РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Стара Загора, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20225500500185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д.И.Н. и С.П.К., и двамата с адрес:
гр. П.б., ***, действащи чрез адв. Х.П., против решение № 29/02.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 3074/2021 г. по описа на Районен съд –Казанлък.
Първоинстанционното решение се обжалва като частично недопустимо,
и неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Оплакванията за частична недопустимост на обжалваното решение се
отнасят до частта му, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по
предявените от П.С.К. искове, както и в частта му, в която е признато, че
Д.И.Н. не притежава право на ползване върху поземлен имот с идентификатор
№ 55021.501.933 по КККР на гр.П.б., ведно с всички постройки в него, с
изключение на ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 55021.501.933.1 по КККР на гр.П.б..
В тази връзка се сочи, че ищецът П.С.К. няма правен интерес от
предявените от него искове, т.к. собствените му права върху недвижимите
имоти не са оспорени, не са нарушени и не са застрашени.
Досежно частта от обжалваното решение, в която е признато, че Д.И.Н.
1
не притежава право на ползване върху поземлен имот с идентификатор №
55021.501.933 по КККР на гр.П.б., ведно с всички постройки в него, с
изключение на ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 55021.501.933.1 по КККР на гр.П.б. се сочи, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск, т.к. в първото проведено открито съдебно
заседание ищецът е направил изменение на петитума на предявения срещу
нея иск.
По отношение частта от обжалваното решение, в която по отношение на
Д.И.Н. и С.П.К. се признава, че П.С.К. и С.С.В. са собственици по наследство
на едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
55021.501.933.2 по КККР на гр.П.б., с площ от 35 кв.м., и едноетажна
постройка за допълващо застрояване с идентификатор № 55021.501.933.5 по
КККР на гр.П.б., с площ от 17 кв.м.; че С.П.К. не притежава право на строеж
върху поземлен имот с идентификатор № 55021.501.933 по КККР на гр.П.б., с
изключение на право на строеж върху ½ идеална част от двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1 по КККР
на гр.П.б., и осъжда Д.И.Н. и С.П.К. да предадат на П.С.К. владението върху
½ идеална част от едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
№ 55021.501.933.2 по КККР на гр.П.б., с площ от 35 кв.м., и едноетажна
постройка за допълващо застрояване с 55021.501.933.5 по КККР на гр.П.б., с
площ от 17 кв.м., се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост.
Развиват се съображения, че процесните две сгради не представляват
самостоятелни обекти на правото на собственост, а са допълващи към
основната сграда за жилищна сграда, която е била построена по време на
брака на Д.И.Н. и П.С.К., когато е било извършено преустройство и
разширяване на сградите за допълващо застрояване въз основа на издаденото
разрешение за строеж на жилищната сграда, поради което са били придобити
от двамата бивши съпрузи чрез реализиране на правото на строеж и
приращение. Основателно било и евентуалното им възражение за
придобиването по давност на вещното право на строеж на тези две сгради,
започнала да тече през 1996 г. със започване на строителството на
двуетажната жилищна сграда, което обаче не било обсъдено от
първоинстанционния съд в нарушение на съдо-производствените правила.
Сочи се също така, че изводите на съда са необосновани, т.к. е приел за
доказани обстоятелства, за които не са били събирани доказателства, както и
не са били обсъдени приетите заключения на експертизите.
Претендира се частичното обезсилване на първоинстанционното
решение и частично прекратяване на производството, а в останалата му част
се претендира да бъда отменено и спорът да бъде решен по същество.
Претендира се и присъждането на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В законоустановения срок въззиваемите П.С.К. и С.С.В., действащи
2
чрез адв. Т.Д., са представили отговор на въззивната жалба, с който са я
оспорили като неоснователна.
Изложили са доводи, че първоинстанционният съд е постановил
допустимо решение, т.к. П.С.К. има правен интерес от предявените от него
искове доколкото с ответниците е налице спор относно придобивното
основание на процесните сгради и лицата, които се легитимират като техни
собственици, както и относно обемът на правото на ползване на ответницата
Д.И.Н., за който тя се легитимира с нотариален акт.
Изложени са и доводи, че обжалваното решение е правилно, т.к.
евентуалното възражение за придобивна давност е неоснователно и
недоказано, а изводите на съда, че правото на собственост върху процесните
сгради за допълващо застрояване не е било придобито вследствие
реализирането на правото на строеж върху жилищната сграда са обосновани
посредством събраните по делото доказателства и съответни на материалния
закон. Изложени са и доводи, че първоинстанционният съд не е допуснал
твърдените съществени процесуални нарушения, т.к. е обсъдил съвкупно
изявленията на страните и събраните по делото доказателства, в т.ч. и
заключенията на експертизите, и въз основа на тях е направил своите правни
изводи.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането
на направените по делото съдебни - деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от въззивниците се явява
Д.И.Н.; и двамата се представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото
поддържат въззивната жалба и пледират за уважаването й. Правят възражение
за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемите се явяват лично и се представляват от пълномощник-
адвокат, чрез когото оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждането на разноски.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П.С.К. и
С.С.В. срещу С.П.К. и Д.И.Н., с която са били предявени искове по чл.108 от
ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК, с които се претендира признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на
жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.2 по КККР на гр.П.б., с
площ от 35 кв.м., и едноетажна постройка за допълващо застрояване с
3
идентификатор № 55021.501.933.5 по КККР на гр.П.б., с площ от 17 кв.м.; че
С.П.К. не притежава право на строеж върху поземлен имот с идентификатор
№ 55021.501.933 по КККР на гр.П.б., с изключение на право на строеж върху
½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
№ 55021.501.933.1 по КККР на гр.П.б.; че Д.И.Н. не притежава право на
ползване за целия имот, както и осъждането на ответниците да им предадат
владението върху ½ идеална част от едноетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № 55021.501.933.2 по КККР на гр.П.б., с площ от 35
кв.м., и едноетажна постройка за допълващо застрояване с идентификатор №
55021.501.933.5 по КККР на гр.П.б..
Ищците са изложили твърдения, че са собственици при равни квоти по
наследство от П.С.К., починал 1997 г., на поземлен имот с идентификатор №
55021.501.933 по КККР на гр.П.б., с площ от 958 кв.м., ведно с построените в
него сгради с идентификатори №№№ 55021.501.933.2, № 55021.501.933.3, №
55021.501.933.4, № 55021.501.933.5 и № 55021.501.933.6. Имотът бил
собственост на наследодателят П.С.К. по н.а. № 55, т.I, дело № 98/1976 г. на
КРС.
В поземленият имот имало и жилищна сграда с идентификатор №
55021.501.933.1, която била построена от ищеца П.С.К. и ответницата Д.И.Н.
по време на брака им, въз основа на отстъпено им през 1996 г. право на
строеж от наследодателя П.С.К.. След прекратяването на брака им с развод по
гр.д.№ 4989/2018 г. на ЯРС, тази жилищна сграда останала в съсобственост на
П.С.К. и Д.И.Н. при равни квоти от по ½ идеална част.
С договор за дарение, обективиран в н.а. № 193, т.3, н.д. № 548/2021 г.
на нотариус Н.Калчев ответницата Д.И.Н. прехвърлила на ответника С.П.К. ½
идеална част от всички построени в поземления имот постройки, както и ½
идеална част от правото на строеж върху целия имот и си запазила право на
ползване върху целия имот.
Ищците твърдят, че по силата на договора за дарение ответникът С.П.К.
е станал собственик единствено на ½ идеална част от построената в
поземления имот жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1, т.к.
към момента на учредяване на правото на строеж за тази сграда останалите
пет постройки са съществували и са били собственост на наследодателя им
П.С.К.. Поради това считат, че Д.И.Н. не е придобивала собствеността върху
жилищната сграда с идентификатор № 55021.501.933.2 и едноетажната
постройка за допълващо застрояване с идентификатор№ 55021.501.933.5,
нито правото на строеж върху половината имот и не е могла да ги прехвърли
на ответника С.П.К., нито да си запази правото на ползване върху сградите и
имота, т.к. към момента на сключване на договора за дарение не е
притежавала тези права. Сочат, че макар и договора да не е произвел вещно-
транслативен ефект за тях е налице правен интерес от предявените искове,
т.к. ответниците се легитимирали с нотариален акт като собственик и
ползвател на двете постройки, правото на строеж върху целия имот и право на
ползване. Освен това ответниците ползвали двете постройки, където държали
4
свои вещи, и не позволявали на ищците да влязат в тях.
С подадения отговор на исковата молба ответницата Д.И.Н. е оспорила
исковете, като е изложила възражения, че двете сгради с идентификатор №
55021.501.933.2 и идентификатор№ 55021.501.933.5 са били придобити от нея
и бившия й съпруг на основание отстъпеното право на строеж и извършен им
през 1997 г.и 1998 г. основен ремонт, при който били променени
конструкцията и площта им. Ремонтът бил извършен без строителни книжа,
но двете сградите били търпими съгласно §16 и §127 от ЗУТ. Те
представлявали сгради на допълващо застрояване и имали обслужващ
характер спрямо жилищната сграда в имота. Твърди, че тя и съпругът и са
владели двете сгради в периода от 1998 г. до 2018 г., поради което са ги
придобили по давност. Сочи, че първият ищец владее и ползва двете сгради,
като сградата с идентификатор № 55021.501.933.5 се ползва и от втория
ответник. Твърди, че на основание учредено през 1996 г. право на строеж и
след прекратяване на съпружеската имуществена общност е собственик на ½
идеална част от жилищна сграда си идентификатор № 55021.501.933.1, ведно
с ½ идеална част от общите части на сградата, заедно с ½ идеална част от
правото на строеж върху поземления имот, целия с площ от 958 кв.м. и заедно
с ½ идеални части от обслужващите жилищната сграда сгради на допълващо
застрояване – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
55021.501.933.2, с площ от 35 кв.м., на която бил извършен основен ремонт
през 1997 г., и селскостопанска сграда с идентификатор№ 55021.501.933.5, с
площ от 17 кв.м. С притежаваното се била разпоредила в полза на сина си,
като си запазила правото на ползване.
С подаденият отговор на исковата молба ответникът С.П.К. е оспорил
исковете като неоснователни, като е посочил, че на основание договор за
дарение е собственик на ½ идеална част от жилищна сграда си идентификатор
№ 55021.501.933.1, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата,
заедно с ½ идеална част от правото на строеж върху поземления имот, целия с
площ от 958 кв.м. и заедно с ½ идеални части от обслужващите жилищната
сграда сгради на допълващо застрояване – еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 55021.501.933.2, с площ от 35 кв.м., на която бил извършен
основен ремонт през 1997 г., и селскостопанска сграда с идентификатор №
55021.501.933.5, с площ от 17 кв.м., на която е бил извършен основен ремонт
през 1998 г., като в полза на майка му Д.И.Н. имало учредено право на
ползване. Прави възражения, че сградите са били построени в двора на
дядото на баща му от родителите му по време на брака им, които са владели
двора и всички сгради в него като свои от времето на построяване на новата
къща. Оспорва, че владее жилищната сграда с идентификатор №
55021.501.933.2 и сградата с идентификатор№ 55021.501.933.5, като твърди,
че същите се ползват от баща му.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковете,
като е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици по наследство на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
5
№ 55021.501.933.2 по КККР на гр.П.б., с площ от 35 кв.м., и едноетажна
постройка за допълващо застрояване с идентификатор № 55021.501.933.5 по
КККР на гр.П.б., с площ от 17 кв.м., както и че С.П.К. не притежава право на
строеж върху поземлен имот с идентификатор № 55021.501.933 по КККР на
гр.П.б., с изключение на право на строеж върху ½ идеална част от двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1 по КККР
на гр.П.б., с площ от 102 кв.м., и Д.И.Н. не притежава право на ползване
върху поземления имот с идентификатор № 55021.501.933, ведно с всички
постройки в него, с изключение на ½ идеална част от двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1 по КККР на гр.П.б., с
площ от 102 кв.м., както и е осъдил ответниците да предадат на ищците
владението върху ½ идеална част от едноетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № 55021.501.933.2 по КККР на гр.П.б., с площ от 35
кв.м., и едноетажна постройка за допълващо застрояване с идентификатор №
55021.501.933.5 по КККР на гр.П.б..
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че въззиваемите П.С.К. и С.С. К.а са брат и сестра,
и са наследници по закон на П.С.К., починал 1997 г.
Въззиваемият П.С.К. и въззивницата Д.И.Н. са бивши съпрузи, чийто
брак е бил прекратен чрез развод с влязло на 11.03.2019 г. съдебно решение,
постановено по гр.д.№ 4989/2018 г. по описа на ЯРС, а въззивникът С.П.К. е
техен син.
С н.а. № 55, т.1, дело № 98/1976 г. на КРС наследодателят П.С.К. е бил
признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място с
постройките в него от 974 кв.м., находящо се в с.П.б., съставляващо парцел
IV-867 в кв.47 по плана на селото. По действащите КККР на гр.П.б. дворното
място, представлява поземлен имот с идентификатор № 55021.501.933 с площ
от 958 кв.м. и върху имота попадат шест сгради, както следва: двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1, с площ от 102 кв.м.;
едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.2, с площ от
35 кв.м.; сграда с идентификатор № 55021.501.933.3, с площ от 58 кв.м.,
предназначение: постройка на допълващо застрояване; сграда с
идентификатор № 55021.501.933.4, с площ от 30 кв.м., предназначение:
постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор №
55021.501.933.5, с площ от 17 кв.м., предназначение: постройка на допълващо
застрояване; сграда с идентификатор № 55021.501.933.6, с площ от 17 кв.м.,
предназначение: постройка на допълващо застрояване.
Със заявление от 20.06.1996 г. наследодателят П.С.К., като собственик
на имот пл.№ Х IV-933 в кв.96 по плана на гр.П.б. е дал съгласието си П.С.К.
да построи жилищна сграда, вила, гараж в собствения му парцел Х IV-933 в
кв.96 по плана на гр.П.б. със собствени средства и за свои нужди.
На 12.07.1996 г. е било издадено разрешение за строеж, а на 20.08.1996
г. е определена строителна линия и ниво. От приложената към строителните
книжа скица се установява, че към момента в имота е имало построена
6
масивна жилищна сграда и три постройки.
От заключенията на съдебно-техническата и допълнителната съдебно-
техническа експертиза се установява, че въз основа на заявлението на
наследодателя П.С.К. е предвидено изграждането на двуетажна жилищна
сграда, с гараж на първия етаж. В действителност е изградена предвидената
сграда с някои промени,довели до увеличаване на застроената площ на
сградата с около 6 кв.м. Съгласно одобрения проект стълбищната клетка на
жилищната сграда се допира до постройката с идентификатор №
55021.501.933.2 и така било изпълнено в действителност, което означавало,
че местоположението на постройката с идентификатор № 55021.501.933.2 не
е било променяно преди и след построяването на основната жилищна сграда.
Новопостроената сграда имала статута на самостоятелен обект,
разпределението на отделните помещения по етажите позволявало
обособяването й в три самостоятелни обекта. При изграждането на
новопостроената сграда имало разминаване с проекта в посока собствения
двор. Промяна в размерите на сградата по протежение на уличната регулация
и в участъка й на масивното стълбище нямало. То било изпълнено съобразно
проекта и се допирало до съществуващата сграда с идентификатор №
55021.501.933.2. Построената сграда била със статута на жилищна сграда и
представлявала основното застрояване в имота. Постройките с
идентификатор № 55021.501.933.2 и идентификатор № 55021.501.933.5
представлявали сгради от допълващото застрояване и били търпими строежи.
Сграда с идентификатор № 55021.501.933.2 съставлявала постройка от
допълващо застрояване с предназначение лятна кухня, а сграда с
идентификатор № 55021.501.933.5 съставлявала постройка от допълващо
застрояване с предназначение стопанска постройка с паянтова конструкция.
Сграда с идентификатор № 55021.501.933.1 представлява жилищна сграда и е
сграда от основното застрояване в имота; сградите с идентификатори №№№
55021.501.933.3, № 55021.501.933.4 и № 55021.501.933.6 представлявали
постройки на допълващо застрояване с предназначение стопанска постройка.
Сградите с идентификатор № 55021.501.933.2 и идентификатор №
55021.501.933.5 са постройки от допълващото застрояване; те са
самостоятелни постройки в зависимост от предназначението си. На двете
сгради бил извършван основен ремонт преди 2009 г.
От показанията на свидетелите К.Р. и В.В. се установява, че в дворното
място през 1998 г. е била построена нова къща. Преди това на нейно място е
имало кирпичена къща, която била съборена. В дворното място имало и други
постройки, като непосредствено до новата къща имало друга къща, където
живял П., докато строяли новата къща. В двора имало и помощни постройки
– хамбар, плевня, навес. Тези сгради били ремонтирани. В двете постройките
имало различни вещи – детски играчки, буркани със зимнина и др., които
заемали целите им площи. Постройките били ползвани от Д. и синът й С..
От показанията на свидетелите Й.К. и Ц.И. се установява, че по време
на брака си П. и Д. са живели в имота и са правили ремонти на сградите в
7
дворното място. Установява се също така, че повече от две години Д. не
живее там.
С н.а. № 192, т.3, рег.№ 5072, дело № 547 от 06.07.2021 г. на нотариус
Н.К., с рег.№ 700 на НК и район на действие при Районен съд –Казанлък
Д.И.Н. е била призната за собственик на ½ идеална част от еднофамилна
жилищна сграда, с идентификатор № 55021.501.933.1, ведно с ½ идеална част
от общите части на сградата, заедно с ½ идеална част от правото на строеж
върху поземления имот, целия с площ от 958 кв.м. и заедно с ½ идеални части
от обслужващите жилищната сграда сгради на допълващо застрояване –
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.2, с площ от
35 кв.м., на която и селскостопанска сграда с идентификатор№
55021.501.933.5, с площ от 17 кв.м.
С договор за дарение, обективиран в н.а. № 193, т.3, рег.№ 5072, дело №
547 от 06.07.2021 г. на нотариус Н.К., с рег.№ 700 на НК и район на действие
при Районен съд –Казанлък, Д.И.Н. е дарила на сина си С.П.К. притежаваните
от нея ½ идеална част от еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор №
55021.501.933.1, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, заедно с
½ идеална част от правото на строеж върху поземления имот, целия с площ от
958 кв.м. и заедно с ½ идеални части от обслужващите жилищната сграда
сгради на допълващо застрояване – еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 55021.501.933.2, с площ от 35 кв.м., на която и
селскостопанска сграда с идентификатор№ 55021.501.933.5, с площ от 17
кв.м., като си е запазила правото на ползване на имота.
При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата
за частично основателна по следните съображения:
В рамките на правомощията си при извършването на въззивната
проверка на обжалваното решение съдът намира същото за частично
недопустимо, т.к. първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим
иск, с който и признал за установено, че С. И. К. не притежава право на
строеж върху поземлен имот с идентификатор № 55021.501.933 по КККР на
гр.П.б., с изключение на право на строеж върху ½ идеална част от двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1 по КККР
на гр.П.б., с площ от 102 кв.м.
Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което
лицето, в чиято полза то е учредено, може да построи сграда върху чужда
земя и да стане собственик на постройката.
Това право тежи върху земята, т.е. върху поземленият имот, в който
бива построена сградата, а не върху самата сграда.
В случая с предявения иск въззиваемите – ищци претендират да бъде
признато, че въззивника С. И. К. не притежава право на строеж върху целия
поземлен имот, а върху ½ идеална част от построената в него двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1, което
представлява юридически нонсенс.
Обективно е невъзможно правото на строеж на една постройка да
8
съществува върху самата нея, то винаги се учредява за постройката върху
земята /поземления имот/.
По силата на договора за дарение С. И. К. се легитимира като
собственик на ½ идеална част от построената в поземления имот жилищна
сграда, ведно със съответната му ½ идеална част от правото на строеж върху
земята.
В този смисъл не е налице правен спор относно притежаваното от С. И.
К. ограничено вещно право и неговия обем, изискващ разрешаването му по
съдебен ред.
Ето защо първоинстанционното решение следва да се обезсили в тази
му част, а производството по делото да се прекрати.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за частична
недопустимост на обжалваното решение в частта му, касаеща предявените от
П.С.К. поради липсата на правен спор между страните относно притежаваните
от него права, както и в частта му относно предявения срещу Д.И.Н.
установителен иск поради произнасянето на съда по непредявен иск.
Правен спор между страните е налице, т.к. въззивниците, които са и
ответници по предявените искове, се легитимират съответно като собственик
и негов праводател и ползвател на поземления имот и построените в него
сгради в обем, различен от твърдения от въззиваемите – ищци.
Направеното в първото по делото открито съдебно заседание изменение
на петитума на исковата молба се отнася до предявения установителен иск,
отнасящ се до обема на правото на строеж, по отношение на който с исковата
молба е претендирано установяването, че С. И. К. не разполага с право на
строеж върху поземления имот, а с направеното изменение на петитума е
уточнено, че се претендира установяването, че С. И. К. не разполага с право
на строеж върху поземления имот, с изключение на право на стоеж върху
съответната идеална част за притежаваната от него ½ идеална част от
жилищната сграда.
То не се отнася до предявения установителен иск, отнасящ се до обема
на притежаваното от Д.И.Н. право на ползване, и доколкото между страните е
налице правен спор относно обема на притежаваното от нея право, то е
налице и правен интерес от предявения иск.
Неоснователна е въззивната жалба в частта й, с която се обжалва като
неправилно първоинстанционото решение в частта му, в която е признато по
отношение на С. И. К. и Д.И.Н., че П.С.К. и С.С.В. са собственици по
наследство на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
55021.501.933.2 по КККР на гр.П.б., с площ от 35 кв.м., и едноетажна
постройка за допълващо застрояване с идентификатор № 55021.501.933.5 по
КККР на гр.П.б., с площ от 17 кв.м., както и че Д.И.Н. не притежава право на
ползване върху поземления имот с идентификатор № 55021.501.933, ведно с
всички постройки в него, с изключение на ½ идеална част от двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1 по КККР
на гр.П.б., с площ от 102 кв.м.
9
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
собственикът на земята и наследодател на въззиваемите и учредил в полза на
П.С.К. право на строеж за жилищната сграда, която е била построена по време
на брака му с въззивницата Д.И.Н..
С реализирането на правото на строеж П.С.К. и Д.И.Н. са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху
построената сграда, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления
имот, в който тя е била построена.
След прекратяването на брака им всеки един от тях е станал собственик
на ½ идеална част от сградата и ½ идеална част от правото на строеж, а
впоследствие С. И. К. е придобил по дарение притежаваните от Д.И.Н., като
дарителката е можела да си запази правото на ползване върху ½ идеална част
от жилищната сграда и прилежащия й терен.
Неоснователни са твърденията на въззивниците, че са придобили и
правото на собственост върху ½ идеална част от построените в поземления
имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.2 по
КККР на гр.П.б., с площ от 35 кв.м., и едноетажна постройка за допълващо
застрояване с идентификатор № 55021.501.933.5 по КККР на гр.П.б., с площ
от 17 кв.м.
По делото е установено, че тези две сгради са били построени и са
съществували още приживе на наследодателя П.С.К. и представляват търпими
строежи.
Ето защо на основание чл.92 от ЗС по силата на приращението те са
станали собственост на собственика на земята, а в последствие на неговите
наследници по закон.
Възражението на въззивниците, че са ги придобили на основание
учреденото право на строеж е неоснователно, т.к. не се доказа суперфицията
да е обхващала и тези сгради и те да са били построени при реализирането й.
Обстоятелството, че на двете сгради е бил извършен основен ремонт по
времето, когато е била построена двуетажната жилищна сграда, не може да
обуслови придобиването на правото на собственост, т.к. ремонтът на
съществуща сграда не представлява придобивно основание за правото й на
собственост.
Неоснователно е и възражението, че тези две сгради са били придобити
по давност за периода от 1998 г. до прекратяването на брака на П.С.К. и
Д.И.Н..
Безспорно е, че през този период сградите са били ползвани от
съпрузите, които са живели в имота, но в случая е от значение
обстоятелството, че фактическата власт на П.С.К. е била установена на
основание наследственото му правоприемство от наследодателя П.С.К.. При
това положение той е бил само държател на придобитата по наследство от
С.С.В. ½ идеална част, като по делото не са събрани доказателства за
interversio possessionis - да е демонстрирал спрямо нея намерението си да
държи целия имот само за себе си, по начин, който да й е станал известен,
10
като по този начин да е отблъснал нейното владение. На същото основание
съпругата Д.И.Н. също е била само държател на идеалните части на С.С.В.,
като и по отношение на нея не са налице доказателства за упражнявано
давностно владение.
Обстоятелството, че двете сгради представляват постройки на
допълващо застрояване в имота също не обуславя придобиване на правото им
на собственост от собственика на сградата, представляваща основно
застрояване.
В случая са от значение обстоятелствата, че жилищната сграда е била
построена въз основа на учредено право на строеж и тези две сгради са били
построени преди учредяването му, поради което правото на собственост
върху тях е възникнало за собственика на земята, а не за собственика на
построената върху нея жилищна сграда. С промяната на титуляра на това
право собствеността върху тези две сгради е преминала у приобретателя –
наследниците на наследодателя П.С.К., а не е следвала собствеността на
сградата на основно застрояване.
Допълнителен аргумент представлява и обстоятелството, че сграда с
идентификатор № 55021.501.933.2 сама по себе си представлява едноетажна
жилищна сграда, която е търпим строеж, т.е. представлява самостоятелен
обект на правото на собственост, като за придобиването на правото й на
собственост е без значение дали се ползва за лятна кухня или за живеене.
Неоснователна е въззивната жалба в частта й, касаеща уважения
установителен иск, с който е признато, че Д.И.Н. не притежава право на
ползване върху поземлен имот с идентификатор № 55021.501.933 по КККР на
гр.П.б., ведно с всички постройки в него, с изключение на ½ идеална част от
двуетажната еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
55021.501.933.1, с площ от 102 кв.м.
От събраните по делото доказателства се установи, че по силата на
реализирано право на строеж и прекратена съпружеска имуществена
общност Д.И.Н. е придобила правото на собственост единствено върху ½
идеална част от двуетажната еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
№ 55021.501.933.1, с площ от 102 кв.м. и съответната му част от правото на
строеж за сградата върху поземления имот.
При това положение при отчуждаването на притежавания от нея имот,
тя е имала правната възможност да си запази правото на ползване само върху
½ идеална част от двуетажната еднофамилна жилищна сграда.
С н.а. № 193, т.3, рег.№ 5072, дело № 547 от 06.07.2021 г. на нотариус
Н.К., с рег.№ 700 на НК и район на действие при Районен съд –Казанлък
обаче учреденото в нейна полза право на ползване е в по-голям обем, поради
което и искът правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
Неоснователна е и въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение в частта му, в която Д.И.Н. и С.П.К. са осъдени да предадат на
въззиваемите владението върху ½ идеална част от едноетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.2 по КККР на гр.П.б., с
11
площ от 35 кв.м., и едноетажна постройка за допълващо застрояване с
идентификатор № 55021.501.933.5 по КККР на гр.П.б..
От събраните по делото доказателства се установи, че съсобственици на
тези две сгради пир равни квоти са единствено въззиваемите П.С.К. и С.С.В.,
а по титули за право на ползване и право на собственост Д.И.Н. и С.П.К. се
легитимират съответно като ползвател и собственик на ½ идеална част от
сградите.
Налице са и признания на страните и гласни доказателства, които
установяват фактическо ползване на двете сгради от въззивниците, за което
те не разполагат с правни основания.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че
първоинстанционното решение в тези му обжалвани части е правилно и като
такова следва бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото поради неоснователността на въззивната
жалба въззиваемите имат право на разноски, като с оглед на представените
доказателства за платено от П.С.К. адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., разноски в такъв размер следва да му бъдат присъдени.
По изложените мотиви и на основание чл. 270, ал.3 от ГПК и чл.271,
ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд –Стара Загора
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 29/02.02.2022 г., постановено по гр.д.№
3074/2021 г. по описа на Районен съд –Казанлък в частта му, в която е
признато за установено по отношение на П.С.К., ЕГН – **********, с адрес:
гр.П.б., *** и С.С.В., ЕГН – **********, с адрес: гр.К., ***, че С.П.К., ЕГН –
**********, с адрес: гр.П.б., *** не притежава право на строеж върху
поземлен имот с идентификатор № 55021.501.933 по КККР на гр.П.б., с
изключение на право на строеж върху ½ идеална част от двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1 по КККР
на гр.П.б., с площ от 102 кв.м. и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/02.02.2022 г., постановено по гр.д.№
3074/2021 г. по описа на Районен съд –Казанлък в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
С.П.К., ЕГН – **********, с адрес: гр.П.б., *** и Д.И.Н., ЕГН – **********, с
адрес: гр.П.б., *** да заплатят на П.С.К., ЕГН – **********, с адрес: гр.П.б.,
*** сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстаниця .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13