МОТИВИ към присъда №20 от 18.06.2014г. по НОХД № 468/ 2013г.
по описа на Кюстедилския окръжен съд
Обвинението
срещу К.Н. *** е за извършване на
престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б. “В” НК вр. чл.342, ал.1 от НК при фактическата и
правна обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 07.08.2012г.
около 22,00 часа на главен път Е- 79 (км.339+051) в с.Усойка, Община Бобошево
при управление на товарен автомобил- влекач, м.ДАФ, м.95380 с ДК№ *** с ремарке
м.”Кроне”, модел СД с ДК № ***, собственост на ЕТ „К.Г.”***,
е нарушил правилата за движение по ЗДП-
по чл.20, ал.2 ЗДП– „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с …конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението” ; чл.21, ал.1 от ЗДП – „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
в населено място скорост от
50 км/ч и по чл.119, ал.1 ЗДП – „При приближаване на пешеходна
пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре” и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Г. Д. от с.У..
По
този обвинителен акт е било образувано НОХД № 318/2013г. по описа на КОС.
Делото е било разгледано по реда на глава ХХVІІ НПК- „Съкратено съдебно
следствие”, като подс.Г. по реда на чл.371, т.2 НПК изцяло е признал фактите, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба. КОС с присъда № 25/12.07.2013г. е
признал Г. за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.1 Б.”В” НК
пр.1 вр. чл.342, ал.1 НК, като е приел, че същият е нарушил единствено разп. на чл.119 ЗДП. На осн.
чл.58, ал.1 НК му е наложил наказание ЛС за срок от 6 месеца при първоначално
определен „общ” режим на изтърпяване и в ЗЗОТ. На осн.чл.343Г
от НК КОС е постановил и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
години. На осн. чл.304 НПК го е оправдал по
обвинението по чл.20, ал.2 НК и по чл.21, ал.1 НК. В мотивите си КОС е приел,
че нарушенията на правилата за движение
по тези текстове от ЗДП не са в пряка и причинна връзка с настъпилия резултат,
поради което не са относими към съставомерността на
деянието. Отделно от това същите били в
съотношение на обща към специална норма и тъй като нарушението на чл.21, ал.1
ЗДП не е пряка и непосредствена причина
за смъртта на пострадалия, нарушаването на това правило не следва да се вменява
във вина на подсъдимия.
Срещу оправдателната част на присъдата не е бил постъпил протест от КОП.
По въззивна жалба на подсъдимия е
образувано ВНОХД № 945/2013г. по описа на САС. С решение № 384/ 04.11.2013г. на
САС по посоченото дело присъдата на КОС е отменена, като е прието, че
доказателствената съвкупност от ДП е недостатъчна и от нея не може да се
направи категоричният извод, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
доказателствата по делото. Прието е, КОС
не е изпълнил задължението си, фиксирано в нормите на чл.372, ал.4 НПК, доколкото е одобрено
самопризнание в условията на неизяснена
по делото фактическа обстановка, поради което не може да се направи
категоричния извод, че самопризнанията му се подкрепят от доказателствата по
делото. Дадени са задължителни указания за изясняване на съществени релевантни
факти по обвинението.
При
новото разглеждане на делото същото протече по общия ред.
В
съдебно заседание на 18.06.2014г.
представителят на КОП поддържа обвинението на обвинението, излага доводи за
наличие на нарушение на 20, ал.2 ЗДП, чл.21, ал.1 ЗДП и по чл.119, ал.1 ЗДП. Счита, че същото е доказано
и изразява становище, че на подсъдимия следва да се наложи справедливо наказание
ЛС, както и да се приложи разп. на чл.343Г от НК,
като същият бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години.
Пострадалите от престъплението Д.К.Д., Х.Б.Г. И М.Б.Г.– съответно съпруга и низходящи на
пострадалия Б. Г. Д. на осн. чл.76 НПК са
конституирани като частни обвинители в наказателния процес.
Адв.Г.
и адв.П.- повереници на частните обвинители Д.Д. и Х.Г. пледират за доказаност на обвинението. Излагат съображения, че подс.Г.
е нарушил правилата за движение по
чл.21, ал.1 ЗДП и по чл.119, ал.1 ЗДП. Пледират за налагане на справедливо
наказание спрямо подсъдимия.
Адв.С.-
повереник на частната обвинителка
М.Б.Г. също пледира за доказаност на повдигнатото
обвинение. Иска се постановяване на пирсъда, с която
подс.Г. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му бъде наложено
справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия- адв.Р.С.
пледира за оправдаване на Г. по повдигнатото обвинение. Развива доводи,
свързани с липсата на нарушени правила
от негова страна по ЗДП, за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия,
за наличие на оказана помощ след ПТП. Излагат се алтернативни доводи в случай
на оправдаване на подсъдимия за налагане на справедливо наказание при прилагане
на разп. на чл.66 от НК.
Подсъдимият К.Н.Г. дава
обяснения пред съда. Изразява съжаление за настъпилия вредоносен резултат и
иска постановяване на справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра необходимите доказателства за изясняването на
делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно,
така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.16, чл.301 и сл.от НПК,
приема следната:
фактическата обстановка
Подсъдимият К.Н.Г. е роден
на *** ***, българин е , български гражданин, женен, неосъждан,
с ЕГН **********, регистриран като
ЕТ „К.Г.”.
Подсъдимият Г. е правоспособен водач и притежава категории „А”,
„В”, „С”, „Д”, „Т кт” и „М” за управление на МПС.
На 07.08.2012г. вечерта пострадалият Б.
Д. от с. У. посетил кафе – аперитив
„Лъки”, собственост на св. Л.Н., находящо
се в с. Усойка край главен път Е- 79. В заведението пострадалия Д. консумирал алкохол в компанията на друг мъж от селото. След като изпил няколко
алкохолни напитки, около 22.00 ч. пострадалия напуснал заведението. Навън било тъмно. На
главния път имало улични лампи, които не светели. Пред заведението „Лъки”,
както и пред друго заведение, находящо се на срещуположната страна на пътя
имало слабо осветление, което осветявало единствено района пред тях, но не и
главния път.
По същото време
от гр. Дупница по посока гр. Благоевград
пътувал с товарен автомобил марка „ДАФ” с ДК № *** и прикачено полуремарке, марка „KRONE” с
№ *** подс. К.Г.. Излизайки
от заведението, пострадалият Д. се
отправил по посока на дома си, който се намирал от другата страна на
заведението. Тръгнал да
пресича главен път Е 79 на
около 4 метра
преди пешеходната пътека тип „зебра” пред заведението, в което бил.
В този момент в с. Усойка навлязъл с управлявания от него товарен автомобил и
обв. Г.. Обвиняемият управлявал товарния автомобил със скорост
от 67 км/ч при разрешена скорост 50
км/ч в населено място. Трафикът
в селото бил засилен. Пътната настилка била суха и имало нормална за този част
на деня видимост. Подс.Г. се движел на къси светлини.
Разминал се с друг камион, като преди разнинаването
си не видял човек от лявата страна на
пътното платно. След като се разминал, видял, че в лявата му част на пътното
платно, преди пешеходната пътека, в средата на пътното платно, се движи човек.
Веднага задействал спирачната система и привел автомобила в процес на спиране. В огледалото за обратно
виждане видял, че настъпва удар между пострадалия и ремаркето на автомобила и
тялото отскача върху пътното платно.
Автомобилът спрял в дясната страна на банкета и подс.Г. излязъл от него.
Върнал се на мястото, където блъснал пешеходеца и установил мъж, който лежал по лице върху пешеходната пътека.
Междувременно св.Н., чувайки шум, излязъл от заведението, видял спрелия
автомобил, както и че фаровете на движещите се автомобили осветяват пешеходната
пътека, върху която има паднало тяло на
човек с лице към нея. Видял и подс.Г.. Св. Н. заедно с подс. Г. обърнали пострадалия
Д. по гръб и
установили, че същия
дава признаци на живот, но дишането му било затруднено и
издавал хъркащи звуци. Намиращи се в съседните заведения лица веднага се обадили
на тел. 112- в 22, 07 часа. В 22,10 часа на същия телефон се обадил и
подс. Г., а св.Н. също позвънил на същия
телефон в 22, 12 часа- писмо от Д „НП 112”- л. 64 от делото. Съдържанието на
писмото се потвърждава и от назначената от КОС съдебно техническа експертиза №182/
19.05.2014г., изготвена от в. л. П., приета от КОС като обективна, компетентна
и неоспорена от страните.
По същото време по посока гр. Дупница с товарен автомобил се св.Г..
Влизайки в с.Усойка, видял спрели автомобили. Също спрял и видял подсъдимия,
който правел опити да се свърже с тел. 112. Видял местоположението на
пострадалия на пътното платно- в платното за движение по посока гр.Дупница,
след осевата линия. Видял местоположението на тялото, както и местоположението
на изхвърчалата на около 1
метър обувка (чехъл) на пострадалия и ги отбелязал с
подръчни средства.
Съпругата на пострадалия- св.Д.
веднага била уведомена от живеещите наблизо за настъпилото ПТП и веднага отишла
на място. Видял, че съпругът й лежи на пешеходната пътека. Малко след на място пристигнал
автомобил на Спешен център
– гр. Дупница с дежурен лекар св. А.Б. и пострадалия Д. бил закаран в спешния център, където било диагностирано, че е с мозъчен хематом и след консултация със специалисти невролог и
анестезиолог по спешност бил закаран
в Пирогов – гр. София,
където на 22.10.2012г. починал.
Междувременно на мястото на удара били изпратени полицейските служители
св.Л.Г. и С., които очертали
местоположението на тялото и обувката на подсъдимия. Отбелязали и находящото се на асфалта петно кръв.
Пристигнала и дежурна следствена група. Подсъдимият бил изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкохол дрегер”,
което показало отрицателна проба. След извозването на пострадалия, мястото на
ПТП било посетено и от неговия син- св.Хр.Г..
Бил извършен оглед на ПТП- срвн. огледен протокол на л.10 от дознание № 726/2012г. по описа на РУП
Дупница, който приключил в 23, 35 часа.
Същият бил изготвен в присъствие на поемни лица и бил придружен с изготвена
скица, в която е отразена пътната обстановка, местоположението на автомобила,
както и откритите веществени следи по платното- петно кръв, мъжка обувка. Били
посочени ъгъл на тротоар, приет като ориентир и начало на пешеходна пътека тип
„зебра”, описани са и отстоянията на посочените
предмети до съответните ориентири. Описано е състоянието на пътната настилка- дребнозърнест
асфалт, без неравности, при прав участък на пътя, непрекъсната разделителна
линия, обозначаваща двете ленти за движение, наличие на оформен остров за
безопасност след пешеходната пътека, вляло спирков
джоб с широчина 3 метра.
Посочено е, че няма банкет, както и светофарни колони. Отразено е мястото на
товарния автомобил, непосредствено след инцидента- задна лява гума е на 3, 30 метра по ширина и на
18, 70 метра
по дължина, гледано отстрани по посока на ориентира. Освен пешеходната пътека други пътни знаци не
са описани. Не е констатирано наличие на спирачни следи, по автомобила не са
открити подбитости или други следи от деформация,
както и косми или следи от кръв, не се наблюдават следи от омазняване по
пътното платно.
От протокол за химическа експертиза № 302 от 13.08.2012г., извършена от
в.л. инж. К.-И.- л.50 от ДП, приета от КОС по реда на чл.283 НПК, се установява, в кръвта и урината
на пострадалия Д. се съдържа етилов алкохол 1,97%.
От изготвената по досъдебното производство автотехническа
експертиза на
вещото лице К. се установява, че към момента на настъпване на ПТП обв. Г. е управлявал
товарния автомобил ДАФ с ДК № ***, със скорост 70 км/ч „ разчетени данни от иззетата тахографска шайба на товарния автомобил” при разрешена
скорост в населено място
от 50 км/ч.
По ширина на платното за движение, ударът е станал на пешеходната пътека точно срещу ъгъла на тротоара, приет за ориентир на
около 5 метра
вляво от него, гледано по посока гр. Благоевград.
От експертизата се установява, че причината за настъпване на ПТП не
е от техническо естество, като
причина за настъпилото ПТП се определя скоростта на движение на товарния
автомобил ДАФ с ДК № *** и полуремарке
„Кроне" с ДК № ***, управляван от обв. К.Н.Г., и неспазването на предимство на пресичащият по пешеходна пътека пострадалия Д..
От заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза
на труп № 88/2012г. е видно, че при огледа, аутопсията
и проведените изследвания върху трупа на пострадалия Б. Г.
Д. е установено
следното:
Съчетана травма на глава и гърди: Тъпа травма на главата без счупване на кости- повърхностна рана в дясната челна
половина; охлузване на дясната
ябълчна област; кръвонасядане на меките черепни покривки в дясно челно; кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки-субарахноидален кръвоизлив;
контузия на мозъка- двустранно,
челно и в ляво теменно, като същата
в ляво преминава и в бялото мозъчно вещество; изразен мозъчен оток;
Гръдна травма-
кръвонасядания в дълбоката
мускулатура на гърба; двустранно
счупване на ребра, като в ляво от осмо до единадесето, а в дясно от седмо до девето, като осмо и девето
по две линии; изразени кръвонасядания
на меките тъкани около счупванията;
Повърхностни и дълбоки
кръвонасядания в мускулатурата
на долните крайници;
Усложнения: Двустранна абсцедираща бронхопневмония: полисерозит-синдром на многоорганна недостатъчност;
Умерено към средно тежко
изразена генерализирана
атеросклероза със засягане
на мозъчните съдове, аортата и венечните артерии на сърцето;
Причината за смъртта
на Б. Г. Д. е съчетаната травма на главата и гърдите и настъпилите от нея усложнения.
Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
От назначената от КОС и приета по
делото допълнителна СКМАТЕ, изготвена от вещите лица д-р Н., У. и Г., се установява следния
механизъм на ПТП: В момента, в който пешеходецът Д., първоначално намиращ се на
тротоара до заведението „Лъки”, навлиза в пътното платно ( преминава границата
на спирковия джоб в лентата за движение на ППС в
посока гр.Дупница), товарният автомобил е отстоял по дължината на пътя от линията за пресичане на пешеходеца на
разстояние 56, 50 метра.
В този момент пешеходецът не е попадал в зоната за видимост (осветеност) на
водача на ППС, което се е движело със
скорост от 67 км/ч.
В зоната на осветеност на късите светлини пешеходецът е попаднал, когато
товарният автомобил се е приближил до линията на пресичане на разстояние около 49- 50 метра. Водачът на
ППС е
възприел пешеходеца като движещ се обект, когато той се е намирал в
насрещната лента за движение, а товарният автомобил е отстоял от линията на
пресичане на пешеходеца на разстояние 30, 30 метра и веднага е
предприел спиране на управляваното от него ППС. Независимо от това е последвал
сблъсък на пешеходеца в странична лява част на полуремаркето,
на разстояние около 3, 85- 4,00
метра от пешеходната пътека, преди тя да бъде премината
от товарния автомобил. В момента на удара ППС се е движело в собствената си лента за движение,
приблизително на 1 метър
от осевата непрекъсната линия на пътя, а пешеходецът вследствие на удара е
завъртян и изтласкан към намиращата се в близост пешеходна пътека, където е
паднал и намерен.
Сблъсъкът на пешеходеца в ППС се
определя като страничен (тангенциален) удар с левите странични части на
ремаркето; последващо завъртане около надлъжната му
ос и удари на задните части на пострадалия в части на автомобила; последващо отхвърляне на същия напред и наляво и падане
върху пътното платно. Уврежданията не сочат за челен удар на пешеходеца с
предни части на автомобила, не са установени следи от увреждания на прегазване
с гуми или влачене на пострадалия.
Причините за настъпването на ПТП
според вещите лица са две: движение на
автомобила с несъобразена за населеното място скорост от 67 км/ч и неправилна
преценка от страна на пешеходеца за определяне на момента на навлизане на
пътното платно, доколкото последният в условията на намалена видимост е
предприел пресичането на същото. При движение от 50 км/ч водачът е обективно
е имал възможност да забележи своевременно пешеходеца от 49-50 метра (в опасната зона
за движение) и да предотврати удари. При скорост на движение от 67 км/ч опасната зона за
спиране е 68, 15 метра,
а при скорост от 50 км/ч- 45
метра и при спазване на разрешената скорост е имал
възможност за спиране.
Вещите лица са определили и мястото
на удара- в лентата за движение на
товарния автомобил, разположено по дължината на пътя на разстояние 3, 85- 4,00 метра от
пешеходната пътека и от определения при огледа ориентир (ъгъл на тротоара), по
широчината на пътя то отстои от осевата линия на 1 метър, а от ориентира- на
разстояние 4, 4 метра.
Вещите лица са анализирали скоростта на движение на пешеходеца и са
приели, че същата е 7 км/ч.
Пострадалият е бил забелязан от водача на т.а. в момента, в който автомобилът
е отстоял от мястото на удара на разстояние 30, 30 метра- на 34, 15 метра от пешеходната
пътека. Преди това е имал възможност да го забележи на разстояние 45- 50 метра, но вероятно не
го е забелязал поради заслепяване от
насрещно движещ се автомобил или поради друга причина.
Зоната на осветеност на пътното
платно за автомобила е както следва: в
дълбочина пред автомобила на разстояние 50 метра в лявата/насрещна
лента за движение, съответно- 75
метра в собствената лента за движение. На тази
дълбочина осветеността достига 6 метра вляво и 10 метра вдясно от
автомобила. Когато автомобилът е отстоял
на разстояние по- малко от 50
метра от мястото на удара, пешеходецът вече е попадал в
зоната на осветеност, тъй като е бил навлязъл в пътното платно и се е намирал
на разстояние 5, 2 метра
от мястото на удара. Дължината на ППС
(влекач/полуремарке) е 16 ,50 метра.
Вещите лица сочат, че
видимостта на водача на автомобила е била намалена в зоната на осветяване на късите светлини.
Видимостта в страничните огледала е по- малка и ограничена. В дълбочина назад,
видимост има на по- голямо разстояние
при осветяване на фаровете на МПС, движещи се след процесното ППС на
разстояние до 100- 150
метра, но се забелязват предимно фаровете на съответните
МПС. Ако в подобна ситуация зад и странично от ППС има движеща се фигура с
размерите на човек, същата при осветяване на фаровете на задностоящо
МПС може да бъде забелязана на разстояние до 15-20 метра след ППС и
странично- по широчината на пътя до 3 метра от ППС.
Увреждането е причинено от
челен сблъсък между пострадалия и страничната част на товарния автомобил.
Мястото на удара в ППС се намира на разстояние 8- 8,5 метра от предния край
на влекача в странична лява повърхност на полуремаркето.
Тангенциалната сила на автомобила
(насочена по посоката на движение на автомобила, резултат от неговата енергия) е предизвикала
завъртането на пешеходеца, а нормалната сила (насочена перпендикулярно на
повърхността на допира с автомобила) е предизвикала изтласкването на пешеходеца
от автомобила. Общото действие на двете сили се изразява с резултатната сила,
вследствие на което пешеходецът е изхвърлен по посока на пешеходната пътека,
където е паднал след удара.
