Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 11.09.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Наталия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 2229 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 17-1006-000972 от 15.05.2017 г. на Началник група
КПДГПА към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 300 лв. на
основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. на
основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.185 ЗДвП на К.А.Б. с ЕГН: ********** *** за нарушения
съответно на чл.139, ал.5 ЗДвП и чл.157, ал.8 ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от К.А.Б.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Твърди,
че НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се
моли да бъде отменено.
Жалбоподателят
- лично и чрез процесуалния си представител - поддържа жалбата в съдебно
заседание. Ангажират доказателства. Излагат се допълнителни доводи за отмяна на
атакуваното НП.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото, с
административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище, с което се
иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На 13.03.2017 г. жалбоподателят К.Б. потеглил с лек автомобил „Ровър 214“
с рег. № ...., собственост на Д. К. Ф. от гр. Пазарджик за гр. Пловдив. В
автомобила била и свидетелката Т. Т.Н.П.. Жалбоподателя стигнал до изхода на
гр. Пазарджик в посока гр. Пловдив и се включил в републикански път I-8. Изминал известно разстояние
по него – няколкостотин метра, когато видял, че насреща му премигват леки
автомобили с фарове за наличие на полицейски служители по пътя напред. В този
момент жалбоподателят се сетил, че автомобилът няма валидна винетка и решил да
обърне, за да се върне на бензиностанцията в края на града, за да си купи преди
да продължи пътя си към Пловдив. Той предприел маневра обратен завой и се
отправил към бензиностанция „Шел“, намираща се на входа на гр. Пазарджик в
посока откъм гр. Пловдив. Тази негова
маневра обаче била възприета от авто-патрул при сектор ПП към ОД на МВР Пазарджик
в състав – свидетелите К.О. и Г.В., които се намирали на път I-8 около 1 км. от табелата за
изход на гр. Пазарджик в посока гр. Пловдив. Полицаите решили, че маневрата е продиктувана от страна на водача,
поради това, че няма СУМПС и се е уплашил, като ги видял, поради което и решили
да го проверят. Качили се в служебния автомобил и се отправили веднага и те към
бензиностанция „Шел“, като спрели непосредствено до автомобила на жалбоподателя
и му поискали документите за проверка. При проверката на автомобила полицаите
установили, че жалбоподателят управлява автомобила без валиден залепен винетен
стикер на предното стъкло. Жалбоподателят им обяснил, че е забравил да закупи
по-рано и затова именно е обърнал и спрял на бензиностанцията. Полицейските
служители взели документите на водача и му разпоредили да дойде с автомобила си
на мястото на техния установъчен пункт на път I-8 пред сервиз „Мотор Бейк“. Тъй като на
бензиностанция „Шел“ нямало винетни стикери, жалбоподателят се отправил към
намиращата се от другата страна на пътя бензиностанция „Лукойл“, откъдето
закупил винетка и я залепил на стъклото на автомобила, след което се отправил
към мястото, където му указали полицейските служители. Като приел, че жалбоподателят е нарушил чл.139, ал.5 ЗДвП,
О.
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение в
присъствието на В.
като свидетел. Жалбоподателят отказал да подпише и получи АУАН, което било
удостоверено с подписа на свидетеля Ф.М.. Отказът бил продиктуван от
обстоятелството, че жалбоподателят имал възражения. Той обяснил на полицейските
служители, че автомобилът не е негов и е забравил да види и да купи преди
тръгването винетка, но именно затова обърнал и спрял на бензиностанцията. Въз
основа на акта и като са приети възраженията на жалбоподателя за неоснователни,
било издадено обжалваното наказателно постановление.
По делото са разпитани като свидетели
К.О., Г.В., Т. Т.Н.П.и
Ф.М.. В показанията си те потвърждават гореописаната фактическа
обстановка както по време на проверката на автомобила и мястото на спирането му,
така и събитията преди и след нея. Тя се потвърждава и от събраните писмени
доказателства по делото, включително и от съставения АУАН.
При
тези данни от правна страна съдът намира следното:
Жалбоподателят К.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.139, ал.5 ЗДвП,
като на 13.03.2017
г. на път първи клас I-8 в
посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив е управлявал
лек автомобил „Ровър 214“ с рег. № ...., като не е изпълнил задължението си да
заплати винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 ЗП. И в АУАН, и в НП ясно
е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно път първи клас I-8. Път първи клас I-8 е част
от републиканската пътна мрежа съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата, като
съгласно чл.10, ал.1, т.1 от същия закон за използването на този път се заплаща
винетна такса. Съгласно Решение №
945 на Министерски съвет от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона
за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища (Обн.,
ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 г., изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г.), прието на
основание чл.3, ал.4 и чл.10, ал.2 и 4 от Закона за пътищата, пътят е включен в
горепосочения списък. Не се спори по делото, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил.
Следователно правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.3, т.4
от ЗДвП от страна на АНО. При определяне размера на административното наказание
административно наказващият орган се е съобразил с тази разпоредба, като наложеното
наказание глоба
в размер на 300 лв. е твърдо определено в закона и не подлежи на корекция от
страна на съда. Няма разминаване между АУАН и НП в тази му част както по
отношение на посочване на нарушените разпоредби, така и по отношение на
обстоятелствата при извършване на нарушението. При това положение
следва да се приеме от правна страна, че установеното деяние изпълва състава на
нарушението по чл.139,
ал.5 ЗДвП. Настоящият съдебен състав обаче намира, че наказващият
орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил
подробно в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
с което е нарушил чл.53, ал.1
от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока. Извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в чл.139,
ал.5 ЗДвП нарушение, поради своята малозначителност e с явно незначителна
степен на обществена опасност. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс,
чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН,
се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл.28, б. „а“
от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за маловажност следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност,
личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните
критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита,
че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи извършеното
административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в ЗП нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С оглед
на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на настоящото
нарушение, причините и обстоятелствата, при които е било извършено то, липсата
на причинени каквито и да е вреди, краткото разстояние на управление на
автомобила по републиканската пътна мрежа – няколкостотин метра, фактът, че
самият жалбоподател е преустановил извършването на нарушението по собствена
воля, като е обърнал автомобила още преди спирането му за проверка от
полицейските служители и се е върнал на територията на гр. Пазарджик, както и
другите смекчаващите обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за
първи път (видно от справката за нарушител-водач), съдът счита, че извършеното
деяние се характеризира с явно незначителна обществена опасност и представлява
маловажен случай. При това положение административнонаказващия орган е следвало
да не налага наказание. Наложената санкция – глоба в размер на 300 лв. - е крайно
несправедливо и неоправдано тежко наказание с оглед конкретните обстоятелства
по извършване на самото нарушение. Установи се, че жалбоподателят е използвал
чужд автомобил и действително преди да бъде предупреден за наличие на
полицейски служители на пътя не е бил обърнал внимание на липсата на винетка.
От събраните доказателства е видно, че действително в процесния ден жалбоподателят
е закупил винетен стикер. Вярно е, че с оглед характера на засегнатите
обществени отношения, свързани с движението по пътищата, опазване на
републиканската пътна мрежа и нейната рехабилитация, са необходими немалко
средства, поради което именно е въведена винетната такса, но само това само по
себе си не е достатъчно да бъде наказано лице, което е използвало само
няколкостотин метра от пътя и сам е преустановил това използване още преди
полицаите да го спрат за проверка. Затова и съдът намира, че с оглед цялостната
преценка на обстоятелствата по конкретното деяние, както и смекчаващите вината обстоятелства,
в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не е
съобразил това административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразна
санкция несъответстваща на тежестта на нарушението. Следователно наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му част.
По т.2 от НП жалбоподателят е наказан на основание
чл.185 ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.8 от същия закон за това, че: „Носи връчено
НП за нарушение по ЗДП с изтекъл срок на плащане“. Съгласно чл.157, ал.8 от ЗДвП: „Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един
месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда
при обжалване.“ Видно е, че никъде в тази разпоредба не се вменява конкретно
задължение на гражданите, неизпълнението на което да се санкционира с общата
разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Обстоятелството, че НП замества КТ за срок от
един месец съвсем не означава, че това е срокът за плащане на задължението по чл.190, ал.3 ЗДвП. Това означава само, че ако
след изтичане на този месечен срок и при неизпълнение на задължението по чл.190, ал.3 ЗДвП, лицата, които продължават да
управляват МПС фактически правят това, без да носят в себе си КТ. Следователно,
с изтичането на месечния срок и при установено управление след това, водачът
следва да бъде наказан, че не носи в себе си КТ, тъй като и срокът за
управление със заместващото го НП е изтекъл, а наказаното лице е бездействало и
не е изпълнило задължението си по чл.190,
ал.3 ЗДвП, за да получи обратно контролния си талон. В този случай водачът
следва да бъде наказан за нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, като съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
глобата е в размер на 10 лв. Очевидно е, че АНО неправилно е тълкувал закона,
като е наказал лицето по-тежко по общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лв., като е посочил за
нарушена разпоредба (чл.157, ал.8 от ЗДвП) такава, която не вменява конкретно
задължение на водачите на МПС, неизпълнението на което да се санкционира по чл.185
от ЗДвП. Допуснатото е съществено противоречие между словесното описание на
нарушението и посочените за нарушени законови разпоредби, тоест противоречие
между фактическото описание на нарушението и неговото юридическо изражение,
което представлява нарушение на чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.5 и 6 ЗАНН и е
основание за отмяна на наказателното постановление и в тази му част.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №
17-1006-000972 от 15.05.2017 г. на Началник група КПДГПА към ОД на МВР Пазарджик,
с което е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.179,
ал.3, т.4 ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.185 ЗДвП на К.А.Б. с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на чл.139, ал.5 ЗДвП и чл.157, ал.8 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: