Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас,
№376/ 07.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в
съдебно заседание на седми март, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа адм.д. № 641 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.8, ал.6 от Постановление № 405 от 25.11.2021г. за определяне на
условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на
безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на
загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на
предприятията поради въведените противоепидемични мерки (ПМС №405/2021г.) във вр.
с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят
„Интерхотел Поморие“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Поморие, бул. „Пейо Яворов“ № 3, представлявано от Б.Г.С. е оспорил заповед
№ Т-РД-27-897 от 04.04.2022г. на министъра на туризма, с която е отхвърлено
заявление с вх. № BG-*********-2021-06-2345, подадено в Системата за управление
на националните инвестиции (СУНИ) и на „Интерхотел Поморие“ АД е отказано
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема BG-*********-2021-06,
обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100885 (2021/N) от 17.01.2022г., във
връзка с чл.1, ал.5, т.9, буква „в“ и ал.7 от Закона за държавния бюджет на
Република България за 2021г.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че
няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на
чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК към Държавата или Общината преди 1 януари 2020г.,
установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, както и, че няма такива
задължения, които са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Отделно от това
твърди, че в оспорената заповед не е посочено кои задължения от изрично
изключените в т.7.1 от указанията са
налице при кандидата, за да бъде постановен отказ. Иска отмяна на оспорената
заповед. Претендира разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие – адв. Н., поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска оспореният административен акт да бъде
отменен. Претендира разноски.
Ответникът –
министъра на туризма, редовно призован, не изпраща представител.
ФАКТИ:
С
Постановление № 405 от 25.11.2021г. на Министерския съвет, на основание чл.114
във връзка с чл.105 от Конституцията на Република България, чл.7, ал.1 и ал.2
от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация
във връзка с чл.1, ал.5, т.9, буква „в“ и ал.7 от Закона за държавния бюджет на
Република България за 2021г., са определени условията, критериите, реда и
размера на средствата за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на
загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на
предприятията поради въведените противоепидимични мерки (л.120-126).
На основание
§ 3 ПЗР от ПМС № 405/2021г., със заповед №Т-РД-16-29 от 28.01.2022г.
(л.127-128), министърът на туризма е утвърдил Указания за кандидатстване и
правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-*********-2021-06
за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали
пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради
въведените противоепидимични мерки (л.129-164).
„Интерхотел
Поморие“ АД е представило проектно предложение – формуляр за кандидатстване
(л.24), с наименование на проектното предложение „Предоставяне на безвъзмездни
средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби,
възникнали от пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията
поради въведените противоепидемични мерки“.
Със заповед №
Т-РД-16-36 от 03.02.2022г. (л.13), министъра на туризмът е определил състав на
оценителната комисия, която да разгледа и оцени за съответствие подадените
заявления по схема BG-*********-2021-06 – Предоставяне на възмездни средства за
подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко
и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените
противоепидемични мерки. В оценителната комисия са посочени председател (без
право на глас) и неговите функции; секретари (без право на глас) и техните
функции и членове с право на глас и техните функции. Със заповед № Т-РД-16-104
от 15.03.2022г. на министъра на туризма (л.23), работата на оценителната
комисия е била възобновена на основание чл.25, ал.4 от Закона за
администрацията и одобрен от министъра на туризма доклад с рег. №
Т-93-00-574/15.03.2021г.
Чрез СУНИ
председателят на оценителната комисия е изискал от „Интерхотел Поморие“ АД да
представи допълнителна информация и документи, от които да се установява, че
дружеството е осъществявало дейност (основна и/или допълнителна) в поне един от
допустимите кодове, както и допълнителна информация и документи, че няма
задължения към Държавата или същите са разсрочени или отсрочени или обезпечени
(л.48).
В отговор
отново чрез СУНИ „Интерхотел Поморие“ АД е посочило, че през 2021г. е
осъществявало икономическа дейност в код по КИД-2008: 55.10 „Хотели и подобни
места за настаняване“. Допълнително е приложено удостоверение с изх. №
020202200054539/16.03.2022г. от НАП (л.79), в което са посочени задълженията на
дружеството, като представляващият предприятието е заявил, че всички задължения
са настъпили след 01.01.2020г. и дружеството отговаря на условията за
допустимост (л.65).
От
съдържанието на удостоверението на л.79 се установява, че за периода от 01.01.2022
г. до датата на издаване на му – 16.03.2022г. дружеството –жалбоподател има
задължения за осигурителни вноски в размер общо на 24 179,55 лв., в т.ч.
главница и лихви. Но за периода релевантен за спора - преди 1 януари 2020 г.
(чл.6 ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021г.) задълженията на дружеството са общо в
размер на 0,08 лв. – по 0,01 лв. за осем периода и произтичат от Ревизионен
акт, представляват лихва с нулева главница.
По делото е
приложен оценителен лист за извършената от назначената оценителна комисия проверка
на подадения от жалбоподателя формуляр за кандидатстване за съответствие с
критериите за изплащане на безвъзмездните средства съгласно законовите
изисквания. В заключението на оценителния лист е посочено, че кандидатът
„Интерхотел Поморие“ АД попада в категорията на недопустимите кандидати в т.7,
подточка 7.1 от „Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на
безвъзмездни средства“ – Указания и Критерии VІ.3, VІ. Група, VІ-ти етап от
Критериите за оценка на административното съответствие от Оценителен лист
(Приложение 1 към Указанията), тъй като след извършена служебна проверка е
установено, че кандидатът има задължения към държавата и общината по седалище
на предприятието (л.86-96).
На
21.03.2022г. председателят на Оценителната комисия е изготвил докладна записка
(л.107-109) до министъра на туризма за работата на Оценителната комисия, към
която са приложени протокол № 1 (л.110-117) и № 2 (л.118-119) от работата на
Оценителната комисия; списък на заявленията, одобрени за финансиране, с пропорционално
разпределение на финансовия ресурс между одобрените за финансиране кандидати
(Приложение № 1); списък на отхвърлени заявления, с мотиви за отказ (Приложение
№ 2); списък на дублиращи се заявления, които не подлежат на оценка (Приложение
№ 3); списък на оттеглени заявления, които не подлежат на оценка (Приложение №
4) и проект на заповед за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на
допуснати кандидати. Докладната записка е одобрена от министъра на туризма на
21.03.2022г.
Въз основа на
така издадената докладна записка, министъра на туризма на 04.04.2022г. е издал
процесната заповед на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.8,
ал.3, чл.6, ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021г.), във връзка с чл.1, ал.5, т.9, буква
„в“ и ал.7 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2021г., Нотификация на
Европейската комисия по схема за държавна помощ SA.100885 (2021/N) от
17.01.2022г. и т.7 „Недопустими кандидати“ от Указанията за кандидатстване,
подточка 7.1 от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на
безвъзмездни средства по схема BG-*********-2021-06 – Предоставяне на
безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на
загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на
предприятията поради въведените противоепидемични мерки, утвърдени със заповед
№ Т-РД-16-29/28.01.2022г. на министъра на туризма. В заповедта като мотиви за
отказа са преповторени мотивите от изготвения оценителен лист. Заповедта за
отказ е съобщена на „Интерхотел Поморие“ АД чрез СУНИ (л.85).
Жалбата
сезирала съда е подадена на 18.04.2022г.
По делото е
допусната и приета ССЕ, от заключението на която се установява, че за периода
преди 1 януари 2020 г. (чл.6 ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021г.) има задължения за
данъци и ЗОВ в размер на 0,08 лв. лихви, колкото е посочено и в удостоверението
представено в хода на административното производство пред органа. Главница не
дължи.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на оспорения акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
Постановление на МС № 405 от 25.11.2021 г., Държавата предоставя на лица,
извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, безвъзмездни
средства в посочените размери, въз основа оборота им през 2019 г., с оглед
компенсиране на загуби възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в
дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки, във
връзка с чл. 1, ал. 5, т. 9, б. "в" и ал. 7 от Закона за държавния
бюджет на РБ за 2021 г.
Обжалваната
заповед е издадена в резултат на проведена процедура за предоставяне на
държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства на лица, извършващи
туроператорска и туристическа агентска дейност, а с оглед посочените правни
норми - чл. 4 от ПМС №
405/2021 г., в тази процедура министъра на туризма има качеството на
администратор на държавна помощ съгласно чл. 9 от Закона за
държавните помощи, компетентен да проведе процедура по
предоставяне на процесната безвъзмездна държавна помощ, респективно да откаже
предоставяне на същата.
За това съдът
приема, че обжалваната в настоящото производство заповед е издадена от
компетентен административен орган – министъра на туризма. Същата е в
предвидената писмена форма. Но в процесната заповед е прието, че задължения по
чл.6 ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021г. са налице и това препятства участието на
жалбоподателя, без да се посочи конкретното им основание и размер. Органът не
обсъдил фактите и не може да се установи, по какви съображения той е направил
извод, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл.6 ал.2, т.1 от ПМС №
405/2021г.
От
материалноправна страна спорът се свежда до това дали жалбоподателят е
отговарял на изискването на чл.6 ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021г. и за периода
преди 1 януари 2020 г. не е дължал данъци и задължителни осигурителни вноски по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1
от ДОПК към държавата или общината.
Според чл. 162, ал. 2, т. 1
от ДОПК публични са държавните и общинските вземания за данъци,
включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други
вноски за бюджета.
Още в хода на
административното производство пред органа се установява, че жалбоподателят за периода
преди 1 януари 2020 г. няма задължения за данъци, включително акцизи, както и
мита, респ. задължителни осигурителни вноски. Има задължения за лихви в размер
на 0,08 лв. за осем различни периода, всеки по 0,01 лв. Не е ясно въз основа на
каква главница са определени тези задължения за лихва, доколкото самият НАП
посредством издаденото удостоверение (л.79) е посочил нулева главница за тези
периоди, за които се дължи лихва.
Съдът счита,
че задължението за лихви в размер на 0,08 лв. е плод на изчислителна или друг
вид грешка, не е същинско задължение. Още по-малко такова, което да даде
основание за извод, че жалбоподателят за периода преди 1 януари 2020 г. има
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1
от ДОПК към държавата или общината и не може да бъде допуснат да
кандидатства за получаване на безвъзмездна финансова помощ.
На следващо
място основателно е и възражението на жалбоподателя, че задълженията за лихви
не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1
от ДОПК, към която препраща чл.6 ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021г.
Лихвите са публични държавни и общински вземания, но по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 9
от ДОПК, а тази разпоредба не е включена в предпоставките по
чл.6 ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021г. за допускане на кандидатите за предоставят
безвъзмездни средства за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено
от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични
мерки.
При тези
констатации, съдът намира, че постановеният отказ, освен немотивиран,
противоречи и на материалния закон, защото не се установява наличието на факти,
които могат да се подведат под нормата на чл.6 ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021г.,
послужила за основание за издаване на оспорения акт.
По изложените
съображения, издаденият административен акт е процесуално и материално
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на
органа за ново произнасяне, при съблюдаване на дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
При този
изхода от спора, с оглед своевременното искане на жалбоподателя, ответникът
следва да бъде осъден да му плати направените разноски в размер на 2990,00 лева,
от които платено адвокатско възнаграждение в размер на 2640 лева с ДДС, 300 лв.
възнаграждение за вещо лице и 50 лева платена държавна такса.
Възражението
за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на представителя на
жалбоподателя е неоснователно, с оглед материалния интерес по делото – 25 060
лв. и осъщественото процесуално представителство по изготвяне на жалба и
участието на адвоката в съдебните заседания, съпоставени с нормата на чл.8,
ал.1, вр. чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№ Т-РД-27-897 от 04.04.2022г. на министъра на туризма .
ВРЪЩА
преписката на министъра на туризма за ново произнасяне по заявлението на
„Интерхотел Поморие“ АД при спазване на дадените задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Министерството на туризма на Република България да заплати на „Интерхотел
Поморие“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие,
бул. „Пейо Яворов“ № 3, представлявано от Б.Г.С., направените по делото
разноски в размер на 2990 (две хиляди деветстотин и деветдесет) лева.
Решението
може да се обжалва, с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: