№ 14227
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110103757 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 вр.чл.188, т.2 и чл.358, ал.1, т.2 КТ.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.№
21718/22.1.2025г. от ищец Т. П. И., ЕГН **********, срещу ответник УНИВЕРСИТЕТ ЗА
НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО/УНСС/, ЕИК *********, като моли съдът
да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № ЧР-
***/5.4.2023г.на ректора на УНСС, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за дисциплинарно уволнение“.
Ищцата в ИМ твърди, че е заемала длъжността „старши преподавател“ в катедра
„ЧЕПЛ“ към факултет „МИП“ при ответника УНСС, по силата на трудов договор/ТД/ от
******2008г. От постъпването си на работа ищцата е изпълнявала съвестно своите
задължения, с чувство на отговорност и лоялност към работодателя-ответник.
През месец март 2023г. на ищцата се налага да ползва отпуск поради временна
неработоспособност поради настъпване на смесено тревожно-депресивно разстройство, като
в периода 20.3.2023г.–12.1.2025г. ищцата ползва няколко пъти отпуск поради временна
неработоспособно, платен и неплатен отпуск. Ищцата се връща на работа на 13.1.2025г.,
като на 14.1.2025г. й е връчена процесната/оспорена/ заповед, с която й се налага
дисциплинарно наказание ,,предупреждение за уволнение”, а самата заповед е съставена на
5.4.2023г.
На 14.3.2023г. и на 16.3.2023г. ищцата получава искания за обяснение от ответната
страна. На 16.3.2023г. и на 20.3.2023г. ищцата входира исканите обяснения в законово
установения срок пред ответника. Ищцата твърди, че така внесените обяснения не са взети
предвид при определяне на наказанието в нарушение на материалния закон.
На следващо място, ищцата твърди, че заповедта не отговаря на императивната
разпоредба на чл.195, ал.1 КТ, като в същата не са посочени конкретни мотиви за издаването
й, а единствено има бланкетно позоваване на протокол от комисия, определена от Ректора
със заповед №****/13.2.2023г. за проверка по писмо до ректора от студенти от 3-ти курс на
1
специалностите „МО“ и „ЕПИ“, доклад на доц.д-р П.Р. с вх.№***/15.3.2023г. и жалба до
Ректора на УНСС с вх.№***/21.3.2023г. от студенти 3-курс на специалностите „МО“ и
„ЕПИ“.
Сочи, че не са отбелязани конкретни факти, които да обусловят издаването на
заповедта, в този смисъл не е конкретизирано нарушението, за което се налага
дисциплинарното наказание ,,предупреждение за уволнение”.
Смята, че от заповедта не става ясно с кои действия и кога са извършени нарушенията,
какво е становището на работодателя за тежестта им, както и че липса аргументация относно
налагането на дисциплинарното наказание.
Твърди, че ищцата и към момента на подаване на ИМ не е запозната със съдържанието
на протокола от комисията, определена от Ректора със заповед №****/13.2.2023г. за
проверка по писмо до ректора от студенти от 3-ти курс на специалностите „МО“ и „ЕПИ“,
доклада на доц.д-р П.Р. с вх.№***/15.3.2023г. и жалбата до Ректора на УНСС с вх.
№***/21.3.2023г. от студенти 3-курс на специалностите „МО“ и „ЕПИ“, на които се основава
процесната заповед.
Отбелязва, че липсва декларация за запознаване срещу подпис на ищцата с ПВТР и
Правилника за дейността на УНСС, на чиито рзпоредби се основава заповедта, както и че
последните не са достъпни на уебсайта на университета, поради което е невъзможно за
ищцата да се запознае с правилата им.
Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл.194, ал.1 КТ.
Оспорва твърдяното в заповедта обстоятелство, че ищцата е подтиквала студенти да
изпращат писма до ректорското ръководство на университета в нейна защита.
Оспорва, че ищцата е оказала психически натиск върху студентите, като това
обстоятелство не е описано или аргументирано в заповедта.
Оспорва т.6 от заповедта, че ищцата е заснемала студенти без съгласието им.
Позовава се на предходно дело между същите страни, в което наложеното от ответника
дисциплинарно наказание ,,Забележка” е отменено като незаконосъобразно, както на това, че
в хода на това дело студенти от УНСС са дали показания в защита на ищцата.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да докаже осъществяването на
фактическия състав, от който се поражда правото му да наложи дисциплинарно наказание
съгласно чл.186, 187 и 124 КТ.
Сочи, че към други служители не са били предприети мерки при нарушаване на
трудовата дисциплина, а спрямо ищцата е инициирана процедура по налагане на
дисциплинарно наказание, без тя да е нарушила трудовата дисциплина. Поради това счита,
че е налице неравно третиране и дискриМ.ция, което е в нарушение на закона и допуска, че
това е израз на реваншизъм заради сигнали за нередности, подадени от ищцата и други
бивши служители в УНСС.
Отбелязва, че при определяне на наказанието ответникът не е взел предвид, че ищцата
няма предходни нарушения, освен едно, за което наказанието е отменено от съда, и че е
обичан и уважаван от студентите преподавател.
С оглед изложеното моли да се уважи предявеният иск, като заповедта и наложеното с
нея наказание бъдат отменени като незаконосъобразни, и да се присъдят сторените по
делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор/ОИМ/ с вх.№ 83982/10.3.2025г. застъпва
становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Оспорва,
че процесната заповед е издадена в съответствие с материалните предпоставки за това, в
законоустановения срок, от съответния компетентен орган, със законоустановеното
съдържание и мотиви.
2
Сочи, че в заповедта са описани всички нарушения на трудовата дисциплина, които са
констатирани от направените в тази посока проверки от съответните компетентни органи.
Отбелязва, че предоставянето на текстовете на писмото и жалбата от студентите до
ректорското ръководство на университета би било в нарушение със Закона за защита на
личните данни и поради тази причина съответните документи не са били показани на
ищцата.
Оспорва, че на ищцата не е била предоставена възможност да се запознае с ПВТР в
УНСС, както и с Правилника за дейността на УНСС, тъй като и двата нормативни акта са
публично достъпни на интернет страницата на университета, а на 30.4.2018г. ищцата е
декларирала писмено, че е запозната с текстовете на ПВТР в УНСС.
Счита, че позоваването на предишен сходен спор между същите страни е неотносимо
към текущия спор, тъй като все още няма влязло в сила съдебно решение, а също и че са
недопустими доказателствени средства събрани по друг спор.
Оспорва твърдението, че посочените в заповедта мотиви са бланкетни и не
конкретизират точно нарушението на трудовата дисциплина.
Твърди, че при налагането на наказанието е взел предвид критериите по чл.189 КТ.
Оспорва твърдението, че процесната заповед е израз на дискриМ.ция спрямо ищцата, а
действията на работодателя – израз на реваншизъм поради предходни спорове между същите
страни.
Възразява срещу доказателственото искане на ищцата да се предоставят заверени
копия от искова молба по гp.д.№ 13765/2023г. на CPC, ведно с доказателства, протокол от
съдебно заседание и съдебно решение, тъй като те нямат отношение към текущия спор.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира
присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, явява се лично, и чрез
процесуалните си представители-двама адвокати, поддържа исковата претенция и моли
съдът да я уважи.
