РЕШЕНИЕ
№ 22.04.2019 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, 12-ти граждански състав
На двадесет и втори март, две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №4106 по описа
за 2018 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „АВР Брадърс“
ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, район Ю.
, ул. „**********“№*,ет.*, представлявано от управителя П. В. Р. , против „Ади Транс“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище
и адрес на управление – гр. Пазарджик, ул.“******“№*, представлявано от
управителя С.Д.К., с цена на иска – 4918.00 лева.
С подадената исковата молба се твърди, че страните
подписали договор за наем на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „А. “ ДК
№ ****РА, собственост на фирмата-ищец, с рама № WDV9700271K449944, според който
наемателят са задължавал да заплаща месечна парична сума от 800.00 лв. на
наемодателя.
Твърди се, че договорът бил
подписан от собственикът на капитала на „АВР БРАДЪРС“ ЕООД - А. П. Р. , който бил
ищцова страна по заповедното производство. В хода на обжалването, ищецът закупил
собствеността на дружеството като активи, пасиви и търговски отношения, поради
което имал правен интерес от предявяване на иск срещу ответника за неизплатени
наемни вноски.
Сочи, че през периода ответникът
не е изпълнявал задълженията си по договора и не е изплатил наемните вноски по
издадените данъчни фактури / ДФ/от дружеството ищец /, както следва:
-ДФ № **********/27.09.2017 г.
сумата от 1 600 лв. за месеците август и септември 2017 г.
-ДФ № 0000000271529/22.11..2017
г. сумата от 800 лв. за месец ноември 2017 г.
-ДФ № **********/ 14.12..2017 г.
сумата от 800 лв. за месец декември 2017 г.
-ДФ № **********/ 12.01.2018 г.
сумата от 400 лв., частично за месец януари 2018 г.
- ДФ № **********/26.02.2018 г.
сумата от 1 200 лв. частично за месец януари и февруари 2018 г.
Сочи, че общата сума по така
описаните ДФ възлиза на 4 800 лева.
Твърди се, че в резултат от
забавеното плащане са се натрупали лихви, както следва: за периода 27.09.2017
г. до 12.06.2018 г. - 64 лв., за периода 22.11.2017 г. до 12.06.2018 г. - 32
лв., за периода 12.01.2018 г. до 12.06.2018 г. - 6 лв., за периода 26 .02.2018
г. до 12.06.2018 г. - 16лв., всичко - 118 лв.
Твърди се, че от страна на
дружеството е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410 и сл. от ГПК до PC Пазарджик, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 2383/2018 г. по описа на същия. В хода на заповедното производство и
в срока по чл. 414 ГПК е било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение
№ 1843/ 16.08.2018 г. На основание чл. 415 от ГПК се моли съдът да приеме
исковата молба за разглеждане. Предявява се иск за дължимо парично вземане в
размер на 4 800.00 лв. главница и лихви за забава 118.00 лв., считано от
датата на задълженията посочени по-горе и до 12.06.2018 г. и окончателното
изплащане на главницата, предмет на ч.гр.д. №2383/2018 г. по описа на PC
Пазарджик, ведно с деловодните разноски внесени по делото, увеличени с
доплащанията на ДТ в размер на 99 лв. и адвокатски хонорар в размер на 225
лв.по Договора за правна помощ представени по настоящото дело.
Претендират се разноски по делото
в пълният им размер по представен списък.Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се твърди, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан. Оспорва се иска по основание и по размер. Моли
се съдът да остави без уважение подадената искова молба от „АВР
Брадърс"ЕООД срещу „Ади Транс""ЕООД,ЕИК-*********, като
неоснователна и недоказана. Излагат се съображения.
Твърди се, че ищцовото дружество
с исковата молба е приложило договор за наем от дата 03.03.2017 г. и е изброило 5 бр.
неплатени фактури. Действително е бил подписан от ответника договор за наем на
МПС, но не е получил процесиите фактури. Ищцовото дружество не е изложило в
исковата молба, че процесните фактури не са им изпращани или предадени по
какъвто и да е начин. Търговските дружества правели плащания само срещу
насрещна издадена фактура и надлежно получена от него. Сочи, че няма как да прави
плащане при условие, че претендираните фактури не са получени от ответника.
Ответникът многократно настоявал пред ищеца да му изпрати фактурите, за да може
да се разплати, но получавал от него уклончиви отговори, че щял да му ги прати,
но до днешна дата, не ги получил.
Твърди се, че ищцовото дружество,
чрез управителя си отказвали, да получават дължимите от тях наемни вноски по
банков път, а искали да им ги плащат в брой или по „Еконт“. Отказали да им
предоставят банкова сметка *** „Еконт“ или в брой, за което представят писмени доказателства.Моли се съдът да остави
без уважение подадената искова молба от
„АВР Брадърс“ ЕООД срещу „Ади Транс" ЕООД, ЕИК-*********, като
неоснователна и недоказана.
Претендират се съдебно-деловодните
разноски, вкл. адвокатски хонорар.Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата
на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приетите по делото
доказателства, между страните в настоящото производство е бил сключен Договор
за наем на моторно превозно средство на 03.03.2017г. в гр. Пазарджик, по силата
на който договор, „АВР Брадърс“ ЕООД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, район Ю. , ул.
„**********“№*,ет.*, /в качеството си на наемодател/, предоставило на „Ади
Транс “ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик,
ул.“******“№*, моторно превозно средство за временно ползване – товарен
автомобил, марка „Мерцедес А. “ с рег.№РВ ****РА и номер на рама - №
WDV9700271K449944. Съгласно сключеният договор, същият бил сключен за срок от 1
година. Страните се споразумели за месечна наемна ставка в размер на 800.00лв.,
платими от наемателя на наемодателя от десето до петнадесето число на текущия
месец.
От приетия по делото заверен
препис на свидетелство за регистрация се установява, че процесното МПС -
товарен автомобил, марка „Мерцедес А. “ с рег.№РВ ****РА и номер на рама - №
WDV9700271K449944, представлява собственост на ищцовото дружество.
По делото са приложени 5 бр.
фактури, издадени от ищцовото дружество- -ДФ № **********/27.09.2017 г. сумата
от 1 600 лв. за месеците август и септември 2017 г.; ДФ №
0000000271529/22.11..2017 г. сумата от 800 лв. за месец ноември 2017 г.; ДФ №
**********/ 14.12..2017 г. сумата от 800 лв. за месец декември 2017 г. ; ДФ №
**********/ 12.01.2018 г. сумата от 400 лв., частично за месец януари 2018 г.; ДФ
№ **********/26.02.2018 г. сумата от 1 200 лв. частично за месец януари и
февруари 2018 г. В проведеното на 22.03.2019г. открито съдебно заседание по
делото, съдът е извършил сравнение между представените в заседанието оригинали
на фактурите и приетите официално заверени преписи, като е констатирал, че е
налице пълна идентичност между същите,вкл. касовите бонове, приложени към всяка
една от фактурите.
По делото са приети и
представените от ответника заверени преписи от разписки за паричен превод и
заверен препис от разходен ордер.
По делото е била назначена и
извършена съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която,
процесните фактури не са били осчетоводени в счетоводството на ищеца, същите не
са били отразени в баланса на дружеството и по тези фактури няма постъпили
плащания. Фактурите не са били осчетоводени в счетоводството на
ответника.Същите не са били предадени и не са получени от ответното дружество.
Видно от приложените по делото материали по частно
гражданско дело №2383/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик, ищцовото
дружество е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора,
чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е било частно гражданско дело
№2383/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. Срещу издадената по делото заповед за изпълнение №1843 от 16.08.2018г. е постъпило възражение от ответника по реда на
чл.414 ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск в законоустановените срокове.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, постъпило
възражение от ответника по реда на чл.414 ГПК, както и спазване на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването
на оспореното с възражението вземане към датата на подаване на заявлението.
Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта
за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
Налице е правен интерес за
заявителя от предявения иск, като този интерес не отпада дори и при извършено
от длъжника плащане в хода на производството.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален
установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със
сила на присъдено нещо,че вземането относно, което е подадено заявление по реда
на заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е
възникнало облигационно правоотношение между страните, което не е спорно между
същите. Между страните в настоящото производство е бил сключен Договор за наем
на моторно превозно средство на 03.03.2017г. в гр. Пазарджик, по силата на
който договор, „АВР Брадърс“ ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, район Ю. , ул. „**********“№*,ет.*,
/в качеството си на наемодател/, предоставило на „Ади Транс “ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик, ул.“******“№*,
моторно превозно средство за временно ползване – товарен автомобил, марка
„Мерцедес А. “ с рег.№РВ ****РА и номер на рама - № WDV9700271K449944,
представляващо собственост на ищеца. Съгласно сключеният договор, същият бил
сключен за срок от 1 година. Страните се споразумели за месечна наемна ставка в
размер на 800.00лв., платими от наемателя на наемодателя от десето до
петнадесето число на текущия месец.
От приетите по делото
доказателства се установява и по несъмнен начин, че ищцовото дружество е издало
5 бр. фактури - ДФ № **********/27.09.2017 г. сумата от 1 600 лв. за месеците
август и септември 2017 г.; ДФ № 0000000271529/22.11..2017 г. сумата от 800 лв.
за месец ноември 2017 г.; ДФ № **********/ 14.12..2017 г. сумата от 800 лв. за
месец декември 2017 г. ; ДФ № **********/ 12.01.2018 г. сумата от 400 лв.,
частично за месец януари 2018 г.; ДФ № **********/26.02.2018 г. сумата от 1 200
лв. частично за месец януари и февруари 2018 г. Видно от заключението на
извършената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото,
процесните фактури не са били осчетоводени в счетоводството на ищеца, същите не
са били отразени в баланса на дружеството и по тези фактури няма постъпили
плащания. Фактурите не са били осчетоводени в счетоводството на
ответника.Същите не са били предадени и не са получени от ответното дружество.
Спорен между страните остава
въпросът дължи ли се заплащане по издадените фактури, въпреки
обстоятелството,че същите не са осчетоводени в счетоводството на ищеца и на
ответника. Ответникът твърди,че издадените от ищцовото дружество фактури не са
му били изпращани и че не е получавал същите, респ. че е въпреки това е
извършил плащания по тези фактури, с оглед на което са били издадени касови
бонове.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство, ищецът е провел успешно доказване на сключването на
договор за наем /Договор
за наем на моторно превозно средство на 03.03.2017г. в гр. Пазарджик, по силата
на който договор, „АВР Брадърс“ ЕООД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, район Ю. , ул.
„**********“№*,ет.*, /в качеството си на наемодател/, предоставило на „Ади
Транс“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик,
ул.“******“№*, моторно превозно средство за временно ползване – товарен
автомобил, марка „Мерцедес А. “ с рег.№РВ ****РА и номер на рама - №
WDV9700271K449944/, чието изпълнение претендира. Дори да се
приеме,че представените фактури, не са били осчетоводени в счетоводствата на
ищеца и на ответника, това обстоятелство не е в състояние да опровергае извода
за сключен между страните валиден договор за наем на
моторно превозно средство от
03.03.2017г., по който договор ответникът дължи изпълнение, независимо
дали приетите по делото фактури са били осчетоводени или не. Съставените фактури, които не са подписани за „получател", представляват
частни документи, който се ползват само с формална доказателствена сила и
поради това сам по себе си не установяват фактите, предмет на съдържащото се в
документа изявление, а следва да бъде ценени съобразно всички събрани по делото
доказателства. Тъй като не е било осъществено отразяване на процесните фактури в счетоводството на ищеца и в това ответника, същите не представляват признание
на задълженията и не могат да доказват
тяхното съществуване, но в конкретният случай съществуването на задълженията се
доказва от останалите приети по делото писмени доказателства. Налице е писмен
договор между страните, приет като доказателство по делото, поради което не е
необходимо наличието на облигационна връзка между страните да бъде доказвано с фактури, които да са били
осчетоводени от ищеца и ответника.Това е така, защото счетоводното отчитане не
е определящо относно това дали са налице задължения на ответника и относно
факта на изпълнението им. Релевантни са единствено действителните права и
задължения на страните, тяхното изпълнение, респ. отговорността за
неизпълнението им, ако такова е налице.
Обстоятелството, че фактурите не са счетоводно отразени при ответника и
че същите не са били надлежно връчени, не е пречка за изпълнение на
задълженията му, тъй като същите произтичат от сключения писмен договор за наем,
където месечната цена е изрично и конкретно посочена. Тоест наемателят е знаел
размера на задълженията си и е могъл да ги погаси, ако е имал воля за това,
независимо,че на са му били изпратени и връчени издадените от ищцовото
дружество фактури. Предвид това
ответното дружество носи отговорност за неизпълнението, а възражението на
ответната страна в тази насока се явява неоснователно.
Недоказани останаха и твърденията
на ответната страна, съгласно които управителят на ответника бил настоявал
многократно пред ищеца да му бъдат изпратени процесните фактури, но не
получавал отговор, както и че представители на ищеца са отказали да получат
дължимите наемни вноски по банков път. В подкрепа на тези твърдения не са
ангажираха каквито и да е доказателства от ответната страна. Доколкото договора не са посочени изрични условия на
разплащане на страните, следва да се спазват общите условия, а именно- по
банков път.
Предвид
изложеното , съдът приема,че претенциите на ищцовото дружество за заплащане на
дължимите наемни вноски по сключеният между страните Договор за наем на моторно
превозно средство от 03.03.2017г. са основателни и доказани. В представените от
ответното дружество вносни бележки, като подател на сумите фигурира лицето
Десислава Казакова, а не наименованието на ответника, не става ясно какво е и
основанието на паричните преводи, поради което съдът не следва да приеме,че със
същите са били погасявани задълженията на ответника, произтичащи от договора за
наем. Така представените платежни документи чрез Еконт се отнасят за плащания
извън процесния период. Изпълненията на задълженията на ответното дружество не
може да се приеме единствено поради
наличието на издадени касови бонове. Не са налице данни и не са ангажирани
доказателства, че ответното дружество е
заплатило на ищцовото дружество дължимите суми,
поради което предявените искове
са основателни и доказани , и следва да
бъдат уважени като такива.
При този изход на делото, на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, които са в общ размер на 518.00 лв., от които : 143.00 лв.
държавна такса по гр.дело №4106/2018г.
по описа на РС- Пазарджик, 225.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,както
и 150.00- платен депозит вещо лице. На ищеца следва да се присъдят и сторените
разноски по ч. гр.дело №2383/2018г. по описа на РС-Пазарджик, които са в общ
размер на 324.00лв.
Воден от горното Районен съд - Пазарджик,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск от „АВР
Брадърс“ ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,
район Ю. , ул. „**********“№*,ет.*, представлявано от управителя П. В. Р. ,
против „Ади Транс 2010“ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик, ул.“******“№*,
представлявано от управителя С.Д.К., с цена на иска – 4918.00 лева
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ответника „Ади Транс 2010“ЕООД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик, ул.“******“№*,
представлявано от управителя С.Д.К., че дължи на „АВР Брадърс“ ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, район Ю. , ул. „**********“№*,ет.*,
представлявано от управителя П. В. Р. , общата сума в
размер на 4918.00лв., /четири хиляди деветстотин и осемнадесет лева /,
от които: 4800.00 лв., представляващи неплатена главница по Договор за наем на
товарен автомобил , марка „Мерцедес“, модел „А. “ ДК № ****РА, сключен между
страните на 03.03.2017г. в гр. Пловдив; и 118.00 лева – лихва за забава, както
следва: за периода 27.09.2017 г. до 12.06.2018 г. – 64.00 лв., за периода
22.11.2017 г. до 12.06.2018 г. – 32.00 лв., за периода 12.01.2018 г. до
12.06.2018 г. – 6.00 лв., за периода 26.02.2018 г. до 12.06.2018 г. – 16.00лв.;
за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№1843/16.08.2018г. по ч. гр.дело №2383/2018г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА „Ади Транс 2010“ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик, ул.“******“№*,
представлявано от управителя С.Д.К., да заплати на „АВР Брадърс“ ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, район Ю. , ул. „**********“№*,ет.*,
представлявано от управителя П. В. Р. , сумата от 842.00лв. /осемстотин
четиридесет и два лева/, които
представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело №4106/2018г.
по описа на РС-Пазарджик и по ч.гр.дело №2383/2018г. по описа на РС-Пазарджик,
на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: