РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Евдокия-Мария Панайотова,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 10499 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 374733 от 29.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 56430/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав, са
отхвърлени предявените срещу Х.Б.А., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 523,58
лева, представляваща стойност на доставена до апартамент № 41, находящ се в гр.
София, ж.к. „*********с аб. № 066579 топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., за сумата от 91,75 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главница за доставена и незаплатена топлинна енергия, начислена за
периода 15.09.2014 г. до 21.04.2017 г., за сумата от 40,99 лева, представляваща,
стойност на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2013 г. до
30.06.2014 г. и сумата от 8,30 лева - законна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода 09.08.2013 г. до 21.04.2017 г. Със същото решение
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 300,00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква,
че сградата, в която се намира имотът на ответникът е топлоснабдена и съгласно
Наредба № 16-3334/2007 г. в случаите, в които не е осигурен достъп, изчислението
се извършва служебно по формула. Сочи, че вещото лице обективно не е имало
възможността да установи ситуацията в имота към процесния период, респективно
дали е бил отворен вентила. Изтъква, че задължението за плащане на топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация произтича от качеството на потребител/клиент и е
без значение обстоятелството дали отоплителните тела в апартамента са били
демонтирани. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявените искове,
както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник - Х.Б.А.
, чрез пълномощника си – адв. Д.С., с
надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените
съображения. Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.Б.“
ООД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично снователна по следните
съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените оплаквания
във въззивната жалба, съдът намира следното:
По отношение на наведеното във възивната
жалба оплакване, касаещо топлинната енергия отдадена от сградна инсталация,
следва да се отбележи, че за възникването на такова задължение е достатъчно ответникът да е собственик на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се считат за потребител. В настоящия случай това обстоятелство
се установява от представения по делото НА № 68 от 10.10.1978 г. При това ответникът остава такъв потребител дори
и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището си, както е в конкретния случай, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ ответникът остава потребител на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. В този смисъл са и събраженията
застъпени в РЕШЕНИЕ № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с
което е отхвърлено искането на омбудсмана за относно конституционносъобразността
на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката). Следователно ответникът дължи заплащане на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация като в случая количеството на доставената в цялата сграда
топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на
приетата СТЕ и представените доказателства отговаря на метрологичните
изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през
периода нормативна уредба, т.е. извършено е правилно и съобразно нормативните изисквания.В тази връзка следва да се отбележи, че от кредитираното
от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета
комплексна СТЕ и ССчЕ се установява, че топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация /391,81 лв./ след приспадане на сумата за връщане по изготвените
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон /67,73 лв./ възлиза на 365,07
лв., до който размер искът е основател и доказан. За разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 523,58 лв. искът не е доказан.
Доколкото във въззивната жалба липсват
други конкретни оплаквания, включително по отношение на акцесорния иск за
мораторна лихва върху незаплатената главница за топлинна енергия, както и по
отношение на иска за присъждането на сума за дялово разпределение и лихва за
забава върху сумата за дялово, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази
му част и същото следва да се потвърди.
По изложените съображения
първоинастанционното решение следва да бъде частично отменено в частта, с което
предявения срещу Х.Б.А. иск е отхвърлен до
сумата 365,07 лв., както и в частта, с която в полза на ответника са присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 162,47 лв. За разликата над сумата
365,07 лв. до пълния предявен размер от 523,58 лв. иск е недоказан, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително и по
отношение на акцесорния иск за мораторна лихва върху незаплатената главница за
топлинна енергия, както и по отношение на иска за присъждането на сума за
дялово разпределение и лихва за забава върху сумата за дялово.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 374733 от 29.03.2018 г., постановено по гр. дело №
56430/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********
против Х.Б.А., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 230 – адв. С., осъдителен иск с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗС до сумата
от 365,07 лв., представляваща
стойността на доставена до апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. „*********с
аб. № 066579 топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата от 162,47 лв.
до присъдения размер от 300,00 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.Б.А., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 230 – адв. С. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗС сумата 365,07 лв.
представляваща
стойността на доставена до апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. „*********с
аб. № 066579 топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно
със законната мораторна лихва върху тази сума от 17.08.2017 г. до окончателното
й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 374733 от 29.03.2018 г., постановено по гр. дело
№ 56430/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.Б.“
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: