Р Е Ш Е Н И Е
№
19.03.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1461/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 52, ал.1, вр чл. 49, ал.1 вр.
чл.45, ал.1 от ЗЗД. вр. чл. 6 от ЕКПЧ.
Депозирана е искова молба от И.Й.Г.,
чрез адв. Е. Й., против АПЕЛАТИВЕН СЪД- ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с която се твърди,
че ответникът е лишил ищеца от правото му на справедлив процес, тъй като производството по ВЧНД№13/2016г по
описа на ВтАС, с което е потвърдено определение № 425/15.12.2015 по
ЧНД№174/2015г по описа на ОС- гр. Ловеч, е протекло в закрито съдебно
заседание, без призоваване на страните. Твърди се, че нормата на чл. 345, ал.1
от НПК, предвижда възможността разглеждането на частната жалба и частния
протест, да се извърши в открито съдебно заседание, което в случая не се е
осъществило. Твърди се, че по този начин
е нарушен чл. 6 от ЕКПЧ. Твърди се, че в
резултат на това, ищецът е претърпял неимуществени вреди. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди отв. АПЕЛАТИВЕН СЪД- ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, да
заплати сумата от 11 000лв, съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
й изплащане и сумата от 1304,27лв.- лихва за забава, за периода 01.01.2016-01.03.2017г.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът АПЕЛАТИВЕН СЪД- гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, изразява
становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Посочва се,
че ВтАС- като въззивна инстанция, е разгледал частната жалба на И.Й.Г., против
определение № 425/15.12.2015 по ЧНД№174/2015г. по описа на ОС- гр. Ловеч, по
образуваното ВНЧД№13/2016г по описа на ВтАС, в закрито съдебно заседание.
Посочва се, че нормата на чл. 345, ал.1
от НПК, предвижда само възможност частната жалба да се разгледа в открито
съдебно заседание, с призоваване на страните, само ако съда намери,че е
необходимо непосредствено изслушване на страните. Посочва се, че разглеждането
на делото в открито съдебно заседание,
не е предвидено като задължение за съда, и поради това, разглеждането на
частната жалба в закрито съдебно заседание, не може да се приеме за нарушение
на правото на ищеца на справедлив процес. Посочва се, че правото на страната на
справедлив процес, включва правото да присъства лично в с.з., и е свързано с
правото да бъде изслушан лично и да следи производството. Твърди се, че от този принцип е възможно да има изключения
във втора и касационна инстанция, което
е приемливо в зависимост от обстоятелствата по делото- напр. страната да е
присъствала в с.з. в първа инстанция. Посочва се, че в действията на ответника липса елемента противоправност, не
е налице причинно- следствена връзка между поведението на ответника и вредите
за ищеца. Евентуално се излагат твърдения за крайна завишеност на размера на
претенцията за обезщетение.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с определение № 3632/26.09.2017г,
влязло в сила, е прекратено частично производството по делото, по предявеният
от ищеца Г. иск против ТД”ИН” при МП- София, иск с правно основание чл. 1,ал.1
от ЗОДОВ, вр чл.3 от КЗПЧОС и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, и е
изпратено по подсъдност на Административен съд- Плевен.
По делото се установява, че ЧНД№ 174/2015г по описа на
Окръжен съд- Ловеч, е образувано въз основа на предложение от ГД”ИН”, Затвора
гр. Ловеч, за определяне, по реда на чл.68, ал.1 от ЗИНС, на л.св. И.Й.Г., „специален” режим за
изтърпяване на наказанието „ лишаване от свобода”, т.к същият грубо и системно
нарушава установеният ред, влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода
и представлява реална опасност на сигурността им. По делото, в последното с.з.
на 15.12.2017г , е постановено определение № 425/15.12.2015г., с което е
заменен режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” по отношение
на осъдения И.Й.Г., от „ строг” в „специален” и е постановено същият да бъде
настанен в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана в
Затвора-гр. Ловеч. Определението на съда е произнесено в открито съдебно
заседание, на посочената дата, в присъствието на осъденото лице, и разяснен
реда и срока за неговото обжалване.
Въз
основа на депозирана, в срок, от страна на осъденото лице И.Г., жалба против
определението на ЛОС, и жалба от назначеният му процесуален представител, е
образувано ВНЧД№13/2016г. по описа на Апелативен съд- гр. В. Търново. По същото
е постановено, по реда на чл. 446, ал.2 от НПК, в закрито съдебно заседание,
определение №4/19.01.2016г, с което е потвърдено определение № 425/15.12.2015г. по ЧНД№ 174/2015г по описа на
Окръжен съд- Ловеч. Против определението на ВтАС, е депозирана частна
касационна жалба от страна на Г., върната с разпореждане от 17.02.2016г.
По
делото, като свидетел е разпитан М.С.С., който посочва, че познава ищеца от Затвора-
гр. Ловеч, но през м. август 2015г, е бил преместен в Затвора- гр. Плевен, и
след няколко месеца, на ищеца е бил променен режима на изтърпяване на
наказанието, в специален. Свидетелят уточнява, че по времето, в което на Г. е
бил изменен режима, се е намирал в Затвора.- Плевен, но тъй като е имал дела, е
настаняван в Ловешкия затвор- в килия №109, точно до килията на Г.- с №108. Посочва,
че при този режим, лишеният от свобода е изолиран в постоянно заключено
помещение, при засилен надзор и охрана. Св. С. посочва, че по време на престоя
си в килията, е имал възможност да разговаря с ищеца Г.. Посочва също, че знае,
че ищецът е обжалвал определението на съда за изменение на режима, но не е получавал призовки и не е
присъствал на делото във втора инстанция. Св. С. посочва, че жалба е имало и от
адв. Хр. н- който е бил и негов служебен защитник, и при разговор с адв. н, същият
му е казал, че не е присъствал при разглеждане на жалбата. Свидетелят посочва,
че ищеца Г. е бил много притеснен от факта, че не се е явил и се е възмущавал
от това. Посочва също, че условията в
килията са зле, с оглед на неговото здравословно състояние. Посочва също, че
знае, че към 2016г., е започнала да капе косата на ищеца. Св. С. посочва също, че
ищецът Г. му е сподели, че ако се е явил пред ВтАС, при разглеждане на жалбата
му, е щял да иска събирането на нови доказателства. Св. С. посочва, че питал адв. н за тези доказателства, но същият
не е могъл да му отговори, тъй като не е знаел. Посочва също, че Г. е имал
очаквания за благоприятно – за него- развитие на нещата. Св. С. посочва, че след като е
потвърден изменения режим, Г. е бил много възмутен, и е бил изпаднал в
хипоглекимия. Свидетелят посочва също, че
според него, здравословното състояние на ищеца се е влошило по времето,
когато е било делото във В. Търново.
По
делото, като писмени доказателства, са изискани и приети: заверено копие от
медицинска справка за здравословното състояние на ищеца Г. и от дневник за
извършените прегледи, служебно заверено копие от медицинското досие на ищеца Г., приложено по адм. д.№ 6797/2017г. по описа на ВАС, и
медицински справка от МБАЛ” Проф. д-р П. ***”, гр. Ловеч, клиника по
Ендокринология, за престоя на ищеца Г. в отделението , за периода
04.-08.12.2015г.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, от правно страна следното:
Съобразно нормата на чл. 446, ал.1 от НПК, предложението за замяна на режима на изтърпяване на наказанието „лишаване
от сводова”, с по – тежък, се разглежда от съответния окръжен съд по
местоизпълнение на наказанието в състав от един съдия и двама съдебни
заседатели. Постановеното определение, може да се обжалва в седемдневен срок от
постановяването му, по реда на глава двадесет и втора- чл. 341 и сл. от НПК. Нормата
на чл.
345, ал.1 от НПК постановява, че въззивната инстанция разглежда частната
жалба и частния протест, в закрито съдебно заседание в седемдневен срок, а
когато намери за необходимо - в открито съдебно заседание, с призоваване на
страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец.
Нормата на чл. 6 от ЕКЗПЧ, регламентира
правото на справедлив процес, а именно:
1. Βсяко лице, при решаването на
правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността
на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично,
но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на
част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и
националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от
интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по
делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради
особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на
правосъдието.
2. Βсяко лице, обвинено в
извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в
съответствие със закона.
3. Βсяко лице, обвинено в
извършване на престъпление, има следните минимални права: а) да бъде незабавно
и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него
на разбираем за него език; б) да има достатъчно време и възможности за
подготовка на своята защита; в) да се защитава лично или да ползва адвокат по
свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде
предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го
изискват; г) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите,
свидетелствуващи против него, и да изисква призоваването и разпита на
свидетелите на защитата да се извършват при същите условия; д) да ползва
безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в
съда
Правото на справедлив процес,
регламентирано с чл. 6, т. 1 ЕКПЧ, включва правото на достъп на всяко лице до
процедура с всички гаранции, присъщи на съдебната форма на разглеждане на спор
относно гражданско право или задължение. Достъпа до правосъдие се изразява в принципа на гарантираната от закона възможност
гражданите и юридическите лица да могат да търсят от съда закрила на признатите
им от закона права и интереси. Правото на справедлив процес включва
правото на страната да присъства лично в съдебно заседание. То е свързано с
правото на изслушване и правото да се следи производството. Безспорно по делото
се установява, че в производството пред първа инстанция- в случая ЛОС,
предложението за замяна на режима на наказанието „лишаване от свобода”, е разглеждано
в открито съдебно заседание, в присъствието на лишеният от свобода- ищец И.Г..
По делото са проведени общо 10 открити заседания, събрани са редица писмени и
гласни доказателства, както и
експертизи.
От принципа за лично участие в
процеса, като част от правото на справедлив процес, съдът приема, че може да
има изключения във втората или третата инстанция – което е приемливо в
зависимост от обстоятелствата по делото, напр. ако страната е имала възможност
да присъства на съдебно заседание пред първата инстанция. В случая, това
изключение е законово уредено в цитираната по – горе норма на чл. 345, ал.1 от НПК, която предвижда като правило, частната жалба и
частния протест, да бъдат разглеждани в закрито съдебно заседание.
Разглеждането на частната жалба и частния протест в открито съдено заседание е
предвидено като изключение, и то само ако съдът намери това за необходимо, с
оглед конкретиката на всеки отделен случай. Преценката на съда, дали да
разгледа частната жалба в о.с.з., не подлежи на контрол.
Съобразно общият състав по чл.45,
ал.1 от ЗЗД, установяващ деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за претърпени неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост. Нормата на чл. 49, ал.1 от ЗЗД постановява, че този, който е
възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод извършването на тази работа. Безспорно е че съставът,
разгледал частната жалба на ищеца по
дело И.Й., е част от състава на ответника- Апелативен съд- В. Търново. За да
бъде ангажирана обаче деликтната отговорност на ответника, следва да бъде
установен необходимият фактическият състав–или факта на извършване на деяние- в
случая твърдяното от страна на ищеца действие- разглеждане на частната му жалба против определение на ЛОС,
в закрито съдено заседание, с което е нарушено правото му на справедлив процес
по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ; противоправност на деянието, наличието на вина у
ответника, настъпването на вреда- описаните в исковата молба състояния на стрес,
депресия и влошаване на здравословното му състояние, и наличието на причинно-следствена
връзка между деянието и вредата. Съдът, в определение №4210/16.11.2017г.., с
което е изготвен проекто- доклад по делото, е дал подробни указания в тази
насока, като е посочил, че ищецът не сочи доказателства за подлежащите на доказване,
съобразно разпределената доказателствена тежест, факти.
Както бе посочено по- горе,
безспорно е установено извършването на посоченото в ИМ действие- разглеждането
на частната жалба на ищеца И.Г., против определение №
425/15.12.2015г. по ЧНД№174/2015г на ЛОС, в закрито съдебно заседание по ВНЧД№
13/2016г по описа на ВтАС. Посоченото действие обаче не разкрива белези на
противоправност, изразяващи се в нарушаване правото на ищеца Г. на справедлив
процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ. Възможността частната жалба да се разглежда
в закрито съдебно заседание, е изрично предвидена като правило по чл. 345, ал.1
от НПК, поради което съдът приема, че няма нарушение правата на ищеца, в този
смисъл. Както бе посочено по- горе, ищецът Г., е участвал открити съдебни заседания по ЧНД№174/2015г на
ЛОС, и по негово искане са събирани редица доказателства. Представените по
настоящето дело, в последното с.з. писмени доказателства- подписка в подкрепа
на ищеца, и подписка против д-р Петрова, без входящ номер и дата, не могат да
доведат до обоснован извод, че Г. е лишен от възможността да представи същите.
Следва да се отбележи също, че по делото не се установи и настъпването на
твърдените от ищеца вреди, доколкото съдът не разполага със специални
медицински знания,за да направи такъв извод от събраната по делото медицинска документация. Не се установява и наличие на причинно-
следствена връзка между действието- посочено
по- горе, и твърдяните вреди.
С оглед
изложеното, съдът приема, че не е налице фактическия съставна чл. 45, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 49, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 6 от ЕКЗПЧ, поради което предявеният иск, за заплащане на сумата от
11 000лв, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и предявеният акцесорен иск за сумата от 1304,27лв.- лихва за забава,
върху главницата от 11 000лв., за периода
01.01.2016-01.03.2017г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от И.Й.Г., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора в гр. Ловеч, против АПЕЛАТИВЕН СЪД- ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
представляван от адм. ръководител Я.Я., иск с правно основание чл.52, ал.1, вр.чл.45
от ЗЗД, вр. чл. 49, ал.1 от ЗЗД и чл. 6 от ЕКЗПЧ, за заплащане на сумата от
11 000лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат от действие на ответника- разглеждане на частна
жалба против определение № 425/15.12.2015г. по ЧНД№174/2015г на ЛОС, в
закрито съдебно заседание по ВНЧД№ 13/2016г по описа на ВтАС, ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба -01.03.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от И.Й.Г. ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Ловеч, против
АПЕЛАТИВЕН СЪД- ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от адм. ръководител Я.Я., иск
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1304,27лв.-
лихва за забава, върху главницата от 11 000лв., за периода 01.01.2016г. -01.03.2017г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: