Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Попово, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава Банкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
595 по описа за 2018 година на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Е.П.П.АД ГР.В чрез юрисконсулт, твърди в исковата молба, че
ответникът Ж.П.А. *** му е клиент с клиентски № *****, във връзка с продажба на
ел. енергия за обект на потребление с аб. № *******, находящ се в гр. П, ул. Д.№ .
Твърди, че
облигационните отношения между страните се регламентирали от Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия, които били приети на основание чл. 98а
от ЗЕ от УС на „Е-П П АД и били одобрени
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Твърди, че
съгласно чл. 16, т. 2 от ОУПЕЕ, приложими към конкретния случай, клиентът се
задължавал да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете
и по начина, определени в Общите условия, като сроковете за плащане също били
определени в ОУПЕЕ, където изрично било предвидено, че неполучаването на
фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в
срок. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпването на
падежа на съответната фактура, без да било необходимо изпращането на изрична
поканата за заплащане на дължимите суми.
Твърди, че по
заявление на ищцовата страна било образувано ч.гр.д.
№ 955/2017 г. по описа на Районен съд – Попово, по което със заповед за
изпълнение били присъдени суми по неплатени фактури за ел. енергия и мораторна лихва, но длъжникът бил подал възражение с мотив,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.
Твърди, че
след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на
исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответника дължи на ищцовото дружество сумата
213.17 лв. – главница по издадени фактури за консумирана ел. енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени в периода 10.11.2016 г. – 10.01.2017 г. за
обект с абонатен № *******, находящ се в гр. Попово,
ул. Д№ 132, както и сумата 14.40 лв. – лихва за забава върху всяка една от
фактурите от датата, следваща падежа й до 05.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се
претендира и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание не изпраща представител, но изпраща писмена молба, в която признава,
че ответникът е заплатил процесната сума след
подаване на исковата молба, като незаплатени са останали сторените от ищцовата страна разноски, което от своя страна било
признание на иска от страна на ответника. Претендира уважаване на предявения
иск и присъждане на разноските.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от адв.
Й.Д. *** – особен представител на ответника по делото, назначена на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК, в който е изразено становище за допустимост на
предявените искове. Относно основателността им е посочено, че ще бъде изразено
становище в съдебно заседание.
В съдебно
заседание особеният представител на ответника предоставя на съда да постанови
решение съобразно събраните доказателства.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „Е-п п” АД – гр. В заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№ 955/2017 г. по описа на ПпРС, по което е издадена
Заповед № 904/23.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ж.П.А. ***, да заплати на кредитора „Е.П.П.АД ГР.В сумата 213.17 лв. – представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени за периода 10.11.2016 г. – 10.01.2017 г. за обект
с абонатен № ***, гр. Попово, ул. Д№ 132, с клиентски № *****, сумата 14.40 лв. – мораторна
лихва, считано от датата, следваща падежа на всяка една от фактурите до 05.10.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата 75.00 лв. – разноски по делото, от
които 25.00 лв. – за заплатена държавна
такса и 50.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с което е
даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Не се спори по
делото, че ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна му от ищеца за
обект за обект на потребление, находящ се в гр.
Попово, ул. Д: № , с абонатен № *****, по клиентски № *****.
В исковата
молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на консумираната ел.
енергия по клиентския номер на ответника за посочения по-горе абонатен номер.
За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства заверени копия на: извлечение от сметка към 05.10.2017 г. за
клиент Ж.П.А., с клиентски № *****, абонатен № *****, гр. Попово, ул. Д№ 132;
фактура № **/10.11.2016 г. на стойност 40.02 лв. за потребена
ел. енергия в периода 27.09.2016 г. – 26.10.2016 г.; фактура № **/12.12.2016 г. на стойност 54.41 лв. за потребена
ел. енергия в периода 27.10.2016 г. – 26.11.2016 г.; фактура № **/09.01.2017 г.
на стойност 19.00 лв. за възстановяване на захранването; фактура № **/10.01.2017
г. на стойност 99.74 лв. за потребена ел. енергия в
периода 27.11.2016 г. – 26.12.2016 г.
От посоченото
по-горе извлечение от сметка на клиент е видно, че общата сума за плащане по фактурите е в размер 213.17 лв., а
лихвата за забава към 05.10.2017 г. е в размер 14.40 лв. Посочените суми са претендирани както със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тези суми, както
бе посочено по-горе, е издадена и
заповед за изпълнение.
Приложените
фактури не са оспорени от ответника в едномесечния срок за отговор на
предявения иск по чл. 131 от ГПК.
По делото са
приложени и общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е-П П”
АД, решения на ДКЕВР за одобряването им и доказателства за публикуването им.
След подаване
на исковата молба и преди приключване на съдебното дирене от ищцовата страна е приложено извлечение фактури и плащания за период към дата 31.10.2019 г.,
от което е видно, че задълженията по горепосочените фактури са изплатени от ответника на
26.09.2019 г. В писмена молба до съда от ищцовата
страна е направено признание на извършеното плащане, с изключение на разноските
по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, са предявени след указания на съда по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
поради което ищецът има правен интерес от предявяването им, а предвид обстоятелството, че е спазен срокът
по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да
докаже вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже наличието на съществуващо валидно правоотношение между страните, породено от
договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е доставчик, а ответникът –
купувач, че ищецът е изправна страна по правоотношението, т.е. изпълнил е точно
задълженията си, като е доставил ел. енергия на ответника в конкретно посочения
обект на потребление за претендирания период и в
посочените във фактурите стойности.
Няма спор в настоящия случай, че ответникът е потребител на ел.
енергия, доставяна му от ищеца за обект
на потребление, находящ се в гр. П, ул. Д.: № , с
абонатен № *****, по клиентски № *****, както и че до посочения обект на
потребление е доставена ел. енергия на стойност и за период, посочени в
издадените от ищцовата страна фактури, които не са
оспорени като документи в настоящия процес.
Облигационните
отношения между страните във връзка с ползването, доставянето и заплащането на консумирана ел.
енергия, се регулират, съгласно чл. 98а ЗЕ, от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на ищеца, одобрени от КЕВР, съгласно които потребителят
има задължението да заплаща стойността на ползваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в общите условия.
Предвид
горното, съдът приема, че за доставената му ел. енергия за претендираните
периоди, ответникът дължи на ищцовата страна сумите,
посочени в исковата молба, за които са издадени и процесните
фактури.
Няма спор по
въпроса, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 955/2017 г. по описа на ПпРС
– 18.10.2017 г., доставената ел. енергия за горепосочения абонатен номер по процесните фактури, не е била заплатена от ответника.
Поради
безспорно установения факт обаче, че след издаване на заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. № 955/2017 г. и след предявяване на исковата молба по настоящото
гр.д. № 595/2018 г. по описа на ПпРС ответникът е
заплатил претендираните от ищцовата
страна суми по процесните фактури, което
обстоятелство, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от
съда, то искът, който не е изрично оттеглен от ищцовата
страна, следва да бъде отхвърлен поради погасяване на задължението чрез извършено
плащане на 26.09.2019 г.
Относно
разноските:
Отговорността
за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В
случаите, когато паричните задължения по заповедта за изпълнение са погасени
чрез доброволно плащане след образуване на заповедното производство, на
кредитора – заявител се дължат сторените в това производство разноски – заплатени
ДТ и адвокатско възнаграждение. От друга страна, искът за съществуване на
вземането, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Във връзка с разноските, съдът се съобрази и със задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013
от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС.
Предвид гореизложеното и като взе предвид, че ответникът е заплатил дължимите на ищеца суми СЛЕД подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и СЛЕД подаване на исковата
молба по настоящото производство, съдът приема, че същият е станал причина за
завеждане на делото, поради
което и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
ответникът следва да понесе отговорността за разноските.
При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство – в общ размер 75.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – за възнаграждение на
юрисконсулт), както и разноските в настоящото исково производство – в общ
размер 375.00лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса, 150.00 лв. –
възнаграждение на юрисконсулт и 200.00 лв. – възнаграждение на назначения й
особен представител).
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е-п п” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. В, район В В, В Т – Г, бул. „В В” № ,
представлявано заедно от П.С.С.и Г К, против Ж.П.А., ЕГН **********,***, ИСКОВЕ
по чл. чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98а от ЗЕ, във вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за
установяване вземането на „Е-п п” АД от Ж.П.А., за сумата 213.17 лв. (двеста и тринадесет лева
и 17 ст.) – главница за консумирана ел. енергия по фактури, както следва: ФП
**********/10.11.2016 г., ФП0249889755/12.12.2016 г.,
ТП3301246600/09.01.2017 г. и ФП0250527122/10.01.2017 г. за обект с абонатен № *******,
гр. Попово, ул. Д№ , с клиентски № *****,
както и за сумата 14.40 лв. (четиринадесет лева и 40 ст.) – мораторна
лихва, считано от датата, следваща падежа на всяка една от фактурите до
05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
904/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 955/17 г. по описа на Поповски районен съд, поради погасяване на задължението чрез извършено плащане на 26.09.2019 г.
ОСЪЖДА Ж.П.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е-п п” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. В, район В В, В Т – Г, бул. „ВВ” № , представлявано заедно от П.С.С.и Г К, сумата 75.00
лв. (седемдесет и пет лева 00 ст.) – разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 955/2017г. по описа на Районен съд
–Попово, както и сумата 375.00лв. (триста седемдесет и
пет лева 00ст.) – разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 595/2018 г. по описа на Районен съд –
Попово.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: