№ 170
гр. КърджА., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225140100739 по описа за 2022 година
Предявени са, с оглед направеното изменение на иска, субективно активно и пасивно
съединени положителни установителни искове на З. А. С., ЕГН ********** и А. С. М.,
ЕГН ********** против С. С. С., ЕГН **********, Б. С. А., ЕГН ********** и С. С. М.,
ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците на
основание изтекла придобивна давност в периода от 1984 г. до 16.06.2022 г. са собственици
на общо 3/10 идеални части от правото на собственост върху следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.114.255.1.1 по КККР на гр. КърджА.,
одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АГКК, с предназначение на обекта
– жилище, апартамент, с адрес: ***************, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: 40909.114.255.1.2, 40909.114.255.1.5, под обекта: 40909.114.255.1.57,
40909.114.255.1.58, 40909.114.255.1.56 и над обекта: 40909.114.255.1.6.
В исковата молба се твърди, че гореописаният имот е бил собственост съпрузите З.
А. С., ищца по предявените искове, и С. М.А. Н., починал на 04.05.2015 г., чиито
наследници са страните по делото - преживяла съпруга и четири деца. Твърди се, че
преживялата съпруга и ищцата А. С. М. са придобили на основание изтекла придобивна
давност притежаваните от ответниците на основание наследство общо 3/10 идеални части от
правото на собственост.
Ответникът С. С. М. с писмена молба от 28.04.2023 г., депозирана след приключване
на съдебното дирене, заявява, че признава предявения иск.
С. С. С. и Б. С. А. не подават отговор и не вземат становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
претенция за основателна, като съображенията за това са следните:
Установява се, а и не е нА.це спор, че процесният недвижим имот е придобит през
1979 г. от С. М.А. Н., починал на 04.05.2015 г., по време на брака му с З. А. С., по реда на
ЗТСУ, поради което и съдът приема, че същият е станал съпружеска имуществена общност
1
/СИО/, прекратена със смъртта на С. М.А. Н., при действието на СК от 2009 г., който е
приложимият материален закон що се касае до имуществените отношения между съпрузите.
С. М.А. Н. е наследен от преживялата си съпруга З. А. С. и четирите си деца А. С. М., С. С.
С., Б. С. А. и С. С. М., като така притежаваната от него ½ идеална част от правото на
собственост, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН е преминала в патримониума на
наследниците му по закон, които са придобили по 1/10 идеална част на основание
наследствено правоприемство. Така ответниците са станА. собственици на 3/10 идеални
части от правото на собственост, а останА.те общо 7/10 идеални части са собственост на
ищците на основание наследство и прекратена СИО. Установява се от показанията на
свидетелката А. К., съсед, собственик на съседен имот, че в процесния имот повече от
четиридесет години назад във времето живеят ищците, заедно с общият на страните
наследодател преди смъртта му, като по думите на свидетелката това е така, тъй като
останА.те наследници разполагат със свои собствени имоти, като част от тях живеят трайно
в чужбина. Повече детайли за отношенията между страните по делото дават показанията на
свидетелката З. Д., която е дъщеря на ответника С. С. М.. От тях се установява, че по
вътрешна уговорка между страните имотът е следвало да остане за ищцата А. С. М., която е
леля на свидетелката, тъй като именно А. С. М. е поела ангажимент да полага грижи за
родителите си З. А. С. и С. М.А. Н., който е изпълнила, установявайки се в имота заедно с
тях. Свидетелката сочи, че ответниците, измежду които и баща й, нямат претенции върху
имота предвид постигната договореност същият да остане за онзи наследник, който полага
грижи за възрастните им родители, като ответниците са напуснА. жилището след като са се
задомили. Свидетелката сочи, че дори се наложило баща й и ответницата С. С. С., която
живее в Австрия, да посетят съда, за да получат лично съдебните книжа по делото, за да
продължи то своя ход. Сочи, че и на тримата ответници е известно, че ищците упражняват
фактическата власт върху имота, че никой не им се е противопоставял и няма претенции да е
собственик.
При така установеното от фактическа страна съдът намира исковите претенции за
основателни. Според разясненията на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл.
69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите,
при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останА.те, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част,
но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останА.те
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останА.те съсобственици намерението да владее техните идеални части
за себе си.
В разглежданата хипотеза съдът намира, че е нА.це изтекла придобивна давност в
полза на ищците. На първо място съдът следва да изтъкне, че фактическа власт е установена
от ищците, най-вече от А. С. М., още преди смъртта на С. М.А. Н., по силата на постигната
договорка имотът да остане нейна собственост, което се установява от свидетелските
показания, които съдът кредитира изцяло. Тоест владението е установено преди смъртта на
общия на страните наследодател, поради което и презумпцията по чл. 69 ЗС не може да се
приеме за оборена само и единствено предвид обстоятелство, че след установяване на
фактическата власт, ответниците са придобили собственост по наследство. Отделно от
гореизложеното спрямо ответниците по категоричен начин е демонстрирано
2
присвоителното намерение на ищците. Показанията на свидетелката З. Д. съдът намира за
убедителни, доколкото те противоречат на интересите на самия свидетел, който би
придобил по наследство правата на своя баща, ответник по предявения иск. Свидетелките
показния косвено се потвърждават и от пасивното процесуално поведение на ответниците,
които не се бранят срещу предявените искове, макар да са получили съдебните книжа по
делото, като С. С. М. с писмена молба от 28.04.2023 г. заявява, че признава иска.
С оглед изложеното се налага извод, че ищците са придобили по давност
притежаваните от ответниците по наследство общо 3/10 идеални части от процесния имот. В
допълнение следва да се отбележи, че нито един правен субект не може да придобие по
давност правото на собственост върху имот, респ. идеални части от имот, който е негов
собствен, но на друго право основание. Това е така, тъй като давност тече единствено в
полза на владеещия несобственик. При това положение собствените на ищците 7/10 идеални
части от процесния имот, придобити на друго основание, не могат да бъдат предмет на
делото, в който смисъл бе и направеното изменение на иска. Когато едно лице е твърди, че е
собственик на взаимно изключващи се правни основания, то или е нА.це съединяване на
искове в условията на евентуалност, или е нА.це нередовност на исковата молба, какъвто би
бил случаят, предвид твърденията на ищците, че имат права по наследство и прекратена
СИО, съпоставени с отправеното първоначално до съда искане да бъдат признати за
собственици в пълен обем по давност.
Така мотивиран, РС-КърджА.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове за собственост на З. А. С., ЕГН ********** и А. С. М.,
ЕГН ********** против С. С. С., ЕГН **********, Б. С. А., ЕГН ********** и С. С. М.,
ЕГН **********, че ищците З. А. С. и А. С. М., са собственици на основание изтекла
придобивна давност на общо 3/10 идеални части от правото на собственост върху следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.114.255.1.1 по КККР
на гр. КърджА., одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АГКК, с
предназначение на обекта – жилище, апартамент, с адрес: ***************, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 40909.114.255.1.2, 40909.114.255.1.5, под обекта:
40909.114.255.1.57, 40909.114.255.1.58, 40909.114.255.1.56 и над обекта: 40909.114.255.1.6.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
КърджА..
Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________
3