Мотиви към решение по АНД № 522 по описа за 2017г. на ШРС
Настоящото производство е образувано на основание чл.375
и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на А.М.А.- обвиняема по
досъдебно производство №157/2015г. по описа на ОД на МВР-гр.Шумен с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание за това се
изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.227б,
ал.2 от НК; към момента на извършване на деянието извършителката не е осъждана за
престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, както и че от деянието не са причинени имуществени щети.
Компетентен да разгледа делото е ШРС. Според
константната съдебна практика отговорността за деяние, осъществено във формата
на бездействие /каквото е и процесното престъпление/ възниква там, където е
трябвало да се извърши дължимото действие (Решение №36/1999г. на ВКС, І н.о.).
Доколкото обвиняемата е била длъжна да поиска от ШОС да открие производство по
несъстоятелност, местно компетентен се явява РС-Шумен, тъй като на неговата
територия се намира окръжният съд, пред който е следвало да бъдат извършени
дължимите действия. В този смисъл изрично е Определение №108/2008Г. на ВКС, III н.о., касаещо деяние по чл.227б от НК.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно призована, се
явява лично, като не изразява конкретно становище във връзка с предложението.
Представител на ШРП поддържа предложението и моли съда да наложи на обвиняемата
административно наказание в минималния размер, предвиден в закона.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №157/2015г. по описа на ОД на МВР-гр.Шумен), преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
С решение по ф.д. №542/2004г. на ШОС от
27.07.2004г. било регистрирано търговско дружество „Веригава“ ООД, със седалище
и адрес на управление-гр.Върбица и с едноличен собственик и управляващ-А.А.. Впоследствие били извършвани смени на
собствениците на капитала, но обв.А. оставала управител и представител на
дружеството. Развиваната от последното дейност се свеждала до търговия с
петролни продукти и др. под., посредством стопанисване на притежавана от него
бензиностанция в гр.Върбица. Към 31.12.2010г. дружеството разполагало с
краткотрайни и дълготрайни активи в общ размер на 936000 лева, под формата на
земи, сгради, машини и др., като активите били достатъчни за покриване на
задълженията му. След този период обаче търговската дейност на дружеството не
била успешна. Поради сериозни финансови затруднения същото спряло плащанията
към работниците, както и към НАП, като от м.октомври 2012г. преустановило
осъществяването на търговска дейност. Към този момент „Веригава“ ООД имало
публични задължения в общ размер на 118932,71 лева: задължения по ЗДДС в размер
на 25807,47 лева, лихви във връзка с ДДС-4211,11 лева, задължения по ЗДДФЛ в
размер на 58459,74 лева и др. Последното плащане по натрупаните задължения било
направено на 31.10.2012г., чрез разпределение на суми от публичен изпълнител.
След тази дата всички плащания били преустановени. Според заключението на
назначената на досъдебното производство съдебно- икономическа експертиза
финансовите затруднения на дружеството не са с временен характер, а са трайни.
Независимо от спирането на плащанията обаче обвиняемата, в качеството си на
управител и представител на „Веригава“ ООД, не поискала от съда да открие
производство по несъстоятелност не само
в 30-дневен срок, но и изобщо.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото
доказателства, като в хода на съдебното производство от страна на обвиняемата
не бяха представени доказателства, оборващи същата. От особено значение за
изясняването на делото е заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, установяваща по безспорен начин изпадането на дружеството в
неплатежоспособност и началния момент на това.
Така установената фактическа обстановка дава основание
на съда да приеме, че с деянието си обвиняемата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.227б, ал.2 от НК, а именно- на
30.11.2012г., като управител и представител на „Веригава“ ООД-гр.Върбица, в
30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 31.10.2012г., не поискала
от Окръжен съд-Шумен да открие производство по несъстоятелност. По силата на задължителните указания, дадени с ТР№5/2014г.
на ВКС, ОСНК, управителят и представителят на търговско дружество или
кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен
срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност, като за изпълнението на това задължение не е необходимо да има
изрично възлагане от колективен орган на управление. Налице е противоречива
съдебна практика относно датата на извършване на деянията от вида на
процесното. Според част от съдилищата се касае за продължено престъпление,
което била довършено едва когато изпълнението му бъде прекратено.
Преобладаващата в последно време практика обаче, с която се солидаризира и
настоящият състав, приема, че деянието по чл.227б от НК е довършено в момента,
до който субектът е бил длъжен да предприеме извършване на предписаното му
действие. Поради това до изтичането на 30-дневния срок бездействието е
несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено. В
случая обвиняемата е следвало да поиска от ШОС да открие производство по
несъстоятелност в тридесетдневен срок от спирането на плащанията, считано от
31.10.2012г., при което деянието се явява довършено на 30.11.2012г.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.227б, ал.2 законът предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или с глоба до 5000 лева
-към момента на извършване на деянието (определен с оглед изложените по-горе съображения) обвиняемата не е била осъждана за престъпления от общ
характер и не е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание
- от престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
При определяне на наказанието като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете направените самопризнания и оказано съдействие в
хода на разследването и най-вече обстоятелството, че деянието е извършено
поради незнание, макар и неизвинително, а не поради съзнателно пренебрегване на
съответните правни изисквания. Поради това и с оглед липсата на данни за
настъпили вредни последици, съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено в размер на законоустановения минимум, а именно –1000 лева. Следва
да се отбележи, че според разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба. За процесното престъпление обаче е предвидено наказание не само глоба до
5000 лева, но и лишаване от свобода. Поради това административното наказание не
би могло да бъде определено при условията на чл.78а, ал.5 от НК. Съдът също
така възложи на обвиняемата да заплати направените в хода на разследването
разноски в размер на 195,00 лева, както и пет лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :