№ 2582
гр. С., 26.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110152290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
С искова молба ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД е предявил срещу АЛ. АНТ. К., ЦВ.
АЛ. К. и АНТ. АЛ. К. осъдителни искове с правно основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца
следните суми: по 543,89 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.“, бл. 23,
ет. 2, ап. 17, за периода от м.05.2017 г. дo м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
08.09.2021 г. до изплащане на вземането; по 88,70 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г.; по 9,53
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.04.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и по 1,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между
него и ответниците, в качеството им на съсобственици на ½ ид.част от процесния
топлоснабден имот, било налице облигационно отношение по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
възникнало при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор доставил за
периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. на наследодателя на ответниците топлинна енергия,
която последните не заплатили, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Ю., са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват твърдението
на ищеца, че са клиенти на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ул. „К.“, бл. 23, ет. 2, ап. 17. Ето защо молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
1
Третото лице – помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца не е взело становище по
спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане пасивно субективно и обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на правото на собственост или с вещното право на ползване на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за собственост върху апартамент (жилище) по чл. 55
от ЗПИНМ (отм) НОМЕР, том I, ДЕЛО г., се установява, че собственик на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „К.“, бл. 23, ет. 2, ап. 17, е бил Ц.П.Н.. Не е спорно,
че след смъртта на Ц.П.Н. правото му на собственост е преминало върху наследниците му
по закон – неговите дъщери М. ЦВ. К. и А.Ц.Н., всяка от които е била собственик на ½ от
процесния недвижим имот. На следващо място, не е спорно, че след смъртта на М. ЦВ. К. на
21.04.2021 г. правото й на собственост е преминало върху наследниците по закон – АЛ.
АНТ. К., АНТ. АЛ. К. и ЦВ. АЛ. К., съответно съпруг и двама сина. Както се изясни,
съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно,
наследодателят на ответниците е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период като съсобственик на топлоснабденото жилище през този период, а
исковете са насочени срещу наследниците на натрупаните в тежест на наследодателя им
задължения, поради което от значение за делото е обстоятелството дали между
наследодателя М. ЦВ. К. и ищеца е съществувало облигационно правоотношение, което се
установява от посочените по-горе доказателства. По силата на чл. 5 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН
съпругът и децата наследяват по равна част от правото на собственост на наследодателя си,
респ. 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесното жилище се разделя
между тримата наследници, поради което всеки един от тях се явява собственик на 1/6
идеална част от него. В този смисъл е и уточнителната молба на ищеца от 04.10.2021 г., в
която е посочил, че претендираните от всеки от ответниците суми са в условията на
разделна отговорност при следните квоти: 1/3 от 1/2 на наследодателя или 1/6 от сумите за
целия имот. Обстоятелството, че ответниците са съсобственици на ½ ид. част от процесния
топлоснабден имот при равни дялове, е отделено за безспорно от съда и с определението по
чл. 140 ГПК от 10.01.2022 г. При това положение, въз основа на доказателствата по делото
2
следва да се приеме, че между ищеца и наследодателя на ответниците са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на
вземанията, предмет на предявените искове. Неоснователни са доводите на ответниците, че
доколкото техният наследодател не ползвал имота, то независимо, че е бил негов собственик
до размера от ½ ид.ч., не дължи заплащане на суми на ищеца. Действително, с решението по
допускане на делба са постановени привременни мерки за ползването на имота. По това
делбено дело, обаче, „Топлофикация С.“ ЕАД не е страна, поради което и решението,
постановено по него не го обвързва нито със сила на пресъдено нещо, нито с установителна
сила в частта на мотивите (в този смисъл Решение № 2179 от 04.04.2018 г. по в.гр.д. №
11304/2017 г. по описа на СГС и др.). Ирелевантно е обстоятелството дали ответниците,
респ. техният наследодател, фактически са ползвали имота или не, тъй като законът свързва
качеството на потребител, респективно клиент с правото на собственост или с ограниченото
вещно право на ползване (в този смисъл Решение № 3714 от 05.05.2016 г. по в.гр.д. №
1093/2016 г. по описа на СГС). Ето защо, ответниците в качеството им на съсобственици на
идеални части от топлоснабдения имот имат качеството на потребители на топлинна
енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следователно са легитимирани
да отговарят по предявените искове. Възражението, че наследодателят им не е бил допускан
да ползва имота от другия съсобственик, поради което не дължи разходите за топлинна
енергия на доставчика , е неоснователно. Ответниците отговарят спрямо доставчика по
договора като потребители на топлинна енергия като съсобственици. Вътрешните
отношение на съсобствениците относно ползването на общата вещ, разходите за нея, както и
за евентуалните разходи, спестени от някой от съсобствениците, за сметка на друг такъв,
следва да се уредят между тях по правилата на неоснователното обогатяване (в този смисъл
Решение № 263383 от 25.05.2021 г. по в.гр.д. № 9052/2019 г. по описа на СГС и др.).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците, респ.
техният наследодател, са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като
всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната
енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
3
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на "Бруната" ООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот за процесния период
имало налични 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в следните помещения: кухня,
хол, стая и баня; показанията на уредите, отчетени на 08.05.2018 г., 17.05.2019 г. и
03.06.2020 г. с подпис на потребител са били представени на вещото лице; за процесния
период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището
били демонтирани на 01.02.1997 г.; в процесния имот е имало един брой водомер за топла
вода; в извършения на 08.05.2018 г. отчет било отбелязано, че водомерът не се чете и
същият бил за подмяна; водомерът бил демонтиран на 30.11.2018 г., което било отбелязано
в отчетен формуляр от 17.05.2019 г.; за периода 2017/2018 г. имало служебно определен
разход на база прогнозни стойности от предходния период в размер 48 куб.м., а за
следващите периоди имало служебно изчислена ТЕ за БГВ за 1 брой потребител, при
служебно определен разход 140л на денонощие; технологичните разходи били извадени от
общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното
дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 2 годишен период и при
проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период (м.05.2017 г. – м.04.2020 г.) за целия имот, следва да се посочи,
че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза в размер на
3237,34 лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че дължимата ½ от
наследодателя на ответниците сума за топлинна енергия възлиза в общ размер на 1618,67
лв., а всеки от ответниците дължи по 539,55 лв. (1/3 от 1618,67), до който размер
предявеният спрямо всеки от ответниците иск следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, а за разликата до пълния
предявен спрямо всеки от тях размер от 543,89 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. На следващо място, всеки от ответниците дължи на ищеца по 9,53 лв. (1/3 от
28,60), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.04.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение, касаещи процесния период не са били погасявани.
4
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Т.е., за изпадането на длъжника в забава не е необходимо отправянето на покана от страна
на кредитора.
Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г., то претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установена в своето
основание за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., а нейният размер спрямо всеки от
ответниците възлиза на 86,66 лв. - определен от настоящия съдебен състав при приложение
на правилото на чл. 162 ГПК, до която сума предявеният спрямо всеки от тях иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 88,70 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част за сумата в общ размер от 5,42 лв. или по 1,80 лв. спрямо всеки от ответниците се явява
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има както ищецът, така и ответниците.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски, както следва: 600 лева за държавна такса, 700 лв. за експертизи, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева,
или общо 1400 лв. Намалени съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1382,12 лв.
Ответниците са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 900
лв. (по 300 лв. за всеки един от тримата), съобразно представения договор за правна защита
и съдействие от 20.12.2021 г. Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК,
тъй като претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение е в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Намалени съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 11,49 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № 346, ет. 10, ап.
45, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: 539,55 лв. – главница, представляваща неизплатена
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.“,
бл. 23, ет. 2, ап. 17, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 9,53 лв. – главница за цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2021 г. до
окончателното им изплащане; 86,66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
5
предявените искове, както следва: за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 539,55 лв. до пълния пердявен размер от 543,89 лв.; за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 86,66 лв. до
пълния предявен размер от 88,70 лв. и за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 1,80 лв.
ОСЪЖДА АНТ. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № 346, ет. 10, ап.
45, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: 539,55 лв. – главница, представляваща неизплатена
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.“,
бл. 23, ет. 2, ап. 17, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 9,53 лв. – главница за цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2021 г. до
окончателното им изплащане; 86,66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, както следва: за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 539,55 лв. до пълния пердявен размер от 543,89 лв.; за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 86,66 лв. до
пълния предявен размер от 88,70 лв. и за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 1,80 лв.
ОСЪЖДА ЦВ. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“ № 212, вх. „Г“, ет.
1, ап. 55, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: 539,55 лв. – главница, представляваща неизплатена
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.“,
бл. 23, ет. 2, ап. 17, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 9,53 лв. – главница за цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2021 г. до
окончателното им изплащане; 86,66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, както следва: за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 539,55 лв. до пълния пердявен размер от 543,89 лв.; за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 86,66 лв. до
пълния предявен размер от 88,70 лв. и за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 1,80 лв.
ОСЪЖДА АЛ. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № 346, ет. 10, ап.
45, АНТ. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № 346, ет. 10, ап. 45, и ЦВ. АЛ.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“ № 212, вх. „Г“, ет. 1, ап. 55, да заплатят на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1382,12 лв. – разноски за
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, да заплати на АЛ. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Л.“ № 346, ет. 10, ап. 45, АНТ. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ №
346, ет. 10, ап. 45, и ЦВ. АЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“ № 212, вх. „Г“,
ет. 1, ап. 55, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 11,49 лв. – разноски в исковото
производство за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Бруната“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7