РЕШЕНИЕ
№ 1341
гр. Велико Търново, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110100121 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че за
времето от 09.12.2022г. до 29.06.2023г. между дружеството и ответника е съществувало
трудово правоотношение, съгласно което последният е назначен на длъжността *. Изтъква
се, че на 10.01.2023г. работникът е командирован да извърши международен превоз на стоки
от Франция до Великобритания като при проверка за граничен контрол в управляваното от
него превозно средство са открити мигранти. Навеждат се доводи, че за извършеното
нарушение на страните са наложени глоби от компетентните органи на Великобритания в
общ размер на 4950 британски лири, които са платени от работодателя. Ищецът твърди, че е
инструктирал ответника за необходимите мерки, които следва да предприеме, за да
предотврати превозването на нелегални мигранти, като с неспазването им последният
умишлено е причинил вреда в размер на платената глоба. Поради изложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
обезщетение за имуществените вреди от 4950 британски лири, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковата претенция. Заема становище, че по време превоза е
взел необходимите мерки, за да предотврати транспортирането на нелегални мигранти, като
компетентните органи, които са наложили глоба за нарушението са констатирали, че причина
за извършването му е неизпълнение на задължения на работодателя. Навежда доводи, че е
1
платил наложената му глоба от 150 британски лири, поради което е липсвало основание
плащането й от ищеца. С оглед изложеното счита, че е изпълнил трудовите си задължения и
не следва да отговаря за претърпените от ответника вреди, поради което отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
За периода от 09.12.2022г. до 29.06.2023г. между страните съществувало трудово
правоотношение, съгласно което ответникът заемал длъжността *като трудовите му
задължения били свързани с извършване на международни превози на товари. При
сключване на трудовия договор работникът се запознал с Правилника за вътрешния трудов
ред на работодателя и поел задължение да го спазва. В същия били регламентирани
инструкции към водачите на товарни автомобили при извършване на международни
превози, свързани с вземане на превантивни мерки за обезопасяване на превозните средства
срещу проникване на нелегални мигранти – проверки на оборудване, на укрепващи и на
заключващи системи при товарене, разтоварване и престой. По отношение на превозите за
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, поради заплахата от проникване
на мигранти в автокомпозициите, водачите пътуващи през Франция имали задължение да
преминават през доброволен контрол, да носят със себе си документ, описващ превантивна
система за сигурност срещу нелегално проникване в транспортното средство, доклад за
извършени проверки при всяко спиране с попълнен контролен лист, без значение дали
автомобилът е оставян без надзор, както и да не спират на по-малко от 150 км от порт Кале.
Със заповед на работодателя от 12.12.2022г. ищецът е командирован за срок от 90 дни да
извършва превози на товари от България до Европейския съюз, до други европейски
държави и Турция. На 09.01.2023г. последният осъществявал превоз на товар до
Великобритания като на територията на Франция управлявал влекач с * с прикачено към
него ремарке с р*. В тъмната част на денонощието и на път за пристанище Кале, водачът
спрял за престой на неохраняем паркинг. На сутринта на 10.01.2023г. превозът бил
възобновен без преминаване през пункт за доброволен контрол. При извършена проверка на
пристанище Кале от Гранични войски на Великобритания, в ремаркето били открити трима
нелегални мигранти като за констатираното нарушение на работодателя е наложена глоба от
4800 британски лири, а на работника – глоба от 600 британски лири. При определяне
наказанието на ответника е отчетено, че неосигурява ефективно обучение на работниците си
за предотвратяване влизането на нелегални мигранти и че има данни за предходни
нарушения от същия вид, а при определяне наказанието на ищеца – липсата на достатъчно
проверки по време на превоза на автомобила за защита от проникване на нелегални
мигранти и липсата на предходни наказания. След обжалване глобата на ответника е
намалена на 150 британски лири като за плащането й ищецът носил солидарна отговорност.
С преводно нареждане от 26.05.2023г. глобите са платени от работодателя по банкова сметка
2
на наказващия орган.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 126, т. 10 от КТ ответникът е имал задължение да спазва приетите в
предприятието вътрешните правила. Сред тях попадат и описаните в Правилника за
вътрешния трудов ред инструкции към водачите на товарни автомобили при извършване на
международни превози, свързани с вземане на превантивни мерки за обезопасяване на
превозните средства срещу проникване на мигранти, с които работникът е запознат при
сключване на трудовия договор. При осъществяване на процесния превоз водачът е спрял на
нерегламентирано място, не е извършил необходимите проверки преди потегляне и не е
преминал през пункт за доброволен контрол като е станал причина за укриване на мигранти
в управлявания от него товарен автомобил и за налагане на глоби както на него, така и на
работодателя си. Противоправното поведение е настъпило при изпълнение на трудовите
задължения на работника като характерът на неправомерните действия изключват
възможността те да са резултат от небрежност, за да намерят приложение правилата за
ограничената имуществена отговорност по смисъла на чл. 203, ал. 1 от КТ. Работодателят не
е отговорен за настъпване на вредите, защото е регламентирал инструкции, при спазването
на които се намалява рискът от проникване на мигрантите в ремаркето на управлявания от
ответника автомобил, а оттам и за последващото им откриване при граничния контрол и за
налагане на глоби. Работникът е съзнавал, че действия му противоречат на регламентираните
от ищеца превантивни мерки за обезопасяване на управляваното от него превозно средство.
Той е предвиждал, че по този начин в товарния автомобил могат да се укрият мигранти,
което представлява нарушение на законодателството на чужда държава за предотвратяване
нелегалния трафик на хора, и от това могат да възникнал имуществени вреди за
работодателя от налагане на глоба, като е допускал настъпването на тези обстоятелства, но
се е надявал това да не се случи /в същия смисъл са и решение №8 от 01.02.2018г. по
гражданско дело №1111/2017г. на ВКС, IV г. о. и решение №180 от 12.02.2019г. по
гражданско дело №3502/2017г. на ВКС, IV г. о./. От противоправното поведение на
ответника непосредствено са причинени вреди на ищеца, изразяващи се в намаляване на
имуществото му от плащането както на глобата на водача при условията на солидарна
отговорност, така и на наложената му глоба като работодател. Това от своя страна е довело
до възникване правото на ищеца, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, да претендира от
ответника заплащането на обезщетение за всички причинени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерното му поведение в размер на 4950 британски
лири, поради което претенцията в тази насока е основателна и следва да бъде уважена.
Поради липсата на изпълнение в срок на паричното задължение на ответника, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска – 05.01.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
3
на ищеца сумата от 2469,53 лв., представляващи сбор от направените в исковото и в
обезпечителното производство разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения.
Искането на ищеца за присъждане на разноски за платени такси по налагане на
обезпечителна мярка и за адвокатско възнаграждение по образуваното във връзка с това
изпълнително дело е неоснователно. Последните представляват разноски по изпълнителното
дело и следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.
Искането на ответника за разсрочване изпълнението на решението по реда на чл. 241, ал. 1
от ГПК е неоснователно поради липса на доказателства за имотното му състояние.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Т. Ж. Т. с ЕГН: ********** от *, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД,
да заплати на *, сумата от 4950 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ британски лири -
главница, представляваща обезщетение за причинени вреди от наложена глоба от Гранични
войски на Великобритания във връзка с открити на 10.01.2023г. нелегални мигранти в
ремарке с *, прикачено към влекач с *, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 05.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като и сумата от 2469,53 лв.
/две хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Оставя без уважение искане на Т. Ж. Т. с ЕГН: ********** за разсрочване изпълнението на
решението, на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4