Вещите лица категорично изключват
възможността пострадалият да е навлязъл в последния момент в пътното платно,
след като автомобилът е отминал пешеходната пътека, тъй като при подобна
хипотеза разстоянието между автомобила и
пътеката би било в други параметри, а не
обективно установените.
Заключението на вещите лица
във връзка с изчисляване на реакцията на водача на МПС, е че същата е била
навременна и същия е реагирал в рамките на 1 секунда, веднага след като е
забелязал опасността и е предприел спиране на автомобила.
Смъртта на пострадалия била
приета тежко от неговите наследници- съпруга Д. и деца- Х. и М., доколкото
между тях отношенията са били основани на обич, уважение и привързаност и
доколкото тази смърт била внезапна и неочаквана.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява и доказва от обясненията на подсъдимия, от пок. на св. Г., Х.Г., Н., Б., С. и Л.Г., дадени пред КОС устно и непосредствено, както от пок. на св. Г. от ДП, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК, от протокол за оглед на ПТП от 07.08.2012 г. (на л.10 от
ДП) и фотоалбум към него, протокол за химическа
експертиза № 302/13.08.2012 г., констативен протокол за проверка техническото състояние на товарния автомобил на подсъдимия (л.66 от ДП),
двете АТЕ и изчертаните към същите скици,
изготвени от в.л. инж.Б.К.
(л.33 до 38 и л.41 до 45 от ДП), от СМЕ на труп, изготвена от д-р Т.Б. (л.54 до 58 ДП), медицинско свидетелство,
изд. от МБАЛСМ „Н.И.ПИрогов”-София,
Препис-извлечение от акт за смърт
на Б. Д.
(л.70 от ДП)
и справка за
съдимост на подсъдимия.
по доказателствата
На първо място КОС
кредитира обясненията на подс.Г., които представляват пряко първично доказателствено средство по
смисъла на чл.115 НПК. От друга страна същите са и израз на защитната позиция
на подсъдимия, поради което подлежат на внимателна преценка.
Кредитират се обясненията на Г. в
частта относно пътната обстановка- натоварен трафик, видимост, липса на
осветление, час на ПТП, доколкото в
тази им част те се потвърждават и от пок. на св.Н., Г., Л.Г. и С.. Кредитират се обясненията му
и в частта относно местоположението на пешеходеца преди удара с лекия
автомобил– преди пешеходната пътека. В тази им част обясненията му се
потвърждават безспорно от тройната СКМАТЕ на вещите лица У., Г. и Н., чието
заключение относно механизма на удара, последващото
съприкосновение и падане на тялото на пешеходеца е обосновано с действието на
физични сили, респ. е обосновано от научна гледна точка. Дава се вяра и на
обяснението му в частта, в която твърди, че се е разминал преди удара с друг
камион, доколкото това се потвърждава от пок. на
св.Гогов за наличие на засилен трафик в тази част на денонощието с оглед наличието на забрана за движение на
тежкотоварни автомобили през деня в този период от лятото. Кредитира се и
обяснението му, че веднага след като е видял пешеходеца в насрещната лента за
движение е задействал спирачната система, доколкото това твърдение се
потвърждава и от заключението на тройната експертиза. КОС приема и обясненията
му, че пешеходецът се е движел бързо, доколкото скоростта му на движение- 7 км/ч се потвърждава и от
тройната СКМАТЕ. Ето защо в тези им
части КОС кредитира обясненията на подсъдимия и ги приема като годно
доказателствено средство.
Същевременно следва да се държи
сметка и на обстоятелството, че те са и израз на защитната позиция на
подсъдимия, поради подлежат на анализ и съпоставка с останалите
доказателства. В този смисъл, при
съпоставка с другите доказателства, КОС
не ги кредитира в определени части: Не
се дава вяра на обяснението му в частта, в която сочи, че е видял пострадалия
на около 10 метра
преди пешеходната пътека, доколкото видно от същата експертиза, неговото
местоположение е било на около 4
метра преди тази пътека, респ. в тази му част обяснението му е резултат от
субективното му възприятие. Твърдението му относно разстоянието между спрелия
автомобил и падналия пешеходец се опровергава
от огледния протокол, в който е
отразено разстояние от автомобила до ориентира (края на пешеходната пътека)-
18, 70 метра.
Не се кредитира обяснението на подсъдимия, че пешеходната пътека не е била
обозначена с вертикална маркировка и
впоследствие била боядисана. Видно от данните в огледния протокол и приложения
фотоалбум е, че пешеходната пътека е била добре отбелязана върху пътното
платно. Отделно от това пешеходната пътека е била обозначена с вертикална пътна
маркировка- знак №Д17, което обстоятелство се установява безспорно от пок. на св.Х.Г. и Н. и от приетото към доказателствата по
делото писмо №
11-00-162-01/19.02.2014г. на ОПУ
Кюстендил, поради което КОС отхвърля това твърдение на подсъдимия като
несъстоятелно. В тези им части обясненията на подсъдимия следва да се
разглеждат като израз на защитната му позиция.
На следващо място КОС изцяло
кредитира и приобщава към доказателствения материал по делото пок. на св. Н., Б.,
Г., С. и Л.Г., които в различен период от време са били лицата, дошли на
мястото на ПТП почти след него и имат непосредствени възприятия от същото.
Техните показания – относно пътната обстановка веднага след инцидента,
местоположението на пешеходеца,
обективните находки върху асфалта са достоверни, последователни и логични,
респ. на тях следва да им се даде вяра, още повече, че тези им възприятия се
потвърждават от обективните данни, отразени в огледния протокол. Между
показанията на посочените свидетели не са налице противоречия, непоследователности и неясноти,
всеки от тях предава собствените си лични възприятия и КОС ги кредитира като добросъвестни и
обективни.
Няма основания за отхвърляне на показанията на св.Гогов, който
независимо, че не е фигурирал сред свидетелите на обвинението, предава
изключително достоверни възприятия относно пътната обстановка след инцидента,
които се потвърждават и от посочените свидетели. Показанията му относно
позвъняването на подс.Г. на тел.112 се потвърждават от изпратената справка от
Д”НП 112”,
което е още един аргумент относно достоверността на тези показания.
КОС кредитира и пок. на св. Х.Г. и св.Д.,
които са и частни обвинители, които също са посетили почти незабавно
произшествието и независимо от тяхната заинтересованост предават добросъвестни и
обективни показания- както относно пътната обстановка на мястото на инцидента
(св.Г.), така и относно местоположението на пострадалия и техните взаимоотношения (св.Д.)..
На
следващо място КОС кредитира тройната СКМАТЕ,
изготвена от в.л.Г., У. и Н., приобщава я към доказателствения материал, като
намира, че същата е компетентна и обоснована. КОС няма да коментира двете единични
експертизи на в.л. К., независимо, че същите са приети към доказателствения материал,
доколкото същите съществено се различават
в констатациите по отношение на мястото на удара, (в тях е прието без
аргументация, че пострадалият се е
намирал на пешеходната пътека) и доколкото не е уточнен механизма на самото ПТП
по отношение на тези съществени въпроси. Отделен е въпроса, че заключенията на
експерта са необосновани и несъобразени
с доказателствения материал. Доколкото по отношение на посочените
съществени констатации- относно мястото на удара и неговия механизъм тези
експертизи противоречат на констатациите на тройна СКМАТЕ на в.л.Г., У. и Н., КОС приема като компетентна, пълна и обоснована
именно тройната експертиза по следните причини:
Тези вещи лица са обсъдили подробно всички факти и обстоятелства от
съществено значение за изясняване на причините за настъпилото ПТП. Взели са
предвид всички обективни данни в огледния протокол, съобразили са се с
обясненията на подсъдимия, които както бе посочено, са пълноценен пряк
доказателствен източник, взели са под внимание показанията на свидетелите Б. и Н.,
имащи непосредствени впечатления от местоположението на тялото, съобразили са
се със заключенията от СМЕ на труп,
отчели са и данните от тахографската шайба, както и
протоколите за спирачната система на товарния автомобил. На следващо място тези
вещи лица са взели предвид и допълнителните фактори, влияещи върху осветената
зона на автомобила- зоната на осветеност
в зависимост от тяхната изправност и регулиране. Позовали са се на съответната техническа литература при
определяне на скоростта на движение на автомобила, пешеходеца, място на удара,
начина на определяне на реакцията на водача, както и са обосновали действието
на физичните сили при отхвърляне на тялото след удара. Вещите лица са изследвали всички
обстоятелства, свързани с конкретната пътна обстановка към момента на деянието, като изцяло са се
съобразили с обективните следи, отразени
в огледния протокол, поради което КОС приема именно тази експертиза като
обоснована, компетентна, пълна и подробна и изцяло я приобщава към
доказателствения материал.
Към този материал следва да се включи и СМЕ на труп, изготвена от в.л.
д-р Б. относно причините за настъпването на смъртта на пострадалия, като КОС я
намира за компетентна и обективна. По идентични съображения КОС включва в доказателствения материал и
съдебно техническата експертиза на в.л. П.,
относно записаните в системата
112 телефонни разговори във връзка с
подадения сигнал за настъпило ПТП.
Не се споделят доводите на
защитата, че последната експертиза
установява мястото на удара, доколкото
при обажданията на телефон 112 от страна на граждани, подаващи сигнала
за ПТП, било изрично посочено, че същото е станало на пешеходна пътека. Действително,
тялото на пострадалия е било намерено
там и в този аспект са и обажданията. При всички положения определяне на
мястото на удара между пострадалия и водача на МПС е дейност, свързана със
специални познания в областта на науката и техниката и се изяснява чрез експертното заключение на
в.л.У., Г. и Н., което като способ за събиране и проверка на доказателства е
дало категоричен отговор на коментирания въпрос.
Към доказателствата по делото следва да се включи и огледния протокол,
доколкото същият е изготвен съгласно разп. 156 НПК- от компетентен орган, в присъствие на поемни
лица, в които са отразени всички обективни следи от произшествието. КОС счита,
че същият представлява годно доказателствено средство по НПК и няма основания
да го изключва от доказателствената маса. В същата се включват и посочените по-
горе писмени доказателства, които за безпротиворечиви
и неоспорени от страните.
Въз основа на приетите от КОС по- горе факти се налагат следните
правни
изводи
На първо място КОС приема, че причината за настъпилото ПТП е превишената
скорост на товарния автомобил, управляван от подсъдимия Г., който се е движел с
превишена за населеното място с.Усойка скорост- при разрешена такава в населено
място от 50 км/ч,
същият е управлявал автомобила със
скорост от 67 км/м., с което е нарушил виновно разп.
на чл.21, ал.1 ЗДП. При движение с разрешена скорост от 50 км/ч, водачът обективно
е имал възможност да забележи своевременно пресичащия пешеходец и да спре в опасната зона на автомобила,
респ. да предотврати удара. Като е избрал неразрешена за съответното населено
място по- висока скорост от нормативно определената, подс.Г. сам се е поставил
в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.
На второ място причината на ПТП се дължи на съпричиняване от страна на
пострадалия пешеходец, който под влияние на употребения алкохол, е предприел
пресичане на пътното платно в условията на намалена видимост и на неразрешено за това място. В този аспект изцяло несъстоятелни са
доводите на поверениците на частните обвинители, че мястото на удара е било върху пешеходната пътека и респ. че
подс. Г. е нарушил разп. на чл.119, ал.1 ЗДП, вменяваща му
задължение при приближаване на пешеходна
пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре. Не може да се възприеме обвинителната теза, че мястото на удара е върху
самата пешеходна пътека. Същото е било на разстояние 3,8- 4 метра преди пешеходната
пътека и е отбелязано на скицата към СКМАТЕ. Следва да се има предвид, че ако
ударът е бил на самата пешеходна пътека, то тогава и положението на тялото би било по- различно именно с оглед
действието на посочените по- горе тангенциална и нормална сила вследствие
удара, и разстоянието между спрелия автомобил и приетия ориентир (ъгъл на
тротоар) също би имало други параметри. В този аспект, доколкото мястото на удара
е съобразено с обективните находки, отразени
в огледния протокол, които не се опровергават от събраните гласни
доказателствени средства, КОС приема, че мястото на удара е на около 3,8- 4,00 метра преди
коментираната пешеходна пътека.
Ето
защо, след като мястото на удара е било на около 4 метра преди тази пътека,
е очевидно, че не е налице нарушение на разп. на
чл.119, ал.1 НК, тъй като пешеходецът и
преди удара, и по време на самия удар
нито е бил стъпил, нито е преминавал по нея, а се е намирал на едно
значително отстояние преди нея. В този аспект не може
да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за нарушение на чл.119,
ал.1 НК. След като пешеходецът не е преминавал платното за движение на
обозначеното за това място, не може да
се твърди, че водачът на МПС е не е изпълнил задължението си по закон при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
С обвинителния акт е било вменено и нарушение на разп.
на чл.20, ал.2 ЗДП, въвежда правила за движение
със съобразена скорост за съответното населено място и за намаляване или
спиране възникване на опасност за движението. За начало на възникване на
опасност за движението се приема онзи
момент, когато един пешеходец се насочи
към платното за движение и неговият път по необходимост се пресече с
пята на ППС, което той не възприема.
Началото на опасността възниква от момента на навлизането му в платното за движение. В
случая тя за водача на МПС е възнкинала в
момента, в който го е видял от лявата му страна, извън пешеходната пътека. Видно
от заключението на КСМАТЕ е, че водачът е реагирал веднага в момента, в който е
забелязал находящия
се на пътното платно пресичащ пешеходец. Подсъдимият не е имал
възможност да го види по- рано, когато
се е намирал на тротоара, тъй като
същият е бил незабележим за водача. Той
е попаднал в зоната за осветеност на късите светлини и вече е станал опасност
за движението в момента, когато е бил навлязъл в пътното платно.
Независимо от тези съображения,
не е налице нарушение на чл.20, ал.2 ЗДП. Нормата на чл.20, ал.2 ЗДП е в
съотношение на с тази на чл.21, ал.1 ЗДП на обща към специална, поради което
при нарушение на специалната, както е в случая, не е налице нарушение на общата. В този аспект
подс.Г. не е нарушил разп. на чл.20, ал.2 ЗДП.
Или в заключение КОС приема, че нарушението на нормата на чл.21, ал.1 ЗДП е причината за настъпилото
ПТП и в крайна сметка в резултат от виновното нарушение на това специално
правило по ЗДП подс.Г. по непредпазливост
е причинил смъртта на пострадалия.
Независимо от този извод обаче, подс.Г. не може да бъде осъден поради
наличие на законовата забраната за
влошаване положението на подсъдимия, т. нар. reformatio in pejus.
Забраната да се влошава положението на подсъдимия от първата инстанция
при новото разглеждане на делото (чл.335, ал.4 НПК), ако липсва съответен
протест от прокурора или жалба от частния обвинител, е важна процесуална
гаранция, за да се осигури реална възможност на подсъдимия да обжалва първоинстанционната присъда. Тази забрана освобождава
подсъдимия от опасения, че сам може да влоши положението си и с това му
осигурява необходимата вътрешна свобода да подаде жалба, като се ръководи само
от своята преценка за правилността на присъдата.
Действието на забраната при повторното разглеждане на делото, какъвто е
настоящия случай, се проявява в това, че
съдът не може да приложи закон за по- тежко наказуемо престъпление, да увеличи
наказанието или да осъди оправдан подсъдим, ако липсва протест на прокурора или
жалба от частния обвинител. В настоящия случай при първоначалното разглеждане
на делото на подс.Г. е било повдигнато
обвинение по чл.343, ал.1, б.”В”
вр.чл.342, ал.1 НПК, която норма има бланкетен
характер и нейното съдържание се попълва
от нарушенията, допуснати от извършителя по специалното законодателство,
свързано с транспорта. Тогава са били
въведени нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДП, на чл.21, ал.1 ЗДП и на чл.119 ЗДП. КОС по НОХД № 318/2013г. е
оправдал подсъдимия за нарушенията по
чл.20, ал.2 и по чл.21, ал.1 ЗДП, като е приел, че подсъдимият е нарушил
виновно единствено разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДП, вследствие на което на
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия Д.. Срещу оправдателната част
на присъдата не е бил постъпил нито протест от страна на прокурора, нито жалба
от частните обвинители.
При повторното разглеждане на делото от настоящия съдебен състав, бе
прието за установено, че подсъдимият не е нарушил виновно правилото на чл.119,
ал.1 ЗДП, доколкото по делото се събраха категорични доказателства, че
пострадалият не се е намирал на пешеходна пътека. Категорично се установи, че
причината за възникналото ПТП е превишената скорост на водача на товарния
автомобил Г. и че същият виновно е нарушил нормата на чл.21, ал.1 ЗДП. По това обвинение, както и
по това по чл.20, ал.2 от ЗДП обаче КОС
по НОХД № 318/2013г. е постановил
оправдателна присъда, срещу която не е бил постъпил нито съответен протест от
прокурора, нито жалба от страна на частните обвинители. (за наличието на
съответен протест срвн. ТР №49/08.12.1978г. – ОСНК и
ППВС №1/1981г.). Делото е било образувано пред САС единствено по жалба на самия
подсъдим.
Прилагането на правилото reformatio in pejus
винаги се поставя в зависимост от съдържанието на протеста или жалбата
на частния обвинител. Ето защо, като съобрази, че не може да влошава
положението на подсъдимия при липса на съответен протест или жалба, КОС счете,
че е недопустимо произнасянето по обвинението по чл. 21, ал.1 ЗДП и по чл.20, ал.2 ЗДП, по
които Г. е бил оправдан с предходната присъда. При липсата на въззивен протест присъдата на КОС по НОХД № 318/2013г. в оправдателната й
част е влязла в сила. Същевременно същият не може да бъде
осъден за нарушение на правилото на чл.119, ал.1 ЗДП, доколкото както бе
посочено, се установи, че пострадалият не се е намирал на пешеходна пътека и в
този аспект Г. не е нарушил нормативно определи му правила като водач на МПС,
касаещи поведението на водачите при наличие на лица на това определено от
закона място за пресичане на пътното платно.
Ограниченията при санкциониране на подсъдимия не следва да се считат за
отпаднали, защото новото разглеждане на делото е станало по общия ред.
Забраната да се влошава положението на обжалвалия не би могла да отпадне, след
като важи независимо от провеждането на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция- арг. от разп. на чл313 НПК. (в
същия смисъл е и Р-№549-2009г.- І НО на ВКС).
Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимия К.Г. за невиновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,б. “В” НК вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.190 от НПК
сторените до този момент разноски в
полза на РУП Дупница в размер на 384, 58 лева и по в полза на КОС в размер на
918, 35 лева.
Вещественото доказателство по делото- 1 бр. тахошайба
селдва да бъде унищожено. Изпратеният по делото диск
от МВР Д”НП 112”,
след влизане на присъдата следва да се върне на МВР.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :