РЕШЕНИЕ
№ ……………
гр. София 16.7.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на
седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Антоанета П.
като
разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 11856 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове е правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД)
във вр. с чл. 45 от ЗЗД от П.С.А. ***, М.на к.и Н.и.за н.к.н..
Ищецът
твърди, че вследствие срутване на паметник, намиращ се в гр. София, ж.к. „*****,
в междублоковото пространство зад бл. 18, изобразяващ скулптура на майка с
дете, монтиран преди 1989 г. и демонтиран след срутването му. На 04.06.2013 г.
ищецът се е намирал в непосредствена близост до паметника, когато същият се
срутил и на ищеца били причинени увреждания, изразяващи се в: счупване на двата
крака, вследствие на което походката му е затруднена без възможност за пълно
възстановяване. Ищецът претендира да е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в засегнатата възможност редовно да посещава
училище, да общува и да има нормално детство, в трайно увреждане на здравето и
невъзможността да се възстанови напълно физически и психически. Твърди се, че
срутеният паметник е културна ценност, част от културното наследство и е собственост
на М.на културата, както и че министерството, С.О.та и Националния институт за н.к.н.
(ответници по настоящото производство) не са изпълнили задълженията си по
неговата реконструкция, обезопасяване и демонтиране - липса на заграждения с
предупредителен надпис. Претендира заплащане солидарно от ответниците на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 400 лв., представляващи разходи за лечение,
претендира се и законна лихва.
С.О.
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че претендираните
обезщетения не съответстват на вредите - разходите за операции на долните
крайници са изцяло за сметка на здравното осигуряване, а неимуществените вреди
не са обективни и размерът им е завишен. Възразява, че общината не е
бездействала, а напротив е изпълнила задълженията си, като е извършила проверка
на паметника с констатация за незаконен строеж преди датата на срутването, за
обезопасяването му е била поставена временна ограда, а след това е издадена
заповед за премахването му. Ответникът навежда твърдения за съпричиняване на
вредоносния резултат, а именно, че не е осъществен постоянен надзор от страна
на родителя върху малолетния тогава ищец, който извършвал дейността бране на
джанки в непосредствена близост до скулптурата в отсъствие на родител. Това
обуславяло и възможността ищецът да е предизвикал срутването с действията си,
тъй като е бил в непосредствена близост до паметника. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
М.на
к.подава отговор, в който прави възражение, че компетентен да разгледа
предявените искове е не Софийски градски съд, а Административен съд-
София-град, както и че не е надлежна страна по спора, тъй като паметникът не
притежава статут на единична недвижима културна ценност, не се води в регистър
на М.на к.за актове за държавна собственост, а имотът, върху който е монтиран,
е общинска собственост. Поддържа, че въпросът за състоянието на паметника е
внесен за съгласуване с министъра на к.едва след премахването му.
Националният
институт за н.к.н. (НИНКН) поддържа, че не е налице фактическият състав на
отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, вкл. с оглед критерия - характер на
изпълняваната дейност, и с оглед факта, че не е издавал актове и не е извършвал
действия/бездействия, свързани със срутения паметник. Възразява, че неговата
дейност е свързана с опазване и изследване на недвижимото културно наследство и
се различава от отношенията на правото на собственост върху недвижимите
културни ценности (паметници на културата), че не е собственик на такива, нито
упражнява права от името на държавата или контролна дейност по физическата им
охрана и опазване. Твърди, освен това, въз основа на проверка в съответните
поддържани от него регистри, че срутеният паметник няма статут на недвижима
културна ценност, поради което счита иска за неоснователен по отношение на
НИНКН.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На
03.06.2013 г. С.О., р-н „Искър“ е съставила Констативен акт № 19 по повод
извършена проверка на строеж: „Скулптура“, намиращ се в гр. София, р-н „Искър“,
УПИ ІІ за ОЗД, кв. 13, ж.к. Дружба І част. В документа е отразено, че
възложител на строежа е С.О., строежът е изпълнен от неизвестен строител без
данни за строителен надзор. Не е представен одобрен архитектурен проект, както
и строителни книжа по изпълнение на строежа. Касае се за бетонова скулптура с
каменни елементи, изобразяваща майка, баща и дете, поставена на фундамент с
обща височина 4,5 м. Изграден е извън сградата на ОДЗ, но в имота. Строежът е
изпълнен около 1968 г. по време на изграждане на жилищните блокове в същия
квартал. Строежът е ІV-та категория. Констатираните нарушения са посочени като
основания за започване на процедура по издаване на заповед за премахване по
реда на чл. 225а ЗУТ, като възражения могат да бъдат правени в 7-дневен срок от
връчване на акта. В протокола е отразено, че към същия се прилагат 3 броя
снимки. На 05.06.2013 г. протоколът е разгласен в СО, р-н „Искър“ чрез
поставяне на таблото на районната администрация.
Видно
от Протокол за оглед на местопроизшествие от 04.06.2013 г. по досъдебно
производство ЗМ 820/2013 г. по описа на 08 РУП в гр. София, ж.к. Дружба, в
междублоковото пространство на бл. 18 и 36-то ОДЗ е бил наличен паметник с
височина 4 метра, изграден от бетон и представляващ три човешки фигури.
Паметникът се е намирал на около три метра вдясно от алеята за пешеходци,
минаваща до оградата на детската градина. Вляво от източната част на фундамента
са констатирани отломки от стоманобетонна конструкция, части от паметника, като
от южната страна са намерени стърчащи арматурни железа. По самата конструкция
са намерени откъртени части и бетонни парчета, като се забелязвали стърчащи
арматурни железа. От източната страна на паметника е имало разрушена статуя
върху тревната площ, парчета бетон и стърчащи железа. Към протокола е приложен
фотоалбум на който се вижда, че около паметника липсва метална ограда. Налице е
ограждаща лента, като при съпоставяне със събраните гласни доказателства съдът
счита, че същата е поставена след инцидента в рамките на развитието на
досъдебното производство.
Със
Заповед № РД-30-296/25.06.2013 г. на директор на дирекция „Общински строителен
контрол“ е определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение на разпореденото
премахване на скулптурата от възложителя на строежа.
В
протокол № 20/20.12.2013 г. на М.на културата, заседание на Специализирания
експертен съвет по изобразителни изкуства е отразено, че според уведомление на
главния архитект на район „Искър“ от 4.11.2013 г. скулптурата е премахната и
строителните отпадъци са извозени.
Ищецът
не представя доказателства, че процесният паметник притежава статут на
недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН, не са представени доказателства и
посоченият паметник да притежава статут на единична недвижима културна ценност по
смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство, както и
същият да се води в регистъра на М.на културата.
По
делото е приета Съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.К..
Експертът сочи, че резултатите от проведеното за целите на експертизата
психологическо изследване не показват наличие на увреждане от психически
характер, свързано с настъпилото произшествие. П.А. е клинично здрав, няма
данни за депресивна симптоматика, няма данни за психотична продукция, не се
наблюдават остатъчни явления, позволяващи да бъде обсъждана непреработена
психическа травма или друг вид негативно повлияване на психическото развитие на
освидетелствания от случилото се на 4 юни 2013 г. За инцидента с паметника
ищецът разказва без особени подробности, спокойно: „Спомням си, че един мъж ме
вдигна и премести, а една жена ми даваше вода…, не беше вчера…, да Ви кажа. Две
години, година и нещо след това не ходех на училище. Отписаха ме от
физическото, от акробатиката…, в 89-то – наш’то училище, си има всичко… бях четвърти или пети клас
тогава, не помня…. После почнах да отивам от време на време, да си уча, после
известно време пак не ходех зимата, ‘щото
много ме боляха краката от студа…“. Експертът отбелязва, че П.А. показва
незадоволителни умения за четене, писане и разбиране на текст, което вероятно е
свързано с недостатъчното посещаване на училище, тъй като не се установяват
данни за умствено изоставане. В съдебно заседание експертът допълва, че по делото
няма данни за състоянието на ищеца към момента на инцидента, поради което не
може да отговори дали е изживял стрес към момента на получаване на травмата.
Вещото
лице д-р К.А., анализирайки приетите по делото писмени доказателства, в
неоспорена Съдебномедицинска експертиза посочва, че при падането от процесния
„паметник“ ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на лявата
бедрена кост в средната й част, счупване на дясна подберица в средната й част,
счупване на лява голямопищялна кост в долната й част в зоната на растеж на
костта (епифизиолизис) и счупване на лявата малкопищялна кост в горната й част,
счупване на втора предходилна кост на дясното ходило в средната й част. При
извършения от експерта преглед не е установено наличие на трайни последици от
получените увреждания и процент трайна неработоспособност.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.И. в.и В.Л.Б..
Свидетелят в.сочи, че познава ищеца от кв. Дружба, като деца са били приятели.
Помни, че между блоковете е имало паметник, подобен на този до НДК, но в
по-лошо състояние. Не помни дали паметникът е бил ограден, но е бил в лошо
състояние. Помни, че е имало инцидент с паметника, но не може да конкретизира годината.
Свидетелят седял със свои приятели на пейки близко до паметника. Чул, че едно
момче извикало: „Бързо, елате, едно момче..., паметникът падна върху него!“.
Децата се насочили към паметника. Свидетелят видял събрани много хора и дете,
което лежало на земята разплакано, върху краката му нямало нищо, но били „на
леща“, не изглеждали добре. Детето стенело. Помни, че до паметника имало
отломки, но не може да каже с каква големина. Паметникът се рушал постоянно,
бил ръждив и напукан. Не помни до падналото дете да е имало родител, близък или
роднина, но не е питал хората наоколо дали са роднина на детето. При
предявяване на снимки от фотоалбума към протокола за оглед свидетелят
потвърждава, че помни П. (ищецът) да се е намирал пред паметника, на метър-метър
и половина (снимка 1). Според показанията на свидетелката В.Л.Б. към 2013-та тя
е живяла на адрес в гр. София, кв. Дружба. Помни инцидента, но не с
подробности. Разхождала е кучето си на поляната и чула падане/срутване на нещо.
Обърнала се и видяла, че около паметника започват да се събират хора. Имало
дете под камъка, поради което тя позвънила на тел. 112. Няма спомен как е
изглеждало детето. Не помни кой е преместил камъните от детето, поради
скупчените наоколо хора трудно виждала. Около паметника не е имало метална
ограда, лента или нещо друго, което да го огражда и да препятства достъпа.
Описва паметника като високо съоръжение, но не помни какво е представлявало,
както и по отношение на паметника да са извършвани ремонтни дейности. При
предявяване на фотоалбума към протокола за оглед потвърждава, че това е
паметникът, при който е станал инцидентът.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.
За
да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже
факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди),
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По
начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на
лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини
виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това
положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на
своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява
в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в
определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на
това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да
извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето,
което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.
По
вече изложени съображения съдът намира за неоснователна ищцовата претенция
срещу М.на к.и Националния институт за н.к.н. (НИНКН). Макар в приетите доказателства
да е налице отбелязване, че паметникът е с автор проф. Л. Д.(1968 г.) и притежава
художествено-пластични качества, както и че е от значение за историята на
съвременното българско изобразително изкуство, поради което следва да се
реставрира и съхрани на място, констатациите на СЕСИИ в Протокол от 27.03.2013
г. (л. 55 от делото) при проведено обсъждане не са достатъчни да се счете, че
отговорността на М.на к.и на НИНК може да бъде ангажирана.
Съдът
споделя възражението на М.на културата, че процесният паметник не притежава
статут на единична недвижими културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл.
65 от Закона за културното наследство, както и не притежава статут на недвижима
културна ценност по смисъла на ЗКН, респ. няма основание за ангажиране
отговорността на НИНК.
С
оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната
характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск
за причинени на ищеца неимуществени вреди е доказан по своето основание по
отношение на С.О..
За
да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Установява
се, че паметникът е изграден върху терен, собственост на С.О.. Макар в
Констативен акт № 19 да е отразено, че същият е изграден по възлагане на С.О.
на неизвестен изпълнител, като няма данни за собствеността на строежа, на
основание чл. 92 същият следва да се счете за собственост на С.О. по
приращение. Собствеността обаче е без значение в конкретния спор, доколкото
основанието на иска се свързва с противоправно бездействие.
Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал. 3 ЗУТ кметът е длъжен да издаде да издаде заповед
за премахване на строеж, който поради естествено износване или други обстоятелства
е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден е за ползване и е
застрашен от самосрутване. Поставя се въпросът дали предписание е било
необходимо, доколкото със същото се дават указания на трети лица – собственици
на вещта. В процесния случай това би означавало кметът да предпише на общината
(чл. 196 ЗУТ), като собственик, да извърши действия по премахване на
съоръжението. Дори да се приеме, че предписание е било необходимо - съдът
намира, че събраните по делото доказателства сочат това действие да не е
своевременно предприето. Установява се, че този паметник се е рушал през
годините. Тази информация, по вече изложените съображения, е следвало да бъде
известна на С.О., доколкото съоръжението е разположен върху общински терен. Не
на последно място издаването на предписание не може да се счете за достатъчно,
тъй като наред със същото са необходими и незабавни действия по предотвратяване
на достъп до опасното съоръжение. Събраните по делото писмени (протокол за
оглед на местопроизшествие), веществени (фотоалбум) и гласни доказателства еднопосочно установяват, че е липсвало
ограждение, препятстващо достъпа до опасното съоръжение. Не може да се установи
кога приложените по делото снимки с наличие на метална ограда са изготвени, но
доказателства сочат, че такава е поставена след инцидента.
По
отношение на механизма се установява, че падането на отломки от бетонната
конструкция на съоръжението е предизвикано в резултат на действия от страна на
ищеца, свързани с покатерване върху паметника. В резултат на срутване на тези
отломки ищецът е паднал на земята, затиснат в областта на краката от каменните
блокове и е получил травматични увреждания: счупване на лявата бедрена кост в
средната й част, счупване на дясна подберица в средната й част, счупване на
лява голямопищялна кост в долната й част в зоната на растеж на костта
(епифизиолизис) и счупване на лявата малкопищялна кост в горната й част,
счупване на втора предходилна кост на дясното ходило в средната й част.
Съдът
намира за основателно възражението за съпричиняване. Макар в исковата молба да
се сочи, че ищецът се е намирал до паметника, от събраните писмени
доказателства – медицински документи, обективирали данни по снета анамнеза,
което съдът цени като извънсъдебно признание, е видно, че в действителност
ищецът се е бил покатерил върху
паметника. Съгласно т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленум на ВС,
за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или
невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. Макар да е
липсвало ограда или знак, сочещ опасността на съоръжението, същото не е било
предвидено за игра, катерене, сядане. Намирайки се върху съоръжението ищецът е
допринесъл за увеличаване на неговата нестабилност и последващото срутване на
металните блокове. По изложените съображения съдът намира, че с поведението си
пострадалият е съпричинил 50% вредоносния резултат, избирайки да се покатери
върху паметника.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите.
Установява
се, че за период от около година ищецът е бил възпрепятстван да посещава учебни
занятия, предписан му е строг постелен режим, а след връщането му на училище –
да участва в часовете по физическо възпитание и спорт. Проведени са
рехабилитации, в хода на която е повлиян успешно мускулния дисбаланс и е
приучен към правилно придвижване. Процесът на възстановяване, макар и
продължителен, е приключил успешно според вещото лице д-р А.. Съдът отчита
изводите на вещото лице психолог негативните преживявания по повод претърпяния инцидент,
получените травматични увреждания и съпътстващите ги болки и страдания, да не
са довели до стресово състояние.
Като
се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била
сумата от 70 000 лева, като при отчитане на изводите за съпричиняване искът се
явява основателен за сумата от 35000 лв.
Не
са представени доказателства за разходи за лечение, поради което искът за
имуществени вреди е изцяло неоснователен.
По
възражението за прихващане: съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 1/2013 на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2013 г. когато насрещното вземане, с което се
прихваща, е спорно /неликвидно/, т. е.негов предмет е едно спорно право, за което
съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, при което
ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното
решение,на общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/ същото може да бъде
направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно е
недопустимо. С.О. е уведомена за заведения иск с призовка, получена на
03.12.2015 г., отговор е депозиран на 28.12.2015 г. Възражението за прихващане
е направено с молба от 06.02.2017 г. е недопустимо, поради което съдът не дължи
произнасяне.
По
разноските:
Ищецът
е освободен от държавна такса и разноски, поради което такива не му се
присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи заплащане на сумата от 1400 лв. –
държавна такса и 92 лв. – депозити за вещо лице –
съобразно уважената част от иска.
Ответникът
дължи заплащане на ищеца на адвокатско възнаграждение в размер на 1052,94 лв. (4578 х 0,23). Съобразно отхвърлената част
от иска на ответника С.О.следва да се заплатят разноски в размер на 231 лв.
(300 х 0,77) – юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. о., адрес: гр. София,
ул. *****, да заплати на основание чл. 49
във връзка с чл.
45 от ЗЗД на П.С.А., ЕГН ********** сумата от 35000 (тридесет и пет
хиляди) лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматично
увреждане, настъпило на 04.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
04.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 150000
лв., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта, с която се претендира солидарно осъждане
на М.на к.и Н.и.за недвижимо и културно наследство заедно С.О.по претенцията за
неимуществени вреди; както и иска за заплащане на сумата от 2400 лв. –
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. о., адрес: гр. София, ул. *****, да заплати на адв. Д. Г. Г. от САК
на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1052,94 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.С.А., ЕГН ********** *** 33 на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК сумата от 231 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. о., адрес: гр. София, ул. ******, да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1492 лв. –
държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
СЪДИЯ: