Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 13956 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Д.А.В. срещу Решение № 20210641/29.09.2020 г., постановено по гражданско дело №
17280/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав, в
частите, в които е изменен размерът на определената с Решение №
171261/13.07.2017 г. по гр. дело № 67293/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, издръжка от 200 лева, за детето Д.Д.В., ЕГН **********, като е увеличен
размерът на издръжката с 240 лв., и е осъден бащата Д.А.В., ЕГН **********, да
заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител Ж.Д.С., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 440 лв., считано от 13.05.2020 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до
настъпване на законови предпоставки, обуславящи изменение или прекратяване на
така определената издръжка, осъден е бащата
Д.А.В. заплати в полза на държавата по сметка на
Софийски районен съд сумата от 345.60 лв. и да заплати на Д.Д.В., чрез нейната
майка и законен представител, сумата от 240 лв., съобразно уважената част от
иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като е постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. Във въззивната
жалба се твърди, че в обжалваните части решението е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Моли да се постанови решение, с което да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно в обжалваните части Решение № 20210641 от 29.09.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 17280/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав, като СЕ отхвърлят
изцяло предявените искове и се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Д.Д.В.,
действаща чрез своята майка и законен представител Ж.Д.С., оспорва въззивната
жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 20210641/29.09.2020
г., постановено по гр. дело №17280/2020 г.
по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав, е изменен размерът на
определената е Решение №171261 от 13.07.2017г. по гр.д. №67293/20165г. на СРС,
издръжка от 200 лева, за детето Д.Д.В., ЕГН **********, като е увеличен
размерът на издръжката с 240 лева, и е осъден Д.А.В. да заплаща на детето си Д.Д.В.,
родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител Ж.Д.С., месечна
издръжка в размер на 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева, считано от
13.05.2020г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на законови предпоставки, обуславящи
изменение или прекратяване на така определената издръжка, като за разликата до
пълния предявен размер от 1000 лева, е отхвърлен искът, като неоснователен;
осъден е Д.А.В. да заплати в полза на Държавата по сметка на Софийския районен
съд сумата от 345.60 лева /триста четиридесет и пет лева и 60 стотинки /;
осъден е същия да заплати на Д.Д.В., чрез нейната майка и законен представител Ж.Д.С.
сумата от 240.00 лева, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78,
ал.1 ГПК; осъдена е Д.Д.В., чрез нейната майка и законен представител Ж.Д.С.,
да заплати на Д.А.В. сумата от 560.00 лева, съобразно отхвърлената част от
иска, на основание чл.78, ал.З ГПК; постановено е предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
Доводите в жалбата касаят
неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на решението в обжалваната част са неоснователни.
При определяне размера на
увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето
и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите
неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и
увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да
се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 200 лева с
решението по гр.д. № 67293/2016 г. на СРС, 92 състав, влязло в сила на 13.07.2017г., с което е утвърдено постигнатото между
страните споразумение по чл.51 от СК, детето Д.Д.В. е било на 9 години, а
понастоящем е на 13 години. От определянето на месечната издръжка от 200 лева
до настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около четири години
ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от
средства за съществуване, образование и социално-културно развитие (доколкото
всеки човек има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при
които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма
да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
Пред първата инстанция са събрани доказателства, от които е видно, че за
релевантния период въззивникът е получил заплащане за месец 06.2020 г. в
размер 5695.19 лв., като видно от
представения социален доклад на ДСП – Лозенец, изготвен на 24.07.2020 г., той е
посочил, че месечното му трудово възнаграждение е в размер на около 10000 лв. Освен
това, въззивникът е в трудоспособна възраст и няма здравословни проблеми,
притежава висока квалификация /работи като софтуерен архитект/. При това
положение настоящият съд намира, че бащата има материални възможности да
заплаща на 13 годишната си дъщеря присъдената от първоинстанционния съд месечна
издръжка в размер на 440 лева. След заплащане на месечната издръжка от 440 лева
въззивникът ще разполага с повече от 9000 лева –месечен доход, който ще му
позволи да поеме и своята собствена издръжка, без да среща материални
затруднения.
Въззивният съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция.
Изцяло неоснователно е
оплакването, че съдът е извършил съществено нарушение на разпоредбата на
чл.236, ал.2 от ГПК, като според жалбоподателя не ставало ясно как съдът е
достигнал до извода за необходима издръжка на детето от 800лв. месечно,
доколкото първоинстанционният съд подробно е аргументирал възприетия от него
необходим размер на издръжката от 800лв., съобразявайки, че на детето следва да
се осигурят такива битови условия и средства, каквито би имало, ако родителите
живеят в едно семейство, като определеният размер от 800 лв. е разпределен
между двамата родители, от който ответникът следва да поеме 440лв.
Относно оплакването във
въззивната жалба, че основните битови принадлежности за детето, в това число
технически средства /лаптоп, таблет, телефон/, учебни пособия и принадлежности,
колело, дрехи, обувки, лекарства, посещение на спортни занятия и частни уроци,
курсове, джобни средства, средства за празненства и подаръци на приятели, екскурзии,
се „подсигуряват основно от бащата“, настоящият съд намира, че предоставените
допълнително средства са лично решение на родителя, който ги предоставя, докато
размерът на издръжката следва да създава сигурност за родителя, който упражнява
родителските права, че ще получава определените от съда средства ежемесечно.
Първоинстанционното решение в
обжалваната му част е правилно.
При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства.
Доказателствата и във въззивната инстанция не
са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на
атакуваното решение.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът
няма право на разноски, но същият следва да бъде осъден да заплати разноски на Д.Д.В.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж.Д.С., ЕГН **********,
в размер на 400 лв., при съобразяване действителната правна и фактическа
сложност на делото, разпоредбата на чл.
21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и
направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител
на въззивника.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20210641/29.09.2020 г., постановено по гражданско дело № 17280/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д.А.В.,
ЕГН **********, да заплати на Д.Д.В., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Ж.Д.С., ЕГН **********, сума в размер на 800 лв., представляващи
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
въззивно гражданско дело № 13956/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.А.В., ЕГН **********,
за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.