Р Е Ш Е Н И Е
№ 426 25.03.2016г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На осми март две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: С.К.
като разгледа докладваното от съдия
Пенка Стоева
гражданско дело №2473 по
описа за две хиляди и четиринадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Положителен
установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.
Държавата, ищец по делото, чрез Министъра на регионалното
развитие, моли съда да признае за установено по отношение ответниците Р.Б.М.,
ЕГН ********** и Н.Б.С., ЕГН **********, щото тя е собственик на ПИ с
идентификатор 56784.536.1550, с площ от 3788кв.м., нанесен като нов обект на
кадастъра със Заповед №КД-14-16-819/20.05.13г., въз основа на Решение
№Р3381/19.05.08г. на ОСЗ- *** за възстановяване право на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на *** на
наследници на Н.С. С., съставляващ част от и разположен в средата на
притежавания от Държавата ПИ с идентификатор 56784.536.58, с площ от 156
550кв.м., актуван с АДС №1850/12.11.87г.
и №2066/01.09.89г., предоставен от Държавата за построяването на БССП „Автоелектроника”- ***- ЮЛ, регистрирано по Указ №535/1980г.
на ДС на НРБ, и предоставен за
оперативно управление на същото предприятие, но само на българския участник в
него, сега в лицето на МИЕ /виж изменението
в петитума с молба вх.№26442/25.09.14г.-л.89-91/.
Искът е основан на твърденията, че с Решение
№КЗ-13/31.07.86г. и Решение №КЗ-8/15.05.87г. на Комисията за земята при
МС, българската държава е отчуждила от
НПСК *** 94 550дка обработваема
земя за построяване на БССП ”Автоелектроника”,
създадено въз основа подписана на 30.01.86г. спогодба между правителството на
НРБ и правителството на СССР, в което от българска страна участник е
Министерство на промишлеността, сега с правоприемник Министерство на
икономиката и енергетиката, за което е бил съставен АДС №1850/12.11.87г.
Впоследствие, за разширение на предприятието, пак от НПСК ***, с Решение
№КЗ-8/15.05.87г., са били отчуждени още 62дка, за което е съставен АДС
№2066/01.09.89г., съгласно който имотът с площ от 156 550кв.м., находящ се
в **** и две битови сгради, е бил предоставен за оперативно управление на БРСП
„Автоелектроника”, но само за българския участник в
него.
За извършеното отчуждаване са били заплатени следващите
се такси, въз основа което, с акт за въвеждане във владение и трасиране на
границите от 29.10.87г. и акт за въвеждане във владение от 28.06.1988г., бил
извършен въвод на ползвателя БРСП „Автоелектроника”.
Със Заповед №СД-Б-130/31.08.1989г. на ОбНС-
***, описаните 156 550кв.м. земя били предоставени в оперативно управление
на БРСП „Автоелектроника”, а с платежно нареждане от
м.08.1989г. на *** били преведени 1 454 200 неденом.
лв. за заплащане на право на строеж и вноска за изграждане на инфраструктура-
за предоставяне право на строеж върху държавна земя, за предоставена
обработваема земя за неземеделска нужда, за унищожени селско- стопански култури
и рекултивация.
Съгласно одобрен ген. план за строителство от
26.09.1988г. и издадено разрешение за строеж №111/11.09.1989г. започнало и
строителството върху отчуждените за изграждането на БРСП „Автоелектроника”
земеделски земи.
Със заповед №КД-14-16-819/20.05.13г. на СГКК- ***, на
основание чл.54,ал.1 от ЗКИР, било одобрено изменение на КККР на ***, като в
средата на ПИ с идентификатор 56784.536.58, собственост на МИЕ, ползван от БРСП
„Автоелектроника”, бил нанесен нов имот с
идентификатор 56784.536.1550, възстановен на наследници на Н.С. С., в лицето на
ответниците, по силата на Решение №Р-3381/19.05.08г. на ОСЗГ- ***.
По цитираната заповед не бил воден спор за материално
право по чл.54,ал.2 от ЗКИР с ответниците по предявения иск.
Решението на ОСЗГ- ***, с което ответниците се
легитимирали като собственици, било нищожно, тъй като: на мястото, където е
нанесен нов имот 56784.536.1550, по генералния план за строителство на БРСП „Автоелектроника” е предвидено изграждането на *** и
неговото строителство е започнало, съгласно разрешение за строеж
№111/11.09.1989г. на техническа служба при ***, като има изградени основи,
колони и част от покривна конструкция, които строителни работи възлизат на
стойност 1 051х.лв. към 31.08.1991г., на която дата строителството е
спряно с акт обр.10. Така започналото застрояване е съставлявало пречка за реституиране
на одържавения имот в реални граници на наследниците на бившия негов
собственик, предвид разпоредбата на чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ. Освен това, решението
на ОСЗГ е издадено на основание чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, касаещ възстановяване
правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници
върху земеделски земи, докато земята, чиято реституция е прогласена с него, не
е земеделска, а се намира в населено място, в промишлената негова зона, и
възстановяването и е следвало да се извърши по реда на чл.11 от ППЗСПЗЗ;
решението е незаконосъобразно и с оглед пар.41 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като УПИ- VІІ-
БРСП „Автоелектроника” е предоставен на предприятието
от Държавата, видно от цитираните решения на Комисията по земята при МС и
съставените актове за държавна собственост.
В резултат на извършеното отчуждаване, въвод и започнал към 01.03.1991г. законно разрешен строеж,
предоставената от Държавата на предприятието земя е загубила качеството си на
земеделска и не е отпаднала и държавната нужда, за която е била отчуждена,
доколкото липсва акт на МС за отмяна на извършеното нейно отчуждаване.
Поради описаните причини, ответниците неоснователно са се
снабдили с акт за собственост- Решение №Р-3381/19.05.08г. на ОСЗГ- *** и
неправомерно оспорват правата на Държавата, като претендират те да са
собственици на ПИ с идентификатор 56784.536.1550, с площ от 3 788кв.м.,
съставляващ част от собствения на Държавата ПИ с идентификатор 56784.536.58,
разположен в средата му, а издаденото в тяхна полза Решение №Р-3381/19.05.08г.
е постановено при пълна липса на материално правните предпоставки за издаването
му, тъй че не може да породи валидни правни последици, нищожно е поради
постановяването му в нарушение на законовите изисквания и съдът следва да
констатира това по реда на косвения съдебен контрол, съгласно чл.17,ал.2 от ГПК.
По същество пледира за уважаване на иска, включително за осъждане на ответниците да
предадат владението на имота, по съображения, изложени с писмени бележки,
приложени към постъпила по факс молба вх.№7104/07.03.16г. /л.574-582, същи с
приложените към изпратена по пощата и заведена с вх.№7337/09.03.16г. молба/,
както и за присъждане на направените в производството разноски по списъка,
приложен към постъпила по факс молба вх.№7104/07.03.16г. /виж списъка на л.583,
същи с приложения към изпратена по пощата и заведена с вх.№7337/09.03.16г.
молба/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата Р.М. е подала
отговор на исковата молба с вх.№8357 /л.192-193/, с който искът е оспорен като
неоснователен.
Същата счита, че решението на ОСЗГ, което я е легитимира
като собственик, е валиден и законосъобразен акт, нестрадащ от пороците за
нищожност, изтъкнати от ищеца, че от изложените от него обстоятелства не става
ясно нито как имотът е придобит /по какъв ред и на какво основание/, нито кой
се твърди да е негов собственик- Държавата или БРСП „Автоелектроника”,
какъвто правен субект всъщност не съществува в правния мир, съгласно влязло в
сила определение на ПРС от 2010г. и че спорният имот, в който е извършен и въвод, е изцяло незастроен, а твърдяното неговото планирано
застрояване от 1987г. няма общо с реализираното на място такова. Счита, че
искането на ищеца за осъществяването на косвен съдебен контрол върху
законосъобразността на постановеното от ОСЗГ решение, с което имотът е
реституиран, и за прогласяване по този
ред на нищожността му, е изцяло незаконосъобразно и неоснователно.
Пледира по същество за отхвърляне на иска по съображения,
развити в с.з. от 08.03.16г., както и с писмени бележки вх.№8063/14.03.2016г.,
с които навежда и довода, че възразява срещу иска на основание изтекла в нейна полза придобивна давност
при добросъвестно владение, упражнявано в периода след осъществения през 2008г.
въз основа решението на ОСЗ *** въвод в имота и
досега. Претендира разноските в производството.
В
срока по чл.131,ал.1 от ГПК, изтекъл за ответника Н.С. на 06.03.15г., отговор
на исковата молба от него не е подаден.
С определение №457/18.08.15г. по ч.в.гр.д. №434/15г. на
ПАС е отменено определение на ПОС от с.з., проведено на 16.06.15г., с което е
оставена без уважение молба вх.№16368/03.06.15г. на БРСП „Автоелектроника”-
*** за конституирането му като помагач на ищеца в процеса и БРСП „Автоелектроника”- *** е конституирано като трето лице-
помагач на ищеца по делото /виж л.28-29 от делото на ПАС/.
С подадената молба за встъпване /виж същата
на л.238-239/ третото лице се солидаризира изцяло със становището на ищеца,
като навежда и допълнително основание за нищожност на постановеното от Общинска
служба „Земеделие и гори” – *** решение № Р-3381/19.05.2008г., а именно-
доколкото то е основано на невярно
удостоверение, тъй като издаденото от *** по чл. 13 ППЗСПЗЗ удостоверение изх.
№ 9400А 3080/09.04.2008 г., в частта му, че имот пл. № 250 с площ от 3778 кв.м.
не е застроен със сгради и елементи на
техническата инфраструктура, не отговаря на действителното състояние на
имота, а в рамките на тази площ, преди датата на издаване на удостоверението,
въз основа на разрешение за строеж 111, е било започнато строителството на ***.
По същество пледира за уважаване на иска по съображения,
изложени в представени в с.з. от 08.03.16г. писмени бележки /виж л.608-609/ и
за присъждане на разноски по представения в същото с.з. списък /виж л.607/.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните
намери, че предявеният иск е предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен
и следва да се отхвърли, воден от следните
съображения:
І. Предмет на спора.
По този въпрос съдът намира за необходимо да даде яснота,
поради две причини:
1.
С писмените си бележки, ищецът иска осъждане на ответниците да му предадат
владението на спорния имот и развива съображения, отнасящи се до ревандикационен иск по чл.108 от ЗС.
По
такова негово искане съдът не може да се произнесе, доколкото, то не е предмет
на спора, а съдът дължи решение, съответно на повдигнатото пред него искане.
Наистина,
при завеждане на делото искът е предявен като ревандикационен
/виж петитума в абзац предпоследен на л.6 от делото/.
С
молба вх.№26442/25.09.14г. обаче ищецът изрично е променил петитума
на предявения от него иск, като е свел искането си до съда да се признае за установено между страните, че държавата е собственик на спорния имот /виж т.2.2. на л.90/.
На
основание молбата на ищеца от 25.09.14г., съдът
е приел доклад по делото, съгласно който спорът има за предмет положителен
установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК /виж определението
на л.207-209/, въз основа който е проведено и приключило производството по
делото.
Ето
защо и решението на съда ще даде отговор по предмета на спора такъв, какъвто
той е очертан с приетия по делото доклад, а не съобразно искането на ищеца
съгласно писмените му бележки, в частта относно осъждане на ответниците да му
предадат владението на спорния имот.
2.
С пледоарията по същество и с писмените си бележки отв.М.
навежда довод за придобиване на спорния имот вследствие и на изтекла в нейна
полза придобивна давност, при условията на
упражнявано в периода 2008г.-2014г. и досега добросъвестно давностно владение.
Видно
е от подадения от нея отговор на исковата молба /виж л.192-193/, както и от
приетия по делото без противопоставяне от страните доклад, че такова възражение
не е било надлежно повдигнато от тази ответница в срока за отговор на исковата
молба, поради което не е и очертано от съда с приетия доклад като съставляващо
част от предмета на спора, по който се следва произнасяне.
Ето
защо съдът няма да обсъжда с решението си въпроса дали ответниците са придобили
спорния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, при
условията на добросъвестно владение, упражнявано от 2008г. и досега.
ІІ.
По допустимостта.
1.Доколкото
ищецът сам е сочил с исковата молба, че правото на оперативно управление върху
ПИ 56784.536.58, част от който ПИ е и спорният за делото имот 56784.536.1550, е
предоставено на БРСП „Автоелектроника”, в лицето на
българския участник в същото смесено предприятие, сега МИЕ, както и защото сам
е приложил с исковата молба изпратено до МИЕ уведомление за връчване на Заповед
КД-14-16-819/20.05.13г. на същия адресат, с т.3 от определение №2332/07.08.14г.
/л.69-70/ съдът е повдигнал за изясняване въпроса воден ли е във връзка със
заснемането на нов имот с идентификатор 56784.536.1550 спор за материално право
по чл.53,ал.2 от ЗКИР, в редакцията му отпреди изм. с ДВ бр.49/14г., и как е
приключил този спор, като относими към преценката за
допустимостта на предявения пред него иск, и е дал ход на производството, след
като ищецът с молба вх.№26442/25.09.14г. го е уверил, че такъв спор не е воден
с ответниците по делото /виж т.3 на л.90 от цитираната молба/.
Отговорът
на повдигнатия от съда въпрос е търсен, доколкото, както това е изтъкнато и с
ТР №8/23.02.16г. по т.д. №8/14г. на ОСГК на ВКС, предметът на делата по искове
по чл.53,ал.2 ЗКИР в ред. отпреди изм. с ДВ бр.49/14г. и по исковете за собственост в установителната им част е идентичен, тъй че наличието на
воден и решен спор за материално право по ЗКИР би създал сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот между страните.
В
хода на производството, с оглед твърдения на страните за проведени съдебни
производства, отнасящи се до заснемане на спорния недвижим имот като обект на
кадастъра, се установи, че:
Издаването
на Заповед №КД-14-16-819/20.05.2013г. на Началника на СГКК- *** се предхожда от
други две административни производства, протекли във връзка с направени от Р.М.
и Н.С. искания за попълване на кадастралната основа с възстановения им по
реституция с Решение №Р3381/19.05.08г. на ОСЗГ- *** имот, като:
Със
Заповед №128/11.03.09г. на **** е отказано заличаването в КП на ПИ пл.№169 и
попълване на КП с нови ПИ пл.№№169 и 677, участващи в *** за производство на ***
в *** по плана на ЮИЗ ***и *** част, ***, поради неподписване
на Акта за непълноти и грешки от 25.08.08г. и изрично възражение вх.№Ю8
94-Р-124/14.01.09г., направено от БРСП „Автоелектроника”,
като пряко заинтересувано от исканото изменение на КП лице, заявило твърдения,
че то е собственик на парцел ***, ***, ЮИЗ с площ от 156 550кв.м., за
който притежава акт за собственост №2066/01.09.1989г. и АДС №1850/12.11.1987г.,
предоставен му за управление, че за него е заплатено съгласно Заповед
№СД-Б-130/31.08.1989г. на Председателя на ОНС- ***, извършен е въвод във владение, отразен е счетоводно като актив и е
извършено строителство, въз основа на представена строителна документация /виж
заповедта на л.407/. Обявлението за тази заповед е било получено в БРСП „Автоелектроника” не по-късно от 20.03.09г., от която дата
върху него е материализирано разпореждане ***- за информация /виж обявата на
л.406/. Постановеният с цитираната заповед отказ да се попълни КП с новия,
възстановен по реституция на Р.Б. и Н.С. имот, инициирали искането за попълване
на кадастралната основа, е бил потвърден след обжалването му от Р.Б. и Н.С. с
влязло в сила на 15.03.2010г. решение №1131/07.08.09г. на Административен съд- ***,
потвърдено с Решение №3369/15.03.2010г. на ВАС /виж двете съдебни решения на
л.408-413/.
Със
Заповед №КД-14-16-862/30.06.2011г. на Началник СГКК- ***, във връзка със
заявление №94-16061/28.06.2011г. на Р.М., е одобрено изменение на КККР на ***,
представляващо нанасяне на нов обект в КККР, а именно: ПИ с идентификатор
56784.536.1499 с площ 3788кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, собственост на наследници на Н.С. С. въз основа Решение
№Р3381/19.05.2008г. на ОСЗ- *** за възстановяване право на собственост на земи
в стари реални граници в землището на ***, съществувал и към момента на
одобряване на КК, но поради пропуск непопълнен в нея, довело до промяна в
границите на съществуващия в кадастъра като негов обект ПИ с идентификатор
56784.536.58, с площ отпреди промяната 156310кв.м., с начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10м./, при липса на данни за собственост въз основа на
документ и данни за площ след промяната- 152522кв.м. /виж заповедта на л.414,
скицата на л.415 и акт №904/30.06.2011г. за непълноти и грешки на л.416/. По
жалба на БРСП „Автоелектроника” срещу тази издадена
заповед е било образувано ахд № 2227/2011г. по описа
на Административен съд- ***, в което като заинтересувана страна е било
конституирано и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като
жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено,
поради оттегляне на обжалвания административен акт от страна на издателя му, с
протоколно определение на съда от с.з. от 10.01.2012г., влязло в законна сила
на 30.05.2012г. /виж двата протокола и двете определения на л.417-421/.
След
приключване и на второто от описаните две производства, във връзка със заявления вх.№
94-16061/28.06.2011г. и вх.№94-8755/22.03.13г. на Р.Б.М., със Заповед
№КД-14-16-819/20.05.2013г. на Началника на СГКК- *** е одобрено изменение в
КККР на ***, одобрена със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК, състоящо
се в нанасяне на нови обекти на КККР, включително на ПИ с идентификатор
56784.536.1550 с площ 3788кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, собственост на Н.С. С. въз основа Решение
№Р3381/19.05.2008г. на ОСЗ- *** по чл.14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници,
довело до промяна в границите на съществуващия в кадастъра като негов обект ПИ
с идентификатор 56784.536.58, с площ отпреди промяната 153002кв.м., с начин на
трайно ползване- за друг вид производствен, складов обект, собственост на МИЕТ
въз основа на АДС №2066/01.09.1989г., издаден от ОбНС-
***, станал след промяната с площ 148589кв.м. /виж заповедта на л.62-63 и
скицата на л.65/. Тази заповед е постъпила в МИЕТ на 21.05.2013г., като
приложена към изпратеното до това министерство, в качеството му на
заинтересувано лице, от Началник СГКК- *** уведомление за издаването и /виж
уведомлението на л.67/. По жалба на МИЕТ срещу тази заповед е било образувано ахд №1145/2014г. на Административен съд- ***, по което, с
решение №113/20.01.15г., потвърдено с решение №9308/02.09.15г. по адм.дело №4011/15г. на ВАС, искането на МИЕТ за
прогласяване нищожност на издадената заповед е отхвърлено по съображения, че
същата съставлява валиден административен акт, издаден от компетентен за
издаването и орган, а изтъкнатите от жалбоподателя други пороци на акта, отнасящи се до неговата
незаконосъобразност, не следва да се обсъждат, тъй като жалбата е подадена след
изтичане на срока за обжалване на заповедта и административният акт е саниран като влязъл в сила /виж двете решения на
л.601-604/.
Казаното означава, че спор за материално право между
страните не е воден, нито решен, тъй като описаните производства са с
административен характер и касаят единствено законосъобразността /валидността
на постановени в такива производства административни актове, тъй че предявеният
иск е с оглед коментираната насока допустим.
ІІІ. По основателността.
1.Със събраните по делото доказателства се установи,
както следва:
1.1. Със спогодба за създаване на *** за производство на ***,
подписана на 30.01.86г. между правителствата на НРБ и СССР /виж същата на
л.11-л.22 и пак на л.122-134/, договарящите страни учредяват на територията на
НРБ *** /БССП/, наричано в спогодбата Предприятието, което е ЮЛ на НРБ, получава
правата на такова от момента на регистрирането му по установения в НРБ ред, за
него ще се прилагат правните норми, действащи за държавните предприятия на НРБ
и ще осъществява своята дейност в съответствие със законодателството на НРБ и
тази спогодба /виж чл.І, чл.ІІ и чл.ІV от спогодбата и чл.1.1. и чл.1.2. от
Устава на л.23-40, същи и на л.135-153/. За създаване на Предприятието и осигуряване
на дейността му държавите учредителки образуват установен фонд от 60 млн рубли, в който участват с равни дялове, като за
покриване на своята вноска в уставния фонд българската страна ще осигури
изпълнението на работите по създаване на производствените мощности на
Предприятието /виж чл.V от спогодбата и чл.7 от устава/. Предприятието се
ползва с всички предимства и привилегии, които се предоставят на съответните
държавни предприятия в НРБ /чл.ХІ от спогодбата/. Спогодбата влиза в сила от
деня на подписването и и е валидна до 2000година, като се продължава
автоматично за всеки следващ десетгодишен период, ако никоя от договарящите
страни не уведоми за нейното прекратяване пет години преди изтичане срока на
действието и /чл.ХVІІ от спогодбата/.
1.2.На 13.09.90г., в търговския регистър на БТПП е
вписано съвместното предприятие БССП „Автоелектроника“
със седалище в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“, съдружници в което с дялов
капитал са: СО „Елпром“ и Министерство на
автомобилната промишленост на СССР /виж л.42, също и на л.155/. С допълнително
решение от 01.02.93г. е вписана промяна в наименованието на предприятието-
Българо- руско съвместно предприятие /БРСП/ „Автоелектроника“
и като съдружници са вписани : Министерство на промишлеността на РБ и Държавния
комитет по управление на държавното имущество на Руската федерация /виж л.43,
също и на л.156/.
1.3. С т.36 от решение №КЗ-13 на Комисията за земята от
31.07.1986г. е утвърдена окончателна площадка за изграждане на *** за
производство на ***, с която се засягат около 70дка обработваема земя от първа
категория при граници, посочени в приложената скица /виж решението на
л.468-484/.
С т.27 от решение №КЗ-8 на Комисията за земята от
14.03.1988г. е разрешено за разширение на предприятие „Автоелектроника“-
*** по реда на ЗТСУ/отм/ да се отчуждят 62 дка
обработваема земя от първа категория в *** на града, при граници, посочени в
приложения генерално- застроителен план /виж извлечение
от решението на л.46, на л.159 и на л.436, а в пълен текст- на л.485-523/.
С т.11 от решение №КЗ-7 на Комисията за земята от
18.08.1989г. е разрешено за нуждите на ДФ „Транспортна електроника“-***,
респективно на БССП „Автоелектроника“- ***, по реда
на ЗТСУ/отм/ да се отчуждят 23 дка обработваема земя
-нива от първа категория на НПСК ***, намираща се в *** на града, при граници,
посочени в приложената скица /виж извлечението на л.44-45, също на л.157-158, като
в приложеното от ищеца към негова молба вх.№32715/16.11.15г. заверено от ДА
„Архиви“ решение липсва страницата по р.В, т.11, за която е извлечението- виж л.524-544/.
Не се събра по делото описаното с исковата молба от ищеца
Решение №КЗ-8/15.05.87г., за снабдяване с което са му издадени съдебни
удостоверения /виж л.388, л.557, л.566 /, като от Държавна агенция „Архиви“ е
получен отговор, че то не е открито в архивните фондове на Централния държавен
архив /л.462/, с молба вх.№36761/22.12.15г. ищецът е уведомил съда, че въз
основа на съдебното удостоверение, издадено за да му послужи пред МС, е получил
отговор, неприложен към молбата, съгласно който, на основание Указ №2366 /ДВ
бр.58/85г./, КЗ функционира към МС от 1985г.-23.07.87г., а с Указ №918 /ДВ
бр.24/27.03.87г./ е прехвърлена към Съвета за селско и горско стопанство на МС,
който функционира в МЗГ /виж молбата на л.560-561/, а с молба
вх.№7104/07.03.16г. по факс е уведомил съда, че е получил отговор от МЗХ,
неприложен с молбата, съгласно който в учрежденския архив на МЗХ не се
съхранява търсеното Решение №КЗ-8/15.05.87г., поради което не поддържа повече
искането си за събирането му като доказателство /виж молбата на л.574-575 по
факс, съща и с вх.№7337/09.03.16г., изпратена по пощата/.
1.4. За терена на БССП „Автоелектроника“
са съставени два акта за държавна собственост:
1.4.1. АДС №1850/12.11.87г. /виж л.47 и л.423/, за празно
място с площ 94550кв.м., съставляващо парцел *** в ***, с бивш собственик НПК ***,
при граници: на запад-***; на север-***; на юг-***, предоставено за оперативно
управление на БССП „Автоелектроника“, актувано на
основание Заповед ИК 1359/06.10.1987г. и чл.77 от НДИ/отм/.
Със Заповед ИК 1359/06.10.1987г. /л.426/, издадена на
основание чл.32,ал.1,т.1 от ЗТСУ/отм/, протокол
№31,т.5 от 01.10.86г. на СТСУСА при ОбНС- *** /л.429/
и чл.75 от ППЗТСУ/отм/, е одобрено изменение на
регулацията на парцел ***- БССП за производство на *** в *** по плана на ***, в
южна посока до ***, съгласно приложената към заповедта скица /скицата липсва в
изпратената от *** до съда с писмо вх.№30753/28.10.15г. /л.422/ преписка по издаване
на АДС №1850/12.11.87г./. С протокол на №31 от 01.10.86г. на СТСУСА при ОбНС- *** /л.429/, с решение по т.5 от който е допуснато
разширение на терена, отреден за „Предприятие за производство на автомобилни
електронни системи“ с около 30 дка в южна посока в ***, като се извършат
процедурите по ЗООЗП- ЗТСУ.
Приложени са в преписката по съставения АДС №1850 още и:
Протокол №26 от 13.08.86г. на СТСУСА при ОбНС- *** /л.428/, с решение по т.2 от който, на основание т.36
от Решение КЗ-13/31.07.86г. и чл.32,ал.1 от ЗТСУ, отпадат парцели *** за
машиностроенето и ****- разширение и се отрежда парцел **** за нуждите на ****
за производство на *** в *** по плана на ЮПЗ-***, при граници: на север- ***;
на изток и юг- ***; на запад- ***, като следва да се извършат процедурите по
ЗТСУ и ППЗТСУ.
Протокол №35 от 20.09.1987г. на СТСУСА при ОбНС- *** /л.427/, с решение по т.5 от който, във връзка с
концентриране дейността на автоелектрониката на една
площадка, е допуснато разширение на терена на завода за автомобилна електроника
с 55дка в източна посока, заключени между пътищата покрай заводите ***, **** и
газопровода и ел.коридора, като се извършат процедурите по ЗООЗП, ЗТСУ и
ППЗТСУ.
На 29.10.87г. е съставен акт за трасиране на границите и
въвеждане във владение на БССП „Автоелектроника“-***,
въз основа на описаните като представени от инвеститора документи / л.51, също
на л.425/, включително платежно нареждане от 27.05.87г. за заплатени
3 800 000лв.- стойност на 95дка земя първа категория, на основание
чл.15 и чл.17 от ЗООЗП / л.49, също на л.424/.
1.4.2. АДС №2066/01.09.89г. /виж л.48 и л.430/, за дворно
място с площ 156 550кв.м., парцел ***в *** в ***, от които празно дворно
място с площ от 94550кв.м. е актувано със стар АДС №1850/12.11.87г., а
останалата част от 62000кв.м. се актува с този акт на основание чл.77 от НДИ, с изградени в него през 1988г. ****, битовка- изток и битовка- запад,
с площ от съответно 4104кв.м., 216кв.м., 216кв.м., с бивш собственик НПК *** и
БССП „Автоелектроника“, при граници: на запад-***; на
север-***; на юг-***, предоставено за оперативно управление само за българския
участник на БССП „Автоелектроника“, съгласно Нар.№11/30.12.87г., р.Общи
положения, чл.1.
В преписката по съставяне на този акт са приложени и:
Заповед № СД-Б-130/31.08.1989г. на Председателя на ОбНС- ***, с която, на основание чл.130,ал.1,т.2 от ЗТСУ
във вр. с чл.94,ал.1,т.2 от НДИ и чл.15 от ЗС, като е
взет предвид и изготвени ген план за БССП „Автоелектроника“,
на БССП „Автоелектроника“ е предоставен терена, съставляващ
парцел ***-БССП „Автоелектроника“ в *** по плана на ****,
при граници : на запад- ***; на север ****; на юг- ***. Това предоставяне е
възмездно- срещу заплащане на сумата от 1 454 200лв., съставляваща
стойност на правото на строеж, която е била заплатена /виж заповедта на л.434,
също на л.438 и л.54, и платежното нареждане на л.433, също на л.55/.
С исковата молба е представен и акт от 28.06.88г. за
въвеждане във владение на БССП „Автоелектроника“ по
отношение на 62дка земя с бивш стопанин НПСК *** /виж акта на л.52/, въз основа
на описани в акта документи, включително пл.нареждане по т.3 от описа за
внесени 2 462 000лв. по чл.15 и чл.17 от ЗООЗП /виж нареждането на на л.50, същото и на л.435/.
1.5. На 26.09.88г. е одобрен ген- план за изграждане на
БССП „Автоелектроника“ /виж л.53/, а с разрешение
№111/11.09.89г., съобразно одобрени на 17.08.89г. проекти, на БССП „Автоелектроника“ е разрешено изграждането на корпус
2-механичен /виж л.56/. На 31.08.91г., между инвеститора БССП „Автоелектроника“ и ГУСВ под 66340 е съставен акт- обр.10 за установяване състоянието на строителството при
спиране на работата за обект ***, при завършени към 31.08.91г. работи на
стойност 1051х.лв. /виж акта на л.57, също на л.372/.
От документите по опис /виж описа на л.260-261/,
представени по делото от третото лице- помагач „Автоелектроника“,
приложени на л.262-377 от делото, връзка с ***, на територията за изграждане на
който корпус, съгласно ген план за строителството на БРСП „Автоелектроника“,
според твърденията на ищеца е нанесен новозаснетия имот 56784.536.1550, предмет на спора /виж л.4
от исковата молба, абзац втори/, имат
единствено: разрешението по т.13, с
№77/29.11.90г., което се отнася за битова сграда към корпус 2 /л.274/ и вече
описания по –горе акт обр. 10 от 31.08.91г. /л.372/,
поради което, ако и да са приети по делото, останалите писмени доказателства по
този опис, отнасящи се до други разрешени, извършени и приети, незапочнати или
незавършени работи на обект „Автоелектроника“ и съставени за тях сметки, следва да се
считат неотносими към предмета на спора. Казаното
касае и приложените от ищеца към исковата молба на л.58-61 справка за
разплащане на смр и опис на незавършени и незапочнати
работи на корпус 2, които, макар да се отнасят до корпус 2, са свързани с
облигационни отношения между възложителя и изпълнителя на смр,
които въпроси са ирелевантни за това дело.
1.6. Изискани са по делото от ОСЗ- *** преписката по
издаване на Решение №Р3381/19.05.08г. /виж придружителното
писмо и преписката на л.585-600/ и от *** преписката по издаване на
удостоверение №9400А3080/09.04.08г. /виж придружителното
писмо и преписката на л.441-459/ .Събрани са в производството и представените от отв.М.
въз основа на издадено и съдебно удостоверение и твърдения за непълнота на
изпратената от *** преписка по издаване на удостоверение №9400А3080/09.04.08г.
документи, приложени на л.605 и л.606, които са изцяло идентични с приложените
в преписката по издаване на цитираното удостоверение документи, подредени на л.451
и л.452.
Въз основа на събраните две преписки се установи, че:
Със заявление вх.№338/18.02.92г., подадено до ОПК- ***, Ц. Х. С. е поискала възстановяването на
собствеността върху земеделска земя от общо 7.5дка, от която лозе от 3дка и
овощна градина от 2дка в *** и лозе от 2.5дка в ***, всички в землището на ***,
на наследодателя Н.С. С., с посочена по емлячен
регистър партида №385/виж заявлението на л.590, също и на л.598/.
Съгласно удостоверение на кмета на ***, в емлячните регистри на ***, под №385/49г., на името на Н.С.
С. са записани лозе от 3дка и овощна градина от 2дка в *** и лозе от 2.5дка в ***
/виж л.591./
Видно от удостоверение за наследници на Н.С. С., починал
на ***, същият е оставил като свои наследници съпругата си С. И. С., починала
на *** и сина си Б. Н. С., починал на *** като женен и оставил сам след смъртта
си като свои наследници съпругата си Ц.Х. С. и децата си Р.М. и Н.С. /виж
удостоверението на л.595/. Ц. Х. С. е починала на ***/виж удостоверението на
л.445/ и така двамата ответници Р.М. и Н.Б.С. са останали единствени наследници
на Н.С. С.
С протоколи №06308/10.09.92г. и №06-308/05.02.93г. на ОбПК- *** е признала по преписа №338/18.02.92г. на
наследници на Н. С. право на възстановяване на собствеността върху земеделските
земи в *** с площ от общо 5дка, а по отношение лозето от 2.5 дка в *** е
постановила отказ, тъй като същото
попада в землището на *** /виж протоколите на л.596 и на л.597/. Във връзка с
признатото право на възстановяване собствеността върху двата имота в *** и
влязъл в сила план за земеразделяне на ***, с Решение №06308/03.12.93г. /виж
л.593/, на наследниците на Н.С. С. е възстановено правото на собственост върху нива
от 4.750дка, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне на същото село,
съгласно приложената на л.594 скица от 18.03.94г., за който имот Ц. С., Р.М. и Н.С.
са се снабдили и с нотариален акт от 03.04.1995г. /виж л.592/.
По повод на отказания за възстановяване имот, находящ се
в землището на ***, от Р.М.,***, както личи от писмо изх.№П-566/04.06.2007г.
/л.589, също и на л.459- в преписката на *** по издаване на удостоверение/, очевидно е било подадено искане с
№П-566/03.05.07г. /липсващо в изпратената на съда от ОСЗГ *** преписка/, по
повод което молителката е била уведомена, че следва да изпълни процедурите по
чл.11 и чл.13 от ППЗСПЗЗ, като представи скица и удостоверение от ***.
В тази връзка, на 12.07.07г., от адв.Н.П.,
като пълномощник на Р.М.,*** е подадена молба вх№9400А3080
/виж л.455/. Със същата е заявено, че дядото на молителката Н.С. С. и баща и Б.
Н. С. притежавали в землището на ***, нива от 3дка, сега съставляваща имот пл*** по плана на ЮИЗ от 1955г., който бил заявен за
възстановяване пред бившата *** и отказан, тъй като попада в землището на ***,
поради което с молба №566/03.05.07г. тя поискала възстановяването му от ОСЗГ ***,
а доколкото последната я е уведомила, че следва да изпълни процедурите по чл.11
и чл.13 от ППЗСПЗЗ, моли да и се издадат скица и удостоверение по реда на
ППЗСПЗЗ за този бивш земеделски имот от 3дка, сега попадащ в урбанизираната
територия на ***, съставляващ имот пл*** по плана на
ЮИЗ от 1955г. /виж л.455/.
По молба вх.№ 9400А3080/12.07.07г. на Р.М.,***, на
основание чл.13,ал.5 от ППЗСПЗЗ, е издадено удостоверение изх.№9400А3080 /виж
л.446 и л.587- в двете преписки/, в уверение на това, че:
Бивш имот пл*** е нанесен в кадастралния план на ЮИЗ /без
заповед за одобряване, създаден около 1955г./ и в разписната книга към плана
няма записан собственик, като граничи с имот пл.№***, записан на ****, с имот пл***, записан на насл. На П. К.
и Д. Т. и от две страни път;
Имот пл.№***попада в границите на урбанизирана територия,
определена с КРП на ЮИЗ в УПИ **** за производство на ****, ***, с АДС
№1850/12.11.87г.;
Имот пл.№*** по графични данни съдържа 3788кв.м. и не е
застроен със сгради и елементи на техническата инфраструктура;
С протокол №12/14.11.52г. на Комисията по чл.67 от
ППЗПИНМ, е оценено като придаваемо се към парцела на
Държавно снабдяване по регулация място от 363кв.м. и сграда от имот пл.№***,
собственост на К. В.А., и няма искане за възстановяване по ЗТСУ, ЗПИНМ.
По молба
вх.№ 9400А3080/12.07.07г. на Р.М.,***, на основание чл.13,ал.6 от ППЗСПЗЗ, е
издадена и скица, съставляваща неразделна част от удостоверение по чл.13,ал.5
от ППЗСПЗЗ, с непосочени идентифиращи го данни
/л.477, също на л.588/.
На 19.05.08г., от
ОСЗГ- ***, по заявление вх.№Р338/18.02.92г. на Ц. С. за възстановяване право на
собственост на наследници на Н.С. С., на основание чл.18,ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ , е
издадено Решение №Р3381, с което на наследниците на Н.С. С. е възстановено
правото на собственост върху имот от 3.788дка, находящ се в строителните
граници на ****, с №*** от кадастрален план, изработен 1955г., при граници
съгласно скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ изх.№9400А3080 от 09.04.08г.,
издадени от ***/л.586 и л.444 в двете преписки/.
По заявление вх.№9400А9091/19.06.08г. на Р.М. *** /л.443/
за издаване на скица с координати и въвод във
владение на база решение на ПК, и е издадена скица с координати /л.447-гръб/ и
на 30.06.08г. е осъществен въвод с протокол №335
/л.442/.
1.7. С приетите по делото две заключения, изготвени от
в.л. С.М. /виж л.378-379 и л.549-552/, както и дадените от него в с.з. от
17.11.15г. обяснения /виж протокола на л. 554-гръб/, се установи, че:
В границите на имот с идентификатор 56784.536.1550 е
налично извършено строителство, изразяващо се в монтирани два реда
стоманобетонни колони и част от трасето на преминаващ през имота подземен колектор с една от шахтите му /виж
първоначалното заключение/.
Геодезическо заснемане на
извършеното строителството и съпоставянето му с одобрения за „Автоелектроника“ ген.план сочи, че започнато и незавършено
строителство е такова на промишлена сграда, съставляваща ****, а за
преминаващия през имота подземен колектор не може да се каже дали е част от ***
или е част от цялостната подземна инфраструктура на предприятието /виж допълнителното
заключение/.
2. При така установените в производството факти, съдът
направи следните изводи по съществото на спора:
2.1. Ищецът не доказа в производството твърдението си да
е станал собственик на спорния ПИ 56784.536.1550, като собственик на ПИ
56784.536.58, от който процесният новозснет
имот е част.
Че процесният ПИ 56784.536.1550
е заснет в границите на ПИ 56784.536.58 е установено категорично в процеса
както с приетите по делото две заключения на в.л. С.М., така и с представените
от страните писмени доказателства относно административните производства,
касаещи заснемането на този нов имот в границите на ПИ 56784.536.58, и по този
факт страните нямат спор.
При оспорване на предявения от ищеца положителен установителен иск, отв.М. не е
развила във връзка с обстоятелствата, на които ищецът основава придобиването на
своето право върху ПИ 56784.53658 други съображения, освен това, че от исковата
молба е неясно по какъв начин и на какво основание се твърди Държавата да е
станала собственик /виж отговора на исковата молба/, а с писмената защита се
изтъква единствено, че АДС имат констативен, а не конститутивен
характер по отношение на правото на собственост.
Че АДС не ангажират съда с материална доказателствена
сила по въпроса кому принадлежи правото на собственост, когато то е предмет на
спор за материално право, както пледира ответникът, е виждане, трайно възприето
от съдебната практика, а при действието на ЗДС и изрично разписано от чл.5,ал.3от ЗДС, съгласно който
АДС няма правопораждащо действие.
Затова, при съобразяване на събраните по делото
документи, съдържащи се в преписките по издаване на представените по делото АДС
№1850/12.11.87г. и №2066/01.09.89г., съдът заключи, че ищецът не установи в производството да е станал собственик
на процесния имот, в качеството на собственик на ПИ
56784.536.58, в границите на който той е бил нанесен, по силата на отчуждаване,
заплащане и въвод, воден от следните мотиви:
Ищецът
твърди, че отчуждаването в полза на Държавата на целия терен, с площ от общо
156 550кв.м., е било извършено по силата на решения на КЗ при МС,
постановени в периода 31.07.86г.-18.08.89г.
Едното от тези решения не се събра в производството
/№КЗ-8/14.03.88г./.
От събраните три решения, първото има за предмет утвърждаване
на окончателна площадка за изграждане на предприятие „Автоелектроника“
/за площ около 70дка/, а другите две- разрешения да се отчужди обработваема
земя по реда на ЗТСУ/отм/ за площ съответно от 62дка
и 23дка/, съгласно приложени скици /ген.план.
При разпределена върху ищеца тежест да установи всички
фактически твърдения, от които извлича правата си на собственик на ПИ
56784.536.58, той нито е повдигал искания за събиране, нито представи по делото
скиците, съставляващи приложения към решенията от 1986г. и 1989г., или ген.план
с очертание на границите на разрешените за отчуждаване с решението от 1987г.
62дка площ, тъй че да се установи конкретно
в площта по кое от трите решения стои процесният новозснет имот или попада частично във всяка от тези площи.
Казаното в предходния абзац няма решаваща стойност за
изводите на съда по-долу, тъй като те биха били еднакви без оглед дали това
конкретно обстоятелство е установено в процеса или не, поради развитите правни
съображения.
Проследяване на нормативната уредба за правомощията на КЗ
при МС, съгласно ЗООЗП/отм/ и ППЗООЗП/отм/, в релевантните към датите на издаване на събраните по
делото три броя нейни решения, на които ищецът основава извършеното отчуждаване
/31.07.86г., 15.05.87г. и 18.08.89г./, сочи, че на тази Комисия са възложени
следните функции и правомощия, редът за реализиране на които е подробно
разписан с ППЗООЗП/отм/, а именно:
Да включва в границите на населените места и промишлените
зони обработваема земя и пасища – по чл.5,ал.1, предл.1
от ЗООЗП, на който кореспондира чл.2,т.1 от ППЗООЗП и редът по чл.3-чл.5б вкл.
От ППЗООЗП;
Да определя обработваема земя извън границите на
населените места и промишлените зони за строителство и за други неземеделски
нужди- чл.5,ал.1,предл.2 от ЗООЗП, да определя
строителни площадки на социалистически организации върху стопанисвана от тях
обработваема земя-чл.5,ал.2 от ЗООЗП и да определя строителни площадки за
индустриални цели върху обработваема земя в границите на населените места-чл.7
от ЗООЗП, на които кореспондират съответно чл.2,т.2 и чл.2,т.5 от ППЗООЗП и редът за
избиране и утвърждаване на строителни площадки по чл.6-чл.17 вкл. От ППЗООЗП;
Да отчуждава
обработваеми земи, които се намират извън границите на населените места и
промишлените зони при наличието на утвърдена строителна площадка и генерален
план на обекта-чл.14,ал.1 от ЗООЗП, на който кореспондира чл.2,т.8 от ППЗООЗП и
да предоставя държавна обработваема земя
и пасища на държавни учреждения, стопански и обществени организации за
неземеделски нужди, когато земите се намират извън границите на населените
места и промишлените зони –чл.2,т.9 от ППЗООЗП, редът за които две правомощия е
разписан с чл.18-28вкл. от ППЗООЗП.
Аналогично на
закрепеното по чл.14,ал.1 от ЗООЗП/отм/ е и
правомощието, което освен от МС, може да бъде упражнено и от КЗ, регламентирано
с чл.6,ал.4 от НДИ/отм/, преди отмяната на цитираната
алинея с изменението, обн. с ДВ бр.71/12.09.89г., да отчуждава
обработваеми земи, които се намират извън границите на населените
места и промишлените зони, за неземеделски нужди, при наличие на утвърдена
строителна площадка и ген план за обекта, въз основа които се определя размера
на действително необходимата земя.
В конкретния
случай, от съдържанието на самите решения на КЗ, на които ищецът се позовава,
личи, че те са постановени по отношение на обработваеми земи, които към датата
на вземане на тези решения се намират в границите на *** и са част от неговата южна индустриална зона.
От горното следва,
че макар и КЗ да се произнася при упражняване на всяка от изброените по-горе
функции и правомощия с решения, не всяко постановено от нея решение е такова за
отчуждаване на обработваеми земи.
Че събраните в
производството три броя решения на КЗ, на които ищецът се позовава за
придобиване правото на собственост въз основа извършено с тях отчуждаване на
земи за държавна нужда, не са постановени в случая при упражняване на правомощието
на КЗ да отчуждава обработваеми земи, което по закон се отнася само за случаи
на земи, извън границите на населените места, ясно личи и от текста им, и от сравнението
на съдържанието им по съответните точки със съдържанието на вземаните от КЗ
решения, с които тя упражнява правомощията си да извърши отчуждаване, по
съответните техни точки, при прочит на събраните по делото решения на КЗ,
заверени от Дирекция „Централен държавен архив“, с пълния им текст /л.468-544/.
Съдът ще се ограничи тук само с няколко от множеството съдържащи се в
приложените по делото решения примери, илюстриращи казаното от него по-горе, а
именно: Макар титулният текст на Решение №КЗ-13/31.07.86г. да гласи, че то е
такова за отчуждаване и предоставяне на земя за държавни и обществени нужди,
видно от решенията по различните негови точки, с това решение КЗ е упражнила
различни свои правомощия, като : по т.т.1,6,7, аналогично на случая с ищеца,
разрешава да се отчуждят земи по реда на ЗТСУ; по т.т.3,11,12-отчуждава и
предоставя обработваеми земи; по т.т.2,5,22- предоставя обработваема или
необработваема земя за разширение /изграждане на площадки или мероприятия;
т.24-включва обработваема земя в границите на застроителния
и регулационен план.
Разрешението на КЗ
да се отчуждят земи по реда на ЗТСУ/отм/, видно от
чл.8,ал.2 от ППЗООЗП/отм/, поместен в р.ІІІ- Избиране
и утвърждаване на строителни площадки, е само предварително необходима
предпоставка при която се извършва определянето и отреждането на терена по реда
на ЗТСУ/отм/.
Затова следва да
се заключи, че със събраните по делото три броя решения на КЗ не е извършено
отчуждаване на обработваема земя за държавни нужди, както ищецът твърди, а е
определена строителна площадка и е разрешено да се извърши такова
отчуждаване за индустриални цели /за
индустриален обект/ по отношение на обработваема земя, която е в границите на
населеното място.
Довод в подкрепа
на твърдението на ищеца, че с представените от него решения на КЗ е извършено
отчуждаване на обработваеми земи в полза на Държавата, не може да се черпи и от
събраните по делото документи за извършени плащания по чл.15 и чл.17 от ЗООЗП и
осъществен въвод във владение, тъй като видно от
разпоредбата на чл.15 от ЗООЗП/отм/, вноската по
чл.15,ал.1 се прави от инвеститорите и когато се касае до отчуждени, и когато
се касае до предоставени им за
неземеделски нужди обработваеми земи, които се заемат след плащане на вноските
/15.ал.3/. В случая такъв инвеститор е бил БССП „Автоелектроника“,
за нуждите на което предприятие е определена строителна площадка и разрешено да
се отчуждят обработваеми земи, и който е извършил плащанията, съответно- бил е
въведен в терена след плащането им.
С отричане на твърдението на ищеца, че е придобил целия
ПИ 56784.536.58, в границите на който е и новозаснетия
процесен за делото ПИ 56784.536.1550, след отчуждаването му за държавни нужди с описаните
и коментирани вече решения на КЗ, остава да се прецени доколко ищецът е станал
собственик по силата на основанията за актуване на терена като държавна
собственост с двата представени от него АДС- №№1850/87г. и №2066/89г.
И двата акта сочат като основание за своето съставяне
чл.77 от НДИ/отм/, а първият- и Заповед
ИК1359/06.10.87г.
Към
датите, на които двата АДС са съставени-12.11.87г. и 01.09.89г., както и по
принцип, чл.77 от НДИ/отм/ не регламентира сам по
себе си основания за придобиване на правото на собственост, а хипотезите, в които
се съставят АДС за държавни имоти, респективно- случаите, в които такива актове
не се съставят.
Доколкото ищецът твърди да е станал собственик на ПИ
56784.536.58 вследствие отчуждаване, а чл.77,ал.5 от НДИ/отм/
гласи, че отчуждените за държавни нужди имоти се актуват при отчуждаването им,
съставените АДС ни връщат отново към въпроса осъществено ли е такова
отчуждаване, на който, с оглед твърденията на ищеца, че отчуждаването е
извършено с решения на КЗ вече се отговори отрицателно.
Същевременно, към датите на съставяне на двата
представени АДС, основани на чл.77 от НДИ/отм/,
отчуждаването на недвижими имоти за държавна нужда, като един от посочените в
чл.77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /други начини,
определени със закон/, се регламентира от разпоредбата на чл.101 от ЗС и
съгласно нейната ал.3 се извършва с разрешение на МС /ред. ДВ бр.12/58/,
респективно- със заповед на председателя на ИК на Областния народен съвет,
каквито в случая нито се твърди да са били издавани, нито са налични като
документи в изпратените на съда преписки по издаване на АДС /виж л.422-438/.
Регламентацията по цитираната вече норма на чл.101 от ЗС
за извършване на отчуждаването на недвижими имоти за държавна нужда не бележи
разлика и в съдържащата се към обследваните моменти уредба по НДИ/отм/, глава втора- Отчуждаване на имоти за държавна и
обществена нужда /чл.6-чл.8 вкл./ и глава четвърта- Ред за извършване на
отчуждаването /чл.24-32вкл./, преди изменението /отмяната им с ДВ
бр.71/12.09.89г. Разпоредбата на чл.6,ал.4 бе вече коментирана с това решение
по повод компетенциите на КЗ, като алтернатива на предвидените с нея правомощия
на МС, уредени и чл.24 и чл.30 от НДИ/отм/.
Поместването на коментираната уредба в НДИ/отм/ е във
връзка с нормата на чл.106 от ЗС, че подробните правила относно отчужденията по тази глава се уреждат с одобрен от МС
правилник и отмяната с пар.9 от ЗР на НДИ/отм/ на Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и
обществена нужда, обн. с в.Известия, бр.57/52г.
Що се касае до цитираната с АДС №1850 Заповед №ИК
1359/06.10.87г., видно от нея /л.426/, тя има за издател гл.архитект на ОбНС- ***, издадена
е на основание чл.32,ал.1,т.1 от ЗТСУ/отм/ и е такава
за изменение на регулацията на парцел ***- БССП- ПАЕСК съобразно скица,
несъбрана в производството.
От казаното по-горе относно компетентния към 1987г. по
чл.101,ал.3 от ЗС, чл.6,ал.4 и чл.24 от НДИ/отм/ да
извърши отчуждаване на недвижими имоти за държавна нужда орган следва, че
такова отчуждаване, респективно- придобиване на правото на собственост
вследствие отчуждаване, не може да бъде надлежно осъществено със заповед на
главен архитект на ОбНС.
Такава компетентност на посочения орган не може да се
изведе и от действащите към датата на издаване на заповедта разпоредби на ЗТСУ/отм/ за извършване на отчуждения за мероприятия на
държавата, регламентирани с чл.63 и следв. От ЗТСУ/отм/, тъй като съгласно чл.95 от ЗТСУ/отм/
те се извършват с мотивирана заповед на председателя на ИК на ОкрНС или ОбщНС.
Не се подлага на подробен коментар от съда събраната по
делото Заповед №СД-Б-130/31.08.89г. /л.434/, защото не е сочена като основание
за съставяне на никой от двата представени по делото АДС, съответно- за
придобиване на правото на собственост от ищеца, а само като основание за
осъществяване на въвод в терен с площ, каквато е
описана в АДС №2066.
В резултат на всичко казано по-горе съдът счете, че
ищецът не установи да е станал въз основа на отчуждаване, заплащане и въвод на парцел ***, *** по двата АДС, сега-ПИ
56784.536.58, а по този начин- и на процесния за
делото ПИ 56784.536.1550, заснет в неговите граници, тъй че да се признае за
установено с това решение по отношение на ответниците претендираното
от него като придобито вследствие извършено в полза на Държавата отчуждение на
недвижим имот право.
Изводът по този пункт от решението е достатъчно основание
за отхвърляне на предявения иск, без да се подлагат на коментар въпросите противопоставими ли са на ищеца правата на ответниците, с
оглед развитите от него доводи за липса на предпоставки за реституция по ЗСПЗЗ,
които не са били съобразени от ОСЗ при постановяване на решението и за
възстановяване на земя в стари реални /възстановими граници на наследници на Н.
С., което го прави незаконосъобразно, за неистинност на удостоверението по
чл.11 от ППЗСПЗЗ, въз основа което Решението на ОСЗ е постановено, по отношение
отразеното в него относно застрояването на имота и за нищожност на това решение.
Независимо от това, с оглед дължимия от съда отговор на
всички наведени от страните доводи, в следващия пункт съдът ще разгледа и
въпроса за това валидно ли е и законосъобразно ли е Решение №Р3381/19.05.08г.
на ОСЗ ***, тъй че извършената в полза на ответниците реституция и правата им,
черпени от нея, по отношение на процесния ПИ
56784.536.1550, да са противопоставими на ищеца, тъй
че да отблъснат иска му и на това самостоятелно основание, ако хипотетично се
счете, че имотът е бил преди това отчужден за държавна нужда.
2.2. Макар да твърдят нищожност на постановеното от ОСЗ
решение, видно е от развитите от ищеца и третото лице негов помагач
съображения, че същите са изцяло такива по законосъобразността му.
Представеното по делото решение №Р3381/19.05.08г. е
валиден административен акт, постановен от компетентния да го издаде съгласно
нормата на чл.14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ орган- ОСЗ.
Не се събраха по делото доказателства върху постановеното
от ОСЗ решение №Р3381/19.05.08г. да е упражнен съдебен контрол по реда на
чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ, което обстоятелство е поставено в тежест на отв.М., тъй като би я ползвало, поради което и на основание
тълкуването, дадено с цитираното ТР №5/14.01.13г. по т.д. №5/2011г. на ОСГК на
ВКС следва да се счита, че по отношение законосъобразността на това решение, съставляващо индивидуален
административен акт, може да бъде упражнен инцидентен съдебен контрол на
основание чл.17,ал.2,изр.2 от ГПК, тъй като същото се противопоставя в процеса
от ответниците на Държавата, ищец по делото, която не е била страна в
производството по издаването му.
В хода на извършване на този контрол съдът намери, че
цитираното решение е законосъобразно и
въз основа на него ответниците се легитимират надлежно като съсобственици по
наследство и реституция на ПИ 56784.536.1550, тъй че искът на Държавата да бъде
установено по отношение на ответниците, че тя е негов собственик, следва да се
отхвърли.
Тезата на ищеца, че в резултат на извършеното
отчуждаване, въвод и започнал към 01.03.1991г.
законно разрешен строеж, предоставената от Държавата на предприятието, встъпило
като неин помагач в процеса, възстановената на ответниците земя е загубила
качеството си на земеделска, както и че доколкото липсва акт на МС за отмяна на
извършеното нейно отчуждаване и не е отпаднала държавната нужда, за която е
била отчуждена, тя не подлежи на реституция, с оглед пар.41
от ПЗР на ЗСППЗ, не може да бъде споделена.
Пар.41 от ПЗР на ЗИД на ЗСППЗ с
ДВ бр.28/92г. постановява, че в едномесечен срок от влизането в сила на този
закон, Министерският съвет следва да отмени отчужденията,
извършени за държавни нужди, когато отчуждените земеделски земи не са
използвани по предназначение или държавната нужда е отпаднала.
В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл.19,ал.2 от
ЗООЗП/отм/, съгласно която, ако предвидените мероприятия не започнат в тригодишен срок от отчуждаването
или отреждането, те се отменят
и земята се връща на предишния
собственик или ползувател, като по същия
начин се постъпва и когато земята не се
използува по предназначението или размерът й надхвърля нуждите, за които
е била отредена или отчуждена.
В конкретния случай, доколкото с п.4.1 от това решение
съдът не намери за установено от ищеца извършено отчуждение за държавна нужда
на спорния за делото ПИ, разпоредбата на пар.41 от
ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ следва да се счита
за неприложима към него, а след като не е необходимо съобразяването и, то и
постановеното от ОСЗ не може да се намери за незаконосъобразно на това сочено
от ищеца основание.
Не е налице и твърдяната от ищеца пречка за реституция на
възстановения на ответниците имот, състояща се в неговото застрояване.
Установеното
с приетите по делото заключения и представени от третото лице- помагач на ищеца
обстоятелства, че с приложения по делото ген.план за изграждане на БСПП „Автоелектроника“, одобрен 1988г., е предвидено изграждане
на ***, че за реализиране на това предвиждане е издадено строително разрешение
от 1989г. и преди 1991г. са били извършени определени обеми смр,
вследствие които в реституирания на ответниците процесен
за делото имот сега се намират два реда стоманобетонни колони, както и че през
него минава трасето на част от подземен колектор с шахта, не са пречка за
извършване на реституцията, както ищецът пледира.
Оспореното
от третото лице- помагач като неистинско Удостоверение №9400А3080/09.04.08г., в
частта на удостоверяването, че „Имот пл*** ….не е
застроен със сгради и елементи на техническата инфраструктура“, за което е
открито производство по оспорване, е истинско по отношение отразеното в него,
че имотът не е застроен със сгради, тъй като наличието на два реда непокрити стоманобетонни
колони, попадащи в него, по аргумент от пар.5,т.46 на
ЗУТ, че груб строеж е сграда, на която са изпълнени ограждащите стени и
покривът, не може да се приравни на застрояване на имота със сграда. Аргумент в
подкрепа на този извод може да се черпи и от разпоредбата на пар.1в, ал.3, т.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, макар и тя да е
изрично отнесена като приложима само за целите на пар.4а
от ЗСПЗЗ, че не са сгради незавършените строежи до покрива включително. Затова
не може да се смята, че строителните дейности, изразили се в издигане на двата
реда стоманобетонни колони, извършени от третото лице- помагач на ищеца и
попадащи в имота, реституиран на ответниците, са от естеството на сградите,
примерно изброени с пар.1в, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
като такива, препятстващи реституцията по този закон.
Не
е оборена според съда истинността на оспореното от третото лице- помагач удостоверение
и в частта относно обстоятелството застроен ли е имотът с елементи на
техническата инфрастрактура. Извършеното
удостоверяване изцяло съответства на смисъла, вложен от разпоредбата на пар.1в,
ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ относно характера на съоръженията, които не позволяват възстановяване
на собствеността, определило като такива само откритите проводи, заемащи терена. В
случая имотът попада върху трасе на подземен провод,
несъставляващ такава пречка. В тази
насока съдът съобрази и задължителното тълкуване,
дадено с Решение №322/24.07.12г. по гр.дело №238/10г. на Іг.о. на
ВКС, че „Не всяко
подземно съоръжение е пречка за възстановяване
на собствеността, а следва да се
преценява какво е предназначението му и неговият правен статут“, доколкото „общият признак за изброените
с пар.1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ строежи
е, че след изграждането им, земята придобива статут да обслужва
сградите и съоръженията и ползването й за друго предназначение не може да
бъде осъществено -т. е. липсва обект,
който да бъде възстановен по реда на
ЗСПЗЗ“. В случая от скиците към приетите по делото заключения на в.л. Г.
личи, че се касае до част от подземен провод, който
стои на терена без никаква връзка с останалите нанесени върху него обекти от
застрояването, тъй че да се счете, че съставлява част от съоръжение, правещо
терена над него такъв с обслужващо го предназначение и непозволяващ реституцията
му.
Ето защо съдът заключи, че повдигнатото от
третото лице –помагач на ищеца оспорване на истинността на издаденото от *** на
основание чл.13,ал.5 от ППЗСПЗЗ удостоверение №9400А3080/09.04.08г. е останало
неподкрепено от събраните доказателства, тъй че то следва да се третира като
истинно в частта на удостоверяването, че към датата на издаването му имот
пл.№*** не е бил застроен, респективно- че за реституирането му не е
съществувала пречка по чл.10,ал.7 или по чл.10б, от ЗСПЗЗ и постановеното от
ОСЗ решение Р 3381/19.05.08г. е законосъобразно, за разлика от твърденията на
ищеца за неговата незаконосъобразност.
Не може да се сподели и развитият от ищеца и третото
лице- негов помагач довод, че постановеното в полза на ответниците решение на
ОСЗ е незаконосъобразно, тъй като е издадено на основание чл.18ж,ал.1 от
ППЗСПЗЗ, касаещ възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници върху земеделски земи, докато земята, чиято
реституция е прогласена с него, не е земеделска, а се намира в населено място,
в промишлената негова зона, и възстановяването и е следвало да се извърши по
реда на чл.11 от ППЗСПЗЗ.
Преценката за това дали една земя е била със земеделски
характер, тъй че да подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, се извършва към момента на обобществяването и, а в случая, видно от удостоверението на
л.591, за земите, заявени за възстановяване от наследниците на Н. С., такова обобществяване е извършено към 1949г. и те са били към този
момент земеделски.
От друга страна, чл.18з,ал.1 от ППЗСПЗЗ изрично
постановява, че в случаите по чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ ОСЗ постановява решение по
чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ. Също тъй, издаденото на ответниците като основано на
чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ решение №Р3381/19.05.08г., е постановено след
осъществяване на процедурата, изискваща се от чл.11 от ППЗСПЗЗ- въз основа на
скица и удостоверение по чл.13,ал.5 от ППЗСПЗЗ.
околкото други основания за незаконосъобразност на постановеното от ОСЗ Р
№3381/19.05.08г. ищецът и третото
лице не са
навели в процеса, както и предвид събраните доказателства относно внесената от Н. С. в ТКЗС земя, установеното от ответниците наследствено приемство по отношение на
вносителя, надлежно подадено от тях заявление за възстановяването и след влизане
в сила на ЗСПЗЗ и установена в процеса липса
на законови пречки за реституция, съдът намира, че постановеното
от ОСЗ
Р №3381/19.05.08г. надлежно легитимира ответниците като собственици по
наследство и реституция на спорния недвижим имот и по този начин отрича претендираното от ищеца право на собственост.
Предвид
съображенията по т.2.1 и т.2.2 от това решение, съдът намери, че искът на ищеца
да се признае за установено по отношение на ответниците, щото той е собственик
на ПИ 56784.536.1550, следва да се отхвърли като неоснователен.
В частта
за разноските.
Разноски
претендират ищеца, отв.М. и третото –лице помагач.
С
отхвърляне на иска, на основание чл.-78,ал.1 и ал.3, разноски не се следват на
ищеца и се следват на ответницата М..
На третото
лице- помагач разноски не се следват на основание чл.78,ал.10 от ГПК.
Отв.М. претендира разноски, за които не представя списък.
В
процеса отв.М. установи направата на разноски от 1890лв.-
изплатен в брой адвокатски хонорар по договор за правна помощ /виж л.202/,
които ищецът следва да бъде осъден да и заплати.
Воден от тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска, предявен от Държавата, чрез Министъра на
регионалното развитие, да се признае за установено по отношение на ответниците Р.Б.М., ЕГН **********
и Н.Б.С., ЕГН **********, щото Държавата
е
собственик на ПИ с идентификатор 56784.536.1550, нанесен
като нов обект на кадастъра
със Заповед
№КД-14-16-819/20.05.13г., в границите
на притежавания от
Държавата ПИ с идентификатор
56784.536.58.
Осъжда Държавата, чрез Министъра на регионалното
развитие, да заплати на Р.Б.М., ЕГН **********,
сумата от 1890- хиляда осемстотин и деветдесет лева-разноски в производството.
Това решение се постанови при участието на третото лице
БРСП „Автоелектроника“, в качеството му на помагач на
ищеца.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: