Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 11.08.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, гражданска колегия, І отд.,
5 с-в, в публично заседание на деветнадесети
март .........................................…………..…
през
две хиляди и четиринадесета година……...в
състав:
Съдия: НИНА СТОЙЧЕВА
При секретаря П.С. .....……......……..и
в присъствието на
Прокурора ….................................................като
разгледа докладваното
от съдия Стойчева…………...….….....гр. дело № 10475......…по описа
за 2011 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове , предявени от СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „А.У.
В Б.” срещу частен съдебен изпълнител И.Т.Ч. с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ за обезщетение
за претърпени имуществени вреди в общ размер от 1 175 671,22 лева акцесорен иск за мораторни лихви върху тази
сума с правно осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД за
периода от 03.08.2008г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на
418 030 лв.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
ищецът по силата на саморъчно завещание от 31.01.2001г., оставено от А.К.Ч. е
неин универсален правоприемник. След смъртта на наследодателя А.К.Ч. трето за процеса лице Г.Д.П., разполагащ с
издаден в негова полза изпълнителен лист срещу А.К.Ч. инициира изпълнително
производство, образувано и водено от ЧСИ И.Ч., ответник по делото- изп. дело №
318/2006г. В изпълнителното производство
като длъжник е конституиран Л.Т.Б., наследник по закон на починалата. Изпълнителното
производство е било образувано на
11.08.2006г., призовката за доброволно изпълнение е била получена от наследника по закон Л.Б. на 15.08.2006г. , а
на 16.08.2006г. изпълнителят на
завещанието на покойната чрез пълномощник подава молба по образуваното
изпълнително дело №318/2006г. и уведомява
ЧСИ, за оставеното саморъчно завещание, представено е копие от завещанието и е поискано
спиране на изпълнителното производство до конституиране на наследника по
завещание като длъжник. С протокол от 24.08.2006г. на Нотариус В.Б.,
рег.№ 302 саморъчното завещание на А.Ч.
е било обявено, на 28.08.2006г. по
изпълнителното дело са били представени препис от саморъчното завещание и протокола
за обявяване на същото.
Ищецът, твърди и исковата молба и допълнителна уточняваща молба, че ответникът в качеството му на частен съдебен
изпълнител не се е съобразил с тази подадена молба от изпълнителя на
завещанието, не се е съборазил с представените препис от завещанието и протокол
за обявавене на същото и недопустимо е пристъпил
към принудително събиране на изискуемата по изпълнителния лист сума
зеаедно с таксите и разноските на обща стойност 1 175 671,22 лв. С
писмо от 29.08.2006г. и писмо от 01.09.2006г. ЧСИ нарежда превода на сумата от
банкова сметка *** „Париба” по своя банкова сметка. ***.09.2006г.
дължимата дума била приведена по сметка на взискателя Г.П..
Ищецът твърди, че с
оглед защита на интересите си, е
инициирал обезпечително производство за обезпечаване на бъдещ иск срещу
взискателя по изп.д. № 318/2006г. и въз
основа на издадена обезпечителна заповед е образувал изп. д. № 20078380400173 г. при
ЧСИ Б., рег.№ 838 , който налага запор върху вземането на взискателя по изп.д.№
318/2006г. на ЧСИ Ч.. Ищецът твърди, че
след принудителното събиране на вземането от ЧСИ Ч., той не изпраща съобщение до ЧСИ Б. за извършеното изпълнение и
незаконосъобразно прекратява образуваното при него изп. дело с
разпореждане от 16.12.2006г.
Ищецът твърди, че ответникът с действията си в качеството си
на ЧСИ, му е нанесъл имуществена вреда,
изразяваща се в намаляване имуществото му, получено по наследство, чрез изтегляне на процесната сума от сметката на името
на наследодателката му.
Твърди, че ответникът е извършил следните
незаконосъобразни действия, довели до твърдяната за ищеца имуществена
вреда:
неконституиране на ищеца като длъжник в образуваното изп. производство,
вкл. и след извършеното плащане на взискателя, и въпреки няколкократно подавани молби от ищеца;
извършване на
действия по изпълнението, за които не е бил овластен от взискателя , сред които действия са и наложен запор на процесната сума и изтегляне на същата
от сметката на наследодателката на ищеца;
неправилно и незаконосъобразно
администриране на жалба на ищеца срещу действията на ответника;
манипулиране
документи в оригинала на изпълнителното дело,
в периода от неговото образуване но
12.08.2010г. като в този период
не са били нанесени данните относно извършено плащане на взискателя, което е довело
до заблуждение пълномощници на ищеца, запознаващи се с делото;
водене на изп.д. № 318/2006г. в нарушение на
законоустановените правила за водене, класиране и съхранение на изп. дела;
неуведомяване на ЧСИ
Б. по изп.д. № 20078380400173 г. за извършено изпълнение и незаконосъобразно
прекратяване на изп.д.№ 318/2006г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати исковите суми ведно със следващата се законова лихва
върху първата от тях от датата на
завеждане на исковата молба. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Представя подробни писмени бележки.
Ответникът
представя писмен отговор в законоустановения срок. Оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което
изцяло да ги отхвърли. Не оспорва
обстоятелството, че е провел принудително изпълнение досежно процесната сума и
е превел същата от сметка на наследодателката на ищеца по сметка на взискателя Г.П. , но твърди че доколкото изп.
дело е образувано и изпълнителните
действия са проведени съобразно надлежно
изпълнително основание - издаден изпълнителен лист, то вреда за ищеца не е
настъпила. Сумата винаги би била дължима
от него по посочения изпълнитгелен лист и в този смисъл той не е претърпял
вреда. Твърди, че ищецът сам е признал това обстоятелство,
като в производството по приемане на наследството, оставено от неговата наследодателка
по опис е заявил процесната сума като задължение. Твърди, че няма пряка причинно- следствена връзка между действията
му като частен съдебен изпълнител по процесното изпълнително дело и твърдяната
вреда, търпяна от ищеца. Твъди, че всички, извършени от него действия по изп.д. №
318/2006г. са правилни и законосъобразни.
Претендира разноски.
Представя подробни писмени възражения.
По
делото е конституиран като трето лице помагач на ответника Г.Д.П.. Същият оспорва
иска. Представя доказателства. Съдът изцяло съобразява тези доказателства.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, предвид разп. на чл.235 от ГПК и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна: по делото са
представени саморъчно завещание
на А.К.Ч., Протокол от 24.08.2006г. за обявяване на саморъчното завещание, Решение
по гр.д.№ 4135/2006г. по описа на СРС, 85-ти с-в и Определение на СГС, ІІІ Ж
с-в, по ч.гр.д.№ 1001/2008г.
По
делото е приложено копие на изп.д.№
31382006г. по описа на ЧСИ И.Ч., рег.№
783.
По
делото е допуснат оглед на доказателства, извършен чрез допусната и приета без
оспорване от страните СТЕ, която дава категорично заключение, че приложеното по
делото копие на изп.д.№ 318/2006г. е идентично досежно съдържащите се
доказателства и документи в него с оригинала на делото, съхраняван от ЧСИ под №20067830400318/2006г. с изключение на л. 40 лице и гръб в
оригиналното дело и липса на идентичност
между лист 122 на двете дела. Оригиналното
дело не съдържа лист 123, съставляващ
копие на платежно нареждане, съдържащ се в приложеното копие на
изп. дело.
Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице и приложеното копие на изп.д.№
318/2006г. по описа на ЧСИ И.Ч..
По
делото е допусната и приета без оспорване от страните ССЕ, която дава
заключение относно банкирането на процесната сума и размера на мораторната лихва.
Съдът
изцяло кредитира заключението на ССЕ
като компетентно и безпристрастно дадено.
По
делото са допуснати и разпитани двама свидетели, по един за всяка от страните:
Свид. П.Б.П. за ищцовата страна и свид. Н.М.
Г. за ответната страна. Съдът изцяло кредитира показанията и на двамата
свидетели, въпреки техните противоречия. Намира, че противоречията се дължат не на обективно
съществуващи факти, а на различия в субективното
възприятие и съответното възпроизводство на
обективни факти и
обстоятелства. Съдът при преценка на показанията на свидетелите
съобразява разп. на чл. 172 от ГПК, предвид обстоятелството, че и двамата
свидетели се намират в особени отношения със всяка от страните по делото.
По
делото са представени и други писмени доказателства.
Съдът
кредитира всички, представени по делото писмени доказ ателства.
От
правна страна: съдът приема, предвид изложените в исковата молба и в
допълнителна-молба уточнение обстоятелства , че е сезиран с един иск с правно осн. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ с
предмет претендирано обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от неправомерните действия на ЧСИ И.Ч., изразяващи се в неконституиране на ищеца
като длъжник в образуваното изп.
производство, вкл. и след извършеното плащане на взискателя, извършване
на действия по изпълнението, за които не е бил овластен от взискателя
, сред които действия са и наложен
запор на процесната сума и изтегляне на същата от сметката на
наследодателката на ищеца; неправилно и незаконосъобразно администриране на
жалба на ищеца срещу действията на ЧСИ;
манипулиране документи в оригинала на изпълнителното дело, в периода от неговото образуване но 12.08.2010г. като в този период не са били нанесени данните
относно извършено плащане на взискателя, което е довело до заблуждение
пълномощници на ищеца, запознаващи се с делото; водене на изп.д. № 318/2006г. в
нарушение на законоустановените правила за водене, класиране и съхранение на
изп. дела; неуведомяване на ЧСИ Б. по
изп.д. № 20078380400173 г. за извършено изпълнение и незаконосъобразно
прекратяване на изп.д.№ 318/2006г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Съгл.
разп. на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ частният
съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност.
За да бъда успешно проведен искът по чл.74 ал.1
от ЗЧСИ, следва да бъде изцяло осъществен ФС,
изискващ кумулативното наличие на
следните ЮФ: 1. неправомерно деяние, действие или бездействие на ЧСИ,
осъществено при и по повод изпълнение на служебните му задължения, 2. реално
настъпила и претърпяна вреда, 3. пряка причинна връзка между настъпилата вреда
и деянието.
По главния предявен иск: Съдът намира, че е изпълнен ФС
на разп. на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ:
извършени са действия и бездействия от страна на ответника по делото при и по повод изпълнение на служебните му
задължения като ЧСИ, които имат незаконосъобразен и противоправен характер т.е.
осъществено е неправомерно деяние от ответника.
В случая, доколкото не
се твърди съществуването на събеден акт,
прогласяващ противоправността или незаконосъобразността на посочените действия на ЧСИ (въпреки че при
наличие на такъв акт преценката в производството по настоящия иск пак би била
задължителна, доколкото този акт няма сила на присъдено нещо по отношение на
специалния иск по чл.74 от ЗЧСИ, съгласно
константната практика на ВКС, постановена по по реда на чл.290 от ГПК), то противоправността следва да се разглежда в
контекста на противправността, изсквана
за ангажиране на деликтната
отговорност. Отговорността от
непозволено увреждане възниква, когато не се изпълни дадена правна норма,
изискваща определено поведение, или когато се осъществи конкретно забранено
поведение (напрм. при нарушаване на абсолютните права и пр).
Понятието
“противоправност на деянието” включва такова действие или бездействие на
длъжностното лице, в частност на ЧСИ, което
противоречи на законовите изисквания и разпоредби, регламентиращи осъществяването на конкретното
действие или бездействие, или реализиране на поведение, различно от
дължимото от длъжностното лице при и по повод изпълнение на служебните му
задължения
При преценка
осъществено ли е противоправно деяние от ответника, съдът
изцяло е обвързан от наведените от ищеца доводи за противоправност и от
конкретно и изчерпателно посочените
действия и бездействия, чиято противоправност
се твърди, като съдът не може да излиза извън тези наведени от ищеца основания.
Поради това всяко от наведените
възражения за противоправност от ищеца в исковата молба и в допълнителната
уточняваща молба следва да бъде конкретно разгледано.
Съдът намира, че
ответникът е допуснал опущение на материални и
процесуални гражданско правни норми
с бездействието си и неконституирайки ищцовото сдружение като длъжник
в образуваното от него изпълнително дело
веднага след подаване на молба от изпълнителя на завещаниято на А.Ч., на
16.08.2006г.
Действително, страни в изпълнителното
производство са лицата, указани в изпълнителния лист, послужил за основание за
образуване на изпълнителното производство. В случая, обаче, доколкото дължникът
е лицето, срещу което се насочват изпълнителните действия, то той следва да
бъде правилно определен и конституиран в изпълнителния процес, когато изпълнението се осъществява
срещу наследници на посочения в
изпълнителния лист дължник. Противното би обезмислило провеждания изпълнителен процес. Изцяло в правомощията и в задълженията на ЧСИ е било правилното определяне на наследника
на А.Ч. и конституирането на този
наследник като длъжник в изпълнителното производство, веднага след
уведомяванетому от изпълнителя на завещанието на наследодателката. В
правомощията на ЧСИ е било да прецени дали следва да спре изпълнителното
производство до приемането по опис на наследството от наследника по завещание
или веднага да конституира същия като длъжник, но продължаването на
изпълнителните действия при конституирания като длъжник наследник по закон,
изгубил качеството си на наследник на наследодателката с обявяване на
завещанието, води до провеждане на един
мним изпълнителен процес, насочен към имуществото на наследодателя, но без възможност за каквато и да било защита
от страна на действителния длъжник. Изцяло в задълженията на ЧСИ образуващ и водещ
изпълнителния процес е правилното определяне и конституиране на длъжника в производството
и осъществяване на такива действия /определени изчерпателно в закона/, които да
защитят и негиовия, а не само на взискателя интерес. Изпълнителяният порцес е двустранен,
ЧСИ е длъжен да охрани в този процес правата и на двете страни. Некоституирайки
действителния правоприемник на длъжника
по изпълнителния лист, ЧСИ е осъществил
едно незаконосъобразно бездействие, което е опоричило изцяло проведения по-нататък
изпълнителен процес, като в същото време е лишил действителния длъжник от възможността да упражни свои
потестативни права /напрм. да направи възраженията по чл.250 от ГПК /отм./, да
предяви иска по чл.254 от ГПК/отм/ и пр./
По
второто наведено възражение от ищеца: извършване на действия по изпълнението от ЧСИ, за които
не е бил овластен от взискателя, сред
които действия са и наложен запор на процесната сума и изтегляне на същата
от сметката на наследодателката на ищеца- съдът намира това възражение за
неостнователно. Видно от молбата на взискателя, по която е образувано
процесното изп. дело и закслючението на ССЕ, взискателят е посочил като способ
на изпълнение и запор върху сметката, от която впоследствие е изтеглена процесната сума. В случая ЧСИ не
е осъществил противпоравно деяние, излизайки извън рамките на своите правомощия,
както се твърди от ищеца.
По третото наведено
основание от ищеда: неправилно и незаконосъобразно администриране на жалба на
ищеца срещу действията на ЧСИ-съдът
намира, че администрирайки жалба вх.№
01329/11.09.2006г. , подадена от ищеца срещу действията на ЧСИ, съставялавщи по
съществото си отказ да бъде конституиран ищеца в настоящото производство като длъжник в изпълнителното производство,
ответникът е допуснал нарушения на материалния и процисуалния закон. ЧСИ е следвало да изпрати
жалбата по компетентност за разглеждане на СГС, доколкото спорът, който се е целяло да се реши с произнасянето по
тази жалба е било именно качеството в изпълнителния процес на жалбоподателя.
Като е приел с разпореждането си от 03.10.2006г. ЧСИ, че жалбоподателят няма
качеството на страна в изпълнителния процес, поради което и не разполага с
правна легитимация да обжалва действията му, той е предрешил спора, предмет на
частната жалба, спор чието решение е
единствено в компетениците на съда. Разпореждането на ЧСИ от 03.10.2006г. , с
което се връща жалбата на ищеца е
незаконосъобразно и неправилно. Действително, ищецът е разполагал с правната възможност да
обжалва това разпореждане, което той не е сторил, но това обстоятелство
е ирелевантно досежно преценката на законосъобразността на действията на ЧСИ по
повод администрирането и произнасянето по жалбата срещу негови
действия.
По следващите наведени
оснавния : манипулиране документи в оригинала на изпълнителното дело, в периода от неговото образуване но 12.08.2010г. като в този период не са били нанесени данните
относно извършено плащане на взискателя, което е довело до заблуждение
пълномощници на ищеца, запознаващи се с делото и водене на изп.д. № 318/2006г. в нарушение на
законоустановените правила за водене, класиране и съхранение на изп. дела – съдът
намира тези две наведени основания за незаконосъобразност от ищеца за
неоснователни. Съдът изцяло кредитира показанията и на двамата свидетели, но
намира, че със същите не се доказаха пропуски при водене на процесното
изпълнително дело. Действително, свидетелят на ищцовата страна, разполагащ със
специални знания и богат професионален опит, установи с показанията си, че
към месец август 2010г. не е било
отбелязано по изпълнителното дело, че е било извършено плащане на взискателя,
нито чрез отбелязване на гърба на изп. лист, нито чрез прилагане на копие от
платежното нареждане. Няма спор между страните по делото, че оригиналът на
платежното нареждане се съхранява извън делото при особен режим. Съдът приема,
че тези показания на свидетеля се дължат на негово субективно възприемане на
обективни факти при проверка на оригинала на изпълнителното дело. Още повече, че не се
твърди от свидетеля да е била поискана устна или писмена справка от ЧСИ относно етапа на изпълнение по
делото. Видно от приложеното копие на
изп. д. на лист 87 от същото се съдържа копие от платежен документ, на гърба на
този лист е написано разпореждането за
връщане на жалбата на ищеца с точно
посочена дата. Съгл. заключението на
вещото лице при извършения оглед на документи не се констатира
антидатиране, хаос в номерирането или
други административни пропуски, които съдът да може да квалифицира като
пропуски или нарушения при водене,
класиране, съхранение на делото.
По последното наведено
основание от ищеца: неуведомяване
на ЧСИ Б. по изп.д. № 20078380400173 г.
за извършено изпълнение и незаконосъобразно прекратяване на изп.д.№ 318/2006г.
на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК- съдът намира това основание за основателно и доказано,
въпреки че се твърди отрицателен факт. Този факт не се оспори от ответната
страна, същата не твърди, че е уведомила по надлежния ред ЧСИ Б. относно действителното
движение на сумата, предмет на изпълнението.
Ответникът е бил длъжен при наложен запор върху сумата, предмет на
изпълнение да даде информация за състоянието на тази сума на ЧСИ, налагащ
запора.
Предвид изложеното съдът
намира, че ответникът е извършил противоправни и незаконосъобрази действия и бездействия
при и образуване и водене на процесното
изп. дело.
Видно от заключението на
ССЕ и приложените платежни нареждания, съдържащи се в изп. дело, ищецът е претърпял реално вреда в размера,
посочен в исковата молба, т.е. от наследствената маса, оставена от
завещателката на ищеца е била изтеглена
и реално заплатена на трето лице
исковата сума.
Съдът не споделя възраженията
на ответника, че доколкото тази сума е предмет на изпълнение по надлежно
издаден и редовен изпълнителен лист, то
нейната дължимост не следва да се поставя под съмнение и тя винаги би се
дължала от ищеца в качеството му на наследник на длъжника по изпълнителния лист.
Съдът не приема за
основателно и възражението на ответника, че посочвайки сумата като задължение в
производството по приемане на наследството по опис, ищецът на практика е признал
това свое задължение като наследник на А.Ч. към взискателя. Приемането на наследството
по опис съставлява специално производство, в което наследникът , в случая по
завещание, е дължен да посочи точно и вярно
всики активи и пасиви на наслесдството, но не е длъжен да изрази и не изразява своето отношение към тяхната
дължимост, законосъобразност и пр. Единствено релевантно в този процес е
заявлението на наследника приема ли наследството като съвкупност от права и
задължения, а не приема ли неоспоримо всяко едно задължение в наследство. В
този смъсъл не може да бъде споделено становището на ответника за признаване на
вземането в производството по приемане на наследството по опис.
Конституирането на ищеца
като длъжник в идзпълнителото производство и своевременното му уведомяване за
реда и начина на изпълнение не гарантира задължителното настъпване на
обстоятелството, че длъжинкът би могъл да избегне извършеното изпълнеие, но не
може и да се приеме , че събраната от наследството на ищеца сума се дължи безприкословно и безусловно от него,
само на основание издаден изпълнителен лист срещу неговата наследодателка на извънсъдебно
основание. Формалната доказателствена
сила на един изпълнителен лист не доказва безусловно неговата изпълнителна
сила, при липса на проведен изпълнителен процес, поради което и съществува в
бълагарското право изпълнителния процес. В този смисъл плащането на сумата от
сметката на наследодателката съставлява
за ищеца реална вреда, т.к. той обеднява с тази сума без да участва в изпълнителен процес, без да има възможност да направи каквито и да
е възражения, да реализира свои права досежно дължимостта на сумата. Не може в настоящия процес да бъде направена
категорична преценка, че една евентуална
реализация на такива права на ищеца не би довела до недължимост на процесната сума, но и
обратното също би било невярно. Приемането на възражението на ответника би
означавало да се приеме, че ищецът доброволно признава вземането по
изпълнителния лист, което обстоятелство не е вярно. В този смисъл изваждането
на сумата от масата на наследството, без уведомяване на наследника, съставлява реална вреда за него.
Доказано е и наличието
на пряка причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и действията на
ЧСИ-сумата е приведена от сметка на
наследодателя на ищеца по сметка на
ЧСИ на основание посочените по-горе
действия на ЧСИ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца относно неналичието на
вина при осъществяване на процесните
действия от ЧСИ.
Отговорността, предмет
на разп. на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ е обективна отговорност. За да бъде ангажирана същата не се изисква (за разлика от класическия
институт на непозволеното увреждане) наличието на вина, без значение в каква
форма. Разп. на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ е специална норма, приложението на същата
дерогира разп. на чл.45 от ЗЗД.
Действиетлно, разп. на чл.45 от ЗЗД изисква в своя ФС включването
и на елемента вина, вината като елемент
на непозволеното увреждане е изрично
предвидена със самата разпоредба. Разп. на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ не изисква наличие на виновно поведение, поради
което и елемента вина не може и не следва да бъде включен във ФС на тази
разпоредба.
Предвид изложеното съдът
намира, че главния предявен иск следва
да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
По акцесорния иск за мораторлни лихви: съдът
намира същия за неоснователен. При непозволеното увреждане /макар и уредено в специален състав/ лихвата има компенсаторен характер, и предвид разп. на чл.84 ал.3 от ЗЗД същата се дължи от деня на увредата, в случая от 04.09.2006г. , на която
дата процесната сума е излязла от масата на наследството. Доколкото се претендира
лихва от 03.08.3008г. от ищеца, то
главницата следва да бъде присъдена ведно с лихвата от 03.08.2008г. до окончателонто изплащане на същата, а
предявения иск с правно осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид изхода на делото
и на осн. ч.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените в процеса разноски съобразно размера
на уважените искове и предвид
представения списък на разноските, неоспорен от ответната страна - 47 026,85 лв. внесена държавна такса, 220 лв.-внесен
депозит по ССЕ, и 32 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Разноски на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното Софийски
градски съд, ГК, I г.о., 5-ти
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА частен съдебен
изпълнител И.Т.Ч. с ЕГН **********, рег.№783 , район на действие
СГС с адрес гр.С., ул.”Х.” № ** да заплати на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „А.У.
В Б.” със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. ”Г. И.- М.” № 1 по иск с
правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ сумата от 1 175 671,22 лв. ( един милион
сто седемдесет и пет хиляди шестотин седемдесет и един лева и двадесет и две
стотинки), съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от неправомерни действия на ЧСИ по изп.д. № 318/2006г., ведно със следващата
се законова лихва върху тази сума от 03.08.2008г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „А.У. В Б.”
със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ”Г. И.- М.” № 1 срещу частен съдебен изпълнител И.Т.Ч. с
ЕГН **********, рег.№783 , район на действие СГС с адрес гр.С., ул.”Х.” № ** иск с правно осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 418 030 лв.(четиристотин и
осемнадесет хиляди и тридесет лева), претендирана като мораторни лихви за
пероида от 03.08.2008г. до датата на завеждане на исковата молба като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА частен съдебен
изпълнител И.Т.Ч. с ЕГН **********, рег.№783 , район на действие
СГС с адрес гр.С., ул.”Х.” № ** да заплати на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „А.У.
В Б.” със седалище и адрес на управление
гр. Б., ул.”Г. И.- М.” № * на осн. чл.78 ал.1 от ГПК сумата от
79 446,85 лв. ( седемдесет и девет хиляди четиристотин четиридесет ишест
лева и 85 стотинки) сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при ечастието на
терто лице помагач на ответника Г.Д.П. с ЕГН********** с
адрес гр.С., кв.Б., ул.“В. Л.“№ *.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: