№ 1021
гр. Варна, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501638 по описа за 2023 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. Ц. К. чрез
процесуалния му представител адвокат С. П. срещу решение № **** от 09.06.2023 г.,
постановено по гр.д.№ **** по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, седми състав, с
което е осъден К. Ц. К. да заплати на детето Д. К. Ц. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител М. А. М. сумата от 3 463,55 лева, представляваща дължима издръжка
за периода 15.06.2022 г. до 09.04.2023 г., включително, тоест по 400 лева месечно, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба /10.04.2023
г./ до окончателното погасяване на задължението; в частта, с която е осъден К. Ц. К.да
заплаща на детето Д. К. Ц. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.
А. М. издръжка в размер на 400 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба /10.04.2023 г./ с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, на основание член 143 от СК; в частта, с която е осъден К. Ц. К. да
заплати по сметка на Варненски районен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 714,54 лева, представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка на
основание член 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по реда на ГПК
във връзка с член 78, алинея 6 от ГПК; в частта, с която е осъден К. Ц. К. да заплати на М.
А. М. сумата от 419,01 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
съразмерно уважената част на исковата претенция на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като се твърди, че първоинстанционният съд е определил
твърде висок размер на месечната издръжка за двегодишно дете, че е възложил изцяло на
бащата да осигурява издръжката за детето, както и, че без никакви доказателства е приел, че
бащата реализира доходи в размер на 2 000 паунда на месец. Иска се отмяна на решението в
обжалваните му части и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска за разликата над
1
250 лева до присъдената сума от 400 лева по иска с правно основание член 143 от СК и за
разликата над 2 500 лева до присъдената сума от 3 463,55 лева по иска с правно основание
член 149 от СК.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от М. А. М., в която се
твърди, че ответникът е баща на детето Д., родена на **.**.**** г., а от месец юни 2022 г.
родителите са във фактическа раздяла. От този момент непосредствените грижи за детето
били поети от ищцата, а бащата не вземал каквото и да е участие в тях. Сочи се, че бащата
от 2016 г. работи като куриер във В. с месечен доход от около 3 000 паунда и няма други
алиментни задължения. Майката твърди, че е трудово ангажирана и реализира доход от
около 800 лева месечно, а освен това издържа и друго свое малолетно дете - И., роден на
**.**.**** г. Счита, че даването на издръжка в искания размер не би представлявало
затруднение за бащата, а и е съответно на нуждите на детето.
В срока по член 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който той потвърждава, че е баща на детето Д. и признава исковата претенция за издръжка
за бъдеще време до размера от 250 лева, като съответен на неговите възможности и нужди
на детето. Твърди, че с майката са във фактическа раздяла от 15.06.2022 г., до който момент
са съжителствали в общо домакинство в Б., А., а след раздялата им майката и детето се
прибрали в България. До месец декември 2022 г. е общувал с детето чрез камера, а след това
майката е осуетявала контактите им. Твърди, че през месец април 2022 г. се е разболял от
панкреатит и е провеждал болнично лечение в А., след което е останал без работа и доходи.
Препоръчано му било да смени работата и да полага по-лек труд. Понастоящем работел като
шофьор на лекотоварен бус без разнос и получавал 100 паунда на ден, като бил ангожиран
20-21 дни в месеца. Живеел на квартира с месечен наем от 1 300 паунда. Излага, че купувал
и изпращал на детето дрехи и подаръци, както и че ежемесечно изпращал на майката по 100
паунда. Затова намира, че искът за издръжка за минало време се явява изцяло неоснователен.
Искането е за отхвърляне исковата претенция за издръжка за минало време и определяне
размера на тази дължима за бъдеще в размер на 250 лева.
Дирекция „Социално подпомагане” – В.Д. не изразява конкретно становище.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е
размера на определената издръжка за детето Д. за минало време и в бъдеще.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
2
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
Д. е на почти три години, не страда от хронични или тежки здравословни проблеми,
няма и данни за други извънредни нужди. По данни на НСИ за второто тримесечие на 2023
г. необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно домакинство /двама
работещи с едно дете до 14 години/ е 2 524,05 лева. С оглед на това и обществено–
икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо
увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на
детето да определи общ размер на издръжката от 600 лева.
В хода на производството е установено, че майката полага труд по трудово
правоотношение с възнаграждение малко над минимална работна заплата за страната.
Задължена е за издръжката като родител и на друго малолетно дете, родено на **.**.**** г.
Бащата признава, че живее и работи в А., като твърди, че работел по 20-21 дни в
месеца като шофьор на лекотоварен бус и получавал 100 паунда на ден. При липса на
доказателства относно реалния размер на получавания месечен доход следва да се приеме,
че той е най-малко до признатия от ответника размер от около 2000 паунда, което
кореспондира и с минималната часова ставка във В. от 10,42 паунда на час. Твърдението на
ищцата получаваното възнаграждение да е около 3000 паунда е останало недоказано.
Същевременно ответникът заявява, че живее на квартира с месечен наем от 1300 паунда,
което обстоятелство частично е оспорено от ищцата, която твърди, че наема се поделя от
ответника, майка му и сестра му, с които живее. От ангажираните гласни доказателства се
установява, бащата живее на квартира, но съжителства с майка си и сестра си, с които
поделя разходите за квартира и които са също трудово ангажирани. Наведените от К.
доводи, че е във влошено здравословно състояние, препятстващо го да работи за
продължителен период от време и да реализира доходи от труд, също са недоказани. От
свидетелските показания е видно, че е имал здравословни проблеми, но преди две и повече
години.
Твърденията на ответника, че след фактическата раздяла с майката е изпращал всеки
месец по 100 паунда също са останали недоказани, като ищцата признава, че е получила
само сума от 200 паунда.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни
грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата
от 400 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му с
оглед данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.
По иска за присъждане на издръжка за минало време, като се съобразят изложените по-
горе обстоятелства, както и, че след раздялата им през месец юни 2022 г. грижите за детето
са поети основно от ищцата, то ответникът следва да заплати месечно сумата от по 400 лева
или за периода от 15.06.2022 г. до 09.04.2023 г., включително, общо 3 909,68 лева. От тази
3
сума следва да се приспадне признатото от ищцата плащане от ответника на сумата от общо
200 паунда или в левова равностойност – 446,13 лева.
С оглед изложените мотиви първоинстанционното решение в обжалваните му
части е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № **** от 09.06.2023 г., постановено по гр.д.№ **** по
описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, седми състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4