Р Е Ш
Е Н И Е
№ 209
гр.
Габрово, 17.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в открито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. КОСЕВА
при секретаря Б.
Михова и в присъствието на прокурора ..., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№5 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Правното основание на предявената
частична претенция в размер на 25 001
лева от 108 150,20 лева е: Непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД срещу двамата
ответници при условията на солидарност, а
при условията на евентуалност неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД за
тази сума:
- срещу ответника Х.Х., реалният
получател на сумата от банката, за цялата частично предявена претенция 25 001
лева
-
евентуално срещу ответника С.Х. за цялата сума на частичната претенция 25 001
лева, при условие, че се установи отчетна сделка в негова полза за цялата сума
- евентуално
срещу двамата ответници, пропорционално на обогатяването им, или от всеки от
тях по 12 500,50 лева.
В исковата молба на Д.Д. се излага, че Д.С.,
починал на 11.10.2016г., е оставил саморъчно завещание от 01.04.2013г. в нейна
полза, с което я направил универсална наследница на всички негови движими и
недвижими имущества. Завещанието било обявено с протокол на нотариус К.К.на 19.10.2016г.
Към датата
на смъртта си наследодателят имал спестовен влог в ОББ- клон П. в размер на 108
150,20 лева. Този влог бил изтеглен на 21.10.2016г. от законният наследник на
починалия- неговият брат С.Х., чрез упълномощено за това лице- сина му Х.Х.. Започнали и приготовления за осребряване стойността на недвижимите
имоти, но нотариуса отказал сътрудничество по отношение проектираните сделки,
като обяснил на Хр. Х., че е налице завещание в полза на Д.Д..
Въпреки
това до момента С. и Х. Х. не възстановили сумата от изтегления влог на Д.Д. и
неправомерно я задържали, дори след като изрично били уведомени за завещанието
в нейна полза. Д.Д. ***, но било прието,
че не е налице престъпно обсебване.
Ищцата
предявила частичен иск пред РС- Севлиево
за неоснователно обогатяване от страна
на ответниците за сумата по паричният влог, за което било образувано гр.д.
№1077/2017г. Постановеният съдебен акт по това дело обаче бил обезсилен от
въззивната инстанция и делото върнато за ново разглеждане, поради неприемане на
дадената правна квалификация. Искът бил оттеглен от ищцата, като се предявява с
настоящата искова молба, но за по- голяма
частично претендирана сума.
С
настоящата искова молба и молба за изправяне на нередовности от 18.02.2020г.
/л. 24 от делото/, подадени пред Окръжен съд- Габрово, ищцата сочи, че
предявява два иска в условията на евентуалност:
Дори да се
допусне ответниците не са знаели първоначално, то след узнаването за
завещанието, обявено на 19.10.2016г., неправомерно задържат паричната сума,
която са изтеглили и чийто собственик въз основа на това универсално завещание
е Д.Д.. По този начин са й нанесени вреди- с неправомерното задържане на
изтеглената сума, което представлява "обсебване", респ. деликт
на плоскостта на гражданското право, тъй като това е станало без нейното знание
и съгласие. Нанесените вреди били в размер на изтеглената сума- непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.
Претендира
се ответниците да бъдат осъдени да заплатят на Д. Д. солидарно сумата 25 001
лева, представляваща част от непозволеното увреждане, което са й причинили и
което в пълен размер е сумата 108 150,20 лева, който иск е предявен като главен.
В условията на
евентуалност е предявен иск по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, който се обосновава с това, че въпреки съществуващото
завещание, без съгласието и знанието на
ищцата, сумата е изтеглена от ответната страна и по този начин с тази сума тя е
обедняла, а този, който я е получил, се е обогатил неоснователно за нейна
сметка.
Поради
това е претендирано в случай, че по делото не се установи непозволено увреждане, то сумата да бъде върната на
основание чл.59 от ЗЗД, като получена от ответната страна без основание в резултат
на разместване на блага, с равностойността на които ответната страна се е обогатила за сметка на ищцата, поради което да бъде осъден:
-
ответника Х.Х., реалният получател на сумата от банката, за цялата частично
предявена претенция 25 001 лева
-
евентуално ответника С.Х. за цялата сума на частичната претенция 25 001 лева,
при условие, че се установи отчетна сделка
в негова полза за цялата сума
- евентуално
двамата ответници, пропорционално на обогатяването им, или от всеки от тях по 12 500,50 лева.
В отговора на ответниците, в
становищата им по делото и писмената защита, се правят следните възражения:
Исковата
молба била нередовна поради липса на ясен и точен петитум на заявения иск по
чл. 45 ЗЗД- в какъв размер е
отговорността на всеки от ответниците в резултат на кои твърдяни неправомерни
действия, както и иск по чл. 55 ЗЗД или 59 ЗЗД е предявен, като последният бил
недопустим, тъй като можело да се предяви иск по чл. 55 ЗЗД. Исковата молба била
нередовна и поради липса на писмени доказателства за твърденията изложени в
нея, а прилагането на предходното съдебно производство било недопустимо.
Исковата
молба била неоснователна по същество- ищцата не доказала, нито представила
писмени доказателства за родствената връзка на двамата ответници, което те не
оспорват, както и че двамата следва да отговарят заедно по чл. 45 ЗЗД. Не било
представено соченото в исковата молба завещание, за да се установи
процесуалната легитимация на ищцата. Завещанието не било универсално, а частно.
Липсвал умисъл от страна на ответниците, както сочела и ищцата, а Х.Х. действал като пълномощник и не бил пряк
наследник на Д.С., поради което предявеният срещу него иск бил неоснователен.
В
писменият си отговор ответната страна е оспорила завещанието от 01.04.2013г., с
което ищцата се легитимира като универсален наследник, като счита, че същото не
е написано и подписано от наследодателя. Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от
приложените надлежно заверени: препис- извлечение от акт за смърт, протокол за приемане и обявяване на саморъчно
завещание и саморъчно завещание /на л. 7-9 от гр.д. №3301/2017г. на РС- Сливен/, налице е саморъчно завещание от Д.С.
в полза на Д.Д., съставено на 01.04.2013г. и обявено с протокол на
нотариус К.К.на 19.10.2016г., след
смъртта на наследодателя Д.С. / починал на
11.10.2016г./.
Законен
наследник на починалия Д.С. е неговият брат С.Х. /удостоверение за наследници от
гр.д. №3301/2017г. на РС- Сливен/,
който е упълномощил сина си Х.Х. да
изтегли наличната парична сума и да закрие влога на Д.С. в ОББ /пълномощно на
л. 11 от в.гр.д.№210/2018г. на ГОС/.
Факт,
който не се спори е, че това е станало на 21.10.2016г., както и, че сумата е
изтеглена в брой. Размера на паричната сума по банковата сметка е бил 108 150, 20 лева преди да бъде изтеглен-
това е видно и от потвърждение за закрита сметка и нареждане- разписка /л.47 и
л.48 от гр.д.№1077/2017г. на РС- Севлиево/.
Писмените
доказателства за горепосочените факти и обстоятелства, се намират в гр.д.№1077/2017г. по описа на СРС, приложено
с изрично определение /л.45/ към настоящото производство. В тази връзка
възраженията на ответната страна, че тези писмени доказателства не могат да се
ползват са неоснователни и не се възприемат от настоящият състав на съда. Няма пречка, а и в тази насока е трайната
практика на ВКС на РБ / Р. №73/30.03.2017г. по гр.д.№53570/2015г. ІV ГО, Опр.
№1299/18.11.2015г. гр.д.№3590/2015г. ІV ГО и др./, самото дело да бъде допуснато като доказателство и събрано чрез
прилагането му от гражданския съд, за да могат да се ползват намиращите се по него писмени
доказателства. Това
са писмените доказателства /без
експертизи/, които установяват безспорните посочени по- горе факти и
обстоятелства /протокол за приемане и обявяване на саморъчно завещание от
нотариус, удостоверения за наследници и др./. Освен това налице е хипотезата на чл.
232, изр. 2 ГПК- при прекратяване на делото поради оттегляне на иска,
ищецът по ново дело може да се ползва от вече събраните доказателства, ако за
тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. А такава е налице и досежно претенцията да се
представят писмените доказателства в оригинал, тъй като: оригиналите на част от
доказателствата са представени и се
намират в приложеното дело, а оригинала може да е само един; оригинала на
саморъчното завещание се съхранява в архива на нотариуса, който го е обявил и
не се изнася от там съгласно законовите изисквания- чл. 27 ЗН /дори при
необходимост от вписване в АВ нотариуса издава заверени преписи, но не се
изнася оригинала от архива на кантората/.
В тази
връзка всички възражения на ответната страна касаещи липсата на писмени
доказателства в оригинал и прилагането на гр.д.№1077/2017г. по описа на СРС,
направени и в отговорите по делото и в писмената защита, са неоснователни и на
същите е отговорено още в доклада по делото.
Видно от
приложеното /л. 9 от гр.д.№3301/2017г. РС- Сливен/ копие от процесното
саморъчно завещание от 01.04.2013г., текста му е следният:
„На първи април две
хиляди и тринадесета година /01.04.2013г./ подписаният Д.Х.С. *** с пълно съзнание за значенията
на акта правя следните разпореждания с имуществото си - движимо и недвижимо
която притежавам и различни депозите в различни банки по времето на моята
смърт.
Завещавам на
Д.П.Д. *** а именно.
1. Собственото си жилище - етаж от къща и с дворното място и стара къща която се
намира в гр. П. на ул. Х.А.№**
2. Апартамент който
се намира в
гр. П. на ул. Т.№ ** на първия етаж.
3. Земеделска земя в с. Т. общ. Н.
4. Земеделска земя в кв. "Д."
общ. Б..
5. Земеделска земя в с. Х. общ. К.
и всичка правото.
Това е моята воля която желая да
бъде изпълнена.
Завещанието написах и подписах
саморъчно без поправки, добавки и съкращения.“
Посочено е след цитираният текст-
гр. П., датата- 01.04.2013г., на същият ред, в дясно - завещател и подписът му,
а под подписа – Д.Х.С.. Завещанието от
01.04.2013г. е обявено на 19.10.2016г. от нотариус с рег. № 556 с горепосочения протокол за
приемане и обявяване на саморъчно завещание от 19.10.2016г.
Спорно по
делото е дали това саморъчно завещание е написано и подписано от наследодателя,
както и дали същото е универсално и ищцата наследява и паричните влогове на
наследодателя.
Разграничението между частното и
универсалното завещание се съдържа в чл. 16 ЗН, като завещателните
разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото
имущество на завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на
наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за
определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
Процесното
завещание, с посочен автор Д.Х.С., представлява общо /универсално/ завещание по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, а не завет, както възразява ответната страна. С
него е
изразена воля за разпореждане с цялото имущество на наследодателя, като дори изрично е посочено:
"правя следните разпореждания с имуществото си- движимо и недвижимо която
притежавам и различни депозити в различни банки по времето на моята
смърт". Единственото лице, посочено в завещанието, в полза на което се
прави същото, е Д.Д. и при прочит на документа няма съмнение в тази насока.
Наличието на граматически грешки и
начина на изразяване, който е индивидуален за всяко лице, по никакъв начин не променят изложеният
смисъл в това саморъчно завещание.
Обстоятелството, че по някакви причини, след като е посочил, че става
въпрос за "движимото и недвижимо имущество и различни депозити в
банки", завещателят е решил да индивидуализира само недвижимото имущество
по- конкретно, не променя вида на завещанието
и не го прави завет, отнасящ се само до недвижимите имоти. Наследството
се изчерпва с предмета на завещанието и при наличие на изрично посоченото от
наследодателя, че става въпрос за движимото и недвижимото му имущество и
депозити в различни банки към момента на смъртта му, като специално този израз е употребен в самият текст на
саморъчното завещание, то завещателното разпореждане е универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН / Опр. №398/19.06.2015г. по гр.д.№2179/2015г. І
ГО ВКС/.
По изложените
съображения, настоящият
състав на съда счита, че саморъчното завещание на Д.С. е универсално и придава на Д.Д. качеството на единствен
наследник на завещателя.
Но дори да
се приеме, че в случая има съмнения за характера на завещанието- дали е общо или частно, волята на завещателя
следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за
тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД. В случая тълкувайки завещателни
разпореждания във връзка едно с друго и
в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, при отчитане и на останалите доказателства по делото /предходните завещания, които е
писал наследодателя/, отново се
налага един извод за действителната му воля - Д.Д. да получи цялото му
движимо и недвижимо имущество. Завещателят визира и депозитите си в
банки като предмет на разпореждането със завещанието и всичките си права- "и всичка правото", което предвид, че не се
сочи друго правоимащо лице по
завещанието освен ищцата, с оглед ясната воля на завещателя да се разпореди и с
депозитите си в банки, преценено съвкупно с предходните безспорно универсални
завещания, и останалите събрани по делото доказателства, изяснява волята на
завещателя да извърши с разпореждането от 01.04.2013г. универсално завещание в
полза на ищцата по делото.
Освен това, дори да се приеме, че
завещанието от 01.04.2013г., което е последно, е частно, като последващо завещание то отменя предходното, само ако има
за предмет различен обем от права в сравнение с предходното или касае по-голям обем от права
върху едно и също имущество или обемът от права в двете завещания съвпада
напълно, т.е. съдържа воля за
разпореждане и с посочения в предходното завещание обем от права в полза на
друго лице /Решение 245/31.10.2011 г.
по гр. д. № 1189/2010 г., ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. А в случая това не е така- видно от всички завещания, предхождащи
процесното, неизменно е написано, че Д.Х.С. завещава на Д.Д. цялото си движимо
и недвижимо имущество и депозити в банки.
Видно от допуснатата и изслушана
пред настоящият съд съдебно- почеркова експертиза, приета като доказателство по
делото, ръкописният текст, с който е написано саморъчно завещание от
01.04.2013г. е написан от Д.Х.С. и подписа, положен за "завещател" е
изпълнен от него. Тази експертиза е допусната във връзка с оспорването на истинността /автентичността/ на процесното
завещание от страна на ответниците, за което е открито производство по чл. 193 ГПК- л. 46 от делото.
Ответната страна, чрез
процесуалният си представител, е поискала допускане на повторна съдебно-
почеркова експертиза, с възражение, че заключението съвпадало като резултат с
това по приложеното дело и вещото лице
не се запознало с всички материали /без да сочи кои/. Това искане е отказано от
съда по следните съображения, изложени и в съдебното заседание: Законът не дава възможност за допускане на повторна експертиза по
причина, че крайният резултат по изготвената
не е в полза на някоя страна по делото.
Вещото лице е изготвило пълно, подробно и мотивирано заключение. Същото
е използвало освен сравнителният материал по делото и материала установен при
личното му посещение в гр. П.- в нотариалната кантора на Нотариус П.,
в РУ на МВР- П. /отдела за издаване документи за самоличност/, в Историческият
музей в гр. П. /където се съхраняват оригинални документи съдържащи подписи и
почерка на Д. С./. Използвани са методите на разделно и сравнително изследване
на материала, както и техника и прибори описани в заключението. Както съда, така и ответната страна не могат
да ползват, да се позовават и да обсъждат
изготвена експертиза по друго дело /приложеното дело /, тъй като същата
не е устно и непосредствено събрана в настоящият процес и не може да се защити
от изготвилият я специалист. В резултат на това закона не дава възможност да се
обоснове допускане на повторна експертиза с възражение, че крайният й извод
съвпада с такъв по друго заключение по друго дело и от друго вещо лице. В с.з.
на 16.07.2020г., защитавайки експертизата си, вещото лице В. И. е посочило, а
това е видно и от цялото описано изследване в същата, че е направило
самостоятелни проучвания и изводи по поставените му задачи и въпроси, лично е
ходил и видял документите, лично е правил изследването. Оригиналите на част от
тези документи- като заявленията за издаване на лични документи находящи се в МВР- П., оригинала на
завещанието от 01.04.2013г. намиращо се в архива на Нотариуса и документите от
архива на Историческият музей в гр. П., не могат да се приложат по делото- съгласно
съответните нормативни актове оригиналите не могат за се изнасят от службите,
където се намират. Но вещото лице лично
и непосредствено се е запознало с тях, посещавайки съответните институции, за
което от страна на съда са му издадени съдебни удостоверения за достъп, а това
още веднъж обосновава изводите направени в заключението на приетата експертиза.
При така установената фактическа обстановка по делото и доказаното наличие
на универсално саморъчно завещание в полза на ищцата Д.Д., от правна страна съдът намира следното по
предявените искове:
Претенцията
за непозволено увреждане на ищцата е обоснована с обстоятелството, че дори да
се допусне ответниците да не са знаели първоначално, то след узнаването за
завещанието, обявено на 19.10.2016г. и предходното дело №1077/2017г. на СРС,
неправомерно задържат паричната сума, която е изтеглена без нейно знание и
съгласие и чийто собственик въз основа на това универсално завещание е тя.
Счита, че по този начин са й нанесени вреди- с неправомерното задържане на
изтеглената сума, което представлява "обсебване", респ. деликт
на плоскостта на гражданското право.
Фактите,
които в конкретният случай са от значение за спорното право, са дали има
неправомерни действия или бездействия на ответниците, които са причинили вреда
на ищцата. Незнанието на Х., че в полза на ищцата е налице универсално
завещание, което я прави собственик на изтегленият и задържан и до момента
паричен депозит, по никакъв начин не влияе
на крайната преценка, дали извършените от тях действия са неправомерни и
са довели до имуществена вреда за Д. Д.. Поради това възражението на
последните, че не са знаели за завещанието при тегленето на паричната сума на
21.10.2016г., което било вписано в АВ след това- на 18.11.2016г., както и, че
не са присъствали на обявяването му от нотариуса на 19.10.2016г./писмената
защита/, поради което не са можели да знаят за същото, са неоснователни. Освен това следва да се отбележи, че ответниците
са могли да направят справка за наличието на завещание в регистъра на
завещанията към Нотариалната камара, който съществува още от 17.10.2009г.,
преди да предприемат действия по теглене на сумата. С бездействието си-
неполагането на необходимата грижа да се направи такава справка, ответниците не
могат да оправдаят действията си.
Незнанието на ответниците, че в
полза на ищцата е налице универсално завещание и кога е обявено, е ирелевантно и по
причина, че обявяването на саморъчно завещание не е елемент от
фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на
това изискване не го прави нищожно. Считано от 01.01.2001г., и по силата на чл. 112, б.
“и” от Закона за собствеността и чл. 4, б. “и” от Правилника за вписванията,
саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост
или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в
Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот. Вписват се само
преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет. Обявяването на саморъчното
завещание по реда на чл. 27 ЗН, както и вписването на препис от обявеното
саморъчно завещание, не са условие да се
породи вещно- правното
действие на завещанието. Общото завещателно разпореждане по чл. 16 ал.1 ЗН придава на лицето, в
чиято полза е направено универсалното завещание, качеството на наследник, който измества от наследяване наследниците по закон, като наследяването по
завещание е с приоритет пред наследяването по закон. Правилото, установено с
чл.113 ЗС, според което актовете по чл.112 ЗС до вписването им не могат да се
противопоставят на трети лица, е неприложимо когато се касае до отношения на
придобиване на наследствени права по
силата на завещание спрямо наследника по закон.
Следователно
част от елементите на фактическият състав на чл. 45 ЗЗД са налице- факт е, че и
към момента ответната страна продължава да задържа изтеглената сума, въпреки
завещанието в полза на Д.Д., дори да се приеме, че това узнаване е станало по-
късно и въпреки, че придобитите права по завещание от страна на Д.Д. като универсален правоприемник на Д.С., са противопоставими на правото на наследство по закон на
ответника С.Х., без значение, че вписването на завещанието заради недвижимите
имоти /които не са предмет на настоящото дело/ е направено по- късно.
Правото за обезщетяване по чл. 45 ЗЗД обаче е
налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт
/виновно и противоправно деяние, в причинна връзка от което да са настъпили
вреди/. В случая ответната страна отрича правото на ищцата върху паричният
банков депозит, оспорвайки истинността /автентичността/- подписа и същността
/завет или универсално завещание/ на документа, с който тя се легитимира. Единият
ответник е законен наследник на починалият наследодател, а другият ответник е
действал като пълномощник на първия, като именно в тези си качества те са
предприели действия по изтегляне на влога.
Поради това не може да се приеме,
че тези действия и задържането на
изтеглената сума, осъществяват правонарушението "обсебване",
респ. деликт на плоскостта на гражданското право, както се твърди в исковата
молба. Не са налице всички елементи от фактическият
състав на чл. 45 ЗЗД, за да се уважи предявеният главен иск на това правно основание- като обезщетение на
деликт.
Основателен
е обаче искът с правно осн. чл. 59 ЗЗД за сумата 25 001 лева, предмет на
предявеният частичен иск, която е дължима от ответника С. Х..
При
иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже своето
обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях
/доколко обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт/, а в тежест
на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е
налице такова. Подлежащите на
установяване в настоящото съдебно производство факти с оглед доказателствената
тежест на ищцата, са доказани. От изслушаната по делото съдебно- почеркова
експертиза се установява, че
универсалното саморъчно завещание, въз основа на което същата се легитимира като собственик на изтегленият от ответника /чрез
пълномощник/ паричен влог, е написано и подписано от наследодателя. Придобитите
права по завещание от страна на Д.Д., като универсален правоприемник на Д. С., са противопоставими на правото на
наследство по закон от С.Х.- общото завещателно разпореждане по чл. 16 ал.1 ЗН
придава на лицето, в чиято полза е направено универсалното завещание качеството
на наследник, който измества от наследяване наследниците по закон, като
наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон. Освен, че
в случая става въпрос за паричен влог, а не за недвижимите имоти, правилото,
установено с чл.113 ЗС, според което актовете по чл.112 ЗС до вписването им не
могат да се противопоставят на трети лица, е неприложимо когато се касае до
отношения на придобиване на наследствени права по силата на завещание спрямо
наследника по закон. Доказано е и твърдението /което и не се оспорва от
ответниците/ относно факта за изтегляне на
сумата от сметката на праводателя
на ищцата. Налице е неоснователно обогатяване поради липса на друг валиден
източник на възникване на облигационна връзка между страните. Сумата е получена от ответника С.Х. без
основание, в резултат на разместване на блага, с равностойността на които
той се е обогатил за сметка на ищцата. Т.е. налице е връзката
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, защото и двете
произтичат от общия факт на получаване /изтегляне/ от страна на ответника на паричният банков
влог, собственост на ищцата, без основание. Това е сумата, с която ответникът -
законен наследник, се е обогатил, а ищцата е обедняла, тъй като е лишена от
същата. В случая искът е частичен и не
се претендира дори законна лихва от предявяване на исковата молба, като въз основа на гореизложеното се явява основателен
по правното си основание и доказан по размер.
По
отношение на другият ответник- пълномощник Х.Х.
претенцията следва да се отхвърли и за този иск. Когато едно лице
действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник
действия бъде осъществен фактическият
състав на чл. 59 ЗЗД, то не носи отговорност за обезщетяване в хипотезата на
неоснователно обогатяване. Извършените от този ответник действия във връзка с
установяването на фактическа власт върху паричните средства са в изпълнение на
възложените му права с пълномощно с нотариална заверка от 19.10. 2016г.- /л.11
от в.гр.д.№210/2018г. на ГОС/. По делото не е установено, а и другият ответник С.Х.
не твърди /в този смисъл документа на л. 102 от настоящото дело/, синът му Х.Х. да е осъществил лично за себе
си фактическата власт върху паричните
средства и да се ползва от тях, в резултат на което ищцата да е обедняла, а той
да се е обогатил /Р. 259/22.10.2014г. по гр.д.№1870/2014г. ВКС І ГО/.
С оглед
изчерпателност мотивите на съдебният
акт, следва да се отговори и на поддържаните възражения от ответната страна,
че ищцата е предявила или е следвало да предяви /направени са и двете
възражения/ иск по чл. 55 ЗЗД, а не по
чл. 59 ЗЗД: Настоящата съдебна инстанция споделя съдебната практика, съгласно
която правното основание в случая, съобразно
обстоятелствената част на исковата молба и петитума, е чл. 59 ЗЗД. Съдът определя правната квалификация на иска въз
основа на въведените от ищеца твърдения относно претендираното или отричано от
него право, поради
което счита, че претенцията не е с правно осн. чл. 55 ЗЗД. Правната
квалификация по чл. 55 ЗЗД според част
от съдебната практика включва конкретни активни действия на две лица, едното
дава нещо, а другото го получава, влива го в своята имуществена маса, увеличава
активите си. А в случая ищцата сочи изрично в исковата си молба, че тегленето
на влога е станало без нейно съгласие и дори без нейно знание. Поради това настоящият състав на съда е изключил тази
правна квалификация. Въпреки това следва да се отбележи, че според друга част от съдебната практика, в
термина "получаване" се влага по- широко съдържание, което не означава задължително наличието на лице, което "дава
нещо". Важен е факта на получаването и в случая то е налице- ответникът С.Х.
е получил сумата от паричният влог без основание. Същият не я е получил пряко
от ищцата, а я е изтеглил /чрез пълномощника си/ от банков влог. Този банков
влог е собственост на ищцата, въз основа на универсалното завещание, а не на
банката, от която паричната сума е получена физически- банката не е собственик
на паричните влогове, тя е само техен държател. След като ответникът е получил
нещо без основание, получил е паричните средства собственост на ищцата, макар и
не физически дадени от нея, а тя е
станала собственик не с факта на обявяване на завещанието, а по силата на
същото, то е налице неоснователно обогатяване от негова страна и иск с
квалификация чл.55 ЗЗД също би бил основателен.
И двата
текста- на чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД касаят неоснователно обогатяване, а всяка по-
горна инстанция може да коригира правната квалификация, съгласно правомощията
си / ТР № 1
от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК ВКС/. Както е посочено в исковата молба и в писмената
защита на ищцовата страна, от 2017г. правният спор между страните не е разрешен
до момента поради различия в определянето на правната квалификация от страна на
съдебните инстанции, което е в разрез с принципите на гражданското съдебно
производство. Според настоящият състав на съда спора по конкретният казус,
както е посочено по- горе, е дали
саморъчното завещание е написано и подписано от наследодателя и дали същото е
универсално, а не по кой текст за неоснователно обогатяване ще се квалифицира претенцията- по чл. 55 ал.1 ЗЗД
или чл. 59 ЗЗД.
Разноски:
С оглед изхода на делото ответникът С.Х.
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в настоящото
производство разноски в размер на сумата 1400 лева / ДТ 1000 лева и 400 лева
депозит експертиза/, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.П.Д. със съдебен адрес: ***-
адв. И. Б., против С.Х.Х. и Х.С.Х.- двамата от С., ул. А.№**, частично предявен
иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.П.Д. със съдебен адрес: ***- адв. И. Б. ***, против Х.С.Х. от гр.С.,
ул. А.№**, иск за цялата частично предявена претенция 25 001 лева, на осн. чл.
59 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Х.Х.
от гр.С., ул. А.№**, да заплати на Д.П.Д. , със съдебен адрес: ***- адв. И. Б. ***,
сумата 25 001 лева, представляваща частично предявена претенция, на осн. чл. 59 ЗЗД.
Признава
за недоказано оспорването на истинността /автентичността/ на документа саморъчно
завещание от 01.04.2013г. написано
от Д.Х.С..
ОСЪЖДА С.Х.Х.
от гр.С., ул. А.№**, да заплати на Д.П.Д., със съдебен адрес: ***- адв. И. Б. ***,
сумата 1400 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Велико Търново, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :