№ 12959
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110133869 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответното „Т.С.“ ЕАД, че ищецът Ц. Г. Ч. не дължи сумата сумата 4388,64
лв. за главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2008-
30.09.2011 г. за имот в (адрес), и сумата 4185,54 лв. за лихва за забава за периода 01.01.2009-
31.10.2017 г.; сумата 1133,55 лв. за главница, представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2016-31.07.2017г., и сумата 283,15 лв. за лихва за забава за периода
01.07.2016-31.10.2017 г. Ищецът твърди, че ответното дружество претендира заплащане на
процесните суми за доставка на топлинна енергия, чиято дължимост оспорва със
съображения, че между страните не съществува облигационна връзка, респ. ищецът няма
качество на потребител на топлинна енергия; при условията на евентуалност- паричното
вземане е погасено по давност, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за което се навежда възражение.
Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска по допустимост и основателност. Твърди, че за периода
м.11.2008-м.02.2011г. между страните е поставено влязло в сила решение по гр. дело
№32903/2014 г., с което е признато за установено, че задълженията за периода са погасени
по давност и счита спора за разрешен окончателно, на осн. чл.299 от ГПК. Твърди, че
ищецът е собственик на процесния имот, а по гр. дело №32903/2014 и 15262/2020 г., и двете
по описа на СРС, е отделено за безспорно, че е собственик и клиент на топлинна енергия.
Сочи, че за дължимостта на сумата 1133,55 лв. за периода 01.05.2016-31.07.2017 г., с 283,15
лв. за лихва за забава, са приложими Общи условия от 2016г., и не оспорва изложените
фактически твърдения относно изтеклата в полза на ищеца погасителна давност, признава
иска и поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като ищецът не е отправил
извънсъдебно възражението си за изтекла давност и моли да се приложи чл.78, ал.2 от ГПК.
Прави искане по чл. 219 от ГПК. Претендира съдебни разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „Д.“ ЕООД не взима становище,
представя писмени доказателства.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира следното:
При предявен отрицателен установителен иск, на основание чл. 154 от ГПК, в
доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на договорно отношение за
доставка на топлинна енергия, по което ищецът има качеството потребител, а ответникът е
извършил доставка на стойност претендираното парично вземане, при условията на
евентуалност-наличие на изискуемо парично вземане, за което е изтекла кратката
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, през който период давността не е
спирана и прекъсвана.
От гр. дело №32903/2014 г. по описа на СРС се изяснява, че с Решение
№31455/09.02.2017 г., поправено с Решение от 26.07.2018 г., влязло в сила на 23.07.2019 г.,
съдът признава за установено по искове на Ц. Г. Ч., ЕГН **********, срещу „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ............, че Ц. Ч. не дължи на „Т.С.“ ЕАД, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, сумата 3231,46
лв.– цена за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в (адрес), за
периода м. 11.2008 г. – м. 02.2011 г., и сумата 1008,92 лв.– лихва за забава върху посочената
главница към 04.04.2014 г. поради погасяване на вземанията по давност;
осъжда Ц. Г. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ............, на осн. чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата 7255,73 лв. – цена за потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в (адрес) за периода м. 10.2011 г. – м. 10.2014 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 03.11.2014 г. до окончателното й изплащане, както и на
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 098,18 лв.– лихва за забава върху посочената главница за
периода 01.12.2011 г. – 01.11.2014 г., като отхвърля иска за лихва за забава до пълния размер
от 1 119,44 лв.
Съдът, като взе предвид гореизложеното, приема за основателно възражението по чл.
299, ал. 1 от ГПК на ответника. Предмет на настоящи спор е отрицателен установителен иск,
че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 4388,64 лв. за главница, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2008-30.09.2011 г. за имот в (адрес).
Този иск е предявен след като между същите страни е постановено влязло в сила съдебно
решение по заявен по-рано отрицателен установителен иск на ищцата срещу ответника за
недължимост на сумата 3231,46 лв. за цена за потребена топлинна енергия за същия
топлоснабден имот и за част от исковия период, а именно: 01.11.2008-28.02.2011 г.
Ето защо настоящото производство, на осн.чл. 299, ал. 2 от ГПК, подлежи на
прекратяване за иска по чл. 124, ал.1 от ГПК, като недопустим, в частта за главница за
сумата 3231,46 лв. за периода 01.11.2008-28.02.2011 г. и за лихва за забава за сумата 1008,92
лв. за периода 01.01.2009-04.04.2014 г.
Подлежи на разглеждане иска за недължимост на главница за сумата 1157,18 лв. за
периода 01.03.2011-30.09.2011 г., с лихва за забава за сумата 3176,62 лв. за периода
05.04.2014-31.10.2017 г. Тези факти не са били предмет на разглеждане по гр. дело
№32903/2014 г. по описа на СРС, вкл. на осъдителната претенция на „Т.С.“ ЕАД, която
касае период 01.10.2011-31.10.2014 г. Този извод не се променя и след служебна справка по
гр. дело № 15262/2020 г., СРС, по което е уважен иск на топлофикационното дружество
срещу ищеца за неплатена главница за цена на доставка на топлинна енергия за имота за
периода 13.09.2015-30.04.2016 г.
По реда на чл. 192 от ГПК ищецът представя договор за продажба на недвижим имот
по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 15.07.1987 г., от който се установява, че ищцата е придобила
правото на собственост върху процесния недвижим имот, в каквато насока са представените
декларации по чл. 14 ЗМДТ, ценени като косвени доказателства за правото на собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 (ред. ДВ. бр.74/2006г.) от ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
2
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя
за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.
Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил
възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, или сключен индивидуален договор с
трето лице. Предвид това по първия спорен въпрос по делото се установява, че през периода
01.03.2011-30.09.2011 г. и 01.05.2016-31.07.2017 г., между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като качеството
потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на собственост
върху имота.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че за правото на парично вземане за сумата 1133,55 лв. за главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016-31.07.2017 г., с
283,15 лв. за лихва за забава, е изтекъл давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД към датата на
предявяване на иска. По отношение на сумата 1157,18 лв. за периода 01.03.2011-30.09.2011
г., с лихва за забава за сумата 3176,62 лв. за периода 05.04.2014-31.10.2017 г. ответникът
също признава иска по възражението за изтекла давност. При това положение, исковата
претенция подлежи на уважение.
Ищецът заявява недължимост на паричното вземане поради липса на продажбено
правоотношение и евентуално -възражение за изтекла погасителна давност. Възражението
по чл. 111 от ЗЗД ще бъде разгледано и релевантно за изхода на спора , съответно за
отговорността за съдебните разноски в случай, че ответникът докаже, че ищецът е титуляр
на спорното материално право поради съществуването на договорна връзка между страните
през процесния период, по която е престирал. За тези факти ответникът изпълни своята
доказателствената си тежест. Според чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските остават в тежест на
ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признал
иска, в конкретния случай по второто наведено обстоятелство за недължимост на вземането
-изтекъл давностен срок. Съдът, като взе предвид, че ответникът признава иска, с оглед на
изложеното в отговор на искова молба и приложеното пълномощно по чл. 34, ал. 3 от ГПК,
намира, че е налице отказ от защитата срещу иска, което кореспондира с неговото
признание. Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в
хипотезата на отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д.
№209/2018г. на ВКС, IV г. о., „отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати,
дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на
вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви
иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника
основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл е
Определение №12366/21.05.2019г. по ч.гр.д. №5144/2019г. по описа на СГС, а
представените фактури и справки не обосновават извод за друго. В хода на съдебното
дирене не се доказа ищецът да се е позовал на изтекла в негова полза давност за периода и
въпреки това ответникът да е отправил нова покана за плащане на паричните вземания и
отказал да зачете възражението преди и след предявяване на иска. Не се твърди и доказва
ответникът да е предявил иск или сдобил с изпълнителен титул за паричните вземания. Ето
3
защо съдът приема искането на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК за основателно, поради
което сторените от ищеца разноски, в т.ч. и претенцията по чл. 38 от ЗА, следва да останат
за негова сметка, а в полза на ответника, включително и за прекратяване на делото по
отношение на част от исковете, се пресъдят сторени разноски за възнаграждение на
юрисконсулт, определено от съда в минималния размер по чл. 25 от НЗПП, на осн. чл. 78,
ал.8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 33869/2021 г. по описа на СРС в
частта по предявения от Ц. Г. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: (адрес), срещу
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: (адрес), иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК за признаване за установено, че Ц. Г. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
(адрес), не дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление:
(адрес), сумата 3231,46 лв. за главница, представляваща цена за доставка на топлинна
енергия за имот в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 416, вх.А, ет. 1, ап. 3, за периода 01.11.2008-
28.02.2011 г. и сумата 1008,92 лв. за лихва за забава за периода 01.01.2009-04.04.2014 г., на
основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. Г. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
(адрес), не дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление:
(адрес), сумата 1157,18 лева за главница, представляваща цена за доставка на топлинна
енергия за имот в (адрес), за периода 01.03.2011-30.09.2011 г., и сумата 3176,62 лева за лихва
за забава за периода 05.04.2014-31.10.2017 г.; сумата 1133,55 лева за главница,
представляваща цена за доставка на топлинна енергия за имот в (адрес), за периода
01.05.2016-31.07.2017г., и сумата 283,15 лева за лихва за забава за периода 01.07.2016-
31.10.2017 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: (адрес), да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: (адрес), на основание чл.
78, ал. 8, във вр. чл. 78, ал. 2 и ал. 4 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“ ЕООД на
страната на ответника „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4