РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Сливен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230104210 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.1
КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото застрахователно дружество твърди, че на 12.08.2019г., в
района на гр. Сливен, ул. „Радой Ралин“ настъпило ПТП с участието на МПС
без регистрация, управлявано от ответника по делото и МПС с peг. № ***,
застраховано при ищеца. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен
протокол за ПТП с № 1678420/12.08.2019 г. от компетентните органи, видно
от който водача на МПС без регистрационни табели, при движение с
несъобразена скорост, губи управление над автомобила, завърта се и със
дясната си страна блъска насрещно движещото се МПС с peг. № ***, и
реализира ПТП с материални щети.
Твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил
имало сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ №
00500100284939/18.12.2018г., валиден към датата на процесното ПТП. Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие към ищеца била предявена
претенция под № **********/13.08.2019г. за изплащане на застрахователно
обезщетение по посочената застрахователна полица. Нанесените
имуществени вреди били описани в протокол за оглед и оценка на щети от
1
13.08.2019г. Въз основа на така изготвения протокол за оглед било
определено обезщетение в размер на 1923,60 лв. Обезщетението било
изплатено в цялост на 16.12.2019г. по сметка на сервиза, извършил ремонта на
увреденото МПС.
Сочи, че към момента на реализиране на ПТП, виновният водач не е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
бил е неправоспособен, както и управлявал МПС без регистрация. На
основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ ищцовото дружество имало право на регрес
срещу причинителя на вредата за размера на платеното от дружеството
застрахователно обезщетение или сумата от 1923,60 лева., както и
обичайните разноски за неговото определяне в размер на 10 лв. или общо
1933,60 лв.
Твърди, че възникнало и правото за получаване на законна лихва,
начислена върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“. Същата на основание чл.86, ал.1, вр. чл. 84, ал.1
ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Изрично чл.412, ал.3 КЗ предвиждал, че
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" в срок от 30 дни от
представяне на всички доказателства следва да изплати размера на своето
задължение. С встъпването в правата на увреденото лице за ищеца
възниквало и право за получаване на лихва за забава от причинителя на
вредата. Сочи, че отправил регресна покана към ответника да плати, но
плащане не настъпило. Ето защо ищецът предявил заявление за заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. №
2240/2022г. и съдът указал да се предяви установителен иск на основание чл.
422 ГПК.
Иска се от съда признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 1933,60 лв., от която 1923,60 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени
вреди на МПС с рег.№ ***, следствие настъпило на 12.08.2019г. ПТП в гр.**,
ул.“**“ и 10 лв. обичайни разноски при определяне на обезщетението, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 02.06.2022г. до окончателното плащане,
както и сума в размер на 482,83лв., обезщетение за забавено изпълнение на
2
парично задължение за периода 16.12.2019г. до 01.06.2022г.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната по иска страна е депозирала отговор,
чрез назначен от съда особен представител на ответника, с който оспорва
претенцията по основание и размер.
Твърди, че ответницата нямала вина за настъпилото ПТП и регресни
права за ищеца не били възникнали. В случай, че се установи, че регресни
права съществуват за ищеца, се оспорва размера на платеното обезщетение.
Въз основа на събраната доказателствена съвкупност по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2019г. в гр.Сливен, ул.”Радой Ралин“ в 21:30ч. между лек
автомобил Хонда Сивик, без регистрационни номера и без сключена
застраховка „ГО на автомобилистите“, собственост на И.С., управлявано от
ответницата П. В. от гр.Сливен и лек автомобил БМВ 530 ХД с рег.№ ***,
собственост на М.П., управлявано от И. П. от гр.Сливен настъпило ПТП с
причинени имуществени вреди. За настъпилото ПТП от полицейски служител
при ОД МВР Сливен бил съставен протокол за ПТП № 1678420 от
12.08.2019г., в който е отбелязано, че ответницата при движение с
несъобразена скорост загубила управлението над автомобила, той се
завъртял и с дясната си страна блъснал насрещно движещия се автомобил в
предна броня от дясно. Към момента на настъпване на ПТП за автомобил
БМВ 530 ХД с рег.№ ***, собственост на М.П., управлявано от И. П. от
гр.Сливен била налична и действаща застраховка „Каско“ по застрахователна
полица № 00500100284939, сключена с ищцовото дружество. На следващия
ден 13.08.2019г. собственикът на застрахования автомобил депозирал искане
пред ищцовото дружество-застраховател за завеждане на претенция и била
образувана щета № **********/13.08.2019г. Увреденият застрахован
автомобил бил ремонтиран в автосервиз „КОНДОР АУТО“ ЕООД гр.Сливен,
видно от възлагателно писмо от 19.08.2019г., приемо предавателен протокол
от 04.10.2019г. и фактура № 2165/02.11.2019г., като на 16.12.2019г. ищецът
застраховател изплатил за ремонта сума в размер на 1923,60 лв. с ДДС, видно
от платежно нареждане – л.22 от делото.
Лекият автомобил Хонда Сивик, управляван от ответницата към
момента на ПТП не е имал сключена застраховка „ГО на автомобилистите",
3
видно от справка – л.23 от делото.
С писмо от 15.01.2020г. ищцовото дружество отправило регресна
покана до ответницата да изплати сума в размер на 1933,60 лв. в седем
дневен срок от получаването. Поканата не е получена от ответницата и била
върната, като непотърсена.
Ищцовото дружество на 02.06.2022г. депозирало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 2240/2022г. по описа на СлРС. По образуваното
заповедно производство съдът издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 1520/24.06.2022г., като разпоредил длъжникът ответник да
заплати на кредитора и настоящ ищец сумата от 1933,60 лв. – изплатено
обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва от
02.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 482,83
лв. за периода 16.12.2019г. до 01.06.2022г., както и разноски в заповедното
производство 48,33 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило предявяване на установителен иск по реда
на чл.422 ГПК.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. П., управлявал
увредения автомобил в деня на ПТП се установява настъпването на ПТП,
както и щетите в предната дясна част на автомобила – броня, калник и фар.
Свидетелят установява, че автомобила, който управлявал след това бил
отремонтиран в автосервиз „Кондор Ауто“ и застрахователят заплатил
неговата стойност.
В хода на производството е назначена, респ.изготвена съдебна
автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява
механизмът на ПТП, а именно движейки се по ул.“Радой Ралин“ в гр.Сливен
л.а. Хонда от кв.“Даме Груев“ към Орлето, следствие несъобразена скорост се
завъртял и спрял в платното на насрещно движещия се л.а. БМВ 530. След
потегляне на л.а. Хонда, заобикаляйки л.а. БМВ 530 отдясно, настъпило ПТП
с повреждане на преден десен фар, преден десен калник, десен край на предна
броня, задна дясна врата и десен край на дясна броня на л.а. БМВ 530. Според
вещото лице съществува причинно следствена връзка между причинените
вреди на л.а. БМВ 530 и установения механизъм на ПТП. Пазарната стойност
4
на вредите, нанесени на БМВ 530 към датата на ПТП възлизала на 1 993 лв.
При изслушване на вещото лице се установи, че ликвидационните разноски
на застрахователя са в размер на 10 лв.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като неоспорени от страните. Съдът кредитира свидетелските показания, като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства и доказателствени средства по делото.
Съдът кредитира заключението на изслушаната по делото съдебна авто-
техническа експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от вещо
лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се
съмнява.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр.чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са допустими - предявени са от лице -
заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
По тези искове ищецът следва да установи по безспорен начин
съществуване на вземането си, както и неговата дължимост спрямо ответника.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, породили неговото вземане.
Разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ повелява, че с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата.
За основателността на този иск на застрахователя, ищецът следва да
докаже наличие на застрахователно правоотношение с увреденото лице,
настъпило застрахователно събитие, заплащане на застрахователно
обезщетение в полза на увредения застрахован в изпълнение на задълженията
си по застрахователния договор, както и елементите от фактическия състав на
деликта: противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между това
5
поведение и настъпилите вреди и вина на деликвента, която се предполага,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
В процесния казус безспорно се установиха всички горепосочени
предпоставки за ангажиране отговорността на причинителя на вредата и
уважаване на претенцията на застрахователя.
По делото се установи настъпването на ПТП на 12.08.2019г., неговия
механизъм, вината на ответника за настъпване на ПТП, както и, че е
управлявал МПС без валидно сключена застраховка „ГО на
автомобилистите“. Установи се също така, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие / ПТП/ между ищцовото дружество и увреденото
лице е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“, както и плащане на застрахователно обезщетение в полза на
увреденото лице, в случая, чрез заплащането на ремонт на лекия автомобил в
доверен сервиз. Доказа се настъпване на материалните щети по другия
автомобил – участник № 2 в ПТП, техния вид и размер, както и причинно
следствена връзка между противоправното деяние на ответника и
настъпилите щети. Размерът на вредите, съобразно приетата по делото
съдебно авто-техническа експертиза възлизат на 1 993 лв., а размерът на
обичайните разноски по определяне на обезщетението възлизат на 10 лв. или
претенцията на ищеца в общ размер на 1933,60 лв., от който 1923,60 лв.
платено застрахователно обезщетение и 10 лв. обичайни разноски по
определянето му, е основателна и доказана и бива уважена. Към сумата от
1933,60 лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 02.06.2022г.
до окончателното плащане на задължението.
Съдът обаче намира акцесорната претенция за обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 482,83 лв., дължима за периода 16.12.2019г. / датата
на плащане на затрахователно обезщетение/ - 01.06.2022г. за неоснователна и
недоказана.
При регресни претенции на застрахователя, причинителят на вредата
изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал.1 ЗЗД
върху изплатените от застрахователя суми в размер на законната лихва от
деня на поканата за плащане съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД. В случая покана е
изпратена до ответницата, но тя не е била получена, съответно върната като
6
непотърсена пратка. Ето защо не следва да се счита, че е изпаднала в забава, а
законната лихва се дължи от датата на депозиране на исковата молба, респ. от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
02.06.2022г., поради което претенцията за обезщетение за забава за периода
16.12.2019г.- 01.06.2022г. в размер на 482,83 лв. бива оставена без уважение.
С оглед изхода на процеса, ответната страна дължи разноски на ищеца,
съобразно уважената част от претенциите. В исковия процес ищецът сторил
разноски в размер на 1069,97 лв. / 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
30 лв. депозит за свидетел, 300 лв. възнаграждение за вещо лице, 541,64 лв.-
възнаграждение за особен представител и 48,33 платена държавна такса/,
както и разноски в заповедното производство по чгд № 2240/2022г. на СлРС
в размер на 148,33 лв. или в общ размер на 1218,30 лв. Съобразно уважената
част от претенциите ответницата бива осъдена да заплати на ищеца разноски
в размер на 974,87 лв.
Ответницата от своя страна има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от претенциите, но по делото няма представени
доказателства за реално сторени такива, поради което съдът не следва да
държи изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1
ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.1 КЗ в отношенията между страните, че П. К. В., ЕГН:
********** от гр.***, кв.“***“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**ДЪЛЖИ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от Й.Ц.- Председател на Съвета на директорите и Е.И.-
изпълнителен Директор, сума в размер на 1933,60 лв. /хиляда деветстотин
тридесет и три лева и 0,60 ст./, представляваща платено застрахователно
обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, причинени на лек
автомобил марка БВМ с рег.№ ***, собственост на М. И. П.а, следствие
настъпило ПТП на 12.08.2019г. в гр.Сливен, ул.”Радой Ралин”, по щета №
**********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.06.2022г. до окончателното й изплащане, като
7
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1
ЗЗД искът за признаване на установено в отношенията между страните, че П.
К. В., ЕГН: ********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.***ДЪЛЖИ
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Христофор Колумб“ №
43, представлявано от Й.Ц.- Председател на Съвета на директорите и Е.И.-
Изпълнителен Директор, сума в размер на 482,83 лв. / четиристотин
осемдесет и два лева и 0,83 ст./, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното задължение по главницата за периода от
16.12.2019г. до 01.06.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК П. К. В., ЕГН: ********** от
гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**ДЪЛЖИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“ Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й.Ц.- Председател на Съвета на директорите и Е.И.- Изпълнителен Директор,
сума в размер на 974,87 лв. /деветстотин седемдесет и четири лева и 0,87
ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8