Р Е Ш Е Н
И Е
№…………………
гр.Плевен,
01.11.2010 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври,
през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА БЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………П.И.…...………и в присъствието на прокурора……………………………………….като
разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 802 по описа
на съда за 2010 година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1495/22.07.2010 г. по гр.д. № 3408 за
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от „..”.. клон Плевен, чрез пълномощникът на дружеството адв.Е.Р..
Жалбата съдържа оплакване, че решението на Плевенски районен съд е
незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото. Съображенията за
това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението
на Плевенски РС в частта, с която са уважени предявените срещу него искове,
като постанови друго по съществото на спора за отхвърлянето им. Въззиваемата, чрез пълномощника му адв. Й.Я.
е взела становище, че жалбата е неоснователна, като моли да бъде оставено в
сила решението на Плевенски районен съд.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства и се съобрази с изискванията на Закона, намира
за установено следното:
Безспорно е по делото, че ищцата е работила в
ответното дружество към датата на
прекратяване на трудовото и правоотношение-11.05.2010г. на длъжност „ландшафтен
инженер”. Безспорно е също, че трудовото правоотношение е прекратено със
заповед 188/10.05.2010 г., на основание чл.190 ал.1, т.7 във вр. с чл.330 ал.2 поради
„дисциплинарно уволнение” за допуснато виновно неизпълнение на трудовите и задължения
като не е извършила част от възложената и работа, изразяваща се в неокосяване
на тревни площи на девет изрично посочени обекта и неокопаване на градинката на
колелото на „Петте кюшета” и за допускане петима работници да отсъстват от
работа, без да имат разрешен отпуск, освобождаване на подчинени от работа, без
знание и разрешение на работодателя, приемане на два броя молби за неплатен
отпуск на 9.05.2010г., с което не изпълнила заповед № 164/26.04.2010г. на
управителя на дружеството и съзнателно провалила организацията и подготовката
на дружеството и на града за тържествата, обявени за 5-15 май 2010г., а също неизпълнила
задълженията си по длъжностна характеристика да следи за трудовата дисциплина и
качествено и в срок изпълнение на възложените задачиq
квалифицирани от работодателя като нарушения по чл.187, т.3 и т.7 КТ.Безспорно
е, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание.
Спорно е
извършени ли са описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и
законосъобразна ли е издадената заповед.За да се произнесе по спора съдът
съобрази следното:
За да уважи
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, районният съд е приел, че нарушенията
са посочени общо в заповедта, без да са конкретизирани кога са извършени и защо
е прието, че следва да се вменят във вина на ищцата.По отношение на неокосените
тревни площи е приел, че това нарушение не е осъществено, тъй като уволнението
е на 11.05.2010г., а посочения в заповедта краен срок за изпълнение е
15.05.2010г.По отношение на допускането да отсъстват от работа петима
работници, съдът е приел, че отсъствието им един ден от работа не е установено
да е основната причина за несвоевременно свършена работа и то по вина на
ищцата. Прието е също, че нарушението „съзнателно провалена организация” е
посочено общо, като не е посочен нито период нито е доказано извършването му.
Въззивният съд намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина не са осъществени от ищцата, поради което липсва основание за
дисциплинарното и уволнение.
Атакуваното уволнение е наложено за нарушения по чл.187 ал.1, т.3 / за
неизпълнение на възложената работа/ и т.7/за неизпълнение на законните
нареждания на работодателя/ от КТ – за неизпълнение на голяма част от
възложената работа по подготовката за отбелязване на празника на гр.Плевен и за
неизпълнение на заповед № 164/26.04.2010г./на л.24/ С въпросната заповед
управителят на дружеството е разпоредил всички работници и служители да работят
на 9.05.2010г./неделя/, като обявил 15.05.2010г. /събота/ за почивен ден и
наредил на тримата технически ръководители да извършат необходимото почистване
и подготовка на обектите, за които отговарят, във връзка с предстоящия празник.
В заповедта не са посочени обектите и дейностите, които е необходимо да бъдат
извършени, по видове, като подготовката е следвало да се извърши съобразно
възлагането от Община Плевен и преценката на съответния технически ръководител.
По отношение обема на възложената работа се
установява от представения договор за възлагане на обществена поръчка от
20.02.2009г., възлагателно писмо изх. №
ЕК -26-48-1/07.04.2010г. и справка на обектите в ІІІ район/на ищцата/,
че поддържането на зелените площи на територията на Община Плевен се извършва
от „..”.., като в началото на всяка календарна година общината възлага
конкретните видове работа, тяхното количество и възнаграждението за
извършването им. В справката за обектите от ІІІ район са описани видовете
работа, които следва да се осъществят във всеки един от тях и колко често, като
за някои видове работи се извършват през ден, други е предвидено да се извършват 2-3 пъти
годишно, а трети веднъж годишно.
За да се мотивира да наложи наказанието,
работодателят е изхождал от докладна записка № 59/05.05.2010г. подадена от
контрольора на дружеството К.К.и гл.счетоводител на същото Ц.С./на л.26/, в
която е отразено какво е било състоянието на проверените от тях на 5.05.2010г. двадесет
и осем обекта. Срещу всеки обект е посочено състоянието му с характеристиките :
„зле”, „ не е пипано”, „не е окосена”, „окосена”, „добре”, „много добре” и
други подобни, като извода на проверяващите от направения оглед е, че много от
обектите в града няма да станат готови за предстоящите тържества, с препоръката
„виновните за това да си понесат наказанията”.
Тази констатация за състоянието на обектите на 5.05.2010г.
и предположението, че те няма да бъдат завършени до 15.05.2010г., когато е
празника на града, не означава
непременно че ищцата не е изпълнила възложената и работа на организатор и
технически ръководител.Това е така преди всичко поради обстоятелството, че
доколкото има поставен срок за изпълнение на определена работа, то този срок е
15.05.2010г., а не по-рано както се опитва да обоснове пълномощника на
жалбоподателя, с мотива че програмата на тържествата започвала преди
15.05.2010г. Този извод не почива на установеното по делото, а именно: в
заповедта от 26.04.2010г. не е определен срок за изпълнение.Доколкото в текста
и се казва „предстоящия празник”, следва да се има предвид самия 15.05.2010г.,
а не предхождащите го мероприятия включени в програмата прил. на л.49 от делото
на РС, в който случай издалия заповедта би употребил множествено число. Освен
това, изложеното в докладната, респ. в заповедта е субективна преценка за
възможността да се изпълни задачата в срок, а не констатация за осъществено
нарушение/неизпълнение в срок/.В този смисъл заповедта за наказание е издадена
преждевременно.
В изпълнение на заповедта на управителя ищцата е
изготвила график за поддържане на тревните площи за м.май, в който конкретно е
посочено кой ден на кой обект какъв вид дейност ще бъде извършена, който график
е съгласуван и одобрен от инвеститора Община Плевен.За периода от 3-14.05 е
предвидено окосяване и други дейности по почистване и поддръжка на почти всички
обекти от района, като броя на окосяванията е заложен съобразно възлагателното
писмо на инвеститора. Дори да се приеме, че в района на ищцата е следвало да се
извършат всички описани в заповедта за уволнение /от 10.05.2010г./дейности, то
не е доказано по делото, че изпълнението им в срок до 15.05.2010г. е било невъзможно.
Напротив - от показанията на св.А.И.и С.П. се установява, че е в този период се
е работило интензивно и на пълно натоварване, всички поставени за деня задачи
са били изпълнявани, като свидетелите лично са работили на обектите, които са
посочени в заповедта за уволнение като необработени.Същите свидетели дават
показание, че до 15.05.2010г. предвидената работа е била извършена, с
изключение на парк „Десети декември”.За този обект, съобразно графика, утвърден
от Община Плевен е било предвидено косене на 25 май.Ето защо, съдът намира че
не може да се приеме, че е осъществено нарушение по чл.187 ал.1, т.3
–неизпълнение на възложена работа.
Не се установи нарушение и по чл.187 ал.1, т.7. Посочените
по-горе в цитираната заповед от 26.04.2010г. „законни нареждания на
работодателя” са две: да се работи на 9.05.2010г. вместо на 15.05.2010г. и да
се да извърши обсъденото вече почистване и подготовка за празника на града.Работодателят
счита, че нарушение на тази заповед представлява „освобождаването от работа на
петима работници на 5.05.2010г., без да имат издадена заповед за отпуск от
управителя на дружеството”. В обясненията си на л.25 от делото ищцата е
посочила, че един от работниците е бил в платен отпуск, втори – в неплатен, а останалите
трима са ползвали компенсация за работа извънредно на 16 и 24 април.При
положение, че както платения, така и неплатения отпуск, а също и ползването на
компенсация се разрешават от управителя на дружеството, то ако работниците са
отсъствали само въз основа на даденото от прекия им ръководител мнение за
разрешаване, те подлежат на санкция за отсъствие без основание, а не далия
мнение за освобождаването им техен пряк ръководител.
Съгласно изрична заповед № 159/14.04.2010г. на
управителя на дружеството, петима от работниците от ІІІ-ти район са работили
извънредно на 17.04.2010г./събота/ на пълен работен ден, като в заповедта е
посочено че положения извънреден труд подлежи на заплащане или компенсация.От
показанията на свидетелите изслушани пред първата инстанция е установено, че
практиката в дружеството е да се компенсира извънредния труд, като работника
сам посочва деня, в който желае да ползва почивка като компенсацията. Не се
установява техническия ръководител като пряк ръководител на ползвалите компенсация
работници да има право или да е разрешавал ползването на компенсация, поради
което не може да се направи извода, че ищцата е извършила нарушение, като е
„освободила” съответните работници. Кодекса на труда не предвижда
компенсирането на извънредния труд с отпуск, поради което ако тази практика се
е установила по заповед на управителя, то реда за ползването му също е следвало
да бъде регламентирано със заповед.Ищцата е уведомила управителя за подадените
молби/л.21 и 22/, като ги е предала в канцеларията, в изпълнение, а не в
нарушение на служебните си задължения на пряк ръководител.Ето защо правилен се
явява извода на първоинстанционния съд, че неявяването на работа на петимата
работници е тяхна отговорност и не следва да се вменява във вина на прекия им ръководител.
Даденото мнение за освобождаване на петима от
работниците от работа за един ден, от една страна не представлява превишаване
на правата, а от друга - няма основание да се счита, че то се явява пряко
неизпълнение на законно нареждане на работодателя.Косвено отсъствието от работа
на петима работници-мъже е могло да доведе до забавяне в графика за изпълнение
на възложената работа и в крайна сметка до неизпълнението и в срок, но и това
не е доказано, както бе обсъдено по-горе.
Поради
изложеното искът за отмяна на заповедта за уволнение по чл.344 ал.І т.1 от КТ
се явява основателен и следва да бъде уважен. Основателен поради това се явява
и обективно съединения с него иск с правно основание чл.344 ал.І т.2 за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „ландшафтен инженер” в „..”.. гр.Плевен. Основателен е и
третия от обективно съединените искове. Съгласно
разпоредбата на чл. 225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Налице е първата предпоставка на закона - уволнението
е обявено за незаконно и ищцата е възстановена на работа. По отношение на
втората предпоставка – ищцата да е претърпяла вреди от незаконната заповед за уволнение като през периода 11.05.-20.07.2010г. е
останала без
работа, са представени декларация за
това обстоятелство.Извършена е и констатация на трудовата и книжка относно нови
вписвания след въпросното уволнение. Досежно размера на обезщетението е
изслушано вещо лице, което установява, че дължимия размер е 2234.60лева, които вреди подлежат на обезщетяване.
Като е
стигнал до същите правни изводи Плевенски РС е постановил едно правилно и
законосъобразно решение, което на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.При
този изход на делото въззивника следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400лева-адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл. 271 ал.1 от ГПК решение № 1495 на Плевенския районен
съд от 22.07.2010г., постановено по гр.д. № 3408/2010г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „..”.., със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”.. ..” № ..,
представлявано от управителя .П. да заплати на Г.Т.П. ***, ЕГН **********, разноски
по делото за въззивната инстанции в размер на
400лв./четиристотин лева/.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.