РЕШЕНИЕ
№ 1769
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330119828 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Транс Ойл“ ЕООД срещу „Агрима-АС“ ЕООД, с
която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4467.31 лева, представляваща
незаплатена цена на 2004 л. дизелово гориво с акциз по неформален договор за продажба от
26.10.2018 г., за което е издадена фактура № ********** от 26.10.2018 г., както и сума в
размер на 1421.10 лева, обезщетение за забава върху главницата за периода 26.10.2018 г. до
14.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.12.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен неформален договор за
търговска продажба от 26.10.2018 г., по силата на който ищецът доставил на ответника 2004
л. дизелово гориво с акциз, а ответникът се задължил да заплати продажната цена в размер
на 4467.31 лева в срок до 31.03.2021 г. Била издадена фактура за тази сума, подписана от
служител на ответника, приел стоката – Г. К.. В уговорения срок ответникът не заплатил
продажната цена, което поражда интересът на ищеца да заведе настоящите искове.
Претендира и обезщетение за забава за периода от 26.10.2018 г. до 14.12.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея на
31.01.2022 г. /л.29/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в
1
първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като е получил призовка за насроченото съдебно
заседание на 04.04.2022 г. /л.38/, указани са му последиците от неспазването на срока за
подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, предвид което съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от
ищеца в откритото съдебно заседание, проведено на 26.04.2022 г.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца както следва - 235.52 лева – държавна
такса, 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение, 200 лева – платено адвокатско
възнаграждение по обезпечителното производсвто, или общо 1435.52 лева, които ще се
присъдят изцяло на ищеца.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агрима - АС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, бул. „България“ № 75 ДА ЗАПЛАТИ НА „Транс Ойл“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 214
сумата в размер на 4467.31 лева, представляваща незаплатена цена на 2004 л. дизелово
гориво с акциз по неформален договор за продажба от 26.10.2018 г., за което е издадена
фактура № ********** от 26.10.2018 г., както и сума в размер на 1421.10 лева, обезщетение
за забава върху главницата за периода 26.10.2018 г. до 14.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 1435.52 лева – разноски в
производството.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
2