Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................../10.12.2021г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на десети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14251 по описа на
съда за 2019 год., съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез
пълномощника му – адв. Х.И. от САК, срещу Р.К.Н.-А., ЕГН **********,*** и Н.Н.Н., ЕГН
**********,***, иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумата в размер общо на 44 571,18лв.
– задължения, произтичащи от запис на заповед от 14.08.2008г., по която същите
са авалисти, като сумата е формирана от следните суми:
40 000лв. главница и 4571,18лв. лихва за периода от 05.04.2017г. до
22.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 27.03.2018г., до окончателното
изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №
20175/2018г. по описа на СРС, 148 състав.
В исковата молба се твърди, че по
силата на запис на заповед от 14.08.2008г. „Ю.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, ж.к.Фондови жилища *******, безусловно и
неотменяемо се е задължило да плати при предявяване на записа на заповед на
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, или на нейна заповед сумата от 40 000лв.,
ведно с годишна лихва в размер на 11,85% върху тази сума, считано от
издаването на записа на заповед. На 11.01.2013г. в ТР е вписана промяна в наименованието
на дружеството от „Юробанк и Еф Джи България“ АД на „Ю.Б.“ АД. Менителничният ефект е авалиран
при условията, при които е издаден от Н.Н.Н. и Р.К.Н.
– А., като е предявен на издателя му и на авалистите с нотариална покана рег.№ 447/23.01.2018г., том 1, № 56 на
нотариус М.Д., рег.№ 621 НК, връчена на 31.01.2018г., с нотариална покана рег.№
195/26.01.2018г., том 1, № 34 на нотариус Е.С., рег.№ 645 в регистъра на НК,
връчена на 31.01.2018г. и с нотариална покана рег.№ 450/23.01.2018г., том 1, №
57 на нотариус М.Д., рег.№ 621 в регистъра на НК, връчена на 12.02.2018г.
Поканите са изпратени на регистрирания в ТР към АВп адрес на търговеца – издател и на адресите на авалистите. На 27.03.2018г. „Ю.Б.“ АД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
т.9 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен
лист спрямо издателя и авалистите по записа на
заповед за част от сумите, за които е издаден менителничния
ефект, по което е образувано гр.д.№ 20175/2018г. на СРС – 148 състав. По подаденото
заявление са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 07.04.2019г. и изпълнителен лист от 07.04.2019г.
по описа на СРС срещу издателя и авалистите, като
последните са възразили писмено срещу заповедта за изпълнение.
Прави се искане за уважаване на
предявения иск. Претендират се направените по делото разноски в исковото и в
заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответниците са депозирали отговори на искова молба, в които оспорват предявения
иск, както следва:
Ответницата Н.Н.Н.
твърди, че записът на заповед е издаден на основание каузално правоотношение по
чл.8 от Договор за банков кредит № BL21431/06.08.2008г., сключен между
„Юробанк България и Еф Джи Груп България“ АД и „Ю.Л.“ ООД. Излага довод, че
задължението е погасено от кредитополучателя, както и че договорът за банков
кредит е нищожен, тъй като съдържа множество неравноправни клаузи, а
задължението е погасено по давност.
Ответницата Р.К.Н.-А. оспорва
съществуването на задължение, обективирано в процесния запис на заповед, като
твърди, че представеният от ищеца не съдържа предвидените в чл.535 от ТЗ
реквизити, в това число дата на издаване и дата на предявяване. Твърди се, че
посочената в документа дата не е действителната. Документът е бил предаден на
ищеца без попълнена дата. Твърди, че процесният запис
на заповед е издаден въз основа на каузално правоотношение, произтичащо от
посочения по-горе договор за кредит, като обезпечение по кредита съгласно чл.8
от цитирания договор, който ответницата не е подписвала. Поддържа се, че не е
спазена формата за действителност на договора за поръчителство, писмена такава.
В условията на евентуалност се твърди, че банката не е спазила срока за
ангажиране отговорността на ответницата, в качеството й на поръчител по
договора, съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД, както и че претендираната от ищеца сума за
главница и лихва по договора, вече е заплатена.
Ответниците са направили искания за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, като
съобрази твърденията и възраженията на страните и след запознаване с доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Въз основа
на заявление с вх.№ 3027994/27.03.2018г. от „Ю.Б.“ АД е издадена Заповед от
07.04.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК по ч.гр.дело № 20175/2018г. по описа на СРС, 148
състав, с която е разпоредено длъжникът „Ю.Л.“
ЕООД, ЕИК *******, длъжникът Н.Н.Н. и длъжникът Р.К.Н.
– А., да заплатят солидарно на кредитора „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, следните суми,
произтичащи от запис на заповед с падеж на предявяване, издаден на 14.08.2008г.
от първия длъжник и авалиран от останалите/двете
ответници/: 40 000лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 27.03.2018г. до изплащане на вземането; 4571,18лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.04.2017г. до
22.03.2018г., както и сумите 891,33лв. държавна такса и 1441,49лв.
възнаграждение на адвокат в заповедното производство. Заявлението е отхвърлено
по отношение на горницата до пълния претендиран размер на възнаградителна
лихва от 6396,08лв., на държавна такса от 950,56лв. и на адвокатско
възнаграждение от 1500,51лв.
Въз основа
на издадения по заповедта за изпълнение изпълнителен лист от 07.04.2019г. по ч.гр.дело
№ 20175/2018г. на СРС, 148 състав за сумите по заповедта, и по молба от ищеца
по настоящото дело, е образувано изп.дело №
20199230400160 по описа на ЧСИ Г.Н.,*** действие СГС и на ответниците по
настоящото дело/длъжници в изпълнителното производство/ са изпратени покани за
доброволно изпълнение/ПДИ/, ведно със съобщения по чл.418 ал.5 от ГПК, получени
от тях, както следва: от ответницата К.-Н. на 18.07.2019г. и от ответницата Н.
на 05.07.2019г.
Срещу
издадената заповед за изпълнение са постъпили в срок възражения от Р.К.Н.-А./на 31.07.2019г./ и Н.Н.Н.
/на 18.07.2019г./– авалисти по записа на заповед,
като на заявителя в заповедното производство – „Ю.Б.“ АД, е даден едномесечен
срок, съгласно чл.415 ал.1 от ГПК, за предявяване на иск за установяване на
вземането му и представяне на доказателства за това, който е спазен/съобщението
е връчено на банката на 14.10.2019г., а исковата молба е подадена на
31.10.2019г./.
По делото е
представен запис на заповед от 14.08.2008г., издаден в гр. София от „Ю.Л.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Институтски комплекс на
БАН – Геологически институт, бл.24, представлявано от Н.Н.Н.,
ЕГН **********, което дружество, като издател на този запис на заповед
неотменяемо и безусловно се е задължило, при предявяването му, да плати на
банката-ищец по делото или на нейна заповед сумата от 40 000лв.,
ведно с годишна лихва в размер на 11,85% върху тази
сума, считано от датата на издаване па записа на заповед, като е посочено, че той
може да бъде предявен в срок до 14.09.2018г. Записът на заповед е подписан от Н.Н.Н., като представляващ дружеството, издател на документа,
и от физическите лица Н.Н.Н. и Р.К.Н.-А. при
условията, при които е издаден.
Предявяване
на записа на заповед е извършено на ответницата Н. - на 31.01.2018г. с нотариална
покана рег.№ 195/26.01.2018г., том 1, № 34 на нотариус Е.С., рег.№ 645 в
регистъра на НК, на ответницата Н. – А. – на 12.02.2018г. с нотариална покана рег.№
450/23.01.2018г., том 1, № 57 на нотариус М.Д. - С., рег.№ 621 в регистъра на
НК, на издателя на записа на
заповед „Ю.Л. ЕООД – на 31.01.2018г. с нотариална покана рег.№
447/23.01.2018г., том 1, № 56 на нотариус М.Д. - С., рег.№ 621 НК.
Ответниците
поддържат, че записът на заповед е издаден като обезпечение по каузално
правоотношение, съгласно чл.8 от Договор от 06.08.2008г. за банков кредит/за
срок от 120 месеца/, Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL21431, сключен между „Юробанк И Еф
Джи България“ АД/предишно наименование ищеца/ и „Ю.Л.“ ЕООД, издател на записа
на заповед, което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Съобразно цитираната
разпоредба от договора, за обезпечаване на главницата, лихвите, таксите,
комисионните и другите разноски по кредита кредитополучателят издава в полза на
банката и й предава запис на заповед за сума в размера и валутата на кредита,
посочен в чл.1 /40 000лв./ и фиксирана лихва, представляваща сбора на БЛПМФ в
договорната надбавка по чл.5 ал.1, платим на предявяване при банката, със срок
на предявяване, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично
удължен от издателя, платим без разноски и протест и авалиран
от Н.Н.Н. и Р.К.Н. – А..
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като
обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа
на събраните по делото доказателства и следните документи: извлечение с
движение по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Ю.Л.“ ЕООД, обслужваща кредита, за
периода от 06.08.2008г. до 27.03.2018г./датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/, лихвен лист за редовна главница за периода от
06.08.2008г. до 27.03.2018г., лихвен лист за просрочена главница за периода от
06.08.2008г. до 27.03.2018г., справка по компоненти на кореспондиращи
счетоводни партиди за начислени и погасени суми по пера – главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси за периода
от 06.08.2008г. до 27.03.2018г. и счетоводна справка за дълга по кредита към
датата на заявлението по чл.417 от ГПК – 27.03.2018г.
Съгласно
чл.1 от Договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL 21431 „Ю.Б.“ АД /с предишно
наименование „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД/ предоставя на кредитополучателя „Ю.Л.“ ЕООД овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка, посочена
по-горе, в размер на 40 000лв. при условията на договора.
По данни на
извлечение от същата разплащателна сметка експертът е констатирал, че
кредитополучателят многократно е усвоявал суми чрез разплащателната си сметка
от отпуснатия му кредитен лимит, а именно: извършвани са плащания, теглени са
суми в брой от сметката, плащани са задължения за такси и начислена възнаградителна лихва с неусвоения кредитен лимит от
отпуснатия кредит, като във всеки един момент, размерът на усвоения кредит не е
надвишавал размера на отпуснатия кредит по договора – 40 000лв.
Усвоените
суми от кредита и погасяванията по главницата са отчетени по счетоводна партида
5318 ********* 02 7 – „Ползван разрешен овърдрафт в левове“ с титуляр „Ю.Л.“
ЕООД, отчитаща редовната главница по кредита и начислената възнаградителна
лихва.
В колона 2
на приложение 1 е представен размерът на усвоените средства на датите, на които
са констатирани от експерта усвоявания на суми от кредитния лимит по процесния
договор за кредит. Общият размер на реализираните дебитни обороти,
представляващи многократни усвоявания на суми по кредита е
1 346 468,87лв.
Съобразно
констатираните погасявания/постъпления по разплащателната сметка на
кредитополучателя, във всеки един момент, усвоеният кредитен лимит по кредита
не е надвишавал размера на отпуснатия разрешен кредитен лимит от 40 000лв.
В колона 4
на приложение 1 е представен размерът на усвоената непогасена главница след
всяко усвояване и погасяване на главницата по кредита през процесния период,
ненадвишаваща кредитния лимит от 40 000лв.
От анализа
на постъпленията и плащанията, отразени по разплащателната сметка, обслужваща
процесния кредит, и по предоставени счетоводни данни от ищеца вещото лице е
констатирало погасявания по кредита в общ размер на
1 341 102,07лв./колона 2, приложение 2/, включващи:
1 306 468,87лв. платена главница – колона 3, приложение 2,
34 593,20лв. – платена възнаградителна лихва –
колона 4, приложение 2, 40лв. платени такси – колона 5, приложение 2.
В приложение
2 към заключението са представени плащанията по вид, дата и размер на
погасяване на кредита.
От
извършената проверка и анализ на предоставените документи експертът е
констатирал, че при ищеца фигурира
неплатено вземане по процесния договор за кредит в общ размер на
47 236,05лв., включващи: непогасена главница в размер на 40 000лв.,
съгласно изчислението в колона 4 на приложение 1 към заключението; непогасена възнаградителна лихва в размер на 6390,05лв., отнасяща се
за периода от 21.02.2017г. до 21.03.2018г.вкл., съгласно изчислението в колона
11 на приложение 3 към заключението; неплатени три броя административни такси
за просрочен кредит в общ размер на 60лв.; неплатени нотариални такси в общ
размер на 786лв., представени в таблица 2.
По предоставени данни от ищеца претендирания размер за неплатени разноски
за нотариална покана е 350,40лв.
Сумата по
записа на заповед, приложен на лист 5 от делото на заповедния съд, е
40 000лв., ведно с годишна лихва в размер на 11,85% върху тази сума, считано от датата
на издаване на заповедта.
Общият
размер на претендираната от ищеца сума на основание приложената заповед е
44 457,18лв., от които 4571,18лв. са лихва за периода от 05.04.2017г. до
22.03.2018г.
От
извършената проверка при ищеца и при направени изчисления експертът е
констатирал неплатени задължения по процесния договор за кредит в общ размер на
47 236,95лв., включващи непогасена главница в размер на 40 000лв.,
непогасена възнаградителна лихва в размер на
6390,05лв., неплатени три броя административни такси за просрочен кредит в общ
размер на 60лв., неплатени разноски в размер на 786лв.
Установеният размер на неплатените задължения по процесния договор за
кредит – 47 236,05лв., е в по-голям размер от претендираната с процесния
запис на заповед сума – 44 571,18лв.
Във връзка с
въпроса по пета задача, а именно: какъв е размера на начислената годишна лихва,
уговорена в размера, посочен в записа на заповед, вещото лице дава заключение,
че изчислената възнаградителна лихва при ГЛП 11,85% без промяна
върху усвоения размер на кредита, за периода от усвояване на първата сума по
кредита до 21.03.2018г. вкл. е в размер на 32 774,02лв., съгласно
изчислението по колона 8 на приложение 4, а заплатената възнаградителна
лихва е общо 34 593,20лв., като е надплатена възнаградителна
лихва в размер на 1819,18лв., съгласно изчислението по колона 11 на приложение
4.
По данни от
представения лихвен лист за редовна главница по процесния кредит, ГЛП е
увеличаван през процесния период. Промяната на ГЛП е представена в таблица 3,
както и в изчислението на възн.лихва по процесния
кредит, представено в колона 7 на приложение 3 към заключението, а именно: от
14.08.2008г. до 19.08.2008г. приложен ГЛП 11,85%, от 20.08.2008г. до 19.10.2008г.
приложен ГЛП 12,35%, от 20.10.2008г. до 20.11.2008г. приложен ГЛП 13,35%, от
21.11.2008г. до 05.10.2020г. приложен ГЛП 14,85%.
Видно от допълнителното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните
и съдът приема за компетентно и обективно дадено е, че непогасеният остатък по
главницата по договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ от
06.08.2008г., при прилагане на ГЛП 11,85% за целия срок на договора, е в
размер на 3946,92лв.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно-графологична
експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено, се установява, че не е възможно да се отговори дали
ръкописните цифри в датата на издаване на Запис на заповед: „14.08.2008г.“ и в
срока за плащане: „14.09.2018г.“ са изписани по-рано или по-късно от останалите
ръкописни текстове, поради липсата на приложима методика за изследване на
относителната давност на химикалните пасти.
Установява се също така, че ръкописните цифри в датата на издаване:
„14.08.2008г.“ и в срока за плащане: „14.09.2018г.“ не са изписани от ответника
Н.Н.Н..
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предмет на
установяване с решението по иска с правно основание чл.422 от ГПК е дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение, на основанието, на което е претендирана
със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена.
Записът на заповед е сред документите по чл.417
от ГПК, чиято формална редовност е предпоставка за възникване на
претендираното в заповедното производство вземане. Поради това, съдът е длъжен
да съобрази доколко представеният от ищеца - кредитор документ отговаря на
формалните изисквания на чл.535
от ТЗ, които му придават значение на запис на заповед/чл.
536, ал.1 от ТЗ/ и на източник на вземане по абстрактна менителнична
сделка.
Представеният в заповедното производство документ представлява валиден менителничен
ефект, съдържащ изискуемите по чл.535 от ТЗ реквизити, който материализира
вземане за сумата от 40 000лв. с настъпил падеж и годишна лихва в размер
на 11,85%. Той съдържа всички съществени клаузи, обуславящи неговата
действителност, които са изчерпателно уредени в цитираната разпоредба –
наименованието „запис на заповед“ се съдържа в заглавието и в текста на
документа, издателите безусловно са се задължили да платят на поемателя без
протест посочената по-горе сума, уговорено е мястото на плащане, като са
посочени датата и мястото на издаване. Падежът на представения запис на заповед
е определен по един от изчерпателно посочените в чл.486 ал.1 от ТЗ начини, а
именно – на предявяване.
Направеното възражение за антидатиране на
процесния запис на заповед съдът счита за неоснователно, тъй като никой от ответниците
не е посочил действителната дата на съставянето му и не е ангажирал
доказателства за такава. По делото не се установи издателят „Ю.Л.“ ЕООД и авалистите – двете ответници, да са подписали непопълнен
запис на заповед, като независимо от установеното от експерта по съдебно-грофологичната експертиза, че датите в записа на
заповед не са изписани от ответницата Н., липсва законова забрана за
установеното по делото изписване на ръкописна част от записа на заповед, в
частта на датите на издаване на документа и датата, до която записът на заповед
може да бъде предявен за плащане, от лице, различно от подписалия го издател.
От неоспореното експертно заключение се установява, че доказателствата по
делото не позволяват да се направи и извод за полагане на подписа на издателя и
попълване на част от ръкописния текст в различно време.
С т. 17 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за
съдилищата указания по въпроса какъв е предметът на делото и как се разпределя
доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 от ГПК в
хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на
заповед. Указанията са в смисъл, че в тази хипотеза предмет на делото е
съществуването на вземането, основано на записа на заповед, като ищецът доказва
вземането си с редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение; при въведени от ответника твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по
записа на заповед. Дадени са разясненията, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането
от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод
или във връзка, с което е издаден записът на заповед.
В постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС
– напр. решение № 12/30.01.2015г. по т. д. № 2714/2013 г., I т. о., решение №
248/23.01.2015г. по т. д. № 3437/2013г. на ВКС, I т. о., решение №
87/11.07.2016 г. по т. д. № 1093/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №
69/09.05.2016г. по т. д. № 1185/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 15/16.06.2017г.
по т. д. № 1484/2015г. на ВКС, I т. о., са отразени разрешенията, че дори
когато ищецът-кредитор е въвел твърдения за обезпечителна функция на записа на
заповед спрямо конкретно каузално правоотношение, той доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - редовен от външна
страна запис на заповед, а твърдението му за кауза е обуславящо предмета на
защита на ответника за посочване на кауза, но за недоказването й в
производството по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът не би могъл да се санкционира с
отхвърляне на иска, основан на запис на заповед в качеството му на
самостоятелна абстрактна правна сделка. Предвид изложеното, съдът намира, че в
случая ищецът-кредитор няма задължение да доказва конкретното каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, и
за уважаването на иска по чл.422 ал.1 от ГПК е достатъчна формалната редовност
на записа на заповед, дори при наведени от ищеца твърдения за обезпечителна
функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение.
С постановените решения по реда на чл.290 ГПК,
а именно - решение № 120/30.07.2010г. по
т. д. № 988/2009г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 17/21.04.2011г. по т. д. №
213/2010г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че: Уреденото в чл.483 - чл.485 от ТЗ менителнично поръчителство /авал/
има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо
главното задължение, което обезпечава, и поради това авалистът
не може да противопоставя на приносителя на менителничния
ефект възражения, които би могъл да му противопостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ - както абсолютни
възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно
формата/, така и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение между
приносителя и хонората. Противопоставянето на лични
възражения от авалиста, основани на каузално
правоотношение между приносителя и хонората, е
допустимо само ако авалистът също е страна по
каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил
злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното
правоотношение с хонората, какъвто не е конкретния
случай. Съгласно решение № 40/05.06.2012г. по т. д. № 148/2011г. на ВКС, І
т.о., установената недобросъвестност на приносителя изключва правото на
последния да иска изпълнение от авалиста в случаите,
когато могат да му бъдат противопоставени личните възражения на хонората, в това число и възражението му за наличие на
съдебно признато изпълняемо право в полза на
приносителя. В тези случаи, както и в случаите на доказана злоупотреба с право,
каквито твърдения ответниците по делото не навеждат, авалистът
може да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по
каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да
не му принадлежи, но случаят не е такъв, поради което и съдът не следва да
обсъжда възраженията за неравноправност на клаузи от договора за кредит.
За разлика от договора за поръчителство по
чл.147 от ЗЗД, менителничното поръчителство по чл.483
от ТЗ /авал/ има самостоятелен и неакцесорен
характер спрямо задължението на издателя на менителницата/записа на заповед, за
чието обезпечаване е поето, а съгласно чл.485 ал.2 от ТЗ, задължението на
поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във
формата. Правилото на чл.485 ал.2 от ТЗ важи и в хипотезата, когато с менителничното поръчителство е гарантирано задължение по
запис на заповед, издаден за обезпечаване на каузално правоотношение между
издателя и поемателя на менителничния ефект, по което
авалистът не е страна. Поради неакцесорния
характер на менителничното поръчителство погасяването
на поетото от издателя менителнично задължение,
вследствие погасяване на обезпеченото със записа на заповед каузално
правоотношение между него и поемателя, е ирелевантно за отговорността на авалиста, макар по делото да не се установи задължението на
издателя на записа на заповед, явяващ се и кредитополучател да е погасено чрез
плащане. След като не е страна по каузалното правоотношение, авалистът остава задължен за сумата по записа на заповед и
принципно няма право да противопоставя на поемателя възраженията на издателя за
погасителен ефект на извършените в изпълнение на каузалната сделка плащания.
Изключение от това принципно разрешение, както бе посочено по-горе в решението
на съда, е допустимо само при недобросъвестност или злоупотреба с право от
страна на поемателя, която по аргумент от чл.154 ал.1 от ГПК подлежи на
доказване от авалиста.
Отговорността на авалиста
е самостоятелна спрямо тази на издателя и личните /относителни възражения на
последния, основани на каузалното правоотношение, което се обезпечава от
издадения ефект, авалистът не може да противопоставя,
освен ако сам не е страна по това правоотношение, или в хипотеза на
недобросъвестност при придобиване на ефекта и злоупотреба с право, в какъвто
смисъл е и съдебната практика/решение по т.д. № 213/2010г. на ВКС, II т.о., решение
по т.д. № 988/2009г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 1027/2013г. на ВКС, II
т.о. и др./.
Неоснователно се явява и възражението за
погасяване на вземането по давност, тъй като от събраните доказателства се
установява, че не е изтекъл срока по чл.531 ал.1 от ТЗ, а доколкото е налице
изискуемо задължение по редовен запис на заповед в полза на ищеца-кредитор, съдът
намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и направеното искане от
пълномощника на банката, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените разноски в размер общо на 3616,15лв.,
от които 2332,82лв. разноски за заповедното производство /891,33лв. за държавна
такса и 1441,49лв. за адвокатско възнаграждение/ и 1283,33лв. разноски за
исковото производство /891,33лв. за държавна такса и 392лв. за възнаграждение
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че Р.К.Н.-А., ЕГН **********,***
и Н.Н.Н., ЕГН **********,***, дължат на „Ю.Б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер общо
на 44 571,18лв. – задължения, произтичащи от запис на заповед от
14.08.2008г., по която същите са авалисти, като
сумата е формирана от следните суми: 40 000лв. главница и 4571,18лв. лихва
за периода от 05.04.2017г. до 22.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
27.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. дело № 20175/2018г. по описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА Р.К.Н.-А., ЕГН **********,*** и Н.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***, сумата в размер общо на 3616,15лв., представляваща направени разноски
в заповедното и в исковото производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: