Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. С.,16.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на
петнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15645
по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
14.09.2017г. по гр.д.№ 32093 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 54-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете предявени с искова молба
вх. № 8012845/14.06.2016г. на П.Б.Б.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. К.К. *** срещу “Л.С.“ЕАД, ЕИК *******,със седалище и
адрес на управление:*** с правно основание чл.
344, ал.1 , т.1 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1
от КТ, за отмяна като незаконосъобразно на
уволнението, извършено със Заповед № 30/21.04.2016г. та Изпълнителния
директор на Л.С.“ЕАД; за възстановяване
на заеманата преди уволнението
длъжност „ домакин, салон за гости“ в Л.С., Дирекция „Търговска“, отдел
„Търговски обекти и услуги“; за присъждане на сумата от 4790,58лв., представляващи обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода от 12.05.2016г. до 12.11.2016г.; П.Б.Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати на “Л.С.“ЕАД, ЕИК ******* по предявените
насрещни искове за сумите, както следва: на основание на чл. 221, ал.2 от КТ сумата от 890,83лв., ведно със законната лихва от 04.08.2016г. до изплащането й, представляващо обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение; на основание на чл. 55, а.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 890,83лв.,
ведно със законната лихва от
04.08.2016г. до изплащането й,
представляваща платена без основание
сума с фиш за работна заплата от май 2016г.; на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 1925,34лв.,
представляващи съдебни разноски по
делото.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5158574/26.10.2017г. от П.Б.Б.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете й по чл. 344, ал.1, т.1,2,3 от КТ са
отхвърлени и насрещните искове срещу нея по чл. 221 от КТ и чл. 55 от ЗЗД са уважени. Изложила е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочила е, че не била спазена процедурата по
налагане на наказанието, защото писмени обяснения не били поискани от лице с
работодателска власт, не било дадено предварително съгласие за уволнението от
Инспекция по т. от оправомощено за същото лице, а се ползвала със закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, уволнителната заповед не сочела еднозначно
поведението за което се налага наказанието,
доколкото не посочва пътниците, които не са регистрирани и не било установено
точно за кои пътници са искани обяснения. Изложила е твърдения, че
доказателствата не установявали, че е
извършила нарушенията, за които е наложено наказание, същите не били
нарушение на трудовата дисциплина, адекватно наказание, за което да е уволнение
доколкото имало обстоятелства, които затруднявали изпълнението на задълженията.
Пътниците имали право на престой от 3 часа в салона , като веднъж регистрирани
не следвало да се регистрират втори път, в случая не било установено дали
пътниците са били регистрирани вече и затова да били регистрирани втори път от
ищеца, не било установено тримата пътници да са извършвали покупки, поради
което и ищцата не следвало да им издава касови бонове, не било установено
ищцата да е изтрила умишлено от системата вече регистриран пътник. Показанията
на св. Витанова не следвало да се кредитират като заинтересована, защото тя
била ръководител на ищеца и отговаряла за отчетността и добрата организация,
показанията й били опровергани от другите събрани доказателства по делото.
Заинтересована била и св. Попова, доколкото можело да се приеме, че тя е
извършила нарушението или е имала участие в него. Изводите на вещото лице по
техническата експертиза не следвало да се кредитират, защото видеоматериал по
който работило бил с неясен образ и без детайли. Решението по насрещните искове
било недопустимо, защото в бързо производство по ГПК такива не следвало да се
приемат за разглеждане. Претендирала е разноски.
Въззиваемият- “Л.С.“ЕАД е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на
районния съд е правилно. Спазена била процедурата по налагане на наказанието,
нарушенията били извършени от ищеца, те били свързани с нерегистриране на 3
пътници в салона в часовия отрязък от 20,17ч. до 21,00ч. на 18.02.2016г., за
цялата смяна пътниците били общо 15 и това било достатъчно, за да има яснота
работникът за кои пътници му се искат обяснения и налага наказанието. Нарушението
било тежко, защото нарушава основни
правила, свързани с регистрация, продажба, отчитане на предоставени услуги на пътници, от които могат да настъпят
значителни неблагоприятни последици за работодателя, опетняват и доброто
име на работодателя, включително с оглед
на възложените на ищеца материално-отчетнически функции и оказано доверие от
работодателя. Претендирало е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8012845/14.06.2016г. на П.Б.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. К.К. ***
срещу “Л.С.“ЕАД, ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление:*** с която е поискала от съда на основание чл.
344, ал.1 , т.1 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1
от КТ, да отмени като незаконосъобразно на
уволнението, извършено със Заповед № 30/21.04.2016г. та Изпълнителния
директор на Л.С.“ЕАД; да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „ домакин, салон за гости“ в Л.С., Дирекция „Търговска“,
отдел „Търговски обекти и услуги“;
да й се присъди сумата от 4790,58лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
12.05.2016г. до 12.11.2016г., както и разноските по делото. Навела е твърдения
че работела по трудов договор от 07.03.2014г. за неопределено време при ответника на длъжността „ домакин, салон
за гости“ в Л.С., Дирекция „Търговска“, отдел „Търговски обекти и услуги“ при
брутно трудово възнаграждение от 798,43лв., работното й време било на смени от
по 12 часа, на 12.05.2016г. през време на ползването на отпуск поради временна
нетрудоспособност с начало 16.03.2016г.
й била връчена уволнителна заповед от 21.04.2016г., с която й било
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, което било незаконосъобразно.
Посочила е, че се ползвала от закрилата по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ, която не
била преодоляна, не й били поискани обяснения от изпълнителния директор на
ответника, поведението й не можело да обоснове
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, същото се дължало на
затруднения, свързани с естеството на работа – да регистрира пътници, да им
издаде касови бонове и т.н., пропуските били неволни. Касов бон не бил издаден,
защото по невнимание преди това бил издаден един такъв в повече, нямала личен
код за работа с касов апарат и често работели
под името на колега, който последно е работел с касовия апарата.
Оспорила е предявените насрещни искове като неоснователни.
Ответникът - “Л.С.“ЕАД,
ЕИК *******, в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че ищецът бил
извършил нарушения на трудовата дисциплина, за които бил уволнен, същите били особено
тежки, обяснения били поискани, закрилата по чл. 333 , ал.1, т. 4 от КТ била
преодоляна. Ищцата била нарушила основни правила, свързани с регистрация,
продажба, отчитане на предоставени услуги
на пътници, от които можело да настъпят значителни неблагоприятни
последици за работодателя, опетнявали и доброто име на работодателя, включително с оглед на
възложените на ищеца материално-отчетнически функции и оказано доверие от
работодателя. Предявил е насрещни искове за сумите, както следва: на основание на чл. 221, ал.2 от КТ за сумата от 890,83лв., ведно със законната лихва от 04.08.2016г. до изплащането й, представляващо обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение; на основание на чл. 55, а.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 890,83лв.,
ведно със законната лихва от
04.08.2016г. до изплащането й,
представляваща платена без основание
сума с фиш за работна заплата от май 2016г. Посочил е по грешка бил
превел сумата на основание,което не съществувало. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните трудов
договор № 88/18.02.2014г., допълнително споразумение от 12.03.2014г., от
24.01.2015г. и от 16.02.2015г., носещ подпис за страните по него, длъжността
характеристика, носеща подпис на ищеца за запознаване, съгласно които страните
са сключили на 18.02.2014г. писмен трудов договор, съгласно който ищцата се е
съгласила да работи при ответника по трудов договор за неопределено време на
длъжност „домакин салон за гости“ в Л.С., Дирекция „Търговска“, отдел
„Търговски обекти и услуги“ при основно месечно трудово възнаграждение от 749лв. и допълнително възнаграждение за
професионален опит и придобит трудов стаж от 1,1% за всяка пълна година, като
основните й задължения са били да: зарежда и стриктно ползва по предназначение
необходимите храни, напитки и консумативи; подготвя салоните за посещение на
гости ; осигурява безупречни санитаро-хигиенни условия в кухненските и други помещения на салоните; регистрира гостите на салоните за
съответния полет със задължителните при
регистрацията им реквизити: дата, фамилия и инициал в съответствие с бордната
карта, номер на полета, основание за ползване на услугата, подпис на лицето,
приело госта; събира от гостите
цената на услугата, отчита левовите и валутни постъпления съгласно изискванията
на работодателя; предоставя на гостите предвидените услуги и съдействие;
експлоатира и почиства инвентара; своевременно уведомява работодателя за
възникнали нередности при изпълнение на работата; води отчетност за получени и изразходвани
храни, напитки, консумативи; спазва изисквания за външен вид, поведение към
гости и униформено облекло, за безопасни и здравословни условия на труд;
изпълнява разпореждания на изпълнителен директор, салонен управител, директор
на дирекция, ръководител на отдел.
По делото е приета трудова книжка на ищеца, констатации
по оригинала на която районният съд е извършил в о.с.з. от 15.02.2017г., съгласно
които прекратяването на правоотношението между страните е отразено с дата
12.05.2016г. , в представено копие на трудова книжка няма записвания за
последващи трудови правоотношения на ищеца, но при констатация по оригинала на
същата в о.с.з. от 15.02.2017г-. районният съд е констатирал, че в трудовата
книжка на ищеца има записване за трудов договор на ищеца от 20.06.2016г. с
„Иновативни кафе решения“ЕООД при основно трудово възнаграждение от 550лв.,
което е прекратено на 17.08.2016г. и след това в трудовата книжка на ищеца няма
записвания за трудово правоотношение.
С определение от о.с.з. от 16.12.2016г. районният съд
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца при ответника за последният пълен отработен
месец е било в размер на 890,83лв.
По делото е приета Заповед № 30/21.04.2016г. на
изпълнителния директор на ответника, носещ подпис, положен за него, съгласно
която на ищеца е наложено на основание на 330, ал.2, т. 6 вр. с чл. 190, ал.1, т. 4 и т. 7 вр. с чл.
187, ал.1, т. 1,8,10 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени на
18.02.2016г. особено тежки нарушения на
трудовата дисциплина, от които биха могли да настъпят значителни неблагоприятни
последици за работодателя и с които се опетнява доброто му име и се уронва
престижа му. В заповедта е посочено, че наказанието се налага за извършени
от ищеца на 18.02.2016г. по време на смяна в периода от 20,17ч. до 21,00ч. нарушения
на трудовата дисциплина, както следва: регистрирала
в 20,24ч. посещение на гост в салона за гости „П.“, за което такса била платена
в брой, но ищецът не издал и не предоставил касов бон на госта, а в последствие изтрила
това посещение от системата; не регистрирала в системата и не издала и не
предоставила касови бонове за платена услуга на трима други пътници, платили
същата в брой. Това поведение било нарушение на чл. 118 от ЗДДС, на т.3.2. от
Ръководство за работа на звено „Услуги за гости“ и т. 4, т. 5, т. 6 от
длъжностната й характеристика, единичната цена за всеки гост била 35,20лв.,
услугата била продадена от ищеца на 4-ма гости, платили същата в брой, но те не
били отразени в системата за регистрация на пътници и не били издадени касови
бонове за тях. Със заповедта са обсъдени обясненията на ищеца, като са приети
за несъстоятелни, както са обсъдени и становището на отдел „Информационно
обслужване“.
Прието е известие за доставяне съгласно което на 11.05.2016г.
ищцата е получила писмо със Заповед № 30/21.04.2016г.
Приети са неоспорени от страните болнични листове от
21.03.2016г., от 20.04.2016г. , от
25.05.2016г., съгласно които ищцата е била временно нетрудоспособна в периода
от 16.03.2016г. до 16.06.2016г. и в отпуск поради същото.
Прието е искане вх. № 16202986/28.04.2016г., писмо изх. № 16184971/04.05.2016г., носещи подписи
за авторите им посочени в тях, съгласно които на 28.04.2016г. Л.С.“ЕАД е
поискало от Инспекцията по т. съгласие по чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ да наложи
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца за извършени от нея на 18.02.2016г.
нарушения на трудовата дисциплина, както следва: регистрирала в 20,24ч. посещение на гост в
салона за гости „П.“, за което такса била платена в брой, но ищецът не издал и
не предоставил касов бон на госта, а в
последствие изтрила това посещение от системата; не регистрирала в системата и
не издала и не предоставила касови бонове за платена услуга на трима други
пътници, платили същата в брой и такова разрешение е дадено на 04.05.2016г.
Прието е неоспорено от страните писмо от ИА“Г.И.по т.“
изх. № 17004915/18.01.2017г., изх. № 17000920/05.01.2017г., съгласно които на
28.04.2016г. е постъпило искане от Л.С.“ за предварително разрешение за
дисциплинарно уволнение на П.Б. и по същото има произнасяне на 04.05.2016г. с
писмо изх. № 16184971, изпратено по пощата на „Л.С.“ЕАД и връчено му на
10.05.2016г., за периода от 03.05.2016г. до 08.05.2016г. функциите на Директор
на „Инспекция по т.“ са възложени за изпълнение на Б.Ц., в който период
директорът е бил в платен годишен отпуск
Приета е Заповед № 724/22.04.2016г. на Директора на
ИА“Г.И.по т.“, съгласно която за периода от 03.05.2016г. до 08.05.2016г.
служебните задължения на директор на Дирекция „Инспекция по т.“-С. се възлагат
за изпълнение на Б.Ц., в който период директора отсъства поради ползване на
платен годишен отпуск.
По делото е приет неоспорен от страните доклад вх. №
100-3479/23.02.2016г. от Директора на дирекция „Търговска“ до Изпълнителния
директор на ответника, с който е посочено, че на 18.02.2016г. в периода от
20,17ч. до 21,00ч. ищецът като домакин, салон за гости е регистрирал а в последствие изтрил един пътник с
платена покана, а останалите трима с платени покани изобщо не регистрирал,
четиримата платили услугата в брой, но на нито един от тях не бил издаден касов
бон.
Приет е констативен протокол от 22.01.2016г., носещ
подписи за Н.В.като управител на салон за гости и на Б.Н.като Ръководител отдел
„Търговски обекти и услуги за гости“ , съгласно който на 22.02.2016г. е
извършена рутинна проверка, като е прегледан записа от видео-наблюдение от
камера № 10 за 18.02.2016г. в часови пояс от 20,17ч. до 21,00ч. и е констатирано, че дежурен домакин е била
ищцата
Приета е неоспорена от страните покана изх. №
100-4099/02.03.2016г. от изпълнителния директор на ответника, подписана със
запетая, съгласно която на ищеца е предоставена възможност да представи
обяснения в 3-дневен срок за извършените нарушения на трудовата дисциплина на
18.02.2016г. в периода от 20,17ч. до 21,00ч., а именно неотразяване в системата
за регистрация на пътници на 4-ма пътници с платена покана за салон „П.“(единият
бил регистриран в 20,24ч., но в последствие изтрит), нерегистриране на
извършените от тях покупки на фискалното устройство и неиздаване на касови
бонове за същите. На стр.2 от поканата е изписано името на ищеца, дата
02.03.2016г. и е положен подпис за нея.
По делото е приета заповед № 129/29.02.2016г. на
изпълнителния директор на Л.С.“ЕАД, съгласно която за периода от 01.03.2016г.
до 05.03.2016г. на Директора на Дирекция „ЛОП“ - В.Г.П., е възложено да
изпълнява правомощията на изпълнителния директор, включително да сключва и
прекратява трудови договори и разполага с работодателска дисциплинарна власт по
образуване на дисциплинарни производство, искане на обяснения, налага наказания
„забележка“ и „предупреждение за уволнение“.
По делото са приети неоспорени от страните писмени
обяснения вх. № 100-4343/08.03.2016г., носещи подпис за ищеца, с които е
заявила, че не е извършила умишлени действия с цел злоупотреба с доверие на
работодателя, на 02.03.2016г. изгледала видеозаписа и установила, че първият
пътник е регистрирала чрез сканиране на бордната му карта, пътникът платил и
оставила парите до касата, върнала на пътника ресто от собствените си средства,
защото нямало дребни в служебния оборот, а не излязла да развали пари от
магазина, за да се оставя касата без надзор, прибрала парите в служебната каса.
Не издала касов бон, защото преди това през деня колегата й М.П.била маркирала
плащане с касов бон, а не с карта, както било извършено и я била помолила за
следващо плащане в брой да не издава касов бон. Касови бонове не винаги се
издавали веднага заедно с плащането, заради естеството на работа, но се
издавали в рамките на престоя на пътника в салона и му се връчвал или след
установяване на липса при отчет в края на деня се маркирали касови бонове за
съществуващите регистрирани в системата платени в брой посещения. Изтриването
на вече регистриран пътник вероятно се дължало на несъвършенство на системата.
Тримата пътници след това вероятно били с билет от втора отсечка на пътуването,
обозначен с номер на полет който регистрационната система за пътници в салона
не разпознавала поради липса на такъв планиран полет. В тези случаи системата
изпращала такива пътници в таблицата най-долу и докато номера на полета не се
поправел ръчно с номера на първата отсечка от пътуването не можело да се
регистрират други пътници, а ако номер не бъде поправен и се направи опит да се
изтрие пътника, то тогава системата започвала да трие пътници от най-горния ред
на таблицата. Тогава те трябвало да се възстановяват ръчно по спомени особено,
ако пътникът вече е напуснал салона, като тогава регистриране чрез сканиране на
бордна карта било невъзможно. Посочила е, че на видеозаписа се виждало как
регистрира 3-мата пътници със сканиране на бордна карта, че те плаща в брой и
тя прибира парите в служебната каса, не се виждало че не издава касов бон и че
прибира парите за себе си. Заявила е, че всички колеги работят с касовия апарат
без личен код за достъп, междинен отчет от касовия апарат не се прикрепя в
касовата книга при приключване на всяка от трите смени в денонощието.
Прието е становище от 10.03.2016г. от Б.Д.-програмист,
софтуеърни приложения при ответника, посочил, че в основна таблица се отразяват
пътници с полети, които се разпознават от системата, а тези които са с билет за
втора отсечка от полета се отразяват в спомагателен сектор на таблица и след коригирането
на номера на полета с разпознаваем за
системата полет, се прехвърля автоматично в основната таблица. Посочил е, че
при проверка на системата е установил, че на 18.02.2016г. в 20,17ч. е
регистриран пътник в спомагателна таблица, тоест такъв, представил билет за
втора отсечка от пътуване, в 20,24ч. е нанесена корекция на полета му на ТК
1030 и е възстановено в основната таблица, отбелязано е като платено в лева, но
в последствие този запис е изтрит. В 20:25:26ч. е сканирана бордна карта за втора
отсечка от полет в помощна таблица, която е отстранена в 20:25:42ч. Сканирана била
друга бордна карта в 20:25:29ч., отразена директно в основата таблица.
Приети са неоспорени от страните фиш за заплата, ведомост
за успешно осчетоводяване-финална справка издадена от Банка ДСК“АД от
22.06.2016г., съгласно които за месец май 2016г. на ищеца е начислена сумата от
890,83лв. за предизвестие напускане и сумата от 462,13лв. като обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, като след приспадане на дължими осигуровки и
данъци за превеждане е останала сумата от 1108,39лв., която е преведена по
сметка на ищеца от ответника.
Приет е неоспорен от страните дневен отчет за 18.02.2016г. на фискално устройство
в салон за гости „П.“ на Л.С.“ЕАД, съгласно който такъв е направен в 19:51ч. като са отразени 7бр. клиенти , един е платил с
карта сумата от 35,20лв., а останалите са платили в брой сумата от общо
281,60лв., служебно са въведени 147,80лв. и общата наличност в касата е била
429,40лв., дневния оборот е 316,80лв.
Приет е неоспорен от страните дневен отчет за 18.02.2016г. на фискално устройство
в салон за гости „П.“ на Л.С.“ЕАД, съгласно който такъв е направен в 22:00ч. като са отразени 7бр. клиенти
, един е платил с карта сумата от 35,20лв., а останалите са платили в брой
сумата от общо 281,60лв., служебно са въведени 147,80лв. , но и същите са
служебно изведени, общата наличност в касата е била 316,80лв., дневния оборот е
316,80лв.
Приет е касов бон издаден от фискално устройство на
салон за гости „П.“ на Л.С.“ЕАД на 18.02.2016г. в 12:10ч. за сумата от 35,20лв.
като такса за услугата посещение на бизнес-салон .
Приети са бележки за извършени плащания с банкови
карти на 18.02.2016г. в салон П. на Л.С.
в 23:50ч. и в 22:17ч.
Приет е документ, озаглавен „Рекапитулация за внесена
на 18.02.2016г. валута, бизнес салон П.“, носещ подпис за ищеца като
съставител, съгласно който е внесена сума от 316,80лв.
Прието е Ръководство
за работа на звено „Услуги за гости“, и списък на лица, които са
запознати с него, носещи подпис, положен за ищеца, съгласно които на
07.01.2015г. ищцата се е запознала с правилата по Ръководството, съгласно глава
І, т. 3.2 от което „домакин салон за гости“
отговаря за приемане и регистриране на пътниците, имащи право на
посещение в салона за гости, спазва финансовата дисциплина, а глава ІІІ
разписва правилата за приемане на пътници и за работа с касовия апарат.
Съгласно раздел ІІІ на глава ІІІ отчетността се води като за всеки пътник се
сканира бордната му карта и посещението се отбелязва с електронната система за
приемане на пътници в салоните.
Приет е неоспорен график съгласно който на
18.02.2016г. ищцата е била трета смяна в салон за гости „П.“ от 12ч. до 24.
Заедно
Разпитана по делото св. М.П.е заявила, че работи при ответника като домакин в бизнес
салона на Терминал 2, ищцата работела
като домакин на този салон и 2 години
били колежки, основните им задължения били свързани с регистрация на
пътниците в компютърната система чрез бордната карта, като всеки служител имал
личен профил за тази система и се вижда кой служител е регистрирал пътника.
Посочила е, че нямат лични кодове за работа с фискалното устройство, но
работели с него при плащане на суми от пътниците в брой. Посочила е, че на
18.02.2016г. била дневна смяна от 08,00ч. до 19,00ч., при приключване на всяка
смяна се изготвял междинен отчет на касовия апарат за извършените продажби. Не
помнела дали този ден на работа е била ищцата, не била искала от ищцата да не
издава касови бележки поради издадена преди това такава на клиент, който платил
в брой. Посочила е, че при чекиране на бордна карта с полет, който не е в системата,
се отчитала грешка от системата и тази грешка трябвало да се поправи ръчно,
като се регистрира полета, който е от С.. Това не пречело на системата да
продължи да работи, можело едновременно да се ползва от няколко служители.
Грешката можело да се оправи веднага или допълнително в зависимост от времето,
с което разполага служителя. За да се поправи същата следвало да се вземе
коректната бордна карта от пътника-тази с полет от С., тоест служителят трябва
да отиде до пътника в салона и да вземе правилната му бордна карта. Грешката
стояла в отделна графа на системата и след поправянето й пътникът се премествал
в основната таблица и влизал в броя на регистрираните пътници. Заявила е, че
при грешка при издаване на касов бон се попълва сторно-бележка, в която се
описва вида на грешката и която се състояла от две части, едната оставала в
касовата книга, а другата част се прикрепяла към рекапитулацията за смяната. Не
помнела на 18.02.2016г. да е допускала
грешка и да е попълвала сторно-бележка, не си спомняла дали по време на смяната
й е осъществила продажби, ако било така, това щяло да се види в системата,
защото срещу всяка продажба стояла името на извършилия я служител.
Разпитана по делото св. И.Д.е заявила, че работи от 4 години при ответника като
„домакин салон за гости“, ищцата през март –април 2014г. постъпила на същата
длъжност и били колежки. Посочила е работели на смени, при посещения на пътник
домакинът на салона трябвало да го регистрира с бордната му карта в системата
за регистриране на гости, пътникът следвало да заплати таксата за ползване на
салона с банкова карта или в брой, в двата
случая се издавал касов бон от фискалното устройство в салона. Имали личен код
за достъп до системата за регистрация за пътници, но нямали такъв за работа с
фискалното устройство. Можело да се установи кой е издал касовия бон като се
види времето на издаване и се провери кой е бил на смяна. Не била на работа на
18.02.2016г., не била чувала оплаквания от пътници да се оплакват от работата
на ищеца. При грешка в регистрацията това веднага се виждало в системата и
трябвало да се отстрани веднага, обикновено това се получавало при пътници с
прикачване на Л.С. , тази грешка се отстранявала като ръчно се въвеждал номера
на верния полет. Допускането на грешка не пречело да се продължи работата със
системата и да се регистрира друг пътник още преди грешката да бъде поправена.
При грешка при издаването на касов бон се съставяла сторно-бележка.
Разпитана по делото св. М.С.е заявила, че от
декември 2010г. работи при ответника като „старши домакин салон за гости“ с
ищцата били колеги, ищцата не й била подчинена. При посещение на пътник го
регистрирала в системата чрез бордната му карта, престой можело да се заплати
на място, за което се издавал фискален бон. Системата за регистрация показвала
кой служител е регистрирал пътника, фискалното устройство не отчитало това
обстоятелство. Междинни отчети се правели в края на смяната но и по време на
смяната-тогава, когато един служител преустанови работата със системата и друг
служител започне да работи с нея. В 90% от времето служителите в салона били повече
от един, освен късно вечерта. При грешка при въвеждане на пътник в системата тя
светвала в синьо и ръчно поправяли грешката чрез въвеждане на верния полет.
Допускането на такава грешка не спирала работата на системата. При грешка при
издаване на касов бон, издавали сторно-бележка. На 18.02.2016г. била на работа
от 08,00ч. до 19,00ч., а ищцата – от 12,00ч. до последния полет, тоест до
22,00ч. или до 24,00ч. Заявила е, че не помни в този ден да е допускала грешка
и да е издавала сторно-бележка. Пътници не се били оплаквали от работа на
ищеца.
Разпитана по делото св. Н.В.е заявила, че от 01.02.2011г. работи при ответника
първоначално като „домакин салон гости“, а считано от ноември 2011г. – като
„управител на салон за гости“ ищцата работела като „домакин салон за гости“ от
март 2014г. и била подчинена на свидетеля-неин пряк ръководител. Основните
задължения на ищеца били да посреща пътници в салона, капо задължително ги
регистрира в системата за регистрация на пътници чрез бордната им карта и ако
не са с предплатена услуга – да им продава същата, за което издава касов бон,
независимо дали плащането е с банкова карта или в брой. За работата със
системата за регистрация всеки служител имал персонален код , такъв нямал за
работа с фискалното устройство. Кой е издал касовия бон се установявало по часа
на издаването му и проверка в системата за регистрация на пътници за служителя,
който е работел в този момент. Междинни отчети служителят можел да прави по
всяко време, за да провери извършените продажби, но такъв задължително се правел и при приключване на
смяната. Такъв междинен отчет задължително се правел и по време на смяна,
когато един служител приключва с работа със системата и такава започва друг
служител. При грешка при регистрацията на пътник системата веднага я маркирала
, най-често такава се получавало при регистрация на пътници пътуващи по повече
от една отсечка, които са представили на
домакина бордната си карта за следваща отсечка. Тази грешка се поправяла чрез
ръчно въвеждане на полета по правилната отсечка. Изтриване на регистриран
пътник можело да се направи от домакина салон за гости. Това се правело тогава,
когато пътникът се откаже от ползването на услугите на салона, например защото
не си е преценил правилно времето до полета. Изтритите записи се виждали на
компютъра на свидетеля. При грешка
допусната при работа с фискално устройство се издавала сторно-бележка от този,
който е допуснал грешката. Посочила е , че на 18.02.2016г. ищцата била на
работа трета смяна, тоест от 12,00ч. до последния полет, който бил в 24,00ч.
доколкото си спомня, свидетелят била на работа от 08,30ч. до 17,00ч. През
работното време на свидетеля не била уведомена за проблем в работата, на
следващия ден установила, че има изтрит пътник по време на работа на ищеца
около 20,15ч.-20,20ч., в телефонен разговор ищцата казала на свидетеля, че не
помни защо пътникът се е отказал от услугата , поради което свидетелят
проследила работата по време на смяната са свидетеля с видеозаписа. Тогава
свидетелят установила, че в този часови отрязък в салона за гости са влезли
трима пътници, които са платили в брой, ищцата взела парите за посещението им,
но по време на нейната смяна изобщо нямало регистрирани продажби, отделно имало
и изтрит запис без обяснение за
причините за същото. Заявила е, че на записа видяла как ищцата взима парите,
изважда касата и се опитва да развали някакви пари, след което прибира касата,
като оставя парите пред себе си, след това ги взима и отива в другия край на
салона – зад бара. Не било имало оплаквания от пътници от работа на ищеца.
С прието по делото заключение по съдебно-компютърно-техническа
експертиза вещото лице е посочило, че
видеозаписа за дата 18.02.2016г.
в периода от 20,17ч. до 20,55ч. от Л.С., камера № 10 е заснет от аналогова камера
със средна резолюция, като записва изображения при оптимално разстояние от 7м.
при ясно и слънчево време и след този периметър технически не е възможно да се
изчисти и оптимизира образа с цел разпознаване на лица. Камерата не била на
фокус, защото се виждал размазан образ с отклонение от 0,18 градуса. Изгледал
записа без обработка за подобрение и след такава, последната постигнала само
12% подобрение на записа, констатациите и по двата били едни и същи. Посочило
е, че на записа се вижда работен процес
на един служител – жена с тъмна рокля с дължина над коляното и светла коса, прибрана в прическа, която е
обслужила:
-
клиент в
периода от 20,18ч. до 20,20ч. и го регистрира в системата за регистриране на
пътници, не се вижда да издава касов бон;
-поредно и последователно двама клиенти в периода от
20,21ч. до 20,25ч. , като не се вижда да
ги регистрира в системата за пътници и да им издава фискална касова бележка;
-поредно двама клиенти в 20,26ч. , като се вижда
регистриране в системата за пътници, но
не се вижда да издава фискален бон;
-поредно седем клиенти в периода от 20,25ч. до 20,36ч.
с видно посещение в системата а регистрация без да е видно издаване на касов
бон.
-в периода от 20,36ч. до 20,43ч. се вижда как
служителят борави с маркираща система;
- в 20,44ч. служителят отваря врата за контролиран
достъп на 2 лица;
- от 20,53ч. до 20,54ч. служителят борави с
маркираща система.
Вещото лице
е посочило, че под „не е видно регистриране на посещения в системата за
регистрация“ имал предвид, че за да се извърши регистрация трябвало пътникът да
представи бордната си карта за сканиране на бар-кода й или такъв да се въведе
ръчно и не видял такова действие от
служителя, въпреки че камерата има пряка видимост към системата за регистрация.
При сканиране на бар-код самата система визуално индикирала сканирането,
апаратът за сканиране присветвал. При ръчното въвеждане процесът бил по-бавен,
защото изисквал изписване с клавиатурата , следене на монитора, което отнемало
няколко десетки секунди. Сканиращото устройство било встрани от монитора,
клавиатурата била пред монитора. Такива
действия не бил видял от наблюдаването лице и това имал предвид под „…не е
видно регистриране в системата ...“. Посочило е, че под „…видно борави с
маркираща система….“ имал предвид, че на записа се вижда системата да индикира
чрез присветване, тоест, че с нея се работи. Не можело да се види какво точно
прави в системата служителя, виждало се че взима документ и го поднася към
маркиращата система, не можело да се каже дали регистрира или трие вече
извършена регистрация, защото камерата била далеч. Времето на обслужване на
клиента и виждащите се действия на служителя по това време били само за
обработване на документ, който служителят взема от клиента и после го му го
връща. Не се виждало друго действие и затова бил посочил, че не се вижда издаване на фискален бон. На записа не се
виждало ясно дали има фискално устройство, но ако е имало разпечатване на
документ от него, то на записа щяло да се види служителят да го взема. Посочило
е, че на снимка 10 от заключението се виждало , че фискалното устройство е
вдясно от сканиращото устройство.
Прието е извлечение от регистъра на пътници, съгласно
който на 18.02.2016г. са регистрирани 5 записа за посещения на 9 пътника в
салон П..
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната му част:
По първоначално предявените искове с исковата молба:
Предявените искове са с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност ,
размер на последно брутно месечно възнаграждение за пълен отработен месец,
прекратяване на правоотношението едностранно от работодателя, че се ползва от
закрила при уволнение по определена хипотеза на чл. 333 от КТ, както и че след
уволнението е останал без работа за процесния период.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е
да докаже, че уволнението е законосъобразно, тоест че ищецът е провел поведението, за което му е наложено
дисциплинарно уволнение, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в
хипотеза на чл. 190 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на
наказанието, че е преодолял закрилата по чл. 333 от КТ, като преди уволнението
е взел необходимите съгласия.
По делото не се спори и се установява от приетите по
делото доказателства, че страните са били обвързани от валидно правоотношение
по трудов договор за неопределено време, като ищецът е работил при ответника на
длъжността „домакин салон за гости“, правоотношението е прекратено едностранно
от работодателя на 11.05.2017г. като е наложил на ищеца „дисциплинарно
уволнение“, брутното трудово месечно възнаграждение на ищеца при ответника за
последен пълен отработен месец е било 890,83лв., след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните ищецът е работила по трудов договор в периода от 20.06.2016г.
до 17.08.2016г. при основно месечно трудово възнаграждение от 550лв., не е
работила по други трудови правоотношения до 6 месеца след процесното уволнение,
след прекратяване на договора ищецът е получил от ответника сумата от
890,83лв. за предизвестие за напускане.
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната
отговорност се реализира по определен ред, като се следва определено
производство, скрепено със срокове, уредено с императивни правни норми. Това
производство най-общо има четири основни фази: по установяване на факта на
нарушението; по определяне на дисциплинарното наказание; по издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – писмена форма, мотивирана,
тоест посочваща конкретните факти, субективни и обективни признаци на
поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване на заповедта. Съдът
отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание без да разглежда
спора по същество ако установи, че дисциплинарното наказание е наложено след
изтичане на сроковете по чл.194 от КТ или без да е дадена възможност на
работника да даде обяснения по случая.
Съгласно разпоредбата на чл.194 от КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два
месеца от откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването им, които срокове не текат през времето, когато работникът е в
законоустановен отпуск или стачка. Тези срокове започват за текат от влизане в
сила на присъдата, съответно на наказателното постановление, ако нарушението е
престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа,
установени с присъда , съответно с наказателно постановление. Тази разпоредба
урежда по императивен начин два срока за налагане на дисциплинарни наказания и
пропускането на който и да е от тези срокове, погасява дисциплинарната
отговорност на работника/служителя, респективно – правото на работодателя да
ангажира тази отговорност.
В конкретния случай по делото е установено, че
нарушенията, за които е наложено наказанието на ищеца са от 18.02.2016г., за
същото работодател е уведомен на 23.02.2016г., в периода от 16.03.2016г. до
19.06.2016г. ищецът е би в отпуск поради временна нетрудоспособност, поради
което и съдът приема че наказанието, наложено на 11.05.2016г., е наложено в сроковете по чл. 194 от ГПК.
Съдът приема, че от приетите по делото уволнителна
заповед и протокол, покана от 02.03.2016г., заповед от 29.02.2016г., по делото се установява, че наказанието на
ищеца е наложено за нарушения, за които на 02.03.2016г. му е дадена възможност
да изложи обяснения пред работодателя. Поканата е издадена от упълномощено от
работодателя лице да иска обяснения по дисциплинарни производства и това се
установява от приетата Заповед от 29.02.2016г. Поканата и уволнителната заповед сочат едно и също поведение на ищеца
и то по начин, който го индивидуализира в съществените му признаци – субект на
нарушението, място и време на извършване, съществените индивидуализиращи белези
на поведението от обективна и субективна страна, поради което и съдът приема,
че заповедта е мотивирана по реда на чл. 195 от КТ, като ответникът е спазил
изискването по чл. 193 от КТ и е дал възможност на ищеца да обясни поведението
си. Действително, не са посочени имената на пътниците, за които работодател е
приел, че не са регистрирани в система и не им е издаден касов бон. Това,
обаче, реално и не е възможно да се посочи, доколкото индивидуализацията
им би била възможна само ако са били
регистрирани в системата. Отделно, индивидуализация на пътници с имената им
съдът приема, че в случая не е нужно, за да се приеме за достатъчно мотивирана
заповедта. Изискването на законодателя за мотивирането на заповедта е с оглед
предоставяне възможност на работника да
организира защитата си. Същата цел е имал законодателя и при уреждане на
дисциплинарното производство – на работника да се даде възможност да обясни
поведението си, за което е образувано дисциплинарното производство. В случая
посочването на имената на пътниците не е установено, че би допринесло за
организиране защитата на ищеца, доколкото той не твърди да е познавал пътниците
или поне да знае имената им и това да му помогне да посочи детайли от
поведението си при обслужването им. Регистрацията на пътниците се извършва
посредством данните в бордните им карти, по делото е установено, че на ищеца е
дадена възможност да изгледа видеозаписа за времето през което 4-ма пътници не
са регистрирани и това съдът приема, че е напълно достатъчно, за да се приеме,
че на ищеца е била предоставена възможност да даде обяснения за поведението си,
индивидуализиращи белези на което му е било сведено до знанието.
По възраженията на ищеца по чл. 333 от КТ:
Разпоредбата на чл.333 от КТ регламентира закрилата
при уволнение, като законността на уволнението е поставено в зависимост от
получаване на предварително съгласие от Инспекцията по т. или от синдикален
орган. Практическото осъществяване на закрилата включва задължения на
работодателя и на работника/служителя, определен за уволнение - първият (работодателят)
да събере предварителна информация, да поиска мнение на ТЕЛК и разрешение от
Инспекцията по т., съответно от синдикален орган, а вторият
(работника/служителя)-при поискване да представи съответните документи. Тези
задължения следва да бъдат изпълнени преди да бъде извършено уволнението, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.333, ал.7 от КТ(предишна ал.5) закрилата се
отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Правните последици
от неизпълнение на уредената в нормативните актове процедура за осъществяване
на предвидената закрила, са посочени в разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ-заповедта за уволнение се отменя само на това основание без да разглежда
трудовия спор по същество.
В конкретния случай по делото се установи, че към
уволнението ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, поради
което и съдът приема, че ищецът се е ползвал от предварителна закрила при
дисциплинарно уволнение по чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ. По делото е установено от
прието писмо от 04.05.2016г., Заповед от 22.04.2016г, че преди уволнението,
ответникът е получил предварително разрешение от Инспекцията по т. да уволни
дисциплинарно ищеца и то точно за поведението, посочено в уволнителната
заповед, което е дадено от лице с представитена власт за инспекцията по т. ,
поради което и съдът приема, че закрилата на ищеца по чл. 333 от КТ е преодоляна.
При така възприето, съдът приема, че следва да
разгледа по същество законосъобразността на уволнението, тоест дали е
извършено поведението, дали то е нарушение на трудовата дисциплина и дали
попада в хипотезата на чл. 190 от КТ:
Съдът приема, че по делото е установено ищецът на
18.02.2016г. в периода от 20,17ч. до 21ч. по време на работа е регистрирал
пътник в системата, в последствие е изтрил тази регистрация, не е издал касов
бон за платената от него на място услуга от 35,20лв., отделно не е издал касов
бон за платена на място услуга от трима други пътници на всеки за сумата от по 35,20лв. Ищецът е
признал с обясненията пред работодателя, че не е издал касов бон за пътника,
регистриран в 20,24ч., а той е платил в брой същата; че след това други трима
пътници са платили цената на ползването на салона за гости в брой. С исковата
молба ищецът не е оспорил уволнението поради неизвършване на поведението. Това
поведение на ищеца, обсъдено със събраните по делото доказателства съдът
приема, че установяват, че ищецът е извършил горепосочените действия. Приетото
извлечение за брой регистрирани пътници на 18.02.2016г. установява регистрация
на 9 пътника, а вещото лице по техническата експертиза е установило че
пътниците, посетили салона и явили се за регистриране при ищеца са 12. Дневника
сочи отразяване за един от вече регистрираните пътници, показанията на св.
Витанова установяват, че този запис е бил изтрит, с обясненията пред
работодателя е посочена вероятна причина за изтриването му, вещото лице е
установило работа със системата за регистрация от ищеца в момент, в който пред
нея няма пътници за регистриране. Тези обстоятелства обосновават извод, че по
делото е установено, че вече регистриран пътник в последствие ищецът е изтрил
от системата за регистрация на пътници. Съдът кредитира, като резултат от
личните й впечатления, подкрепени от другите събрани доказателства по делото. Приетите
по делото неоспорени от страните дневни отчети на касовия апарат от 19,51ч. и
от 22ч. са с едни и същи записвания, поради което и съдът приема за установено
по делото, че ищецът не е издал касови бонове за нито един от посетителите в
салона в периода след 19,51ч., а 4-ма от тях са платили престоя в брой. Следва
да се посочи, че вещото лице е посочило със заключението, че на записа вижда че
само за 2-ма от пътниците не са предприети действия по регистриране, а не за
4-ма, както сочи работодателят. Съдът приема, обаче, че доколкото единият от
регистрираните пътници по делото се
установи, че е бил изтрит, то по делото е установено, че и третият пътник не е
бил регистриран. По делото не е установена причина, която да обоснове
изтриването на регистрацията му, а и твърдения за същото не са наведени от
ищеца. Не е установено това да се дължи и на грешка при работата със системата,
твърдения, за което е наведено от ищеца. Доколкото вещото лице е установило
посещение на 12 пътници явили се за регистрация от ищеца, а в извлечението за
посещения реално са останали само 8 регистрирани клиента (9 регистрирани, но 1
от тях е изтрит от системата в последствие), то съдът приема за установено,
че 4-ма от пътниците не са били
регистрирани в регистъра за пътници, а е следвало да се извърши тази
регистрация от ищеца. Вярно е, че вещото лице не е установило на записа да има
записан още 1 нерегистриран пътник. Доколкото, обаче, вещото лице е установило
явяването на такъв пътник, като съобрази че в регистъра за пътници този пътник
не е отразен, а и направеното изявление от вещото лице, че записът не е
достатъчно качествен, то съдът приема за установено по делото че общо 4 –ма пътници не са били регистрирани от ищеца.
При така възприето съдът приема, че по делото е
установено, че ищецът е извършил поведението, за което му е наложено наказание.
Това поведение съдът приема, че представлява нарушение
на трудовата дисциплина от ищеца. Това е така, защото от приетите по делото
длъжностна характеристика, ръководство за работа, с които ищецът се е подписал,
че е бил запознат, се установява, че
основно задължение на ищеца е било да
регистрира гостите на салоните за съответния полет със задължителните при регистрацията им
реквизити: дата, фамилия и инициал в съответствие с бордната карта, номер на полета,
основание за ползване на услугата, подпис на лицето, приело госта; да събира от гостите цената на услугата, да отчита левовите и валутни
постъпления съгласно изискванията на работодателя, включително и като издава
фискални касови бонове за покупката.
В случая съдът приема, че по делото е установено, че
нарушенията , извършени от ищеца са тежки , а и представляват злоупотреба с
доверието на работодателя, тоест осъществен е фактическия състав на посочените
от работодателя уволнителни основания-чл. 190, ал.1, т. 4 и т. 7 от КТ. Злоупотреба с
доверие има тогава, когато работникът/служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато
е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са
извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага. Тежко
е онова нарушение, което е значително неизпълнение на трудовите задължения,
съответно води или създава възможност за значителни неблагоприятни последици за
работодателя. От значение
при ангажиране дисциплинарната отговорност на работника е не само
установяването на извършените нарушения на трудовата дисциплина, но и
значимостта на неизпълнението на задълженията. За да се наложи дисциплинарно
уволнение, нарушението следва да е тежко. При преценка на тежестта на
нарушението се съобразява значимостта на неизпълнените задължения, дали
неизпълнението е пълно или частично, както и характера на работата и
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, формата на
вина. При определяне на тежестта на наказанието освен тежестта на нарушението
се съобразяват съобразно чл. 189 от КТ и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и цялостното поведение на работника/ служителя-това преди и
това след извършване на нарушението. Извършени преди дисциплинарни нарушения,
за които не е наложено наказание могат да бъдат взети предвид и да обосноват
най-тежкото наказание, защото това поведение е критерий по л. 189, ал.1 от КТ.
(В този смисъл Решение № 43/07.03.2018г. по гр..№ 2085/2017г. на ВКС, ІV-то
Г.О.; Решение № 315/14.03.2018г. по гр.д. № 3968/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.). Съдът приема, че в случая ищецът е нарушил основните
си задължения по длъжностната си характеристика, неколкократно в рамките на
една работна смяна, поради което и нарушенията са тежки. Естеството на поведението на ищеца, за което му е
наложено наказанието, предпоставя настъпване
на значителна вреда за работодателя. Всяко нарушение на правилата за
отчетност на материалните активи, създава възможност за настъпване на
значителна вреда за работодателя. Тази вреда е свързана както с възможността за
възникване на липси на материалните ценности, така и с възможност за налагане
на финансови санкции от компетентните проверяващи органи поради нарушения на правилата
за документите, които се издават при продажби на стоки и услуги и за отразяване
в отчетите на извършените продажби, отделно е свързана и възможност за
дискредитиране на работодателя пред купувачите на услугите, на които не е
издаден документ за платената от тях сума. Неоснователни са доводите на ищеца,
че те са били извършени неволно, в резултата на опита й да услужи на колега,
съответно поради затруднения при работа със система за регистрация и
необходимост и от извършване на други дейности, освен регистрация и издаване на
фискален бон. По делото не е установено неиздаването на касовия бон за един от
пътниците да е било направено с оглед услуга на колега, издала преди това по
грешка касов бон. Същевременно, по делото се установи от събраните гласни
доказателства, които са еднозначни в тази част и съдът кредитира, че при издаван касов бон по грешка се издава
сторно-бележка. Не е установено издаването на сторно –бележка да е нежелано
явление от работодателя, което да влече преки или косвени неблагоприятни
последици за служителя, поради което и за поведението на ищеца не е установено
да е оправдано и логично. Съдът приема, че по делото не е установено и
системата за регистрация да не позволява регистрация на пътник, ако при
регистрация на предишен такъв е допусната грешка и автоматично да трие вече въведени данни за пътник. Събраните по делото
гласни доказателства, които съдът кредитира като еднозначни, логични и
последователни, резултата от личните впечатления на свидетелите установяват, че
грешка в системата за регистрация най-често се отразява тогава, когато се
въвежда номер на полет, който системата не разпознава, защото е дадена бордна
карта за отсечка, която не сочи Л.С., а е за друга отсечка от пътуването на
пътника. Тези показания установяват, че системата веднага отчита тази грешка,
като дава светлинен сигнал за същото, че отстраняването й се извършва с
въвеждането посредством клавиши на клавиатура на правилния номер на полета, че
допускането на тези грешка не пречи да се регистрират други пътници преди тя
бъде отстранена. По делото не е установено непоправянето на грешка да води при
опит за регистрация на друг пътник до изтриване на вече въведен такъв, поради
което и твърденията на ищеца в тази насока съдът приема за неоснователни. Неоснователни
са доводите на ищеца, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Поведението на ищеца
може да се квалифицира като „тежко„ и
„злоупотреба с доверие на работодателя“, по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 7 и т. 4 от КТ, поради което и
санкционирането му с дисциплинарно уволнение съдът приема, че е правилно.
При така възприето съдът приема, че правилно районният
съд е приел, че уволнението е законосъобразно и е отхвърлил исковете по чл.
344, ал.1, т.1, 2 , 3 от КТ.
По насрещните искове по чл. 221, ал. 2 от КТ и за
връщане на изплатена сума без основание:
Приемането за разглеждането им в производството по
делото не е грешка, която да обоснове недопустимост на решението. Това е така,
защото исковете са разгледани по реда на исковото производство по ГПК, не са
накърнение правата на нито една страна за формите и способи за защита, които да
ползва срещу тях.
Конкретни оплаквания срещу решението на СРС в тази
част не са въведени, искането за отмяна е обосновано с неправилност на изводите
на СРС по исковете по чл. 344 от КТ. При така възприето и като съобрази
ограниченията по чл. 269 от ГПК, че районният съд не е нарушил императивна материално-правна
норма, то съдът приема, че решението в тази част е правилно. По делото е
установено, че дисциплинарното уволнение е законосъобразно, че брутното месечно
трудово възнаграждение на ищеца при ответника за последният пълен отработен
месец е в размер на 890,83лв., че през
май 2016г. ответникът е платил на ищеца 890,83лв. с посочено основание предизвестие
напускане. При така установени факти по делото правилно районният съд е приел,
че ищецът дължи връщане на ответника на сумата от 890,83лв. като платена без
основание, както и плащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
СРС е правилно и следва изцяло да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в
производство пред СГС в размер на 100лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 14.09.2017г. по гр.д.№ 32093 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 54-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА П.Б.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. К.К. *** да заплати на “Л.С.“ЕАД,
ЕИК *******,със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи възнаграждение за юрисконсулт в
производството пред СГС.
Решението по исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2, т.
3 от КТ може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.