В о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощно, оспорва иска,
поддържа възраженията наведени с ОИМ, няма възражения по проекто-доклада на съда и
моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът на основание чл.12 и чл.235 ГПк, като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми
уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи
приложени към ИМ-трудов договор/ТД/ № ОП-****/******2008г./л.14/;
доп.споразумение/ДС/№ ЧР-***/22.5.2012г. към ТД№ ОП-****/******2008г./л.15/;
дл.характеристика/ДХ/ на ищеца/л.16-17/; ДС№ ЧР-****/30.5.2017г. към ТД№ ОП-
****/******2008г./л.18/; удостоверение за стаж изх.№ ЧР-****/24.11.2022г./л.19/; адвокатско
пълномощно от 10.11.2022г., договор за правна помощ от 17.1.2025г. и банково извлечение за
плащане от 17.1.2025г./л.20-23/; Заповед № ЧР-***/5.4.2023г./л.24-26/; искане на обяснения с
изх.№ ЧР-****/14.3.2023г./л.27/; искане на обяснения с изх.№ ЧР-492/16.3.2023г./л.28/;
писмени обяснения от ищеца с вх.№ ***/16.3.2023г./л.29/; писмени обяснения от ищеца с
вх.№ ***/20.3.2023г./л.30/; писмо от студенти до Ректора на УНСС от 30.1.2023г./л.31-32/; и-
мейл от 30.1.2023г. за изпращане на писмо до Ректора на УНСС от студенти/л.33-34/;
експертни решения на ТЕЛК №*******/9.1.2024г. и №*******/21.10.2024г./л.35-38/;
заявление от ищец до Ректор на УНСС с вх.№ 42/14.1.2025г./л.39/ за представяне на ТЕЛК
3
решения; амбулаторен лист № *********/7.3.2023г./л.40/; ИМ с вх.№ 73139/16.3.2023г. до
СРС с пълномощно за адвокат, договор за пр.помощ от 6.3.2023г. и др.приложения към тази
ИМ, както и документи приложени към ГД № 13765/2023г. на СРС, 66 с./л.41-150/; болничен
лист/БЛ/ от 04.04.2023/л.151/; БЛ от 20.03.2023г./л.152/; заповед №ЧР-***/1.3.2023г. за
наложено наказание „забележка“ с искане на обяснения и приложени дадени такива, доклад
от проверки, заповед за проверки, протоколи от проверки, писмо на студенти до Ректора на
УНСС, БЛ от 19.12.2022г., уд. за стаж, заповед за разрешен отпуск, диплома магистър /л.153-
173/; декларация от 30.4.2018г. подписана от ищец, че е запозната с Правилник за ВТР в
УНСС/л.174/.
По делото е приета молба на ищец с вх.№ 38***/4.2.2025г. с приложени към нея
оригинали на пълномощно, д-р за ПП от 17.1.2025г. и копия на банково преводно нареждане
и банково извлечение /л.179-183/.
С подадения по делото ОИМ са приети като доказателства следните писмени
документи–оригинал на пълномощно от 21.2.2025г./л.196/; Заповед № ЧР-346/13.2.2023г. за
определяне на комисия за проверка на писмени обяснения дадени от ищеца по чл.193
КТ/л.197/; Протокол от 14.2.2023г. на комисия назначена със Заповед № ЧР-346/13.2.2023г.
на Ректор на УНСС/л.198/; искане на обяснения с изх.№ ЧР-****/14.3.2023г./л.***/; писмени
обяснения от ищеца с вх.№ ***/16.3.2023г./л.200/; Доклад до Ректор на УНСС от П.Р. с вх.№
***/15.3.2023г./л.201/; Доклад до Ректор на УНСС от Антония Пенчева във вр.с Доклад с вх.
№ ***/15.3.2023г./л.202/; искане на обяснения с изх.№ ЧР-492/16.3.2023г./л.203/; писмени
обяснения от ищеца с вх.№ ***/20.3.2023г./л.204/; жалба от студенти до Ректор на УНСС с
вх.№ ***/21.3.2023г./л.205-206/; Заповед № ЧР-***/5.4.2023г.на Ректора на УНСС за
наложено дисципл.наказание на ищеца „предупреждение за уволнение“/л.207-209/; БЛ №
*********/20.3.2023г./л.210/; БЛ № ******/4.4.2023г./л.211/; БЛ № *******/3.5.2023г./л.212/;
БЛ № *********/21.4.2023г./л.213/; БЛ № *******3/23.5.2023г./л.214/; БЛ №
********/20.6.2023г./л.215/; БЛ № *******/3.7.2023г./л.216/; БЛ №
********/31.7.2023г./л.217/; БЛ № ****/31.8.2023г./л.218/; писмо от РКЕМ към РЗИ В до
УНСС с № ******/26.10.2023г. с обр.разписка и ЕР№ ********/25.9.2023г./л.219-222/; писмо
от РКЕМ към РЗИ В до УНСС с № Вд-ИЗХ-122/25.1.2024г. с обр.разписка и ЕР№
*******/9.1.2024г./л.223-226/; БЛ № ******16.11.2023г./л.227/; БЛ №
********/16.11.2023г./л.228/; БЛ № ********/21.12.2023г./л.229/; БЛ №
*******/22.12.2023г./л.230/; товарителница на пратка на Еконт с № ********/л.231/;
заявление за неплатен отпуск от ищец до Ректор на УНСС с вх.№ 53/16.1.2024г. с копие на
ЕР№ ****/186/4.12.2023г. и Заповед №ЧР-***/25.1.2024г./л.232-234/; 2 бр.писмено
уведомление от 18.1.2023г. и 15.1.2024г./л.235-236/; заявление за платен отпуск от ищец до
Ректор на УНСС с вх.№ 54/16.1.2024г. с копие на ЕР№ *******/9.1.2024г. и Заповед №ЧР-
***/25.1.2024г., и Заповед №ЧР-***/12.2.2024г./л.237-241/; заявление за неплатен отпуск от
ищец до Ректор на УНСС с вх.№ 413/12.3.2024г. с копие на ЕР№ *******/9.1.2024г. и
Заповед №ЧР-**/13.3.2024г./л.242-245/; Заповед №ЧР-***/14.6.2024г./л.246/; БЛ №
*****/28.8.2024г./л.247/; товарителница на пратка на Еконт с № *******/л.248/; заявление за
неплатен отпуск от ищец до Ректор на УНСС от 26.8.2024г. и Заповед №ЧР-
***/2.9.2024г./л.249-250/; заявление за неплатен отпуск от ищец до Ректор на УНСС от
16.10.2024г. и Заповед №ЧР-****/5.11.2024г./л.251-252/; БЛ № ********/16.12.2024г./л.253/;
товарителница на пратка на Еконт с № *******/л.254/; Заповед №ЧР-2756/6.1.2025г. за
прекратяване на ползван отпуск на ищеца/л.255/; Заповед №ЧР-*****/6.1.2025г. /л.256/;
заявление от ищец до Ректор на УНСС от 14.1.2025г. и справка за ЕР на лице/л.257-259/;
Правилник за вътрешния трудов ред/ПВТР/ на УНСС в сила от 10.3.2011г. с последно
изменение от 4.2.2021г./л.260-282/; разпечатка от електронен сайт на УНСС/л.283/;
пълномощно за адвокати на ищеца/л.295 и л.298/.
С определение по чл.146 вр.чл.140 ГПК № 21003/13.05.2025г., за безспорно между
страните е обявено, и те не са го оспорили в о.с.з., че със Заповед № ЧР-***/05.04.2023г. на
4
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като същата
е връчена на 14.01.2025г., както и че през периода ищеца е ползвала отпуски-платени,
неплатени и за болест. Няма спор, че ищеца е дала писмени обяснени преди налагане на
наказанието и издаването на оспорената Заповед по реда на чл.193 КТ. Няма спор между
страните, че са във валидно ТПО към дата на подаване на ИМ в съда, и че между тях се води
предходен спор по наложено на ищеца наказание „забележка“, по което все още няма влязло
в сила съдебно решение.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен в законово-установения за това срок.
За успешното провеждане на предявения иск по чл.358 КТ вр.чл.188, т.2 КТ, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно трудово правоотношение. Ответникът, от своя
страна, е длъжен, в случай че ищецът установи горното обстоятелство, да докаже, че
правомерно е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“.
Съдът приема за установено, че ищеца е полагала труд по трудово
правоотношение/ТПО/ при ответната страна, което се доказва от събраните по делото
писмени доказателства, като този факт е безспорен между страните.
Съдът също така прави извод, въз основа на събраните доказателства, че процесната
Заповед № ЧР-***/05.04.2023г. е мотивирана и при издаването й, както и при налагане на
наказанието са спазени разпоредбите на чл.195, ал.1 КТ, и при спазване на изискванията на
чл.189, чл.193 и чл.194 КТ. Наказанието е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ, защото самия
ищец посочва, че до 13.01.2025г. е била в отпуски/по различни причини/, затова процесната
заповед е връчена на 14.01.2025г. като е спазена разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ - (3)
Сроковете по ал.1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в
законоустановен отпуск или участва в стачка.
По отношение на възражението на ищеца, че преди искане на писмените обяснения не
са били представени за запознаване документите посочени в заповедта за налагане на
наказанието, доколкото това не е необходимо, ако в документа, с който са поискани
писмените обяснения е посочено за какво се искат и с какво нарушение на трудовата
дисциплина е свързано искането. Следователно това възражение е неоснователно, за да
обоснове незаконосъобразност. Само в допълнение следва да се посочи, че работодателят
няма правно закрепено задължение да връчва на ищеца при искане на писмени обяснения на
копия от всички документи събрани в хода на проверката, която работодателя извършва.
По отношение на възражението наведено с ИМ, че не е установено мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение съдът достига до
извод, че също е неоснователно, защото ищеца си е позволила да наруши правата на
студентите, като ги е въвлякла в съществуващ трудов спор с УНСС за наложено
дисцип.наказание „забележка“ и да ги подведе да бъдат в нейна защита, с което от една
страна е нарушила правилата на вътрешния трудов ред на Университета, а от друга е
нарушила спокойния работен процес със студентите, като дори си е позволила да ги снима
по време на занятия, без изрично дадено съгласие. Със своите действия като преподавател
ищцата е нарушила и уронила престижа и доброто име на Университета, затова е
последвало налагането на настоящото наказание. Съдът достига до извод, че ищеца е
демонстрирала укоримо поведение, за което е наложено наказанието.
Доколкото и към момента, по спора воден между страните по ГД№ 13765/2023г. по
опис на СРС за отмяна на наложеното дисцип.наказание „забележка“, няма влязло в сила
съдебно решение/спорът се разглежда от СГС по подадена въззивна жалба/, то ответникът е
наложил следващото по тежест наказание предвидено в чл.188, т.2 КТ-предупреждение за
уволнение. Следва да се посочи, че ответникът не е необходимо и не е законово задължен да
5
налага едно наказание и после „предупреждение за уволнение“, но при така стеклите се
обстоятелства между страните се установява, че след наказание „забележка“ е наложено
настоящото оспорено „предупреждение за уволнение“. Самия работодател няма пречка да
наложи наказание „предупреждение за уволнение“ и без преди това да е наложил
„забележка“ ако тежестта на нарушението е такова, че налага да се приложи по-тежка
санкция.
Съдът намира, че ответникът правилно е наложил наказанието, като го е съобразил с
тежестта на проявеното от ищеца укоримо поведение. Следва да се допълни само, че ищецът
бе поискал ангажиране на свидетели в настоящия спор, от които в последствие се отказа,
защото студентите са отказали да се явят пред настоящия съдебен състав, което видимо
показва несъгласие да се намесват във втория възникнал трудов спор между преподавател-
ищеца и Университета-ответник, след като вече веднъж са били свидетели в предходния
спор, а от друга страна това идва да покаже, че вероятно студентите са били действително
подведени от ищеца, като не желаят да оказват съдействие в полза на същия, чрез явяване
пред съда в нейна защита по настоящ спор. Това е косвено доказателство за укоримостта на
поведението, за което е наложено наказанието и че такова поведение действително е
осъществено от ищеца.
Неоснователно е възражението на ищеца, че не е била запозната с Правилника за
вътрешния трудов ред на ответника, защото е подписала саморъчно декларация още на
30.04.2018г., а същия е публикуван и на Интернет страница на ответник, т.е. във всеки един
момент, при желание от страна на ищеца, тя е могла да се запознае с правата и със
задълженията си по него.
По отношение на възражението, че ищеца не е извършила посочените в спорната
Заповед нарушения, съдът го намира за напълно неоснователно, защото след като по спора
ищцата не успя да ангажира свидетели и да докаже, че поведението й е било напълно в
рамките на закона и Правилника за вътрешен трудов ред, и предвид събраните при
проверката от ответника документи приложени с ОИМ, съобразени при налагане на
наказанието, то се установява, че ищеца е проявила укоримото поведение описано в
Заповедта, с което най-малкото е уронила доброто име на Университета-ответник.
Следователно правилно срещу ищеца е предприето производство за налагане на наказание
по КТ, и такова е наложено след като са доказани елементите на допуснатите от ищеца
нарушения.
В случая се установява, че са изискани писмени обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ от
ищеца и е спазен срокът за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.195, ал. 1 КТ, поради което предявеният иск се
явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен. Това е така,
защото съгласно чл.195, ал.1 КТ - Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Видно е, че оспорената
заповед съдържа всички посочени в разпоредбата елементи, мотивирана е, посочено е кога и
как е извършено и в какво точно се изразява нарушението на Правилника за вътрешен
трудов ред на Университета-ответник.
Следователно съдът достига до извод, че оспорената заповед е мотивирана съгласно
изискванията на КТ, като следва да се потвърди, като предявения иск се отхвърли.
Доколкото оспорваният неведни с ИМ не се доказаха то съдът следва да отхвърли
исковите претенции.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора в полза на ответник следва да се присъдят разноски по реда на
6
чл.78, ал.3 ГПК по делото за адв.възнаграждение в размер на 1292,40лв., за което са
представени и приети по делото писмени доказателства.
Списък с разноски е представен по реда на чл.80 ГПК и е приет по делото от съда и за
двете страни.
Ищецът в последно проведеното по делото о.с.з. е посочил, че няма възражения по
представен списък от ответник по чл.78, ал.5 ГПК.
Доколкото иска е отхвърлен то по реда на чл.78, ал.6 ГПК няма основания съдът да
събира дължимата ДТ, защото спорът е трудов и ищецът е освободен от заплащане на
дължимата ДТ по спора.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ищец Т. П. И., ЕГН
**********, с адрес гр.В, ул.Д №**, ет.5, ап.25, срещу ответник УНИВЕРСИТЕТ ЗА
НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО/УНСС/, ЕИК *********, с адрес гр.София,
р-н Студентски, СТУДЕНТСКИ ГРАД бул.8-МИ ДЕКЕМВРИ, да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № ЧР-***/5.4.2023г.на ректора на УНСС, с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за дисциплинарно уволнение“, на
основание чл.358 КТ вр.чл.187, ал.1,т.8 и т.10 и чл.188, т.2 КТ.
ОСЪЖДА Т. П. И., ЕГН **********, с адрес гр.В, ул.Д №**, ет.5, ап.25, да заплати на
ответник УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО/УНСС/, ЕИК
*********, с адрес гр.София, р-н Студентски, СТУДЕНТСКИ ГРАД бул.8-МИ ДЕКЕМВРИ,
сумата от 1292,40 лева, за сторени от ответник съдебно-деловодни разноски по делото пред
СРС, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7