О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Бургас, 11.09.2018 г.
Районен съд - Бургас, ХХХІІ граждански състав, в закрито съдебно
заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН МУТАФЧИЕВ
в присъствието на секретаря …., като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 8466/2017 г. по описа на БРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Т.Г. и Х.Д.Г. против Д.П.Г.
и К.Ц.Г., с която е предявен собственически иск с правно основание чл.124 от ГПК и искане за отмяна на нотариален акт.
С разпореждане на съда от 09.11.2017 г. производството е оставено без
движение и е указано на ищците да отстранят нередовности
на исковата молба. Срокът
е продължен с разпореждане на съда от
05.12.2017 г. С молба от
14.12.2017 г. ищците отстраняват
нередовностите на исковата молба – представят вписана искова молба, данъчна
оценка на имота и доказателства за платена държавна
такса.
В законово установения срок по делото постъпва отговор от ответниците, в
който на първо място се отправя искане да се спре делото по взаимно съгласие на
страните, за да уредят отношенията си. С определение № 877/05.02.2018 г., в сила от 22.02.2018
г., производството по делото е спряно.
На 31.07.2018 г. по делото постъпва молба от адвоката на ищците за
възобновяване на делото. В молбата се твърди, че към настоящия момент е одобрен
проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VI-2043, УПИ V-2042, УПИ VII-2044 и УПИ VIII-2045 в кв.
120 по плана на с. Черно море – с. Рудник от 2004 г., като регулационната
граница между процесните два имота (УПИ VI-2043 и УПИ V-2042) е приведена в
съответствие с тяхната кадастрална такава и площта от 30 кв.м. за претендираното право на собственост по настоящото дело вече
попада в северната част на УПИ VI-2043 в кв. 120 по действащия регулационен план на с. Черно море – с. Рудник от
2004 г.
Моли да бъде допуснато изменение на установителния
иск като се приеме по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
реална площ от 30 кв.м. в северната част на УПИ VI-2043 в кв. 120 по действащия регулационен план на с. Черно море – с. Рудник от
2004 г.
С определение № 5717/01.08.2018 г. съдът е възобновил производството по делото и е оставил същото без движение, с указание ищците да обосноват
правния си интерес от водене на установителен иск,
след като регулационната граница между процесните два
имота (УПИ VI-2043 и УПИ V-2042) е приведена в съответствие с тяхната кадастрална такава и площта от
30 кв.м. за претендираното право на собственост по
настоящото дело вече попада в северната част на собствения им имот.
На 06.08.2018 г. по делото постъпва молба от процесуалния представител на
ответниците, в която се посочва, че ищците нямат интерес от водене на дело,
като ако съдът не приеме тези доводи, заявява, че искът е основателен. Моли
съда да прекрати производството по делото и да присъди на ответниците сторените
от тях разноски.
На 14.08.2018 г. по делото постъпва молба от ищците, с която заявяват, че
производството по делото следва да бъде прекратено и на тях следва да се
присъдят разноските по делото.
Съдът, след като се
запозна с материалите по делото, намира следното:
Съдът следи служебно за допустимостта на процесуалните действия на страните
– аргумент от чл.7 от ГПК, в това число и за правния интерес от водене на дело.
Ищците нямат правен интерес от водене на установителен
иск, т.е. искът е недопустим, тъй като регулационната граница между процесните два имота (УПИ VI-2043 и УПИ V-2042) е приведена в
съответствие с тяхната кадастрална такава и площта от 30 кв.м. за претендираното право на собственост по настоящото дело вече
попада в северната част на собствения им имот. Делото следва да бъде прекратено
и по отношение на искането за отмяна на нотариален акт, тъй като това не е
самостоятелен иск, а последица от уважаване на собственически иск.
По отношение на
разноските:
Според разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото. Това правило не е абсолютно и са налице
изключения от него – аргумент от определение
№ 843/17.11.2014 г. по ч. гр.
д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение
№ 300/20.04.2012 г. по ч. гр.
д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение
№ 626/20.08.2012 г. по ч. гр.
д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение
№ 277 от 14.05.2014 г. по
ч. гр. д. № 2432/2014 г. на
ВКС, ГК, I г. о. и други, според които, когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и оттеглянето или отказът от иска
са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата
молба, ищецът има право на
направените разноски. В този случай е допустимо
при прекратяване на производството съдът да установи
относими към спора факти, свързани
с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването
на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.
По същество ищците „оттеглят“ претенцията си, като ответниците са дали
повод за завеждане на делото, защото оттеглянето от страна на госпожа Г. на
подаденото от нея възражение против заповедта за одобряване на изменение на
ПУП-ПРЗ е направено след образуване на делото на 08.11.2017 г., а именно на
20.11.2017 г. Същата заповед влиза в
сила едва на 16.02.2018 г. Нещо повече, преди това с отговор на исковата молба
от 18.01.2018 г. ответниците оспорват иска. Следователно отпадането на правния
интерес от водене на делото за ищците настъпва едва след 16.02.2018 г., т.е. в
хода на делото. Ето защо ответниците нямат право на разноски. Ищците имат право
на разноски, които са в размер на 1158,37 лева. В тях се включват и разноските
за издаване на скица и данъчна оценка на имота, такса за издаване на съдебни
удостоверения и такса за вписване на исковата молба, защото те са направени по
указание на съда във връзка с редовността на исковата молба – аргумент от Определение № 685 от 23.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4028/2015 г., IV
г. о.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 130 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело
№ 8466/2017 г. по описа на БРС, образувано по искова
молба на В.Т.Г. и Х.Д.Г. против Д.П.Г. и К.Ц.Г., с която е предявен иск с
правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено, че ищците са
собственици на 30 кв.м. от УПИ V-2042, кв. 120 по регулационния план на с. Черно море – с. Рудник, която площ се намира в южната част на
УПИ V-2042 кв. 120,
като ивица между кадастралната и регулационната граница на двата съседни имота
УПИ VI-2043, УПИ V-2042, кв. 120 по регулационния план на с. Черно море – с. Рудник и искане за отмяна на нотариален акт №
114, том.34, дело № 6682 от 14.11.2011 г. на АВ-Бургас.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН – **********, и К.Ц.Г., ЕГН – **********, да заплатят разделно
на В.Т.Г., ЕГН – **********, и Х.Д.Г., ЕГН – **********, сумата от 1158,37 лева
(хиляда сто петдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) разноски по
делото, като всяко едно от осъдените лица заплати половината от сумата.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Окръжен съд
– Бургас в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: