№ 12928
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110133606 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************“ АД, чрез
юрк. М.Т., срещу „****************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 910,29 лева, представляваща остатък от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „******” по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 90,96 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за
периода от 08.07.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2021 г. в паркинга на базата на
„**************“ ЕООД водачът Б.С., управляващ товарен автомобил марка „******“,
модел *****, с рег. № *********** и притежаващ задължителна застраховка
„***************” на автомобилистите в ответното дружество със срок на
застрахователното покритие от 23.10.2021 г. до 22.10.2022 г., при извършване на маневра за
паркиране реализирал ПТП с товарен автомобил марка „*********“, модел „**********“, с
рег. № ************, собственост на „**********“ ЕООД и застрахован по имуществена
застраховка „******” при ищцовото дружество с полица № ***************, със срок на
застрахователното покритие от 10.04.2021 г. до 09.04.2022 г. Вследствие настъпилото ПТП
на товарния автомобил, за който имало сключена застраховка „******”, били причинени
щети, заведени при ищеца под № **********. За ремонта на увредения автомобил била
издадена фактура № 315/01.02.2022 г. на стойност 2994,86 лева с ДДС. С доклад по щетата
било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 2836,64 лева, което било заплатено
на „**************“ ЕООД с преводно нареждане от 02.03.2022 г. Ищецът предявил
регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „***************“
на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и
обичайните разноски общо в размер на 2851,64 лева, но ответникът признал и възстановил
1
сумата в размер на 1941,35 лева. Разликата в размер на 910,29 лева не била погасена от
ответното дружество, поради което същият дължал и мораторна лихва в размер на 90,96
лева за периода на забавата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„****************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. И.А.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като
неоснователни, необосновани и завишени по размер. Твърди, че с одобрената и изплатена от
ответното дружество по извънсъдебен път сума били възстановени в пълен размер
причинените от процесното ПТП щети по застрахования при ищеца автомобил и
обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение. Възразява, че
претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети.
Неоснователността на иска за главница водела до неоснователност и на претенцията за
мораторна лихва с оглед нейния акцесорен характер. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят относно възникването на застрахователното събитие; че по време
на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „***************” на автомобилистите, сключен с ответното
дружество по отношение на товарен автомобил марка „******“, модел *****, с рег. №
***********; че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка
„******“ по отношение на увредения от процесното ПТП товарен автомобил марка
„*********“, модел „**********“, с рег. № ************, собственост на „**********“
ЕООД; че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето,
причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди; че по щета № ********** ищецът заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2836,64 лева, към което били начислени 15 лева за ликвидационни
разноски, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил
сумата в размер на 1941,35 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради
което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования при ищеца лек автомобил;
2. настъпването на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за
процесния период мораторна лихва;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и
2
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде допусната съдебна автотехническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 910,29 лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „******” по щета № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 90,96 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница за периода от 08.07.2022 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.06.2023 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ относно възникването на застрахователното събитие; че по
време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „***************” на автомобилистите, сключен с ответното
дружество по отношение на товарен автомобил марка „******“, модел *****, с рег. №
***********; че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка
„******“ по отношение на увредения от процесното ПТП товарен автомобил марка
„*********“, модел „**********“, с рег. № ************, собственост на „**********“
ЕООД; че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето,
причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди; че по щета № ********** ищецът заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2836,64 лева, към което били начислени 15 лева за ликвидационни
разноски, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил
сумата в размер на 1941,35 лева. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ
ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования при ищеца лек автомобил;
2. настъпването на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за
процесния период мораторна лихва;
3
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачи, поставени
в исковата молба. Определя депозит в размер 300 лева, който следва да бъде внесен от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице
П.Л.К., който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 14.04.2025 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4