Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 22.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20-
ти състав, в публичното заседание на двадесети и седми февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 4638/2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът К.Г.М. твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 06.07.2015г. в гр. К.,
вина за което има водачът на л.а. „БМВ
316”, с рег. № ********Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.” АД
отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от настъпилото
травматично увреждане- фрактура кондили латералис тибие синистра ет фрактура
фибуле синистра РНС и контузио регио торацис синистра, в следствие на което за
продължителен период от време изпитвал болки и страдания, като твърди да търпи
същите и към момента на депозиране на исковата молба. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
възлиза на сумата в размер от 40 000лева. Претендира и лихва за забава от
датата на деликта- 06.07.2015г. до
окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на посочения от ищеца
деликвент, като твърди, че произшествието е настъпило при условията на случайно
деяние. Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който
пресичал пътното платно на необозначено за това място и под въздействието на
алкохол. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на пострадалия в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.
На 06.07.2015г. е съставен констативен
протокол за ПТП, в който е посочено, че на същата дата около 22,15ч., в гр. К., на ул. С. 87-89 е настъпило ПТП между
л.а. „БМВ“, с ДК № ********, с водач Е.А.Н. и участник- 2- пешеходец- К.Г.М.,
за който е посочено, че е с диагноза „фрактура
на лявото коляно“. Като обстоятелства и причина за настъпване на произшествието
е посочено, че участник 1 се движел по ул. С. в посока Гарата, като срещу №
87-89, поради движение с несъобразено скорост удря пресичащия пешеходец К.Г.М.,
с който реализира ПТП. С постановление от 04.12.2015г. образуваното по случая
досъдебно производство № 108/2015г. по описа на РУП- К., пр.пр. 0 642/2015г. на
РП- К. е прекратено по искане на пострадалия.
Според заключението на приетата
автотехническа експертиза произшествието е настъпило при следните обстоятелства:
на 06.07.2015г., около 22.15ч. в гр. К. на ул. С., в посока от ул. Ломско шосе
към ул. Обединение, л.а. БМВ 316 И, рег. № ********, се движел със скорост
около 50км.ч., когато приближил напречната улица Бреза и от нея, в посока от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходецът
предприел пресичане на ул. С.. Местопроизшествието било тъмно, без улично
осветление, без пътни знаци и пътна маркировка. Настъпил е челен удар между
пешеходеца и автомобила, който в своя област преден десен фар нанесъл удар в
левия крак на пешеходеца. При удара на краката тялото на пешеходеца е придобило
ротация, при която краката се вдигат нагоре, а главата пада надолу и се удря в
десния долен край на челното стъкло на автомобила. След удара тялото се
отхвърля напред и вероятно пада на пътната настилка, за което няма данни.
Вещото лице сочи, че при изчисления на база обективни данни скоростта на
движение на лекия автомобил е била около 50кв.м., като на място няма оставени
спирачни следи. Вещото лице сочи, че при тази скорост на движение на лекия
автомобил ударът за водача на МПС е бил предотвратим само при бавен ход на
пресичане на платното от страна на пешеходеца. По делото няма събрани
доказателства относно начина на пресичане на пешеходеца на пътното платно.
Установява се, че е носел багаж са храна в двете си ръце и че е бил под
въздействието на алкохол. Според заключението на вещото лице при липса на данни
за спрели автомобили на пътното платно пешеходецът е имал възможност да
възприеме приближаващия се автомобил и да съобрази поведението си с него,
конкретно да съобрази, че автомобила е в опасна близост, да изчака да премине и
тогава да предприеме пресичането.
Предвид събраните по делото
доказателства- писмени- констативен протокол и протокол за оглед на
местопроизшествие, както и заключението на автотехническата експертиза, съдът намира
за пълно установен по делото механизма на настъпване на произшествието посочен
в заключението на вещото лице. В настоящия случай произшествието е настъпило на
необозначена и несигнализирана пешеходна пътека според дефиницията на §6, т.
54, изр. второ от допълнителните разпоредби на ЗДвП, представляваща продължение
на тротоар на кръстовеще върху платното за движение. При конкретната пътна
обстановка- тъмна част на денонощието, липса на пътни знаци, движение в
населено място, приближаване към кръстовище и с оглед посочената от вещото лице
опасна зона за спиране и съответната и скорост на движение, съдът намира, че
водачът на лекия автомобил е управлявал същия с несъобразена скорост- нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. В същото време предвид мястото на настъпване на
произшествието- на пешеходна пътека, той е нарушил и правилата на движение на
чл. чл. 5, ал.2, т.1 и чл. 116 от ЗДвП. В случая не се установява водачът на
лекия автомобил да е действал при условията на „случайно деяние“, тъй като той
е бил длъжен и е могъл да предвиди преминаването на пешеходец на пешеходна
пътека и да събрази поведението си с тази възможност.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице основания за уважаване на прекия иск.
По възражението на ответника за
съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението
може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012
г.
на ВКС, II т. о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение
№ 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014
г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗ.вП е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта
на доказване на тези факти е у ответника.
В настоящия случай не са събрани
преки доказателства за поведението на пешеходеца и начинът му на пресичане. При
липса на такива, а и обстоятелствата, че ищецът е бил повлиян от алкохол, както
и е бил с багаж съдът намира, че може да се направи извод, че той се е движел с
бавен ход. Същевременно според заключението на вещото лице той е имал
възможност да съобрази обективно опасната близост на лекия автомобил и да го
изчака да премине преди да започне своето пресичане. Ето защо съдът намира, че
по делото несъмнено се установява нарушение на правилата за движение по
пътищата и от страна на ищеца, който с
поведението си е нарушил правилото на чл. 113, ал.1, т.1 от З.вП.
При съпоставка противоправното поведение
на деликвента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява
характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на
всеки от двамата причинители, като с по- голяма тежест се характеризира
нарушението на водача на моторното превозно средство. В тази връзка следва да
се отбележи, че законът с по- голяма строгост подхожда към противоправното
поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това на останалите
участници в движението по пътищата, тъй като управляването на МПС представлява
дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена опасност и
несъобразяването на правилата по осъществяването й е по- укоримо / в този
смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този смисъл е и задължителната
практика на ВКС- решение № 33/04.04.2012г.
по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. №
1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т.
о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай водачът на
моторното превозно средство освен, че е карал с несъобразена скорост, не е
съобрази и това, че приближава кръстовище, на което има пешеходна пътека, макар
и необозначена. Противоправността в поведението на пострадалия пешеходец се
изразява едИ.твено в това, че не е съобразил пресичането си с приближаващия
автомобил и с неговата скорост. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на
ищеца в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде
определен в размер на 1/5.
Според заключението на съдебно- медицИ.ката
експертиза от настъпилото на пътнотранспортно произшествие ищецът е получил счупване
на външния кондил на големия пищял и счупване на малкия пищял в горната му част
на левия долен крайник и контузия на лявата част на гърдите. Вещото лице сочи,
че тези увреждания са вътреставни и водят до нарушение на конгруентносттта и
глаавкостта на ставната повърхност и всяка една от тези травми е довела при
ищеца до трайно ограничение движението на левия долен крайник за срок от 5 месеца. При постъпване в
болницата след произшествието е извършено наместване на счупените кости под
мониторен контрол и е направено трайно обеЗ.вижване, за срок от 2 месеца с
гипсов крачол. Вещото лице сочи, че счупването на костите обичайно зараства за
около 3 месеца, след което започва раЗ.вижване с постепенно натоварване на
крака и пълно натоварване в началото на петия месец. Според заключението най-
интензивни при ищеца са били болките през първите 30 дни, както и в началото на
проведената рехабилитация. Извън 5-
месечния период вещото лице сочи, че ищецът периодично е търпял болки най- вече
при рязка промяна на времето- при студено и влажно време и през тези периоди се
е налагало да ползва болкоуспокояващи. Вещото лице сочи, че към момента на
изготвяне на заключението костите на левия крак са зарастнали, като фрактурата
на външния кондил е с малка остатъчна деформация, което е довело до предно-
латерална нестабилност при движение. Вещото лице сочи, че ищецът трудно кляка и
изкачва стълби, поради това, че движението, свиването, е с ограничение от 10
градуса, за което не се очаква да се оправи за в бъдеще. Вещото лице сочи, че
към момента ищецът се движи самостоятелно и леко накуцвайки с левия крак, което
то отдава на придобития страх от евентуално нова травма. Според заключението
при такива случаи много често в зоната на фрактурата на големия пищял се
образуват артрозни изменения и малки зашипявания, които за в бъдеще са причина
за поява на болки при преумора и по- студено време, които болки бързо
отзвучавали след употреба на ревматоидни и обезболяващи средства.
Според показанията на свидетелката М.В.,
тя е приятелка на ищеца и с него живеят в една къща от 10 години. За
произшествието й се обадили и й казали, че е настанен в Окръжна болница. Когато
свидетелката отишла в болницата го видяла- виел от болки, главата му била в
кръв, болял го много кракът и кръста. Свидетелката сочи, че около седмица бил
болничният престой, след което се прибрал. Кракът му бил гипсиран целия. Виел
от болки, избивали му капки вода. Около два месеца се налагало племенникът на
свидетелката да помага на К. за къпането. След махане на гипса след около 5-6
месеца започнал да стъпва на крака, тъй като той нямал чувствителност. Идвала
рехабилитаторка в къщи да му помага за раздвижването. Свидетелката сочи, че и
към момента при вдигане на тежести има болки в крака, пие обезболяващи и се
маже с гелове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от К.Г.М. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 40 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че болките
в областта на долния крайник са били интензивни за дълъг период. Общият
оздравителен период при ищеца е бил продължителен 5 месеца, като през първите 2
от тях движението на крайника е било абсолютно невъзможно, а сложената му
гипсова имобилизация съществено е затруднявала и хигиенното му обслужване. През
целия период придвижването на ищеца и осъществяването на обичайните житейски
дейности е било ограничено. Значение за определяне размера на обезщетението
съдът отдава и на обстоятелството, че и към настоящия момент движението на
крайника не е възстановено в пълна степен, че ограничаването на свиването не се
очаква да се оправи, че ищецът все още накуцва, както и за в бъдеще се очакват
артрозни изменения и свързаните с тях болки при промяна на времето и
натоварване. Съдът съобразява и възрастта на ищеца. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната,
както и извършеното преди настъпване на произшествието осъвременяване в посока
на увеличение на нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди,
причинени от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на трети лица. В тази връзка като
ориентир за определяне размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на
отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното
събитие уреден в § 27 от ПЗР от КЗ /отм./ от 1 000 000 лева при телесно
увреждане или смърт на едно пострадало от събитието лице.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалия. Искът следва да бъде уважен за
сумата от 32000лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава за периода от датата на деликта- 06.07.2015г. до окончателното
плащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в
размер на 184,00лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. В. Й.Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска в размер на 1384,00лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1280,00лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По възражението за прекомерност на ищеца на уговореното
между ответника и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение съдът
намира следното.
Уговореното между
ответника и адв. Гочев възнаграждение е в размер на 4 000лева.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК
преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база
фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до
минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.4, изр. първо от
Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1730,00лева, без ДДС
/изрично в списъка по чл. 80 е посочено, че така е уговорено и се претендира
без ДДС/.
Съдът намира, че така договореното от страните по договора за правна помощ
адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено, с оглед фактическа и
правна сложност на делото. По делото е проведено само едно съдебно заседание, в
което са събрани типичните за този вид дела доказателства. Делото не се
харакеризира и с правна сложност. Уговореното възнагаждение следва да бъде
намалено до размер от 1800лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски /за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице/ съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 420,00лева
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК:
********, да заплати на К.Г.М., ЕГН:
**********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 32000лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 06.07.2015г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение на Е.А.Н., като водач на л.а. „БМВ 316”, с
рег. № ********, неимуществени вреди- болки и страдания от
настъпило травматично увреждане- счупване на външния кондил на големия
пищял и счупване на малкия пищял в горната му част на левия долен крайник и
контузия на лявата част на гърдите, ведно с лихва за забава, считано от 06.07.2015г. /датата на деликта/
до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 184,00лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 40 000лева.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ********да
заплати на адв. В. Й.Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на
1384,00лева.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ********да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 1280,00лева- държавна такса.
ОСЪЖДА К.Г.М.,
ЕГН: **********да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 420,00лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: