РЕШЕНИЕ
№. 1140/7.6.2021г.
гр. Пловдив, 07.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурора
КИЧКА ПЕЕВА - КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 673 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт М.М., срещу решение № 260082 от 18.01.2021 г., постановено по а.н.д №
6718 по описа за 2020 г., на Районен съд Пловдив, V-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 498554 - F529143/09.03.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП- Пловдив, с
което на основание чл. 178 ЗДДС на „Ототон“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и се иска издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено. Иска се присъждане на съдебни разноски за
двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – „Ототон“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 72, представлявано от управителя – С.Н.Б., чрез адвокат Г.Д., в отговор поддържа становище за неоснователност
на оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от „Ототон“ ЕООД срещу НП № 498554 - F529143/09.03.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП - Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на
АУАН № F529143 от 27.11.2019 г., съставен от С.А.К.– на длъжност инспектор по
приходите в ТД на НАП – Пловдив Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното: Данъчно -
задълженото по ЗДДС лице „Ототон“ ЕООД с Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Райко
Даскалов“, при осъществяване на дейността си е нарушило разпоредбите на
ЗДДС. Същото не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив
в законоустановения 7 - дневен срок от
датата, на която е достигнат оборот над 50 000 лв. за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, съгласно чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Реализираният от „Ототон“ ЕООД с Булстат *********
облагаем оборот е от дейност продажба на слухови апарати. Облагаемият оборот на лицето за периода 05.07.2019
г. – 02.08.2019 г. е над 50 000 лева /67078,36 лева/ и заявлението за
регистрация по чл. 96, ал.1, изр. 2 ЗДДС е следвало да бъде подадено до
09.08.2019 г. вкл. Същото е подадено на 05.09.2019г., по електронен път, с вх.
№ 303911902196020/ 05.09.2019г.
Нарушението
е извършено на 10.08.2019 г. в гр. Пловдив и е констатирано на 18.09.2019 г.
при извършване на проверка в ТД на НАП -Пловдив за установяване на наличие на
условия за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл.50 от ДОПК с №
**********/18.09.2019 г.
По така
вмененото деяние от страна на дружеството е представено обяснение, в което пред
органите по приходите е заявено, че извършеното нарушение се дължи на
непознаване най – новите промени в нормативната уредба във връзка с чл. 96, ал.
1 от ЗДДС, влезли в сила от 01.01.2018г. Дружеството било новосъздадено, регистрирано в търговския регистър на 05.07.2019г.
В този аспект непознаването на законодателството е изтъкнато като резултата от
организацията на дейността му.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 178 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция в
размер на 500 лева.
В наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението се
потвърждава от констатациите в протокол № **********/18.09.2019 г., който е
приложен като доказателство. Според съдържанието на последния, нарушението е
установено при проверка с обхват 730 фактури на обща стойност 263000,04 лева,
от които били анулирани 51 броя. Отразените в тях доставки били с място на
изпълнение на територията на страната, извършени в декларирани от задълженото
лице шест обекта на територията на: гр. София, гр. Пловдив, гр. Варна и гр.
Стара Загора. Данните за извършените продажби, съдържащи период и отчетен
оборот, изхождат от представени от
търговеца дневни и месечни отчети от регистрираните в обектите фискални
устройства.
7. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
описаните в АУАН и НП факти се установяват от събраната по делото
доказателствена съвкупност, включваща показанията на актосъставителя, както и
писмените доказателства, представени с административно - наказателната преписка
сред които и протокол № **********/18.09.2019 г. и протокол №
**********/14.11.2019 г., както и тези събирани в хода на съдебното следствие.
Въпреки даденото от наказващия орган описание на нарушението било в
противоречие с правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. За съставомерността на
вмененото деяние от значение били фактическите обстоятелства: лицето да е
установено на територията на страната; лицето да е достигнало облагаем оборот
над 50 000; облагаемият оборот да е достигнат за период от два последователни
месеца и оборота да е формиран само от видовете доставки изброени в чл. 96, ал.2 ЗДДС. Първото и последното
обстоятелство не били обозначени изрично с факти в наказателното постановление,
тъй като не било вписано, че лицето е
установено на територията на страната, нито били посочени конкретните
сделки, с които лицето е достигнало облагаемия оборот, като същите следвало да
са индивидуализирани с дата на извършване, предмет и стойност. Горното дало повод на съда да отмени
издаденото наказателно постановление поради наличен на съществени процесуално
нарушение. За да достигне до този извод съдът е извършил анализ относно
тежестта на порока като е приел, че липсващото в постановлението фактическо
установяване в случая е недопустимо да бъде преодоляно чрез съставомерни
фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап
съдебно следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
ІV. От правна страна:
8. Касационната инстанция
намира, че районният съд е формирал решаващи изводи, които не почиват на
приложимите правни норми и установената по делото фактическа обстановка.
Принципно правилни са съжденията на съда за обхвата на сътавомерните фактически
положения при реализиране на отговорността по чл. 178 във вр. чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, но неправилен се явява извода за дефицитът им в съдържанието на АУАН и
НП.
По смисъла на пар. 1, т.
11 от ДР на ЗДДС - "Лице, установено на територията на страната" е
лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или
има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на
територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на
страната, който не взема участие в извършването на доставката. За целите на
прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни
продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, изречение второ не се
прилага“.
В случая както в АУАН,
така и в НП ясно е посочен наличието на регистрация на задълженото лице като
търговец, както и седалището и адреса му на управление на територията на
страната. В отразения като доказателство към НП протокол за извършена проверка,
контролните орган подробно са описали и обектите на територията на страната, в
които задълженото лице е извършвало дейността си, както и фискалните
устройства, чрез които я е отчело пред приходната администрация. Прочие в
обясненията по установената в акта фактическа обстановка, законния представител
на задълженото лице е потвърдил, че дружеството е лице, установено на
територията на страната, считано от 05.07.2019г. При това положение напълно
необосновано е да се приеме, че посоченото обстоятелство е предявено на нарушителя
едва за пръв път в хода на съдебното следствие.
Не кореспондират със
събраните по преписката доказателства и изводите на съда, че на задълженото
лице не са били предявени сделките, от които е реализирало оборот, налагащ
регистрацията му по реда на ЗДДС. Каза се, според констатациите в протокол №
**********/18.09.2019 г. нарушението е установено при проверка с обхват 730
фактури на обща стойност 263000,04 лева, от които били анулирани 51 броя. В
тази именно връзка от фискалните устройства в обектите на контрол са снети
съответни дневни и месечни отчети, а задълженото лице е представило оборотни
ведомости, по които органите по приходите са определили периода на достигане на
задължителния за регистрация оборот. Протоколът е предявен срещу подпис на представител
на търговеца, което процесуално действие удостоверява факта, че съдържанието му
е достигнало до знанието на представляващите по закон дружеството лица. Тоест
отново не може да се подкрепи изводът, че данните за видовете доставки, от
които е достигнат облагаемия оборота, не са били предявени на нарушителя в хода
на административното наказване.
Противно на разбиранията
на районния съд, касационната инстанция не намира, че в случая императивите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН налагат индивидуално вписване в съдържанието на АУАН и НП на
710 облагаеми доставки по период, основание и размер, за да бъде обезпечено
позитивното познавателно възприятие за нарушителя в какво се изразява
противоправното му деяние. Още повече, в обясненията на управителя на дружеството
се потвърждава фактът на извършеното нарушение като за причина по допускането
му е изтъкнато единствено непознаването на действащата нормативна уредба.
Касационната инстанция
намира, че от доказателствата по делото се формира извод за законосъобразност и
валидност на наказателното постановление, издадено при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалноправните
норми и целта на закона. При наличието на безспорни доказателства за реализиран
от задълженото лице състав на нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, законосъобразно
е ангажирана и отговорността му по чл. 178 от ЗДДС. Наказанието е определено
съобразно предвидения в санкционната норма вид и размер. По делото не са налице
обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че
нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност,
доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на
такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид. Поредността на нарушението в случая е
съобразена при определяне на наказанието в минимален размер, при което правната
сфера на нарушителя се явява охранена от прекомерно засягане.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а наказателното
постановление – потвърдено.
V. По съдебните разноски.
9. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените
съдебни разноски за юрисконсултска защита за водене на делото в двете инстанции.
По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за касационната
инстанция и 40 лева – за производството пред районния съд, общо в размер на 120
лева, посочени като претенция с характер на списък на разноските в касационната
жалба.
Ето защо, Административен съд
Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260082 от 18.01.2021 г.,
постановено по а.н.д № 6718 по описа за 2020 г., на Районен съд - Пловдив, V-ти
наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
498554 - F529143/09.03.2020 г., издадено
от директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите – Пловдив.
ОСЪЖДА „Ототон“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 72, да заплати на Националната
агенция по приходите сумата от общо 120 (сто и двадесет лева), представляваща съдебни
разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.