че след като М. му
е поискал подкуп, а той не му е дал, го е заплашвал както него, така и други
лица изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” с вътрешни присъди, карцер,
като дори му бил заявил, че ще накара друго лице да напише фалшива жалба срещу
него. По жалбата на М. е извършена проверка от ОП -Ловеч и с
постановление от 05.12.2013 г. по преписка № 1345/2013 г. по описа на ОП-Ловеч,
е отказано образуването на дос. производство за извършено от свид. И.М.
престъпление по чл.301 от НК, по чл.282, ал.1 от НК и по чл.387 от НК. Установено е,
че преписката за която подс. М. твърди, че му е искан подкуп от свид. И.М. и по
която е бил принуждаван и изнудван от И.М., дори заплашван с утежняване на
положението му в *****, е била по повод данни за извършени от самия подсъдим
деяния осъществяващи състава на чл.209, ал.1 от НК. В резултат на извършена
проверка по преписка вх.№ 278/2013 г. по описа на РП-Троян е било образувано
дос. производство № 171/2013 г. по описа на РП-Троян. Законен повод по смисъла
на чл.208, т.1 от НПК за образуване на това дос. производство е била докладна
записка вх.№ Я-24067/05.04.2013 г. на ГД „НП”. Свидетелят И.М. е изготвил
докладната записка по реда на неговото служебно задължение. По никакъв начин не
се установява свид. И.М. да е искал каквато и да било сума от
подс. Г.М., за да извърши нещо като действие, което да подобри положението на
подсъдимия и по-конкретно да бъде реализиран института на „условното
предсрочно освобождаване”, още повече, че свид. И.М. не е имал никакви
правомощия по прилагането на този иститут. Не се установява
и като оперативен работник обслужващ ***** свид. М. да е изнудвал подсъдимия
или други лишени от свобода, като ги заплашва с утежняване на тяхното положение
в затворническото общежитие. По тези
съображения, моли съда да признае подс. Г.С.М. за виновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд. При определяне вида и размера на наказанието, моли съда
да вземе предвид утежняващите вината обстоятелства, а именно многобройните
предишни осъждания на подс. М. и да му наложи наказание 4 години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим, както и „обществено порицание”,
кумулативно посочено в закона, което да бъде изпълнено чрез оповестяване по
радиовъзел Община Бургас. С оглед приложената актуална справка за съдимост на
подс. М., моли съда да приложи разпоредбата на чл.25, ал.1, във вр.
с чл.23, ал.1, ал.2 от НК и да определи едно общо най-тежко наказание измежду
съдебния акт по настоящото производство и тези по НОХД№ 6088/2015 г. по описа
на РС -Бургас и по присъда №12/11.03.2015 г. на РС-Царево. Моли
съда да приложи и разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като в
противен случай няма да бъдат постигнати целите на наказанието и по-точно
индивидуалната превенция по отношение на подс. М. и съобразявайки чл.36 от НК,
моли определеното наказание да бъде увеличено с 1 година.
С оглед на това, че подс. М. е извършил престъплението,
за което е предаден на съд докато е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, моли
съда да приложи и чл.27, ал.1 от НК и наказанието на М.
да бъде изтърпяно изцяло.
Подсъдимият Г.С.М. не се явява
в с.з., за него се явява адв.Н., който
излага, че представителят
на РП се е постарал да изпълни дадените указания на ОС-Ловеч, но счита, че въпреки това са допуснати същите процесуални нарушения по
отношение на обстоятелствената част на обвинението, относно обективната и субективна
страна на извършеното престъпление,
тъй като в обв. акт не са
изложени обстоятелства относно субективната и обективна страна на извършеното
престъпление, не е посочена формата на вина, обстоятелства, които да
са утежняващи виновността на подсъдимия, за да се иска наказа 4 години лишаване
от свобода, освен това че е осъждан многократно и че е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода” по време на извършване на престъплението, което следва да
бъде отразено и взето предвид. Счита, че
липсват доказателства дали обвиняемият е знаел,
че М. е невинен, като вписва подобни обстоятелства в жалбата си до
прокуратурата на Р България. В обясненията си подсъдимия твърди, че тези неща
чул от други лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”. От разпитаните
свидетели в настоящото съдебно заседание и прочетени техни показания, тъй като
не си спомнят голяма част от твърденията, които са излагали при разпита си в
дос. производство, се подкрепя от свид. М., че наистина е имал служебни отношения с М.
във връзка с преписка №278 от 2013г. на РП-Троян по повод извършено
престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Във връзка с тази преписка и това
разследване М. е останал с впечатление, че всички неща са били „донагласени” от
служителя М., когото нарича следовател. Излага, че за да повдигне обвинението районният прокурор се е
позовал единствено само на вписаните обстоятелства във входираната жалба във
ВКП, в която е вписано че му били поискани сумата от 1500лв. до 3000 лв. Само
това обстоятелство, което е вписано в жалбата е достатъчно евентуално след
установяване на обстоятелството, че знае че М. не ги е поискал, да бъде
повдигнато обвинение на М. за вписване на неверните обстоятелства. Твърдението
в жалбата, че е изнудвал него и други лишени от свобода, като ги заплашвал с
вътрешни присъди не се установява при извършените проверки при разследването и
не се установява М. да е извършил подобни действия. Не се установява и в
разпита на лишените от свобода евентуално да е отравяна към тях подобна
закана. Посочените две престъпления, в които е набедил М. по чл.301 и чл.213а
от НК формално само вписаните обстоятелства в жалбата са налице, такива от
които да се направи извода, че М. е извършил престъпленията,
за които му е повдигнато обвинение. Акцентира, че утежняващо вината обстоятелство са единствено предишните осъждания на подзащитния му, които го правят деец с по-висока обществена
опасност. Моли да се приемат като утежняващи, но до такава степен,
че би следвало да се поиска налагане на наказание към определения минимум от
закона, т.е. 1 година, тъй като за престъплението е предвидено наказание от 1
до 6 години лишаване от свобода. Задължително заедно с наказанието „лишаване от
свобода” следва да се наложи и „обществено порицание”.
По отношение искането да бъде кумулирано наказанието с това по други присъди на РС-Бургас и РС-Царево, не знае
дали могат да се кумулират тези наказания, тъй като няма данни каква част от
тях са изтърпени и тъй като е видно, че подзащитният
му е изтърпял всички наложени
наказания „лишаване от свобода” и е излязъл от Затвора - Ловеч. Налице са
обстоятелствата за прилагане на чл.25 от НК по отношение на предишни осъждания,
които е изтърпял на 25.02.2018 г., видно от приложената справка за съдимост.
След проведено щателно издирване на подс.М., което е
останало без резултат и поради ред други обстоятелства, подробно посочени в
определение на съда от 16.10.2019 г., съдът е приел, че са налице основанията
на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на
подсъдимия.
От събраните на досъдебното производство и
съдебно следствие писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели, от приобщените по реда на
чл.281, ал.5, във връзка с ал.1,т.2, пр.2 от НПК показания на св.М.,
от приобщените по реда на чл.279, ал.1,т.2 от НПК обяснения на подс.М., дадени
пред друг състав на съда,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.С.М. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер.
През месеците юни и юли 2013г. обвиняемият Г.М. е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода" в ********.
По преписка вх. № 278/2013г. по описа на
РП - Троян било водено ДП № 171/2013г. по описа на РУ на МВР гр. Троян срещу Г.С.М.
за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. По това досъдебно
производство е приложена докладна записка вх. № Я-24067/05.04.2013г. на ГД
„Национална полиция", която била изготвена на 02.04.2013г. от И.И.М. -
служител в Сектор „ООМЛС" при ГД „Национална полиция", която докладна
записка е послужила като законен повод по смисъла на чл. 208 т. 1 от НПК за
образуване на досъдебното производство на 17.04.2013г.
Разследването се е извършвало от С.В. -
старши разследващ полицай в ОД на МВР гр. Ловеч.
На 14.06.2013г. Г.М. изготвил жалба до ОД
на МВР гр. София, в която е посочил, че И.М. му оказвал психически тормоз и му
искал сумата от 1 000,00 лв. Жалбата е препратена от ДКИАД - МВР гр. София на
ОД на МВР гр. Ловеч, а от там е препратена на Сектор „ООМЛС" при ГД
„Национална полиция".
На 11.07.2013г. в ОД на МВР гр. Ловеч е
постъпила жалба вх. № Ж-4595/2013г. от Г.М., изготвена на 14.06.2013г. и адресирана
до ОД на МВР гр. София срещу действия на ст. разследващ полицай С.В., извършени
в хода на разследването, като по същество М. отново е посочил, че са му искани
пари и разследващия полицай е злоупотребил със служебното си положение. В ОД на
МВР гр. Ловеч жалбата е изпратена от Инспекторат на МВР гр. София.
На 28.06.2013г. във Върховна касационна
прокуратура на Република България - гр. София е получена жалба вх. №
14312/2013г. от М., в която М. посочил, че И.И.М. - служител в Сектор
„ООМЛС" при ГД „Национална полиция" му е поискал подкуп по смисъла на
чл. 301 ал. 1 от НК - „поискал сумата от порядъка на 1 500,00 лв. до 3 000,00
лв., за да бъдат пуснати на условни предсрочно освобождаване". В същата
жалба обвиняемият М. е посочил, че И.И.М. го е изнудил по смисъла на чл. 213а
ал. 3 т. 5 предл. 1 от НК - „изнудвал мен и лишените от свобода и ги заплашвал
с вътрешни присъди". Жалбата е изпратена на ОП - Ловеч по компетентност и
след извършването на проверка с постановление по преписка вх. №1345/2013г. от
05.12.2013г. на Окръжна прокуратура гр. Ловеч е отказано образуването на
досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 301 ал. 1 от НК, чл.
282 ал. 1 от НК и чл. 387 ал. 1 от НК.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че
подсъдимият Г.С.М. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.286, ал.1, пр.1 от НК, като
на 28.06.2013 г. пред надлежен
орган на властта - Прокуратура на Република България, набедил И.И.М. - служител
в Сектор „ООМЛС" при ГД „Национална полиция", в извършено
престъпление по чл.301, aл.1 от НК - „поискал сумата от порядъка на 1
500,00 лв. до 3 000,00 лв., за да бъдат пуснати на условни предсрочно
освобождаване" и престъпление по чл.213а, ал.3, т.5 предл.1 от НК -
„изнудвал мен и лишените от свобода и ги заплашвал с вътрешни присъди",
като знаел, че е невинен.
Настоящата инстанция приема, че по време
на съдебното следствие по безспорен начин е установено, че подсъдимият М. е автор на престъплението, за което е предаден на съд. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като в жалба до Главния прокурор,
входирана на 28.06.2013 г. във ВКП е набедил И.М. – служител в
сектор „ООМЛС” при ГД”НП”, ***** в гр.Троян в извършване престъпление по чл.301, ал.1 и по чл.213а, ал.3, т.5 от НК, като е знаел, че
е невинен.
Процесната жалба е приложена към материалите по дос.производство.
На първо място от доказателствата по
делото безспорно е установен начина на
набедяване, а именно чрез изготвяне
и депозиране на цитираната жалба
до Прокуратурата на РБългария, която е заведена с вх.№ 14312/28.06.2013 г.
Налице е и другият елемент от обективна страна на
престъплението по чл.286, ал.1 от НК – набедяване на конкретно лице в
извършване на престъпление пред надлежен орган на власт. Под „надлежен орган на
власт” следва да се разбират тези органи, които имат право да възбудят
наказателно преследване срещу набедения. Такива са органите на досъдебното
производство, прокурорските и съдебните органи, като съдебните органи могат да
възбудят наказателно преследване срещу набеденото лице само в случаите на
престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия по чл.80 от НПК. Ето
защо след като прокуратурата на РБългария съобразно правомощията си е
компетентна да възбуди наказателно преследване срещу набедените лица, то тя се
явява надлежен орган на власт, пред който е депозирана процесната жалба.
На следващо място изявлението на подс.М. в
адресираната до Главния прокурор жалба не съдържа неконкретизирани твърдения с
оценъчен характер, напротив съдържа твърдения за длъжностното качество на
определени лица и конкретни извършени от тях престъпления, а именно за
следовател в *****по повод образувано дос.производство №171/2013 г. по описа на
РУ-Троян и извършени от това лице престъпления – подкуп и изнудване на лишени
от свобода и залаха за вътрешни присъди. Макар в жалбата да липсват имената на
конкретно лице, то от съдържанието й е видно, че същата е насочена именно срещу
св.И.М., с твърдения за неправомерното му поведение и извършени от него
престъпления, предвид длъжността, която е заемал и функциите, които е
изпълнявал в *****, предвид познанството и контактите на подсъдимия, който по
това време се е намирал в ***** със св.М. и предвид това, че посоченото в
жалбата на подсъдимия дос.производство №171/2013 г. по описа на РУ-Троян е
образувано въз основа на докладна записка от св.И.М.. Неколкократно в жалбата
си подс.М. е посочил „следователя” от *****, въпреки, че такава длъжност няма.
Към преписка №1345/2013 г. на ОП-Ловеч са приложени обяснения от подс.М., в
които същият е отразил, че следователят в ***** „е един и това е И.М.”. От
показанията на св.П. също се установява, че лишените от свобода в ***** са
наричали св.М. „следовател”, както и че подс. М. е „пуснал слух, че е дал пари
на М.. От друга страна от прочетените на основание чл.279, ал.1, т.2 от НПК
обяснения на подс.М., дадени пред друг състав на съда, при разглеждане на НОХД
№ 1284/2016 г. на ЛРС отново се налага извод, че депозираната жалба до Главния
прокурор е насочена срещу св.И.М.. Следва да се отбележи и това, че подсъдимият
със жалбата си не е сезирал прокуратурата с искане за проверка дали има извършено престъпление от посоченото лице, напротив
подс.М. е подал жалба до прокуратурата, в която описва събития и излага
твърдения за поведението на св.М., с цел срещу същия да бъде образувано
наказателно производство. Не може да се приеме, че обстоятелствата, изложени в
жалбата на подсъдимия са му били предадени и съобщени от други лица, тъй като в
хода на проведеното разследване, както и входа на съдебно следствие не се
установяват лица, които да са съобщили на подсъдимия такива данни и такава
информация, които да са му послужили за подаване на жалбата. По отношение
на св.М. са извършени проверки по повод подадени от подс.М. жалби, при които не
са установени твърдените от подсъдимия обстоятелства. С постановление от
05.12.2013 г. на ОП-Ловеч е било отказано образуване на дос.производство срещу И.М.
за извършени от него престъпления по чл.301, ал.1 и чл.387, ал.1 от НК.
В подкрепа на обвинението са показанията на
разпитаните свидетели И.М., П.П., С.В.. Техните показания са подробни, логични,
непротиворечиви и описват фактите и събитията, които са възприели по повод
действията на подсъдимия. Съдът не следва да обсъжда материалите от
дос.производство, касаещи набеждаване пред надлежен орган на власт на св.В. в
процесната жалба, тъй като след отмяна присъдата по НОХД № 1284/2016 г. на ЛРС
и връщане на делото от ОС-Ловеч с указания към РП-Троян, подс.М. е привлечен
като обвиняем с постановление от 06.03.2018 г./л.40 от дос.производство/, в
което не присъства обвинение за набедяване в извършено престъпление на св.В..
Настоящият състав не споделя възражението на адв.Н.
за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обв.акт срещу
подс.М. след връщане на делото от ОС-Ловеч, изразяващи се в непосочване формата
на вина и отегчаващите вината обстоятелства, тъй като в изготвения обв.акт,
прокурорът ясно е отразил, че деянието е извършено пр пряк умисъл и при
отегчаващи вината обстоятелства – миналите осъждания на дееца.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, при пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Този извод на съда се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
в тяхната взаимна връзка и обусловеност.
За да се приеме, че деянието е несъставомерно от субективна страна, следва да
се установи, че подсъдимият е действал добросъвестно, т.е. че е съобщил на
властта за престъпление, както го е възприел. Във всички случаи обаче
добросъвестността на лицето следва да е намерила обективен израз в неговите
действия, напр.изразени резерви, несигурност в твърденията си относно
престъплението и неговия автор, обстоятелства, които в конкретния случай не са
налице. Напротив подс.М. не само е изготвил, подписал и подал процесната жалба,
а и е поддържал написаното в дадените на 23.08.2013 г. обяснения по
образуваната от ОП преписка № 1345/2013 г. Той е подал жалбата с наведените в същата твърдения касаещи св. М., като
го е набедил в извършването на престъпления от общ характер, знаейки и
съзнавайки, че е невинен. Повод за действията му е бил факта, че срещу него е
било образувано досъдебно производство № 171/2013 г. по описа на РУ на МВР
Троян за престъпление по чл.209, ал.1 от НК и както самият подсъдим заявява в
обясненията си в хода на съдебното следствие по НОХД №1284/2016 г. на ЛРС „….с
цел да се предотвратят определени действия от тяхна страна.” и „…но аз
прецених, че аз мога да се справя по-добре с него.” Въпросното досъдебно
производство № 171/2013 г. (приложено за послужване по настоящето дело) е било
по жалба на друг лишен от свобода – Г.Д.срещу действия на подсъдимия М. и е
било образувано с постановление на прокурор при РП Троян, като по силата на
служебните си задължения свидетелите И.М. и С.В. са имали в една или друга
степен отношение към него. Никое от приписаните от подсъдимия неправомерни
действия обаче не се установи в хода на настоящето производство да се е
случило. Такива не са били установени и от извършените проверки от органите на
прокуратурата, Главна дирекция „Национална полиция” /л.16-20 дос.производство/.
Ето защо съдът приема, че подс. М. е съзнавал, че св.М. не е извършил
престъпление при осъществяване на функциите си, но въпреки това го е набедил в
извършването на престъпления, като е съзнавал, че от така изложеното спрямо
него могже да бъде образувано наказателно производство, което води до извода,
че подсъдимият целенасочено и напълно съзнателно е искал именно този резултат.
Поради изложеното съдът приема, че е налице и субективния елемент от състава на чл.286, ал.1 от НК, а именно подсъдимият
с действията си се е стремял да предизвика намесата на орган на властта, за да бъде предадено набеденото лице на наказателно преследване, като е знаел, че набеденият е невинен.
Предвид на изложеното съдът квалифицира
деянието, призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази като отегчаващи вината обстоятелства – високата обществена опасност на
деянието и дееца, произтичаща от миналите му осъждания, както и от това, че е
извършил престъплението докато е изтърпявал ефективно наказание лишаване от
свобода, а от друга страна липсата на смекчаващи вината обстоятелства, поради което при преобладаващи отегчаващи вината обстоятелства наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.54 от НК
– 4
/четири/ години
лишаване от свобода и обществено порицание, което
да се изпълни чрез прочитане на присъдата след влизането й в сила по радиовъзел
гр.Бургас за престъплението по чл.286,ал.1,пр.1
от НК. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.»б» от ЗИНЗС, съдът
определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание
лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 и
ал.2 от НК, съдът определи общо най-тежко наказание по настоящата присъда и по
присъда № 30/23.02.2016 г. по НОХД № 6088/2015 г. по описа на РС-Бургас, в
сила от 16.06.2016 г., и по Присъда № 12/11.03.2015 г. по НОХД№ 29/2015 г. на
РС-Царево, в сила от 27.03.2015 г., в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА И ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което се изпълни чрез прочитане на присъдата по
радиовъзел град Бургас, като съобрази, че деянията по отделните дела са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. На
основание чл.24 от НК , увеличи така определеното общо най-тежко наказание с
една година, като подсъдимият М. да изтърпи наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като съобрази данните за миналите осъждания и високата обществена
опасност на дееца. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, съдът
определи първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода”. На основание чл.59, ал.1 от НК от
така определеното и увеличено общо най-тежко наказание от пет години лишаване
от свобода, приспадна времето, през което подсъдимия М. е бил с мярка за
неотклонение „ задържане под стража” като обвиняем и подсъдим по НОХД № 29/2015
г. по описа на РС – Царево, считано от 05.08.2014 г. до 27.03.2015 г. На
основание чл.25, ал.2 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият М.
е изтърпял наказание „лишаване от свобода” по групираните присъди по НОХД №
29/2015 г. по описа на РС – Царево и по НОХД № 6088/2015 г. по описа на
РС-Бургас. На основание чл.27, ал.1 от НК, съдът присъедини изцяло така
определеното и увеличено общо най-тежко наказание по настоящата присъда от
ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към неизтърпяната част от наказанията по
присъдите групирани по НЧД 1289/2012 г. на РС-Бургас, като съобрази, че
деянието е извършено докато подс.М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода
в ***** към Затвора Ловеч.
Фактическата обстановка, приета за
установена, се изяснява от писмените доказателства и показанията
на разпитаните.
Причини за извършване на престъплението
следва да се търсят в негативното отношение на подс.М. към служителите на *****, по-специално към св.И.М..
Съдът намира, че така наложеното наказание
е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и
чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса осъди подсъдимия Г.С.М. да заплати сумата от 17.00 лева
разноски по делото на Районен
съд - Ловеч.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :