Решение по дело №386/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260049
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20203200500386
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260049

                В ИМЕТО НА НАРОДА                           

                 гр.Добрич 23.10.2020 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на двадесет и четвърти септември            

през две хиляди и двадесета       година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:     П.ПАСКАЛЕВА

                                                    Мл.съдия:   Г.ПАШАЛИЕВ                                                                                                                  

при  секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.......В гр.д.№386

от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:    

    Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

    Постъпила е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК  *** ,със седалище и адрес на управление –гр.София,Столична община,район Люлин ,бул.“***“№25,офис „***“,ет.2,офис 3 представлявано от изпълнителния директор ***,чрез ст.юрисконсулт ***против Решение №30/25.02.2020г.по гр.д.№19/2019г.по описа на РС гр.Балчик,с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове  за установяване на обстоятелството,че И.Д.М. ЕГН ********** с адрес-*** дължи на ищеца по делото сумата от 500 лв.-главница,68,30лв.-договорна лихва за периода от 11.03.2017г.до  13.01.2018г.,25,00 лв.-такса оценка на досие  и  102,64лв.-такса услуга „Кредит у дома „за периода 11.03.2017г.до 30.01.2018г.,239,49лв. –такса услуга“Кредит у дома“ за периода от 11.03.2017г.до 13.01.2018г.,сумата от 52,64 лв.-обезщетение за забава за периода от 12.03.2017г.до датата на подаване на заявлението в съда,представляващи суми ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№693/2018г.на РС гр.Балчик  ,като неоснователни.

    Жалбата е подадена в законоустановения срок ,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

   В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение в следния смисъл:

   Неправилно съдът е приел,че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия ,въпреки че те са връчени на особения представител на същия ,който е назначен от съда ,като е възприел тезата,че особеният представител няма правомощията да приема материално правни изявления,поради което цесията не е произвела правно действие спрямо длъжника.

   По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника са изпратени четири броя уведомителни писма за двете извършени цесии на вземането-между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ „АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,съгласно договор за цесия от 01.07.2017г. и между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ „АД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ООД ,съгласно Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и допълнително споразумение към него от 01.11.2017г.Уведомленията са върнати като неполучени.

   Съгласно константната съдебна практика връчването на исковата молба с приложенията към нея на длъжника ,съдържащи уведомленията за договора за цесия се счита за надлежно уведомяване на длъжника за цесията и поражда действие спрямо него.

   На следващо място следва да се има предвид,че уведомленията са изпратени на адреса на длъжника,посочен в договора за кредит и са се върнали с разписки ,в които е отбелязано,че „пратката не е потърсена от получателя „ и „несъществуващ адрес“.В конкретния случай е положена дължимата грижа за изпълнение на задължението за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.Длъжникът не следва да черпи права от своето неправомерно поведение.Длъжникът е бил длъжен да уведоми кредитора за всяка промяна в адреса си,а не да черпи позитиви от неизпълнението на това задължение.

   Сочи се съдебна практика в смисъл,че особеният представител на длъжника е надлежен адресат на всички твърдения в исковата молба  и може да извършва широк кръг действия за сметка на длъжника,включително и да получи копие и всякакви уведомления с исковата молба.

  С тези и други подробни доводи въззивният жалбоподател настоява за отмяна на атакуваното съдебно решение,като вместо него бъде постановено друго,с което предявеният иск като изцяло основателен и доказан бъде уважен.

   Претендират се съдебно деловодни разноски за двете инстанции.

   В срок от особения представител на ответника е постъпил писмен отговор на подадената жалба,в който се излага ,че подадената жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

   Развиват се подробни съображения ,в смисъл,че особеният представител не е приравнен на упълномощен представител на длъжника и връчването на исковата молба и съобщението за цесия на особения представител не поражда действия спрямо длъжника,тъй като особеният представител разполага с органичен кръг права .

  Изложени са мотиви и в насока,че представения договор за кредит не съдържа  нарочна фингираща клауза,касаеща последиците от неизпълнението на задълженията на длъжника за уведомяване на  кредитора за промяна на адреса си.

   Евентуално,в случай че съдът не сподели изложените аргументи за нередовно съобщаването на цесията,ответникът по жалбата излага и следното становище по основателността на иска.

   Липсват доказателства кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем .От това се налага извода,че по силата на договора за цесия с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ са прехвърлени бъдещи вземания на кредитодателя „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ООД .Предмет на цесионна сделка не могат да бъдат бъдещи,а само съществуващи вземания.Несъмнено е ,че цитираните бъдещи вземания по договора са неопреляеми.Също така потвърждението не съдържа и продажна цена,която е съществен елемент относно неговата действителност.Договорът за цесия е нищожен ,поради липса на предмет и цена.Това налага извода,че нито жалбоподателя,нито праводателите му са придобили вземането по потребителския кредит.

   По отношение на клаузата „Кредит у дома „се поддържа,че тя е неравноправна и следователно нищожна клауза.В тази насока се прави изрично възражение,че разпоредбите на чл.25 и чл.26 от договора представляват неравноправни клаузи,за което ответникът по жалбата е изложил подробни съображения в отговора .Липсват и доказателства,че договорената услуга е изпълнена.Същото се отнася и за претенцията за оценката на досие.

   Правят се и възражения в частта за разноските по делото,а в частност и за дължимото юрисконсултско възнаграждение. 

   Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

    Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,постановено от съда в рамките на правораздавателната му компетентност ,по допустим иск.При проверка на  правилността на решение съдът се ръководи от изложеното в жалбата.

   За да приема,че предявеният иск е неоснователен и да го отхвърли първоинстанционният съд е приел,че съобщаването на извършената цесия на особен представител ,назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК не поражда действие спрямо длъжника ,тъй като особеният представител не разполага с правото да получава материално правни изявления ,адресирани до ответника,тъй като не е страна по материално правното отношение.

   Налице е съдебна практика,която дава разрешение на обсъждания от съда въпрос,а именно Решение №198/18.01.2019г.по т.д.№193/2018г.на Първо ТО ,съгласно което връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,ако то е извършено чрез назначения от съда особен представител и от този момент се пораждат свързаните с връчването правни последици .Действително решението третира връчването на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението на длъжника,но принципно се приема,че след като е изпълнена процедурата по чл.47 ал.1-5 от ГПК и книжата по делото се счетат за редовно връчени,то и всички уведомления се считат редовно връчени.

   По делото са представени като писмени доказателства  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,сключен на 16.11.2010г. между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ „АД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ООД.Договорът предхожда възникването на процесното вземане и страни по него са горепосочените юридически лица.Съгласно представеното Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.11.2017г. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ „АД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД  се споразумяват,че се прехвърлят всички ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания на длъжници на продавача- физически лица,които не изпълняват задълженията си по тях,индивидуализирани в Приложение №1 неразделна част от договора за цесия от 06.11.2010г.С чл.1 от допълнителното споразумение се разширява предмета на рамковия договор ,като се включват и вземания,произтичащи от договори за потребителски кредит,сключени от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ „ООД,с предишно наименование „ПРОВИДЪНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ООД с физически лица,които „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ „АД е придобило по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г.

    По делото липсва представен Договор за цесия от 01.07.2017г.,а е налице единствено потвърждение от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ за сключена цесия от 01.07.2017г.

    По тази причина не може да се установи,че вземането предмет на претенцията на жалбоподателя е прехвърлено с упоменатия договор на ищеца.Приложението към представеното потвърждение не е достатъчно ,тъй като представлява едностранно изявление на кредитора,свързано с потвърждаване на сключен цесионен договор,който е следвало да бъде представен по делото с цел установяване на съдържанието му,неговата действителност и предмета на прехвърлянето.

    Ищецът е страната,която следва да докаже чрез пълно и главно доказване активната си легитимация в процеса.

     С оглед изложеното съдът намира,че искът е недоказан и законосъобразно е отхвърлен от първоинстанционния съд,макар и с други мотиви.

    С тези мотиви обжалваното решение на РС гр.Балчик следва да бъде потвърдено.

    На назначения особен представител следва да се присъди възнаграждение в размер на  350лв.-за въззивната инстанция.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

       Р  Е  Ш  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Решение №30/25.02.2020г.по гр.д.№19/2019г.по описа на РС гр.Балчик.

   ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК  *** ,със седалище и адрес на управление –гр.София,Столична община,район Люлин ,бул.“***“№25,офис „***“,ет.2,офис 3 представлявано от изпълнителния директор *** да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 350 лв./триста и петдесет лева/-възнаграждение на особения представител по делото-адв.П.Г. ,ДАК.

   Решението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.             2.